ЕТАПИ НА ПАРЛАМЕНТАРИЗМА В ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

.
Участниците в Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г.
От Сайта на Българската патриаршия
.
Под влияние на европейската мисъл и практика идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на третата българската държава . Израз на част от тези идеи срещаме при свикването, работата и решенията на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. за приемането Устава на Българската екзархия и избор на екзарх. 
Това е паметно събитие в обществено-политическия живот на възрожденска България.
.
Друг всеобщ народен израз за законност и парламентаризъм е провеждането на 14-16 април 1876 година в местността Оборище общо събрание на представители на българското национално революционно движение (БРЦК). поставило си за цел освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. Там се обсъждат  основните въпроси на предстоящото въстание и се уточнява евентуалната дата на неговото избухване – 1 май. Събранието на Оборище на 14 април ст. с. 1876 г., взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание.
И с право се счита за предшественик на българското Народно събрание, на парламентаризма в България.
.
Оборище 1876 г., художник Димитър Гюдженов. НХГ
.
Също преди Освобождението българската общественост издига и идеята за конституционно управление. В "Политическа програма" на БЦБО (бившия БРЦК), изработена на "Български народен събор" в края на 1876 г. и изпратена на Цариградската посланическа конференция, като се подчертава, че трябва да се възобнови българската държава, изрично се казва: "Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа." В следващите два члена се доуточнява "За всичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духа на устава и съобразно с нуждите на народа", "всичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини".
Посочените събития и становища стават традиция и влизат като демократически принцип в политическия живот на след освобожденска България. 
.
Обновената зала, където се е провело Учредителното събрание във Велико Търново.
От Историческия музей на старата столица
.
Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор, като в него участват 229 депутати ( 100 - по избор - 1 на 10 000 жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации). Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр.
В периода - от 1879 до Съединението 1885 г., в създадената от Берлинския конгрес Източна Румелия с център Пловдив, в сила влиза и действа Органически устав. Той е изработен от специална комисия с представители на Великите сили и Османската империя.
.
Разгорещени дебати по време на приемането на Търновската конституция. Илюстрация Thr Graphic - англейска преса
.
Уставът предвижда строго разделение на властите, като начело на законодателната власт се поставя областното събрание. В него влизат по право 7 религиозни водачи, 10 назначени от главния управител на областта представители и 36 избираеми депутати. Постоянен комитет от 10 човека осъществява координацията между областния управител и законодателната власт в лицето на областното събрание. Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.). 
.
Конституцията от 1947 г.
.
Приета е от V ВНС във връзка с кардиналните социални и политически промени след 9 септември 1944 г. и възпроизвежда модела, установен в конституцията на СССР от 1936. Разделението на властите е заменен с единство на държавната власт; народният суверенитет е изведен в абсолют.
 Формално се прогласява плурализъм на формите на собственост, но в същото време се предвижда и възможността за национализация на чaстната собственост, за въвеждане на монополи. В селското стопанство върви кооперирането на поземлената собственост.
Въведен е кръг от обекти на изключителна държавна собственост, а външната и вътрешната търговия са поставени под държавен контрол. Икономиката се ръководи чрез държавния народостопански план. Всичко това довежда до поглъщане на гражданското общество от държавата.
В политическата сфера се допуска само две партии – БКП и БЗНС. Не е установена двупартийна система, защото БЗНС имат сходни възгледи и участват в Отечествения Фронт и в изборите за НС и местни органи с общи кандидатури.
.
 Конституцията от 1971г.
.
превръща идеологията в рамка на държавната политика, от която държавните органи не могат да се отклоняват. Тя окончателно скъсва с политическия плурализъм и отново отрежда ръководна роля на БКП и БЗНС. В икономическата област отново утвържздава държавата в абсолютен собственик. 
В областта на системата на държавните органи се наблюдава тенденция към централизация на държавните органи – свиделство за окончателното утвърждаване на политическия тоталитаризъм. Важните решения се взимат от най-висшите етажи на партийното и държавното ръководство.
Народният суверенитет се превръща в суверенитет на парламента, т.е. всички държавни органи се формират от него. Премахнат е Президума на НС, създава се Държавен съвет, той се състои само от народни представители, отделен е от НС (макар и да се избира от него) и играе ролята на колективен държавен глава, определя и законодателната програма на парламента. Държавният съвет може да внася измения в отделните текстове на законите, да създава първична правна уредба чрез нормативни укази, утвърдени на сесия на НС. В този държавен орган се образуват съвети, които дублират министерствата, а заедно с Народното събрание оказва контрол на правителството. 
Местното самоуправление е сведено до минимум. То е лишено от ресурс, общинската собственост е силно свита, а финансирането се осъществява от държавния бюджет. От 28 окръга остават 9 области. 
.
Националната кръгла маса
.
.
На 12 февруари 1990 г. се състоя първото заседание на Национална кръгла маса. На равни начала участват Демократичните сили и БКП, които създават условия за дълбоки  промени в България

 .

"Националната "кръгла маса" в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10-и ноември 1989 година. На нея са представени реалните политически и обществени сили в страната, обединени от изключително отговорна и високохуманна цел - осъществяване на мирен преход към демократична обществено-политическа система. Националната "кръгла маса" е в съответствие с развитието на демократичните процеси в Източна Европа, общочовешкият стремеж към мир, разбирателство и сътрудничество, символ и реален политически инструмент с общонационално значение. 
Възникването на този висок демократичен форум е резултат от общото разбиране, че в сегашната обстановка Народното събрание, правителството и останалите държавни институции могат да изпълняват пълноценно своите задачи само в условията на национално съгласие, на споразумение между различните обществени сили. 
Националната "кръгла маса" чрез своето широко представителство изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта на демократичния процес. 
Историческа мисия на националната "кръгла маса" е постигането на конкретни споразумение като основа за решаване на най-важните политически и социално-икономически проблем на страната. 
Това ще бъдат главно проблемите, свързани с пътищата, етапите и сроковете за премахване на отречените от живота тоталитарни структури и за демократизиране на обществото, основните идеи и принципи на проекти за закони и други нормативни актове, които осигуряват възможност за бързи и решителни стъпки към постигане на общонационални цели. 
Осъществяването на тази изключителна роля и статут на националната "кръгла маса" може да се извърши само в условия на взаимно доверие, конструктивност и отговорност."

Пълна стенограма от заседанията на Националната кръгла маса можеге да намерете Тук  

.

Конституция на Република България
.
Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува Конституция на Република България. Тя се състои също от 169 члена, подредени в 10 глави, но и с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа. Конституцията от юли 1991 г. постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България. Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения. Конституцията предвижда освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи - приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция.
Досега са избирани и действали 39 обикновени народни събрания и 7 Велики народни събрания (1879, 1881, 1886 - 1887, 1893, 1911, 1946 - 1949, 1990 - 1991 г.). В кратък период - след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881 - 1883 г.) като висша институция се предвижда държавен съвет. 

На 10 юли 1990 г. VІІ Велико народно събрание след 45 години тоталитарен режим възтанови парламентарната демокрация. Приема изменение на Конституцията от 1971 г. и започва работа по създаването на Конституция на Република България.
.
 
Участниците в тържественото заседание си направмиха обща снимка пред сградата на Народното събрание
.
 
 Към Галерията председатели на Народното събрание и чрез тях история на нашия парламент
Web Analytics