- Доцент Щерев, не е ли малко сбъркана здравната система в България? Например, от една страна, лекарите ползват държавните структури на бившите поликлиники, от друга - работят частно за себе си? Няма ли известно противоречие в една такава схема?

- Диагностично-консултативните центрове не са държавни - общински са. Иначе сте права - това е най-лошият тип организация. Нашата идея беше да направим доболничната помощ частна. За да се случи това, дадохме възможност здравната каса да заплаща труда на лекарите. Общините обаче, за да не изпуснат келепира, тъй като бившите поликлиники са тяхна собственост, образуваха ДКЦ-та и назначиха чрез общинските съвети по един управител. Всички други, които работят там, са на заплата. Ако има някаква печалба  в ДКЦ-тата,  тя се разпределя чрез общинския съвет. За да имат някакви допълнителни доходи лекарите трябва да си ги изкарат. Предполагам, нерегламентирано. За сградите, където са диагностично-консултативните  центрове, не се полагат никакви грижи, защото лекарите нямат стимул да инвестират там, а общината също не го прави. От общината, разбира се, ще кажат, че се грижат за това и онова. Идете в някоя общинска поликлиника и вижте в какво състояние е. Тези общински лечебни заведения, поставени в условията на конкуренция от частни ДКЦ-та, ще западнат. Защото  в частното ДКЦ пациентът също няма да плаща - парите пак се дават от НЗОК.

- А какво е положението с болниците?

- В болниците 14 години нищо не е мръднало - нито обслужването, нито финансирането. Те продължават да се финансират по общия ред от Министерството на здравеопазването. А НЗОК не покрива действителните разходи по лечението. Инвестициите в болниците продължават да се правят по преценка на чиновниците .

- Не смятате ли, че известна вина за това има и практиката за директори на болниците да се назначават лекари, а не мениджъри и въобще хора, които биха могли да се разпореждат със средствата професионално? Редно ли е така да се случва в почти всички лечебници в България?

- Мениджмънтът на една болница е изключително отговорно начинание. Не е възможно един лекар да оперира, да преглежда и в същото време да води мениджмънта. Според мен по принцип лекарят може да го прави, но ако не се занимава с нищо друго. В Америка, например, никой лекар не се занимава с отварянето и затварянето на чекмеджета, в които да прибира пари. На практика за директори на болници у нас се назначават хора, които не осъществяват какъвто и да било мениджмънт. За какъв мениджмънт става въпрос, когато болниците трупат дългове, те се опрощават и не се държи сметка защо се е стигнало дотам?

- Това ли е причината за болничните дългове - лош мениджмънт от страна на директорите-лекари?

- Истинската реформа в системата ще стане тогава, когато се плаща за медицинската дейност, независимо чия е собствеността - държавна или общинска. Тогава само лекарите ще определят помежду си с избран от тях мениджър как ще работи болницата. Те ще отделят от средствата, които получават от доброволното и задължително здравно осигуряване, пари за поддръжка на сградата, апаратурата и т.н. и ще разпределят цялата печалба. Няма лечебно заведение в света, което да е на загуба, само в България го има това.

- С какво е по-различен внесеният от вас Закон за правата и задълженията на пациента от вече приетите преди два месеца подобни текстове  в Закона за здравето? Не става ли дублиране?

- Законът за здравето е общ закон, той е конституцията на българското здравеопазване. Законът урежда въпроси, свързани с медицинската професия. Там наистина има глава за защита правата на пациента, но това не означава, че не трябва да има частен закон. Законът за правата и задълженията на пациента е по-разширен и, разглеждайки го,  можем да видим, че той гарантира правото на всяко лице на превантивни мерки,  на достъп до здравна помощ, на осигурен достъп до нея, както и право на избор и смяна на изпълнител на медицинската дейност. Това са общи принципи,  залегнали и в Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, но заради изискванията на ЕС те би трябвало да се регламентират и в един специализиран закон - Закон за правата и задълженията на пациента.

- Как ги защитава законът и какво, най-общо, регламентира той?

- Изключително важна част от него е, че разглежда въпроса за достъп до здравна информация. Това е нещо, на което в България не се обръща достатъчно внимание. Ако питате болните в едно лечебно заведение "Кой ви насочи?",  ще посочат свой близък или някой вече боледувал. Тази информация обаче едва ли е най-добрата. Искаме с този закон да направим така, че лечебните заведения от доболничната и болничната помощ да извадят повече информация за дейността си, за своите лекари, за методиките, които владеят, и лицензите, които получават, за броя на неуспешните случаи при лечението, за успехите, както и за цените им.

