ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ТЯХНОТО СЪДБОВНО ВРЕМЕ

.

.Сградата, където във Велико Търново се провеждат заседанията на Учредителното и на Първото Велико народно събрание

.
.

 Екзарх Антим I е председател на Учредителното и на Първото Велико Народно  събрание - 10.02.1879-16.04.1879 и17.04.1879-26.06.1879. С високото си образование за онова време, с дипломатическите си умения и благ характер той оказва силно влияние върху 231-та народни избраници да приемат без лични и групови интереси Търновската конституция, която с право се счита за една от най-демократичните в Европа. Според Търновската конституция от 16 април 1879 г. участието на народа в управлението на държавата се проявява чрез Народно събрание, което бива велико и обикновено. Задачите на ВНС е да избира държавен глава, да прави изменения на Конституцията и да разглежда териториални въпроси.

Търновската конституция нямаше да достигне това съвършенство, ако самите българи не бяха подготвени за това много преди освобождението си. Още на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. българите проявяват своите демократични традиции при вземането на важни решения за общите им дела. Като непосредствен предшественик на Учредителното събрание с право се смята събранието на Оборище през 1876 г., което, прилагайки основните принципи на парламентаризма, взима с вишегласие историческото решение българите да се вдигнат на въоръжено въстание, за да възстановят своята държава. В политическата програма на Българския революционен централен комитет, изработена на Българския народен събор и изпратена на Цариградската посланическа конференция, се казва: „Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа.“

.

Петко Каравелов е председател на I и II Обикновени народни събрания - 23.10.1879 - 24.11.1879 и 23.03.1880 - 18.12.1880 г. Той е брат на революционера и писател Любен Каравелов . Завършва право в Москва и активно участва при създаването на Търновската конституция. Оглавява правителството на Либералната партия (1884-1886) и на този пост извършва най-голямото си политическо дело –Съединението на БългарияСпоред финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за всички злини, е свободата“.

Той е най-младия министър-председател на България, само на 37 годишна възраст, през 1880 година, заема тази отговорна длъжност.

.

По време на първото обикновено народно събрание 158-те депутати удостояват с доверието си австрийския благородник Александър Батенберг и му дават титлата "Княз на Княжество България". Той е племеник на руския цар, наречен от народа Освободител, участник е в Освободителната Руско-турска война, награден е за боевете по време на Шипченската епопея с Георгиевския кръст за храборст І степен.

 На снимките: 

Александър Батенберг като поручик в град Бяла, след като е преминал Дунава с първите части на руската армия и в дясно - след решението на Народното събрание да получи знанието "Княз на Княжество България" 

.

.

Петко Р. Славейков е председател на II Обикновено народно събрание от 26.03.1880 - 28.11.1880 г. Голяма негова заслуга е, че парламента слага край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установява единен литературен език. Заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.

С едно намигване ще се върнем към І Велико народно събрание, което определя новата столица на България. Първо се гласува Велико Търново да бъде столица на третата българска държава. След това се гласува София да е столица. Гласовете са изравнени! Оказва се, че един от депутатите е заспал. Събуждат го и го приканват да гласува "за" или "против". Той отговаря "Аз съм "за", без да му е ясно, за кого именно дава своя глас. По този повод поетът Петко Славейков като търновец с горчива ирония заявява: "София стана столица с един заспал глас!"

.

Българският парламент, илюстрация The Graphic - английска преса

 .

Тодор Икономов е председател на Второто Велико Народно събрание, състояло се от 1. 07 до 4.07.1881 г. Завършва в Киев духовна академия. Един от най-видните

възрожденски учители и участник в борбата за създаване на независима Българска екзархия.
Заседанията на ІІ ВНС се провеждат в Свищов. Повечето от избраните 307 представители са от групата на Консервативната партия и симпатизират на княз Александър I Батенберг и на монарха са дадени пълномощия да управлява еднолично чрез укази в продължение на седем. години. Това е първото грубо нарушение на младата непорочна Българска конституция. 

