Театралният ген пази рода Бъчварови през годините

 Снимка: Личен архив

.

През 1922 г. Стоян Бъчваров създава Варненския театър, в който днес Грациела Бъчварова бе една от водещите актриси. Ути от "Вкусно" също е издънка от фамилията.
.
Прав ще е Булгаковият Воланд да каже отново: "Колко силно нещо е кръвта", ако чуеше историята за двата рода, тръгнали от Медвен, Котелско - Бъчварови и Лолови. В тях най-силният ген, наложил се за век и нещо, се оказал театралният.

"Аз съм внучка и на Бъчварови, и на Лолови. Баба ми Тиха беше Лоловка", обяснява примата на Варненския театър Грациела Бъчварова. "Знам, че Татяна Лолова ми е братовчедка, но не знаех колко дълбоко Лоловият род е навлязъл в театралните води. Преди години научих, че и Петя Силянова ми е братовчедка, открих я в театър "София" и й се представих. А последното ми откритие бе, че съм рода и с едно много хубаво момиче - Деляна Хаджиянкова. Съжалявам, че тя стоя само една година във Варненския театър, но пък съм щастлива, че дебютът й бе с мен в пиесата "Вампир", изрежда известната актриса.

Грациела Мария Стойка Бъчварова е родена във Флоренция преди седем десетилетия. Баща й Васил - племенник на големия актьор и режисьор Стоян Бъчваров, учел там архитектура.

"Стоян Бъчваров е брат на моя дядо Димо, който пък е първият кмет на Медвен след Освобождението", обяснява родствените връзки Грациела. И уточнява, че баща й е работел известно време с чичо си във Варна - през 1921-1922 г., когато се основава театъра в морския град.

Собствения си дядо Димо тя не помни - починал е преди нейното раждане. Но помни Стоян Бъчваров. "Бях на 6 години, когато го видях за първи път - разказва тя. - Баща ми ме водеше в София, отидохме и на премиера в Народния театър. Помня, че беше на пиеса от Вазов. Но дали "Чичовци" или нещо друго... Помня обаче декора - една лозница, чешма, от която тече вода, и една скамейка пред ниска масичка. Имаше един човек, баща ми го посочи и каза: "Там седи дядо ти", спомня си Грациела.
След което допълва: "И до ден-днешен усещам миризмата на онзи декор - лепило и етер, които отдавна не се използват. Може би този етер и това лепило останаха в душата ми и за мен въпросът "Какво ще следвам?" отпадна окончателно", категорична е тя.

Баща й Васил, въпреки че започнал в театъра, направил първата трупа в Добрич, даже увлякъл и майка й към театъра - в крайна сметка решил да си смени професията. И отишъл във Флоренция да следва архитектура. Майка й го последвала да учи там фармация. Там се родила и Грациела. Затова е такова и името й.
Грациела обаче има и още две официално вписани имена: Мария - на Богородица, чиято статуя изнесли в деня на раждането й от флорентинска църква, и Стойка - на баба й.

"Баща ми не искаше да ставам актриса", признава тя. "Мислеше, че нямам характер за тази професия, че съм прекалено чувствителна, ранима. Майка ми обаче застана зад мен. Обещанието бе, че ако не вляза първата година, няма да повтарям опита си", припомня си Грациела.

Тя кандидатства заедно с братовчедка си Галя Бъчварова. "Тя не стана актриса, светла й памет, а завърши театрознание. Беше един от най-добрите редактори на телевизионен театър", отдава й почит Грациела.
А Стоян Бъчваров-младши щял да стане прекрасен актьор, но се споминал много млад - твърде скоро след началото на работата си в Пловдивския театър.
Грациела държи да спомене и още един от рода - Лада Панева. "Тя беше Бъчварова по майка. Беше прекрасен човек и великолепен театрален критик. Беше близка на всички ни - обичаше ни и направо се раздаваше за актьорите", казва Грациела.

Единствено обаче Грациела останала в театъра. "Летвата беше твърде висока. Дълги години въобще не се говореше за това, че имам родствена връзка със Стоян Бъчваров. Може би и аз съзнателно не съм споменавала за това. Известно е какво означава да си дори и непряко протеже на някого. Затова за роднинството ми се чу едва през 1970 г., по време на турне в Украйна. Тогава бях Милкана в "Майстори" на Рачо Стоянов и дамата в "100 години смешно театро" - две диаметрално противоположни роли, комедийна и трагична. Тогава народният артист на СССР Доброволски дойде да ме вдигне на ръце и ме заведе пред критиците. А нашият директор Парушев каза: "Ама то не е случайно, тя е внучка на Стоян Бъчваров." Аз съм внучка и по име, той е брат на дядо. Така се разчу", разказва тя.

Грациела Бъчварова явно се гордее с две неща особено много - с внука си Пламен-Йоан и с факта, че първа е направила моноспектакъл на варненска сцена - "За първи път омъжена" на Павел Нилин.
.
Източник: Вестник Сега
Автори: Наталия Вучкова и Деси Тодорова
Web Analytics