- С други думи да въведете пазарни принципи?

- Това е право на избор. Ако нямате информация - какво право на избор ще имате? От друга страна, законът регламентира задължение за предоставяне на медицинската документация на пациентите. Много пъти те мислят, че цялата документация за заболяването им принадлежи на лечебното заведение, а това не е така. Законът урежда и въпроса кой има право да получава здравната информация за пациента.

- Кой има това право според вашия проект и какво е положението в момента?

- Според закона за пациента това право има само болният или лице, което той е упълномощил. В момента лекарската етика ни е вменена по принцип. Предлагаме правилата да залегнат в закон, който трябва да се спазва. А регламентираните с него права и задължения се защитават по-лесно. В закона подробно е описано кой, къде и как  може да ползва здравната информация. Важна част от закона е  и регламентирането на информираното съгласие на пациента. Сега болният подписва информирано съгласие с лечебните процедури.  Лекарят трябва не само да обясни на пациента какво ще включва лечението му, но и да предостави информацията писмено. Сега става още по-сложно - на пациента трябва да му бъде обяснено на достъпен език, така че да разбере и да направи избор.

- За всички пациенти ли важи това?

- За всички. С изключение на малолетни, непълнолетни и психичноболни, недееспособни хора. При тях изборът се прави чрез представителство. Когато физическото и психическото състояние на болния е тежко, упълномощено от него лице прави избора. Освен това пациентите вече ще имат и право да отказват да приемат посетители, когато са в болница. Ще имат право да ползват услугите на психотерапевт, юрист и свещеник. В нашата действителност тези неща трябва да бъдат вменени със закона на по-стария персонал,  работил в друго време и при други условия. Трябва да се знае, че в света,  към който отиваме, срещу болниците има адвокатски кантори - те защитават правата на пациентите.  

- В проекта ви има забрана пациентите да бъдат подлагани на икономическо насилие. Какво имате предвид - даренията в болниците ли?

- Ами не може първият въпрос към  пациента в болницата да бъде: "Колко пари имаш?" Първият въпрос е : "От какво страдате?" И след това се предлага лечение в зависимост от средствата, с които разполагат болницата и пациентът. Ако мислите, че някой в България се лекува както трябва - грешите. Това е така поради липсата на пари. Дори заможен човек също посещава болница, която няма най-съвременната апаратура, не се поддържа и не изглежда добре.

- Какво друго урежда законът?

- Въпросът с медицинската документация. Тя трябва да се поддържа и съхранява. В САЩ, например, всяко нещо,  което се прави на пациента, се отбелязва по някакъв начин. Когато всичко се записва,  е много трудно да се изпусне нещо от лечението - било изследване, било предположение. А диагнозата се прави на базата на предположения. Ако ви боли коремът - проблемът може да е болни бъбреци, болна матка, болни маточни тръби и т.н. Общо около 15-20 причини. Лекарят трябва да съхрани в документацията всяка нещо, свързано с разпита на пациента, прегледа, да запази всички изследвания и да отрази всичко това максимално подробно и точно. След изписването на пациента да му даде епикриза - тоест всичко, което му е правено по време на лечението.

- Според проекта ви пациентите имат право на безболезнено лечение. Как бихте гарантирали спазването на това право?

- Всеки пациент има право на избягване, а ако избягването е невъзможно, на намаляване на страданието и болките във всеки етап от лечението. Един пациент, на който се прави манипулация, може да поиска от лекаря да я спре и да му даде обезболяващо. Анестезиолозите казват, че пациентът в болница не трябва да казва "ох".  Редно ли е да се връзват пациентите, за да им се направят манипулациите?

- А какви са задълженията на пациента?

- Да се грижи за здравето си и да не го уврежда. Негово задължение е и да не уврежда здравето на други лица. Например, когато има заразно заболяване, не се лекува и го предава на други хора - това е престъпление.

- Има ли разлика в правата на пациентите според това дали са  здравноосигурени или не? Различни ли са правата на психичноболните?

-  В закона има глава за правата и задълженията на здравноосигурените пациенти. Текстовете уреждат какви права имат осигурените пациенти за разлика от тези, които не са. Това обаче е въпрос на дискусия - дали да отпадне тази глава или не. Има текстове и за правата и задълженията на недееспособните и хората с психични заболявания. В ЕС държат особено много на това.

- Какви права имат тези хора?

- Пациентът с диагноза има право да поиска да бъде представляван от негов роднина или близък. Представителят може да даде съгласие за професионално лечение, когато болният не може да реши сам. Упълномощеният може да присъства на разговор с медицинския персонал. Също така получава правото да се среща с пациента по всяко време.