.

Връх Карлък, вторият по височина в Родопите, противно на всякакви природни закони горе билото е осеяно с десетки извори. Затова местните хора го считат за свещен. Всяка година в края на юли и началото на август по времето, когато се бере мурсалския чай, по стародавна традиция там се правят курбани. От едната страна е ритуалът на християните, от другата страна на върха, на разстояние около километър, ритуал правят мюсюлманите, а гости са католици, роми и евреи.

Във флората на България лечебното растение Sideritis scardica  се среща в Родопите, в Пирин и в Славянка планина - над Гоце Делчев около връх Али ботуш. В Родопа го знаят като "мурсалски" чай, в Пирин е пирински, а в Гоцеделчевско си е алиботушки чай. Освен там се среща в Гърция, Албания и Македония. Той е ендемит за Балканския полуостров и не се среща никъде другаде.

.

До 1989 г. в граничния район, където верее мурсалски чай, за достъп се искаше открит лист. През пролетта на 1990 г. пада граничният режим, така пада и забраната за опазване на мурсалския чай. Всяко лято се стичат туристи от България и чужбина. Заради безконтролното му бране само за десетина години чаят започва да изчезва. През 1996 г. отново е поставен под специален режим. Някога само в Смолянския край е имало 7-8 находища. Днес са останали две - над Триград и над Мугла, а  Мугленското находище е било доста по-голямо - днес е 3,5 на 3,5 километра.

Село Триград е едно от най-живописните родопски села. Намира се на около 25 км от град Девин. Разположено е в Триградското плато, през което текат реките Буйновска и Мугленска, образували в продължение на милиони годии най-красивите Родопски ждрела и пещери.

.

.
На естествените ливади край връх Карлък на 1850 м надморска височина и денем и нощем дежурят въоръжени шест души охранители. Те имат палатки, пълна комуникация, бинокли, радиостанции. Придвижват се с мотори и приличат на рокери, когато подгонят някого по планинските терени. Нощем мощните прожектори правят 200-метрово разстояние светло като ден. Охраната се прекратява през септември, когато стръковете на чая се скриват в земята. 

.

Директорът на Горското лесничейство в Мугла Велко Праханаров е охранителят, познавачът и историкът на този чай. Той държи на реда и режима. Задачата пред лесничейството е да възроди и съхрани растението, да събира семена и да го размножава. Вече са създадени над 30 декара плантации в Добрич, Юндола, Казанлъшко, Михалково и естествено в Смолянско.

.

Велко Праханаров е убеден, че естественото растение е много по-лековито. Неговите
класовете са малки, той расте на туфи, на плитка почва, върху карстов терен и основната скала задължително трябва да е варовик. Чаят от        плантациите няма същите качества. Различен е и на вкус, и като лечебни качества. Класовете му са двойно и тройно по-дълги. Иначе е съгласен, че на естествения чай кълняемостта е малка - от 100 семена никнат 10-15. И затова до естественото находище иска да направи плантация. Тогава стопанството ще започне да продава от чая.
А този спор, кой чай е по-лечебен продължава вече десетина години. По този въпрос можете да се запознаете с мнението на ст.н.с. д-р Люба Евстатиева от Институт по ботаника към БАН в публикацията "Билка за всяка болка". 
.