ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

.

.

Националното знаме на Република България е символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава. То е трицветно:бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. Формата му е правоъгълна, като цветните полета са еднакви по размер и разположени хоризонтално. 

Знамето на Република България се издига при честването на националните празници на държавни и обществени сгради, като винаги се прави от двама души, които внимателно го придържат, без да допускат падането му на земята.

Националното знаме на българската държава е дълбоко свързано с историята, бита религията и традициите на народа ни. Вложената символиката в него има дълбоки корени, проникнали в националната душевност.

По време на война българското бойно знаме храбро, саможертвено е опазено, останало е непокорено. Исторически факт е, че няма страна и военен музей по света, който да притежава трофейно българско знаме. Това е заслужен поводи за гордост за всеки българин.

.

Парад на националното знаме на България и бойните знамена на българската армия.

Снимка: Издание Политика.бг 

.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

.

Самата  дума “знаме”, произлиза от “знамение” - знак. За разликата от гербовете, флаговете имат много по-дълга история. За техен прототип се смята традицията, съществувала сред много азиатски народи, да се поставя върху прът някаква фигура, обикновено с религиозно значение, в смисъла на амулет. Тези прото-знамена са известни в науката като “вексилуиди”. Най-старите познати вексилуиди са от преддинастичен Египет (3400-3000 г. пр.Хр.). От същото време (III хил.пр.Хр), известен е вексилуид в района на днешен Иран - метален прът завършващ с орел. 


Корените на българското знаме като символ на българската държавност следва да бъдат търсени далеч назад в родната ни историята. Най-старото съобщение за наличие на знаме у българите са отговорите на папа Николай I до княз Борис I от 866 г. В пункт 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения,

нашите предци “носели като военно знаме конска опашка”

.

Конската опашка, която по същество е вексилуид, а не знаме, е стар ирански символ. Споменава се за пръв път в “Авестата”, събрани от Заратустра в VII в.пр.Хр. Използването й е свързано с почитта към божеството - конник. Ето защо няма нищо странно, че българите, като част от източноиранската племенна общност са употребявали този вексилуид за боен символ.

На снимката: Прабългарски войн, нарамил символа "Конска опашка". Гравюра от Музея в Сант Миклуш-Унгария.

.

След приемането на християнството през 865-66 год. животът на конската опашка е предрешен. В самите си отговори папа Николай I дава ясна насока какво да изпозват българские войни занапред- “Какво друго, освен знака на светия кръст”. След това съобщение, сведенията за българското знаме изчезват в мрака на историята, за да се появат едва в началото на ХIII в.

Във връзка с преговорите между цар Калоян (1197-1207) и папа Инокентий III (1198-1216), относно сключването на уния с римската църква, между двамата се е водила оживена кореспонденция. В писмо от януари или февруари 1204 г, българският владетел специално иска от папата да му изпрати знаме, след като бъде провъзгласен за крал. Ето какво отговаря наследникът на Св. Петър през март същата година: “решихме да пратим знаме, което да употребляваш против ония, които почитат разпятието с устни, но сърцето им е далеч от него”.По нататък се споменава, че на знамето бил изобразен кръст и двоен ключ, т.е. ключовете на св.Петър, “единия за различаване, другия за власт”. Папата съветва Калоян да употребява знамето “в сърдечно смирение” да се явява с него между бойните редове, помнейки страданието Господне.

Най-старото запазено българско знаме

.
се намира в колекцията на Ермитажа в Санкт Петербург - Русия. То датира от ХVIII в и принадлежи на 2700-те доброволци от тъй наречаната Българска земска войска, създадена по идея  на Софроний Врачански във Влашко. която с в състава на руската армия по време на поредна руско-турска война през 1812 година.).

Пак там се съхраняват още две знамена на наши доброволци, само че от времето на Кримската война (1853-56). Изработени са през 1854 г. Първото е червено, като от едната му страна е изобразен Св.Гьорги, убиващ змей. Второто знаме е зелено с изправен коронован лъв, държащ в лапата си кръст. Поставен е гербът на България, от Стематографията на Хр. Жефарович, а на гърба е осмоконечен православен кръст, поставен върху полумесец.

По сведения на Георги Акрополит, в битката при Клокотница през 1230 г. цар Иван Асен II “заповядал да забодат на знамето (му) писания клетвен договор на Теодор (Комнин)”, който нарушил примирието. Върху монети сечени от цар Константин Асен Тих (1257-1277), се вижда владетеля държащ знаме. То представлява тънка ивица плат, завършваща с лястовича опашка. Върху знамето е поставен кръст.

.

 Знамето на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджата

.

Като продължители на старата българска войска, хайдушките дружини винаги ходят под развят байрак. Пътешественикът Евлия Челеби, минава през габровския балкан през 1662 г. и споменава, че дружината имала знамена с кръстове. Удивително напомнящо за византийските лабаруми, възприети вероятно и от български царе.

Интересни данни за хайдушките флагове  дават и народните песни. В една калоферска песен се пее: Излязла е бяла Рада на планина, на ройнина, та побила три байрака: първият зелен, втори червен,а пък трети бяло сукно.......

В родопска песен, отново се говори за трите цвята: В Димитрово равно дворе, ще забием три байрака - първият зелен, втори червен, трети байрак клапуделен...(Клапуделен означава светъл, сребрист, сърмен, т.е. бял).