.

.

Симеон Варненско-Преславски Митрополит е избран за председател на Третото Обикновено Народно събрание от 11.12.1882 до 08.09.1883 г.  Събранието има скромните 47 народни представители. А Митрополит Симеон има незаменима усмирителна роля след извършения държавен преврат и настъпилия репресивен режим на пълномощията, като ревностно с убеждения и личен пример защищава парламентаризма у нас.

Той възглавява своята духовна катедра в продължение на 65 години ­- случай без прецедент в целия православен свят. Строи катедралата във Варна и множество храмове в своята епархия,  инициатор е за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.). Голям принос има за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра.

.

След оттеглянето на Митрополит Симеон от светска дейност председател на Третото Обикновено Народно събрание става Димитър Греков от 09.09.1883 до 25.12.1883 г.

С задълбочените си познания по  право Украинския университет в Киев и в Академията на Екс ан Прованс и опита си като председател на Върховнияния съд на България той допринася за въвеждане на строен порядък в работата и ръководството българския парламент. 

Министър е на вътрешните работи и на правосъдието в няколко български правителства, премиер е през 1899 г. в правителството, оглавено от Народнолибиралната партия. Редица негови правни въведения важат и сега.

.

.

.

 Както целият българлски народ и депутатите от Третото ОНС буйно изразяват своята радост от Съединението на Княжества България и Източна Румелия

.

Четвъртото Обикновено народно събрание има трима председатели: Петко Каравелов от 27.06.1884 до 30.06.1884 г., Стефан Стамболов от 30.06.1884 до 26.08.1886 г. и Георги Живков от 01.09.1886 до 06.09.1886 г.

Най-важните събития по време на мандата на Стефан Стамболов /на снимката/. Той е бележит наш държавник, революционер, политик, поет и журналист. Взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876. Като председател на Народното събрание той е първото официално лице в Княжество България, което подкрепя Съединението . А макар да е председател на НС, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война и защитава Съединението на бойното поле.

"Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да ги пожертваме пред олтара на Отечеството си!" До тази крилата мисъл на Стефан Стамболов ще прибавя мисълта за Съединението на председателката на 41-то Народното събрание Цецка Цачева: "Съединение ни предлага идеята за единението. Трябва да се замислим за единението в днешните трудни времена.То не изключва различията, присъщи на демокрацията. Единението не е само съгласие. Единението е онази висша увереност, че всички българи по света само заедно можем да извървим пътя, по който сме поели!"

.

На Третото Велико народно събрание председател е Георги Живков - от 19.10.1886 до 01.11.1886 г./на снимката/, заместен от Димитър Тончев на 22.06.1887 до 03.08.1887 г. 

Гежрги Живков още млад се включва  в Търновското въстание (1862), в подготовката на четите от 1867-1868 г., а през 1876 г. е изпратен с отговорна мисия от Стамболов в Сърбия за уговаряне на общи действия срещу поробителя.

Завършва право в Швейцария. След Освобождението е първи търновски кмет, софийски окръжен управител и директор на варненската девическа гимназия. Депутат е в пет и на три парламента, една година е регент на страната -1872.

Основната задача на ІІІ ВНС е да избере нов държавен глава след абдикацията на княз Александър Батенберг. На 25 април 1887 година ІІІ ВНС избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота

за български княз. На 3 август същата година, след клетвата на Фердинанд, се разпуска.

Той е председател и на VІІ ОНС. Като ръководител на парламента и като просветен министър големи са заслугите му за културата и образованието у нас. По негова инициатива се гласува Закон за висшето училище, автор е на Закона за народното просвещение и на демократичния Избирателен закон от 1893 г.

