Проф. дгн инж. КОНСТАНТИН ЩЕРЕВ - хидрогеолог
Какви рискове са възможни при евентуално проучване за добив на шистов газ в България?
На първо място са рискове и поражения в населени места и земеделски райони върху повърхността на земята. Неизбежни са мащабни, често необратими увреждания на обработваема земя, растителност и почвен покров при придвижване и разполагане на тежки сондажни машини, влекачи, енергийни агрегати, тръбопроводи, стотици цистерни с токсична технологична течност и големи по обем изкуствени водоеми за нейното складиране. Възможно е и аварийно разливане или изтичане на технологична течност от цистерните и изкуствените водоеми с несигурна или повредена изолация от полиетилен и други материали.
Друг особено важен риск е мащабно и възможно необратимо замърсяване на първия от повърхността водоносен пласт с прясна подпочвена вода. Ще бъдат нарушени и увредени дългосрочно селскостопанското производство, традиционната стопанска активност, социалният живот и битът на местното население.
Трябва да се има предвид също огромният технологичен разход на вода и електроенергия. Освен това такъв добив предвижда изграждане на гъста мрежа от стотици до хиляди сондажи.
Рискове и поражения от нивото на шистовия пласт нагоре:
При механичното (хидравлично) активизиране на разломните разкъсвания и размествания освободеният от пласта метан със съдържание на сулфидна сяра (сероводород), амонячни съединения, други токсични вещества и примеси от технологичната течност ще се внедряват в горните водоносни пластове до самата повърхност. Възможно е също (доказано от теория и опит) предизвикване на земетресения със слаба енергия, но с осезаем отрицателен ефект върху стопанския и социалния живот.
Поражения и катастрофални последици в Североизточна България и най-вече за нейните подземни води:
.
.
Възможно най-тежки, катастрофални и непоправими последици на шистогазовата технология ще се проявят в Североизточна България. С най-голяма сила се очертават възможни поражения върху регионалната пластово-артезианска водоносна система, която е единствен и незаменим източник на прясна вода в Лудогорието, Добруджа и цялото крайдунавско пространство между Русе и Силистра. Във Варненско-Добруджанското крайбрежие (без ивицата Русалка - Шабла - Крапец) и в обширна зона между Две могили, Стражица, Търговище и Попово тази система съдържа пресни термални води, които са ценен ресурс за водоснабдяването, туризма и извличането на геотермална енергия. Става дума за пространство от над 20 хил. кв. км. В геоструктурно и хидравлично отношение системата е неделима. Тя е формирана в обща по геоложка възраст и състав скална формация с общи механизми на подхранване, пренос и вътрешен водообмен и сходна уязвимост от определени външни въздействия.
Уязвимост на водоносната система при проучване и добив на шистов газ:
Обстоятелствата и факторите, които определят тази уязвимост, обобщено може да се опишат така:
- В пространството между Тервел, Каолиново, Нови пазар, Каспичан, Девня и Добрич горнището на водоносната система се разкрива на повърхността или заляга на малка дълбочина под нея. Между повърхността и водоносния пласт няма хидрогеоложка филтрационна преграда и защита срещу пряко и бързо проникване на техногенни замърсители отгоре. В тази обширна (над 3000 кв. км) зона се осъществява главното подхранване на водоносната система с валежни води. Образно казано, тук е попивателната на системата, където превозване и депониране на токсични технологични разтвори е във висша степен опасно. Това се отнася и за крайдунавското пространство от Две могили - Русе до Силистра - Алфатар. Тук водоносната система има преки хидравлични връзки с повърхността чрез залягащи отгоре окарстени (кавернозни) варовици от по-млада геоложка формация.
- Лудогорието с прилежащите части на Добруджа, Черноморието и Дунавската зона е възходящ тектонски свод (купол) с активна съвременна геодинамика, гъста мрежа от разломно-разседни дислокации и действащи сеизмични огнища около Шабла, Стражица и някои други зони. Повечето от тях разсичат както потенциалните шистогазоносни пластове, така и залягащата над тях скална матрица на водоносната система. Други по-стари спящи разломи остават под нивото на тази матрица. И едните, и другите обаче са сигурни или потенциални проводници на метан, сероводород, амоний и токсични технологични разтвори от шистовия пласт към хоризонта на водоносната система. Такова ще бъде тяхното поведение при хидравлични удари и разриви със свръхвисоки напори.
- Скалната матрица на Лудогорско-Добруджанската водоносна система е дебел (до 800-1000 м) пласт от окарстени (кавернозни) варовици и доломити, които за разлика от други скали нямат способност да задържат и извличат попаднали във водата замърсители. Освен това системата няма отток към развита речна мрежа, който да улеснява нейното самопречистване. Шистогазовите операции и технологии я превръщат в нещо като кошче за смет или депо за проникващи отгоре и отдолу токсични вещества и замърсители. Освен метан, сулфидна сяра, амонячни съединения и технологични химикали, реално може да се прояви и радиоактивно замърсяване. Всички богати с органика геоложки формации имат повишено съдържание на уран и съответно на радий, чието присъствие в питейни води е недопустимо.
- От 30-40 г. при големите селища в региона действат мощни сондажни вододобивни съоръжения, които ускоряват водообменните процеси и при замърсяване на водоносната система ще стимулират преноса на замърсители в цялото водоносно пространство.
Затова смятам, че решението на правителството да наложи мораториум върху проучвателна концесия за шистов газ в Новопазарския проучвателен полигон е правилно.
.
Технологията за добив на газ от твърда скала предполага, че на една огромна територия трябва да изградим стотици и хиляди сондажни кули с прилежаща инфраструктура. Това са стотици и хиляди камиони - влекачи, цистерни, много изкуствени водоеми с вместимост от 50-10 хил. куб. метра, в които ще се съхраняват опасните отпадни води. Само един удар изисква 4000 течност тов са 200 цистерни, които трябва да се закарат с цистерни до съответното сондажно ядро, а такива трябва да бъдат изградени стотици.
.
