Търновската конституция

.

Търновската конституция е смел скок да се преодолее петвековната пропаст на безправие през турското робство

Тук 229 депутати от Княжество България са провели своите заседания на Учредителното събрание и първото Велико народно събрание 
.
Търновската Конституция е създадена в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни европейски университети. 
 .

Изработването на българската конституция се възлага на Учредително събрание свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. Първите български депутати са 229, някои се гласуват от населението, а други участват по право или се назначават от руския императорски комисар. За председател на този висок законодателен орган единодушно е избран Екзхарх Антим I.

.

.

Но първият въпрос, който се дискутира от Учредителното събрание, не е за конституцията, а за необходимостта да се обедини разпокъсаният български народ. Нареченият образно “общонароден” въпрос заплашва работата по конституцията, тъй като част от депутатите отказват да се занимават с друго, преди да бъде решен националният въпрос. Едва след намесата на княз Дондуков-Корсаков Учредителното събрание пристъпва към обсъждане на първата българска конституция.

.

Предлага се руски конституционен проект, но новите български държавници го приемат само като основа, а възлагат на специална комисия да изработи нов проект за конституция, която още в този ранен период да подчертае независимостта на България. Първият проект за конституция предвижда силна княжеска власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз, но той предизвиква остри несъгласия. Ожесточената дискусия демонстрира различията между депутатите и очертава контурите на първите български партии – Консервативната и Либералната. Консерваторите мислят, че българският народ все още не е обществено съзрял, за да получи пълното право да управлява страната. Докато либералите вярват, че българският народ вече има политическите умения и може да му се повери властта в държавата.

Либералите се оказват мнозинство в Учредителното събрание, затова първата българска конституция, която се гласува на 16 април 1879 г., отговаря главно на техните виждания. Тя се нарича Търновска не само заради седалището на Учредителното събрание, но и за да се подчертае историческата връзка със старата българска държава и нейната столица.

Според Търновската конституция „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност  и общинско управление.

.

Откриване на Учредителното събрание във Велико Търново, илюстрация The Graphic-англ. преса 

.

Съобразно Конституцията Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Князът  утвърждава приетите от парламента закони, той е върховен главнокомандващ, под негов надзор действа изпълнителната власт – правителството и администрацията. Изборите за парламент са преки и тайни с участието на всички мъже, навършили 21 години. Народното събрание приема законите, данъците, осъществява контрол над правителството. Измененията в конституцията, изборът на княз или регенти, промените в държавната територия се поверяват на специално свиквано Велико народно събрание.

.
.
Оригиналът на Търновската конституция, с подписите на народните представители от Учредителното събрание се съхранявала в църквата «Св. Крал» /«Св. Неделя»/ в железен ковчег, запечатан със собствения печат на Софийския митрополит Мелетия и печата на архиваря на Народното събрание. 
.

Търновската конституция провъзгласява широки граждански права – премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се сдружават, да създават обществени и политически организации, да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, обявява неприкосновеността на частната собственост и създава условия за стопански и социален напредък. Гербът е златен коронован лъв на червено поле, знамето е с хоризонтални три цвята – бяло, зелено, червено, а девизът –  "Съединението прави силата". 

На 17 април 1879 г. се свиква първото Велико народно събрание  за избор на княз. По договореност между великите сили и по предложение на руския цар се избира германският благородник Александър, принц Хесенски, който управлява България като княз Александър I Български /Батенберг/. 

.

Търновската конституция поставя стабилна основа за новата българска държава. Тя следва европейските постижения на конституционната мисъл и практика, като ползва модела на белгийската конституция. Тя осигурява пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска държава в европейския свят. За своето време Търновската конституция е една от най-демокритичните в Европа.

.

Депутатът Стефан Стамболов запознава представители на руското военно командване в България и европейски дипломати с решенията на Учредителното и Великото народни събрания. Илюстрация The Grafic - англ. преса

.

Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното събрание се взема решение за преместване на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е извън пределите на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.

Предложението е внесено от Марин Дринов. След Освобождението руските сили избират София за седалище на временното управление. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 г. Разликата в гласовете в полза на преместването на столицата от Велико Търново в София е само един глас, който всъщност се оказва решаващ.

.

Конституционно установеният ред в Княжество България многократно е  потъпкван. През 1881 г.  Конституцията е временно суспендирана, през 1923 година е извършен военен преврат, а след 19 май  1934 г.  дълги години държавата се управлява  с наредба-закони при фактически суспендирана конституция.

.

След 9 септември 1944 г.  Търновската конституция е отменена частично, а на 4 декември 1947 г. окончателно и е заменена с нова, наречена Конституция на Народна Република България.

.

В доскорошния турски конак на 16 юли 1879 година в старата столица Велико Търново се провеждат Учредителното и Великото народни събрания на Освободена България 

 .

Към Конституцията на Република България

Web Analytics