Петото Обикновено народно събрание има трима председатели: Димитър Тончев от 15.10.1887 до 12.12.1888 г., Захари Стоянов от 13.12.1888 до 06.09.1889 г. и Панайот Славков от 22.10.1889 до 17.12.1889 г.-той е председател и на VІ ОНС, когато България е в икономически възход и депутатите създават основни закони на народното стопанство, като въвеждат облекчения за развитие на родната икономика.

Захари Стоянов оглавява

Българския таен централен комитет за съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885) и се включва активно в дейността на Народнолибералната партия. След Съединението на България по негово настояване като председател на НС депутатите с декрет задължават правителството да окаже помощ на неосвободените български земи. За изключителни заслуги към българския народ Захари Стоянов е удостоен с Княжеския орден „Св. Александър“ I-ва степен.

Колко съвременно звучи неговата мисъл: "Времената и делото изискват честни и достойни хора. Дори при управление чисто народно, със свобода и закони, един гладник за пари и министерски пост може да събори едно цяло правителство!"

.

Четвърто Велико Събрание - председател е Димитър Петков от 15.10.1893 до 19.11.1893 г. Целта на събранието е да промени Търновската конституция в полза на Фердинанд. Сред промените е и  обръщението към монарха от „Светлост“ и „Сиятелство“ към „Царско височество“. Увеличен е мандатът на обикновените народни събрания от 3 на 5 години, намален е броят на народните представители, по един на 10 000 души. ВНС гласува решение за задължително участие на българските граждани в изборите. В парламента текат ожесточени спорове. Образуват се много за мащабите на страната партии, които не подбират средства за постигане на своите цели. 

Димитър Петко е председател и на VІ и VІІ ОНС. Като кмет на София той проявява забележителна енергия и размах. Сключва огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка за градоустройство на столицата. Друго значително събитие като премиер е т.нар. Университетска криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър.

Провеждат се дебати в парламента и Петков взема строги мерки: затваря висшето училище за шест месеца и уволнява професорите.  Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява.

.

Теодор Теодоров е председател на VІІІ ОНС от 15.10.1894 до 04.02.1896 г. Дълги години е водач на

Народната партия

, министър на правосъдието и финансите на няколко правителства. По образование е юрист с докторат от Парижкия университет. Участва в депутацията начело с митрополит Климент за помирението с Русия, която е приета от  император Николай ІІ.

На 23 октомври 1896 г. името му "парламентарният тигър" е замесено в опит за детронация на княз Фердинанд. Монархът обаче проявява височайша европейска милост заради отношенията с Русия и срещу заговорниците не са предприети репресии.

През 1918–1919 г. е министър-председател и ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката конференция, но подава оставка, тъй като отказва да подпише несправедливия Ньойския договор. През 1910 г. построява в София сградата на известния по-късно Руски клуб. 

.

Д-р Георги Янколов е председател на Деветото народно събрание от 01.12.1896 до 19.12.1898 г. Той е бележит възрожденец от Народната партия. Като юрист заедно с Иван Евстатиев Гешов участва в Берлинския конгрес, където защищава интересите на България. В мандата на ІХ ОНС българското общество се обрича на едно пагубно разделение на русофили и русофоби. 159-те депутати се стараят да постигнат консенсус и вземат спешни решения за капиталистическото развитие на страната, както и за съдбата на българите, останали в границите на Османската империя. Създават особено важния за момента Закон за българските съдилища.

Народното събрание е разпуснато след като през декември 1898 година отказва да одобри проект на правителството за закупуване на Източната железница. Вследствие на това то подава оставка и парламента се разпуска.

.

Д-р Димитър Вачов - 16.05.1899-01.10.1899 г. и Жечо Бакалов - 18.10.1899-29.11.1900 г. /на снимката/ са председатели на Десетото обикновено народно събрание. Жечо Бакалов е завършил право в Швейцария. Бил е министър на търговията, промишлеността и труда от 1913 до 1918 година.

