Вулкани през фотообектива на д-р Александър Шинков

.

Д-р Александър Шинков - Вулкани през фотообектива

Александър Шинков е лекар, ендокринолог, работи в Университетска болница по ендокринология в София. Фотографията му е хоби. Неотдавна се завърна от пътуване по тихоокеанския огнен кръг. За 28 дни обикаля вулкани в Хавай, Вануату, Нова Зеландия и Индонезия.

Едно опасно пътешествие с фотоапарат в ръка, но красиво и много завладяващо. Резултатът е фотоизложба, подредена в Националния музей "Земята и хората", която може да видите до 15 февруари. Освен това лекарят-фотограф подари на музея парчета сяра от серодобивния кратер Иджен в Индонезия и образци лава от няколко вулкана, защото е убеден, че мястото им е в музея.

Откъде е този интерес у Вас към вулканите?
Той е част от интереса ми към света, който ни заобикаля. Вулканите са завладяващи и любопитни, още повече, че в България нямаме такива.

Каква беше целта на пътешествието?
Това беше самостоятелно туристическо пътуване, нямаше научна цел. Заедно със съпругата ми искахме да посетим места, на които досега не сме били. Тя също обича да снима, но не толкова вманиачено като мен.

Направихте ли предварително проучване доколко опасни са местата, които ще посетите?
Да, изчетох доста за тях, както и за вулканите въобще. Когато пътува, човек винаги трябва да бъде добре информиран. Има рискове на едно такова пътуване и те никак не са малко. Всъщност списъкът с рисковете, свързани с пътешествие до вулкани е доста дълъг, но при разумен подход, някои неща могат да бъдат предвидени и избегнати, други не могат. Това са явления с трудно предсказуем ход.

.


Коя беше най-опасната ситуация и най-опасният вулкан?
На Хаваите – големият остров - има много вулкани, от които само няколко са активни. Единият изригва постоянно от 27 години насам. Той е с по-особен тип изригване. Не прави фойерверки, а лавата си намира процеп под земната повърхност, стига до морето и изтича в него. Първото, наистина опасно нещо, което направихме беше, когато по една пътека стигнахме до такова място, където се излива лавата. Скалата под краката ни беше току-що формирана, вероятно беше на 1 или 2 дни. Тоест тя беше едновременно твърда и неустойчива. Не се знаеше къде може да се пропука и да се сгромолясаш в бездна от гореща лава или заедно с цялата гореща скала да паднеш в морето. Това е непредвидимо. Няма белези, по които може да се предскаже, че това ще се случи, за да можеш да избягаш. Там стояхме доста време. Когато от вълните, които се разбиваха в брега, започна да се вдига твърде много пара, решихме, че е по-разумно да си тръгнем.

Друго относително опасно място беше ръба на вулкана Ясур на Вануату. Той е с постоянна, но различна по сила активност. Сега може да спи, а след 10 минути да изригне огромно количество магма, която да се стовари по околните склонове. Винаги съществува риск, затова трябва да наблюдаваш мястото. Нашият водач ни инструктира: първото нещо, което трябва да направим, е да си намерим място за снимане, но преди това се огледаме отпред, отзад, отляво и отдясно, за да видим накъде може да избягаме при нужда и къде можем да се скрием, ако се наложи. Трабва да следим накъде отиват горещите частици на вулкана. Ако някоя от тях я видим, че пада в права линия, по-добре да бягаме. Имахме и други опасни моменти.

Какво друго, освен вулкани, обичате да снимате? И какви са бъдещите ви планове за снимки?
Обичам да снимам природата и дивите животните. Замислили сме да снимаме мечки, китове и орли в Аляска. Върти ми се в главата проект за Южна Америка – джунглата и Мачу Пикчу, Патагония и други места. Светът е голям и вълнуващ.

.

Източник: Kafene.bg

Автор: Ивет Лолова 

25.01.11

.

Александър Шинков откри вулканична фотоизложба

.

 Александър Шинков откри фотоизложба "Тихоокеанския огнен кръг". Снимките, направени по време на пътуване до вулканите от Тихоокеанския огнен кръг, бяха подредени в Националния музей"Земята и хората". За изложбата той сподели:


Прелетяхме над 60 000 километра и посетихме Хавай, Вануату, Нова Зеландия и Индонезия. В продължение на 28 дни се докоснахме до уникални места. Наблюдавахме изригванията на Ясур на Вануату от самия ръб на кратера. Стояхме върху току-що втрърдената лава на Килауеа, докато лавеният поток продължаваше да се излива в океана на няколко десетки метра от нас. Обикаляхме геотермалните зони и живописните вулканични езера на Северния остров на Нова зеландия. Посрещнахме изгрева на ръба на кратера Тенггер и се качихме до ръба на Бромо в Индонезия. Потопихме се в нечовешката атмосфера в кратера Иджен заедно с работниците, които добиват сяра там.

Прекарахме три дни на брега на Анак Кракатао в компанията на вараните, и в очакване на поредното изригване. Незабравимо преживяване, което насища всички сетива и подклажда желание за още.

.

Kafene.bg

Web Analytics