На 120 км южно от Казан – столица на Република Татарстан, на брега на река Волга е разположен град Болгар. В минали времена тук е имало цветущ политически, икономически и културен център, вероятно една от столиците на Волжка България, а впоследствие и важен град в монголската Златна Орда. За онези славни времена разказват няколкото съхранени каменни сгради, обединени в Болгарски музей резерват – навярно бъдещ обект в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, за вписване в който резерватът с основание е отправил своята кандидатура.

На малцина обаче е известно, че в покрайнините на днешен Болгар, извън границите на резервата, на тиха и спокойна горска поляна се намира свято място, съсредоточие за изповядващи различни религии. Това е изворът на свети Аврамий – целебен кладенец с кристално чиста сладка вода, каквато рядко се среща в региона, и малък иконостас, пред който вярващите прекланят глава и отправят своята молитва за смирение, изцеление и дълъг живот.

.

Изворът и параклисът

.

Мястото е свързано с редица легенди, предавани от поколения от уста на уста. Според извори и предания през Средновековието по тези земи живял богат търговец, чието име времето не се е съхранило като спомен. Той произхождал от волжките българи, мюсюлмани по вяра. По своите дела волжкобългарският търговец често посещавал Византия и православните руски княжества и имал възможността да опознае християнството. Приел светото кръщение под името Аврамий от руски търговци, които живеели в неголяма колония във Велики Болгар. Той не само изповядвал, но и разпространявал християнската вяра сред своите сънародници. Аврамий вършел аскетически подвизи, носейки тежки вериги по време на своите мирски дела. Продължавал да се занимава с търговия, като раздавал печалбата си на бедните. През 1229 г. той бил във Великия град Болгар на Волга.

.

Там бил арестуван според мълвата, защото проклел Мохамед и мюсюлманската българска вяра. Властите го обесили надолу с главата, а впоследствие го обезглавили. Скоро след тези събития градът Болгар бил превзет и опожарен от монголските нашественици, в което мнозина видели Божие наказание за пролятата кръв на мъченик Аврамий.

Тялото на пострадалия за Христовата вяра било погребано край Болгар от руски търговци християни, а на лобното място на мъченика избликнал целебен извор със сладка вода. Преданието разказва, че първият човек, изцелен от водите на извора, бил мюсюлманин. Според руските летописи скоро по повеление на владимирския княз Георги Всеволодович и с благословението на епископ Митрофан светите мощи на пострадалия за християнската вяра Аврамий били пренесени в града Владимир и положени в църквата „Успение на Пресвета Богородица”, където продължили да вършат чудеса.

Паметта на мъченик Аврамий Болгарски от столетия се почита както от православните християни, така и от последователите на исляма. Поклонници мюсюлмани, идващи в Болгар чак от далечна Турция, смятат за свой дълг да посетят извора на Аврамий, пострадал за православната вяра.

Днес изворът на Аврамий се е превърнал в своеобразен храм на духовността, където вярата и чистата молитва заличават религиозните и етническите различия в търсене на вечните, общочовешки духовни ценности. А и място за размисъл над онова, което през вековете повече ни е обединявало, отколкото разделяло.

.

Източник: в-к  Новинар

Автор Георги Владимиров

13 септември 2010 
.

Георги Владимиров е доктор по история, автор и съавтор на 6 книги и дългогодишен изследовател на историята и културата на Волжка България. В края на юни той участва в международен научен форум в гр. Болгар, Република Татарстан, заедно със зам.-министъра на културата д-р Тодор Чобанов. Учените посещават и снимат редица паметници на Волжка България в Болгар и в Казан.

.