В тяхното време като председатели на НС страната изпада във финансовата зависимост, вследствие на загубената Междусъюзническа война и големите разходи за въоръжение на армията. Корупцията продължава да се шири.

Нарушават се конституционните норми. Под натиск Народното  събрание приема закона за връщане на омразния от турското владичество натурален десятък. Селяните трябва да продават своята продукция на държавата и на богатите поземлени собственици при облагодетелствени условия. В страната избухват селски бунтове.

.

Селянинът - стопанин на земята, който с труда си храни българския род
.
11-то Обикновено народно събрание председатели са Иван Ев. Гешов от 22.02.1901 до 25.10.1901 г. и Марко Балабанов от 25.10.1901 до 23.12.1901 г.
Иван Гешов /на снимката/ е народен представител на няколко Обикновенни и в III и V Велики Народни събрания,  председател е на XI Обикновено Народно събрание. Следва и живее  в Англия, от където въвежда в парламента важността на обществено мнение при определяне на политиката на една страна, както и мисълта, че "най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ".
Иван Гешов е инициатор на решителните действия за обявяване независимостта на България, когато като висш български дипломат в Цариград той не е поканен на официален прием на султана. Този факт предизвиква прокламация на Народното събрание и "отприщва сдържаното десетилетия недоволство на българите да докажат, че са суверенна държава", според европейската преса.
. 
 
На XII Обикновено народно събрание председател е Драган Цанков - от 22.04.1902 до 31.03.1903 г. Той е народен представител в Учредителното, I Велико Народно събрание и на няколко обикновени народнш събрания
. По негово предложение Учредителното събрание през 1879 г. преименува подготвения Органически устав в Търновска конституция.
Винаги е бил горещ родолюбец, смел борец и неуморим ратник на демократическия парламентаризъм.
 Според него трите национални идеала  са вяратаславянството и конституционализмаПрез 1856 г. Драган Цанков е инициатор и пръв председател на "Община на българската книжнина", която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество. На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание "Български книжици", изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция.
.
На XIII Обикновено народно събрание председатели са д-р Петър Стайков от 02.11.1903 до 30.01.1904 г.;д-р Тодор Гатев от 20.10.1904 до 15-10.1905; д-р Петър Гудев от 17.10.1905 до 02.03.1907 г. и Добри Петков от 05.03.1907 до18.04.1908 г. За съжаление повече информация липсва за тях.
Времето на ХІV ОНС, когато Христо Славейков от 15.06.1918 до 15.09.19 е свързано с едно от най-значимите събития в съдбата на Отечеството ни - подготовката и обявяването на Независимостта на България.
Повод е, че нашият дипломатически представител в Цариград Иван Гешов  не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава. Правителството и Народното събрание мигновено реагират и подготвените от преди действия за обявяването на независимостта на България придобиват ускорен ход. 
И така на 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново под тържествени звън на камбаните, възторжените възгласи на народа и топовните салюти Митрополит Антим прочита Манифеста, с който провъзгласява Независимостта на България. Присъстват княз Фердинанд и всички народни избраници. Малко по-късно министър-председателят Александър Малинов отново прочита Манифеста пред хилядното множество на историческия връх Царевец. 

