Дневник с мисли на Атанас Буров І част

.

Совата прозира истината в мрака на незнанието. Тя е символ на богатството и благополучието

.

МИСЛИ ИЗПИТАНИ И ПОЛЕЗНИ ЗА ВСЕКИ, МИСЛИ КОИТО ГРАДЯТ ОСНОВИ НА ОБЩЕСТВОТО, МИСЛИ МЪДРИ НА ПРОРОК

Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…

 

Аз продължавам с риск да мина за старомоден политик да имам дълбока вяра в демокрацията, в националната демокрация и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно — че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи.

Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото — уточнява той популярния икономически афоризъм.

 

Животът е една борба. Не само борба, не! Животът на всеки човек е едно Ватерло, една страхотна битка. И то жестока, безпощадна битка. Особено за нас, за банкерите. Всеки се ражда на този свят с дарбите и с пороците си. Банкерът е роден да се блъска дене и ноще, да мисли дори когато яде, да мисли дори когато спи, да мисли когато е в банката си. В природата нищо не се дава даром. Само едно нещо се дава даром – зестрата на момата, при нас, при християните

 

Ние вървим по пътя на организираната демокрация, която ще бъде и стопанска, и политическа, и социална, защото тези три вида демокрации образуват трите клона на едно и също дърво, което има общ дънер. На тая демокрация служим ние, на тая демокрация — правим апел към вас — да служите и вие, младежта.


.

Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така.

 

Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо. С ум и пари можеш да постигнеш всичко - съвет към Атанас Буров от баща му.

 

Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.

 

Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници.

 

Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото.

 

Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека.

 

Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина , като позабогатее - и то на българина полуинтелигент - е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България.

 

Изтерзана, България е поставена днес на съд - този съд ще продължи до окончателното сключване на мира. Всички управници и граждани сме длъжни да направим крайни усилия, за да облекчим съдбата й... Да свием прочее временно партийните си знамена. Да избягваме дребнавите домогвания за партийно надмощие. Да си подадем братска ръка, за да подкрепим делото на правителството за създаване на мощна, свободна, демократична България. (в. „Мир" 16 октомври 1944 г.)

Стопанската криза е болест на икономиката, душевната криза е последствие от нея. Сега, в 1945-1946 година, също има криза и това е криза от немотията, от глада, от липсата, от купоните, от изобилието на болести. С триста грама хляб с купон не се живее.
 Слободията на младите, разпуснатостта на старите, голямото богатство на едни, беднотията на други – всички тези компоненти на живота създават семената на кризата. А изобилието не е добро – то води към излишества. Излишествата – към духовна разпуснатост на нравите.
.

 

Учен може да стане само човек с много пари и много желание за учение. Трябва да вземем за пример английския метод на просвета. Та държавата дава безплатно основно образование с много приятна и ясна програма за децата: с повече пеене и рисуване, с повече спортуване и по-малко назидание и учение.
Детето научава първо песента за майката:”Майчице, добра”, а след това – английския химн, после песента за краля или за кралицата. Три песнички се учат там преди молитвите. У нас свещениците се наложиха първо да се чете молитва преди учение.

 

Селото е катализаторът, то е кондензаторът и на добро и на зло. Но само то е способно да спаси от всяка една криза. И това бе шансът на Стамболийски в 1919 година. Той разбра това и се облегна на селото. Селото също се облегна на него. И те си допаднаха. Но той направи своята фатална грешка с изборите на 22 април 1923 година – спечели 212 мандата и загуби всичко – власт, пари, влияние, загуби и главата си. Защото от много добро глава боли.

 

И в България трябва да има горна камара. Депутатите да коват законите, а сенаторите да ги одобряват. Сенатът ще ги прецизира по-добре, защото е от по-умни и по-заможни хора, които имат нещо зад гърба си и не разчитат на мизерните два наполеона заплата на заседание. 
Някога на парламента се плащаше само на заседание. Има ли те там, получаваш заплата. Няма ли те, нищо не вземаш. Ама бил си болен, нищо – да не си се разболявал. Трябва да пазиш здравето си и да си здрав. Както волът на нивата оре и трябва да е здрав, да тегли ралото, така и депутатът трябва да е здрав.

Спечелената пара в България е сладка, в чужбина – горчива. Парата в България е около нас, но кой да я спечели, кой да я види. Тук, тука е печалбата, защото без помощ отнякъде богат не се става.
Бъди умен и пестелив, разигравай парата, не я дръж като баба във възела. Парата при пара ходи, пара пара прави, когато правиш нещо умно и предвидливо.
Разчитай винаги на себе си, на волята си, на ума си, на сръчността си, на приятелите си. И най-важното, на парите си. Да се научиш първо да ги уважаваш и да ги командуваш.

Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност. Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре. Не бъди злопаметен - забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави.

.

Няма ли уважение към армията, полицията и парламента – горко му на този народ. Първо хората трябва да изпълняват задълженията си, а после да търсят правата си. Ако в Парламента заседават умни, делови, сериозни хора, които имат хубава работа и доходи, те няма да протакат заседания и да слушат глупости на самозвани оратори-бърборковци. 
Светът се крепи на закона.
.

По отношение на вътрешния и външния капитал...Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение...Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист....кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони.

 

Българският народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т.н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременна българска държава при едно население 95% неграмотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш самостоятелна държава с 3 държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10–12, държавно социално законодателство за регулиране отношенията между труда и капитала, учебно дело, за което ни завиждат — е, добре, г-да, аз ви уверявам, че в историята на народите подобен скок, подобен подвиг няма.

.

Захарните заводи в Горна Оряховица 1912 г. - за времето си  най-големи на Балканския полуостров. Създадени със съдействието на Атанас Буров, който лично кани чехските инвеститори

.

Към Дневник с мисли на Атанас Буров ІІ част

 

Web Analytics