Погледнато назад във времето белия, зеления и червения цветове имат сакрално значение за първобългарите. В балкарския вариант на аланския епос за нартите се говори за съществуването на вълшебно дърво, на което растели три ябълки, всяка от които дарявала с определени чудеса, всеки който я изедял. Първата била бяла и давала храброст на войните. Втората - червена - изцерявала жените от безплодие, а третата - зелена - давала вечна младост.

Белият цвят е символ и на слънчевия бог-конник. Той се свързва с мъжкото начало, с войните и поради това бялта ябълка е извор на храброст в битките. Червеният цвят е посветен на богинята-майка. Той олицетворява женското начало, земята, плодородието, домашното огнище. Ето защо червената ябълка е свързана с жената и нейната плодовитост. Зеленият цвят се свързва с природата и нейното обновяване.

До към средата на ХIХ в (1854 г) върху знамената е бил поставян кръст, което вероятно е стара традиция, водеща началото си още от средновековието. Лъвските изображения се появяват за пръв път едва в 1854 г. и то под влиянието на книгата на Христаки Павлович -“Царственик или история болгарская”, от 1844 г, и на поемата “Горски пътник” на Г.С.Раковски от 1854 г.. В Царственика е отбелязано, че е “знамение на болгарских хоругвах”. А Св.отец Паисий Хилендарски пише: “Знамение на печати царски имеяли (болгаре) изображение левово”.

.


“Раковски в Балкана”, художник А.Сако

.

За пръв път познатият ни роден трицвет се появява в картината на А.Сако - “Раковски в Балкана”. Върху нея в центъра е изобразен Г.С. Раковски, държащ с дясната си ръка пушка, а в лявата знаме прикрепено върху прът, завършващ с кръст. Художникът свободно е интерпретирал идеята за знамето. Докато в поемата си “Горски пътник” Георги С. Раковски отразява виждането си относно българското знаме: "Златна зелена светла хоръгва с една страна “Свобода или смърт”-страшни вид левов изобразява, с друга страна “Бог с нами напред”.

Така Отец Пайсий, Христаки Павлович и Георги Раковски се превъръщат в главния извор за националнта ни символика по онова време. Така че не е чудно, защо изведнъж православният кръст минава на втора позиция, за да бъде заместен от лъвското изображение.

.

Райна Княгиня и знамето на Априлското въстание

.

Ето защо в основата на сюжета лъв стъпил върху турското знаме стои знамето на Карловския революционен окръг, шито по поръка на Васил Левски от дъщерята на Ганьо Николов-Маджареца - Мария Ганева. Знамето е според устава на Българския революционен комитет. 

Райна Попгеоргиева Футекова - българска учителка и революционерка, ушива въстаническото знаме за Априлското въстание. По-известна е като Райна Княгиня. В деня на обявяването на въстанието, тя го развява редом с Бенковски. Родена е през 1856 година в Панагюрище. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.

.

.

.

.

Самарското знаме

То е ушито от монахините на Самарския девически манастир. От едната страна е украсено с лика на чудотворната Казанска Богородица, а от другата са извезани образите на светите братя Кирил и Методий. На 6 май 1877 г. на специална церемония в Плоещ знамето е поверено на Трета дружина от Българското опълчение.

Бойното му кръщение е в боевете при Стара Загора 19-31 юли 1877 г. Тогава в защита на бойната светиня в един-единствен ден живота си губят пет знаменосци, включително командирът на Трета опълченска дружина – подполк. Павел Калитин. Спасено е от българския опълченец Никола Корчев. Когато вижда, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. (За История на Самарското знаме четете ТУК ) 

Така в новата ни история се слагат основите на традицията нито едно българско бойно знаме да не падне в плен! 

.

Битка за спасяване на Самарското знаме. В средата на картината е изобразен опълченицът Никола Корчев, когато поема знамето от подполковник Павел Калитин.

.

Историческият факт е, че няма военен музей по света, който да притежава пленено българско бойно знаме. В същото време в софийския военно-исторически музей са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са воювали срещу българската армия. И това е още един заслужен повод за гордост.

На 10.02. 1879 г. във Велико Търново започва работа т. нар. Учредително събрание, чиято главна задаче е приемането на основен закон на свободна България.  Никола Михайловски, баща на поета Стоян Михайловски, предлага да бъде прието като национално знамето на опълченците, участвали в Освободителната война.

В този си вид националният флаг е без промени през цялото време на третата българска държава и в първата година на народната република. През този период съществува негласната практика по време на война националното знаме да се обръща с червения цвят нагоре. През време на Балканските и Първа световна войни  това прави силно впечатление на чуждестранните журналисти.

В  гласуваната на 4.12 .1947 г ,т.нар “Димитровска”конституця върху знамето се добавя нов елемент. В нейния чл.84 се казва: “Знамето на Народна република България е трицветно, състои се от бял зелен и червен цвят, като в горни бял ъгъл е изобразен гербът на НРБ".

След демократичните промени през 1989 г. гербът, поставен върху държавното знаме на Република България, се премахва, тъй като принципите на хералдиката не допускат постовяне на символи един върху други.

В международната практика една държава се символизира още и с  търговски и вонеоморски флагове.

.

Публикация: Николай Увалиев.

По данни от "Държавни символи на България" на Иван Войнов, 

изданията "Един завет", "Българи" и Блог БГ.

.

Към Честта и славата на българското бойно знаме 



Web Analytics