.

.

Клубът е част от Виртуалния музей Атанас Буров. Като служител в музея и клуба ще се радвам, ако се регистрирате като постоянен член и се включите в обсъжданата тема: житейската философия и родолюбието на този заслужил държавник и финансист, на подранилия европеец, носителят на ордена на Почетния легион на Франция, на "Ордена за храброст" на България и на посветената на него книга "Вековете на Атанас Буров".

.

Извинете ме за скромната обстановка, мили братя и сестри българи от близо и далеч! На единственото бюро е вашият компютър, който заедно ще ни отведе в безкрайния мисловен свят. И достатъчно е да наберете интересуващите Ви рубрики и да се озовете всред една жизнерадостна компания от любознателни българи на различна възраст. Обсъжданата тема не ни разделя , а ни обединява.
Всеки от нас зачита мнението на Марк Аврелий: "Ще дойде времето, когато ще забравиш всичко. Ще дойде времето, когато всички ще те забравят. Ще остане написаното!"
На камък, папирус и книга, на видео лента и както тук в Клуба-в ефира. Защото "в началото бе Словото", а то бе началото и ще пребъде, ни припомня Библията.

Клубът "Вековете на Атанас Буров" е един малък, уютен кът, където
се осъществява предопределената от древността връзка между вечно младата и мъдра Книга и много знаящия, пленяващ Интернет. Нека да пребъде тая полезна общочовешка любов. Вярвам: от тази любов ще се родят и други сайтове, все нови и нови електронни страници на милеещи за родината българи. Нека да си подадем ръце и дружно да извием едно кръшно нашенско хоро в безбрежния световен ефир.
Амин!

Доц. Стефан Дражев сподели, че клубът е място, където се обменя интелект и предложи на входа на нашия виртуален клуб да се изпише девиза: Докато си жив учи, докато си жив работи за Отечеството си!

Отец Любомир Попов в благочестивите си помисли благослови събранието на хора любознателни и добронамерени, отдадени тук на размисъл и стремеж за едиинение!

И така пристъпите ли прага на клуба, запознайте се с членовете му, разлистете тяхните лични страници, обходете тематичните рубрики. Ако Вашето желание за общуване е удовлетворено , заповядайте пак. Поканете Ваши близки и приятели от близки и далечни страни.Всеки е добре дошъл! Тук всред сродни души може да се почувства истински българин, да остави и да получи скъпоценна частица знание, духовно да се разтовари и да сподели съкровенви свои мисли.
.

Е, нека да започна пръв. Защо решихте да възродите образа на Атанас Буров?
Защо книгата Ви се нарича "Вековете на Атанас Буров"?
Това е най-честите въпроси, който читателите ми задават при среща с тях и ми пишат в моя имейл и скайп в Интернет. Ето защо.

.

"Ще дойде време да се дирят род с род, и кой що е сторил.
Напишете що знаете. Младите ще го научат и заедно с наслада
ще пият от живата вода".

.
Този ръкопис, прочетен в една стара църковна книга в Арбанаси, свързвам с една мисъл на Атанас Буров, която дълго време глождеше сърцето ми. В годините на своето политическо заточение в Дряново той споделя:

.

"Зная, че моя книга няма да се издаде. Но моите мисли нека се чуят. Моите сентенции нека се повтарят. Те не бива да умират заедно с мене. Хубаво е човек да остави поне малка диря след себе си.
Тъжно ми е, като си помисля, че не написах два реда за себе си. Съжалявам, трябваше... Ще ми се да се чуе истината за моя живот. Ще ми се да не угасва завинаги това, което зная."

.
Тези думи на Атанас Буров, когото познавам от детството си, отекнаха в мене като заръка и според скромните си сили работих дълго над написаното върху 418-те страници на книгата. Постарах се, да отразя характера на  Атанас Буров, който цял живот се учи да живее достойно, защото човекът е това, което още ни е.

А защо книгата има заглавие "Вековете..." Земите на неговите деди - Арбанаси, Горна Оряховица и Лясковец - кръгли триста години са били най-древната икономическа зона, в която българите с ум и много пари са имали право свободно да осъществяват своите стопански дейности, защитени от нарочен султански ферман. На тая оградена територия турските власти не са имали право да се разпореждат, а възникналите спорове се решавали в Истанбул чрез съд. Там сродените чрез бракосъчетание фамилии на Димитър Буров и на Иван Поптодороглу са били между най-заможните.

А легендата за самия Атанас Буров вече трети век се носи от уста на уста. Ако я приемеме за вярна, то е само затова, че легендата се препокрива с живота му. Роден е през 1875 година, живее до 1954-та, сега продължава да живее в съзнанието на българите и ще продължи да живее и в бъдеще. Защото неговия свят пример на родолюбие, въпреки  гибилта му, възкръсва като птицата феникс.

.

.

С уважение, ваш Николай Увалиев

.

А сега ви каня в залата "На чаша кафе с банкера Буров" 

А тук можете да посетите стоте страници на Клуб "Вековете на Атанас Буров", където ще се срещнете със сто приятни, любознателни събеседници