.
Народно тържество на Царевец по случяй обявяването на Независимостта на България.
Пощенска картичка архив на Исторически музей - Велико Търново 
.
В Тронното си слово в XIV Обикновено Народно събрание на 15 октомври1908 г. цар Фердинанд казва:„ ...Провъзгласяването на независимостта на България – едно право дело – биде посрещнато с всеобщ възторг от доблестния и обичания Ми народ...Чрез Вас, народни избраници, изпращам народу Моята сърдечна благодарност. Предайте му, че неговите идеали са и Моите. Мир и благоденствие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново. Нека всинца – добри синове на майка България – застанат под него, нека всичките си сили насочим към идеала:  да видим народа си велик и благоденствующ!
.
V ВНС председател е проф. Стоян Данев от 09.06.1911 до 09.07.1911 г.  Заседанията се провеждат в София и са характерни с острите си спорове предимно за изменение на Конституцията — пак по искане на цар Фердинанд. В краен резултат изменя се чл. 17, с който се дава право на държавния глава да сключва тайни спогодби и съюзи с други държави. Оспорва се правото му да разпуска Народното събрание, но това предложение на председателя Стоян Данев остава без резултат. Така той е заместен от Иван Ев. Гешов.
Във 
времето на мандата на НС народните избраници и българският народ преживяват радостта от победите на храбрата ни армия на Турския франт и край Сливница в Балканската война и разочарованието от първата военна катастрафа по време на Междусъюзническата война.  
.
.Победната атака на българската армия срещу считаната за непрвземаема Одринска крепост по време на Балканската война.
.
За председател на XVII ОНД с основание е избран опитният европейски юрист д-р Димитър К. Вачов от 20.03.1914 до 15.04.1919 г.
В тези избори участват както гласоподавателите от Стара България, така и от новопридобитите по Букурещкия и Цариградския договори от 1913 г. земи. Съгласно чл. 85 от избирателния закон гласуването е задължително за всички граждани, които не са лишени от това право.
Гласуват се закони за подготовката на Първата световна война, за отпускане на допълнителни и извънредни свръхсметни кредити за военни нужди, насичането на монети, обявяване страната във военно положение, изменение Закона за въоръжените сили и др.Тогава Народното събрание ратифицира договорите със страните победителки, анализират се причините за загубените Балканската и Междусъюзническата война.
.
ХVІІІ Обикновено народно събрание има за председател Найчо Цанов. Той

е роден във Видин през 1857 г. Майка му е дъщеря на Емануил Шишманов – търговец от Видин, наследник на последната българска династия – Шишмановци. Бащата Тома (хаджи Томаки) Цанов е един от успелите търговци във Видин.


За първи път Найчо Цанов е избран за народен представител в ІХ Обикновено народно събрание – 1896 г. Оттогава, в продължение на 22 години (до 1919 г., с прекъсване от 1908 до 1911 г.), населението от Видинско го избира за свой народен представител.


На 10 окт. 1919 г. ХVІІІ Обикновено народно събрание удостоява Найчо Цанов за председател на събранието, но още същия ден той подава оставка. Причините остават неизвестни, но се свързват с неговото възрожденско честолюбие и достойнство. Като народен представител води той борба срещу личния режим на Фердинанд, въвличането на България в Първата световна война и срещу виновниците за втората национална катастрофа.

.

ХIХ ОНС има двама председатели: Александър Ботев от 15.04.1920 до 24.06.1921 г. /на снимката/ и Недялко Атанасов от 04.03.1921 до 11.03.1923 г.

В състава на събранието влизат представители на БЗНС, народняшката прогресивно-либералната, широкосоциалистичоската и комунистическата партии. НС приема Закона за реквизицията, законите за подобряване материалното положение на държавните служители, печата, отменение на Закона за гарантиране свободата на събранията, засилване, подобряване и насърчаване земеделското производство и опазване на полските имоти, трудовата повинност, облекчение на жилищната криза, трудовата поземлена собственост и др.
През първата редовна сесия на ХIХ–то ОНС на 31 декември 1919 г. е създадена комисия за наказване виновниците за военните катастрофи от 1913–1918 г., кабинета на Васил Радославов.
.
.
Войнишкото въстание 1918 година бе връх на народното недоволство към виновниците за новата военна катастрафа. Благодарение на него земеделската партия печели мнозинство в Народното събрание.
.

ХХ–то ОНС е открито на 1 юни и на 8 юни 1923 г. и е закрито, вследствие извършения 9–то юнски преврат. Приети са само бюджетите на няколко министерства.

.

Към Втора част от Председатели на Народното събрание















 
















 

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics