Емил е звезда, чиито блясък по-ярко свети, той написа "Моя страна, моя България" за пет минути. Но в началото песента не бе оценена заслужено по достойнство.

Известният композитор Митко Щерев е от музикантите, които дължат много на Емил Димитров. Три години той свири в неговия оркестър и е написал някои от най-хубавите му песни. Митко е създал аранжимента на песента на XX век "Моя страна, моя България". Авторът на "Осъдени души" е бил свидетел на грандиозния успех на Емил Димитров не само в България, но и в Русия, Полша, Чехия. Смятам, че "Арлекино", въпреки че не съм работил върху нея, е наистина уникална песен. Трудно може да се направи и сега такъв запис, казва Митко Щерев.

Митко Щерев, снимка Стандарт

- Г-н Щерев, да се върнем много години назад. Как се запознахте с Емил Димитров и тръгнахте с него?

- Аз съм много сериозно свързан с името на Емил Димитров. Началото на професионалната ми кариера в попмузиката започна при него. Това беше през 1967 година, тогава бях поканен да свиря на пиано и орган в неговия оркестър.

- Той ли ви намери?

- Не, неговият баскитарист. Тогава свирех в едно много модерно заведение в Пловдив. Там ме харесаха и поканиха.

- Емил вече беше звезда?

- Не само че беше звезда. През 1967 година той беше най-голямата звезда на България. И до ден днешен си спомням, че много обичаше да пее с бели панталони, бяло поло, целият в бяло. Обикновено към края на концерта пееше "Песен за мама", където на речетатива осветлението се приглушава, той пада на колене, аз засвирвах на органа един хорал, тогава той казваше няколко пъти "Мамо, мамо". В този момент целият салон настръхваше, всички плачехме - и горе, и долу. Емил беше уникална звезда. Никога не е имало нито един празен стол в салоните на неговите концерти. Всичко бе продавано дни преди това.

- Как ви посрещаха в чужбина?

- През 1967 година заминахме в СССР. В зала с по-малко от 3000 човека не сме свирили. За да ни опазят от почитателите, ни вкарваха през специални входове. Един път обаче публиката ни докопа и останахме без сака.

- Звучи невероятно?

- Да. По това време в соцлагера имаше две големи звезди - Джордже Марианович и Емил.

- Как се държеше суперзвездата с вас?

- По принцип Емил е един много фин човек. Той е артист по душа. Има три големи таланта - той много хубаво рисуваше и можеше да бъде прекрасен художник, другият е актьорското майсторство. Бил приет първи в списъка на ВИТИЗ, като професорите са се биели кой да го вземе. Когато заради музиката се отказва от театралната академия, всички са били потресени. Това е единственият случай първият в списъка да се откаже. Така че той беше роден за изкуството човек. Но ако се върнем на въпроса ви, той никога не се е държал "отвисоко" с нас, музикантите. Винаги сме сядали всички на една маса, водели сме много приятни разговори. Той беше приятел с нас.

- Емил написа много песни, които се пеят вече десетилетия наред?

- Той е невероятно добър композитор. Винаги съм признавал, че Емил ме въведе във френския и италианския стил. Имаше много записи, показваше ми певци, имаше много плочи, всичко най-ново от музикалния пазар се изписваше за него. От него научих как се пише истински хит. Той с голяма лекота сядаше на пианото и понякога за пет минути правеше песни. Така стана и с "Моя страна, моя България", която създаде пред очите ми.

- Вие сте направили аранжимента на тази песен? Защо Емил Димитров не е могъл да предвиди бляскавото й бъдеще?

- Доста от песните си Емил пишеше на шега. Щом е в настроение, започваше да импровизира, като от време на време ме пита: Митко, какво ще кажеш? Ами стана, викам. По тоя начин написа и "Моя страна, моя България". Нещо ми се върти в главата, каза, ще направим песен за България.

- И после поръча текста на Васил Андреев?

- Ами той много често правеше така: нахвърляше думите и после Васил дооформяше текста и се пишеше автор. В действителност обаче много от текстовете са били общи. Когато ми изсвири мелодията на "Моя страна", тя много ми хареса, но като ми каза, че това ще е песен за България, честно казано, ми се стори малко помпозно, изкуствено. Все пак си казах, защо пък да няма песен за България.

- Кога я изпяхте за първи път?

- След като я записахме в албума, тя влезе и в репертоара. Интересното обаче е, че тя първоначално не се прие с голям ентусиазъм от публиката, дори и от нас, музикантите. Защото винаги ми се е струвало, че на един обикновен попконцерт да се пее за национални стойности е неестествено. Публиката не беше готова за това. Трябваше да мине много време, за да може тази песен да бъде оценена по достойнство.

- Значи това е една изненада и за вас, създателите?

- Разбира се. Аз най-много харесвам песента "Арлекино". И жалко, че радиата не я пускат, защото това е един невероятен аранжимент, със страхотни музиканти, които са записали песента с блестящото изпълнение на Емил. Аз и днес я пускам на разни хора да я чуят, макар че не съм участвал в създаването й. Но това наистина е уникална песен, трудно и сега може да се направи такова нещо.

- Вие сте композирали много от песните на Емил. Коя беше първата?

- Казва се "Нора", по чудесното стихотворение на Дамян Дамянов, вдъхновено от едноименната пиеса на Ибсен. Тази беше първата песен, която съм записал официално. И тя бе за него.

- Той я хареса веднага?

- Да, тя много му хареса, но не можа да стане популярна, защото беше малко по-сложна. После направих "Хей, Мадлен" и "Елеонора" - две песни с женски имена. Тогава за първи път хората чуха за мен. "Хей, Мадлен" се качи на върха на една от престижните радио класации и аз дадох първото си интервю. Така че началото ми в попмузиката е неразривно свързано с Емил.

- Колко песни написахте за него?

- Аз имах щастливата възможност да бъда аранжор на негови три или четири албума и в тях имам около 15 песни.

- Емил Димитров има 400 часа музика, записана в "Балкантон", и 300 песни. Как трябва да се съхрани това богатство?

- Искам да кажа нещо, което никой не го е казвал за Емил. Началото на неговата кариера е свързано с две важни неща: Едното е, че той с визията си и с интересите си към италианската музика внася свежа линия в българската попмузика. Той винаги е поднасял най-новото и най-модното, като го превежда по един собствен начин. Композира го по дадени модеми и на публиката това много й допадна. Всъщност и като външност, и като начин на изпълнение той стана проводник на най-новото за момента.

- Все пак каква ще бъде съдбата на неговото музикално наследство?

- По принцип много трудно се дават прогнози за това кой колко ще остане във времето. Ето, Йосиф Цанков също е един много стойностен композитор, но за съжаление много малко неща се пускат от него. Ако нещо попречи голяма част от песните на Емил Димитров да не се слушат един ден, да бъдат забравени, то това ще е, че той се е стремял да бъде моден в даден момент. А големият певец е този, който минава през модата и става собствена запазена марка.

.

Източник: В-к Стандарт

Автор:Исак Гозес