Изкуството за мен е вълнуващо състояние на духа

.

 

.

На гости в ателието на твореца Георги Чапкъънов

Срещата ми с Георги Чапкънов бе неочаквана. В навечерието на Великден моя близка реши да направи подарък на родителите си, фенове на Чапа, негова творба. Дори и тези, които не познават лично скулптора, го наричат така, както се обръщат към него приятелите му. Защото новите артизделия го направиха популярен и сред хората, които не се интересуват толкова от изкуство.

Освен талантлив майстор на длетото и четката Чапа е и интересен събеседник. Около него винаги има нещо ново: или току-що завършен портрет, или провокираща поръчка (макар че за това от суеверие не говори много предварително), или забавна ловна история. А пък старото му таванче близо до храм-паметника "Александър Невски" е съхранило толкова скъпи спомени. Оттук са минали много известни наши и чужди художници, писатели, музиканти, артисти, общественици, защото в "уютния си мезонет" той обича да посреща гости, колеги, приятели.
Уговаряме се да го посетим и ето ни вече в ателието 



Посреща ни свенливо усмихнат като голямо дете. Първият контакт с крехката му фигура, с грейналите сини очи не може да събуди асоциация, че наред с длетото, чука, молива и четката ръцете му се справят отлично и с... ловната пушка. Чапа е ловец, откакто се помни, защото е наследил дядо си и баща си в този мъжки занаят. Съжалява, че синовете му Крум, Тодор и Коста (големият е продуцент, средният - режисьор, сега снима в САЩ, а малкият - скулптор) не са запалени по това занимание. Но надеждата му е в някой от петимата внуци и внучки.

"Влизайте, тъкмо имаме повод да отпразнуваме една хубава новина - любезният домакин веднага сваля всякакви бариери и разговорът започва още от вратата.

- След трагедията в Япония, която ме потиска от няколко дни, като светъл лъч дойде покана от Холандия да ми организират тази пролет изложба на еротични графики. Страната на изгряващото слънце заема особено място в сърцето ми. Там имам много приятели. Японците са хора с друг морал, с друго светоусещане, с чувство за взаимопомощ. Ако това нещастие се беше случило у нас, мародерите щяха да се развихрят, да грабят и съсипват всичко. А видяхме с какво достойнство и търпение посрещат несгодите жителите на пострадалите райони. Убеден съм, че до няколко месеца те ще си стъпят на краката." 

Майсторът сподели, че високо цени победите си в два големи конкурса в Япония - наградата на журито за фигуративна скулптура през 1990 г. и на следващата година, когато става единственият носител на приза за абстрактна скулптура, както и наградата на името на Роден на музея "Хаконе". 
Той е гостувал 12-13 пъти на острова и близо 30 негови творби красят обществени места в различни градове. В Токио живее и най-големият му чуждестранен колекционер Джунай, притежател на 35 творби на художника. Сърдечно приятелство го свързвало и с шефа на Токийския художествен салон скулптора Сато Чурио, починал неотдавна на 98-годишна възраст.
.

.
"Темата на предстоящата изложба е избрана от холандците, но на мен страшно ми допадна", връща се към радостното събитие творецът. "В еротиката има много красота, фантазия, много неизречени послания." В подкрепа на думите си той ни показва част от графиките, които подготвя за експозицията. Изящни голи тела, сатири и влъхви, Адам и Ева, музи, изплашени от пуяк... Истинска вакханалия, каквато само Чапа може да пресъздаде в рисунката си. Всичко е като остроумна шега, като виц, който предизвиква непринудена усмивка.

Според художника изобразителното изкуство без рисунката е като музиката без нотите. Това е азбуката за проговарянето на всеки език. Този жанр не е съпътстващ, а основно изразно средство, с което се предават мисли, чувства, идеи. По неговите думи най-добрите рисувачи са скулпторите. Микеланджело и Роден са ярък пример в това отношение.

"С молива и с туша си почивам от глината, защото изкуството за мен е забавление. Вълнуващо състояние на духа. Липсва ли у някого, той е осакатен. Човек трябва да е отворен да приеме изкуството дори да не го разбира винаги."

.

Портретите са неутолимата страст на Чапа 

.

"Правя ги бързо. Само три часа са ми достатъчни, за да хвана вътрешното състояние на моделите си. Не обичам да им губя времето в дълго позиране. Когато започвам да правя портрет на някого, зная, че трябва да се съсредоточа максимално. Така работих и с Федерико Фелини - три дни по час в една градина близо до дома му. Общуването ми с маестрото е едно от най-хубавите ми преживявания. Забележителен човек, витален, ерудиран, нестандартен. С нищо не ме притесни, когато ми позира - нито веднъж не надникна да види какво правя. Когато всичко приключи, просто погледна работата, погали я и... край ", споделя творецът. За изработения бюст италианците присъдиха на Чапкънов наградата "Сулмони" за принос в италианската култура.

Големият скулптор е увековечил едни от най-бележитите ни съвременници - Радой Ралин, Ивайло Петров, Тончо Жечев, Доньо Донев, Борис Димовски, Христо Фотев. "Дълго чаках да направя портрет на Йордан Радичков, с когото бяхме и ловни другари. Той имаше много характерна физиномия и просто провокира да го претвориш. В един момент целият се обля в благородство и видях само силата на духа му." Особено ценя и таланта на Иво Папазов-Ибряма, с когото се срещаме по ловните полета.
.

.

 Чапа показва бюста на Теодосий Спасов: "Много го обичам това момче. Изключителен музикант, той е прероден Орфей и общуването ми с него е истинско удоволствие." Сред "експонатите" в ателието видяхме и американския актьор Дейвид Кийт, ангажиран във филм на сина на Чапа - Тодор Чапкънов.


Чапа споделя между другото, че е суеверен. Винаги внимава с кой крак излиза от къщи. "Не мога да не съм суеверен, защото мен господ специално ме пази. Няколко пъти съм бил на границата между живота и смъртта. Оная с косата ме е докосвала и тук, в ателието, но съм се спасявал благодарение на провидението и на приятели. Нали нося името на Георги Победоносец. Един от внуците го поднови. Също така усещам близката кончина на човек. Опитах се да направя портрет на режисьора Коко Азарян, когато вече беше много болен. Той бе забележителна личност. Бюстът вече беше завършен и изведнаж без никаква причина падна и се счупи. За мен това беше ясен знак." Художникът признава, че е вярващ. Ходи на църква, за да се помоли.

"Бог е навсякъде, само трябва искрено да се обърнеш към него. Природата е моят храм. Там най-добре се пречиствам и се зареждам с енергия. В мига, в който отида в гората, попадам в моя свят. Любувам се на цветята, птичките, наблюдавам всяка животинка. Почивам си, разтоварвам се, пречиствам съзнанието си напълно. Особено обичам пролетта. Природата се събужда за нов живот. Тогава са и най-светлите празници - Тодоровден, Лазаровден, Цветница, Великден и... естествено кулминацията е Георгьовден. На този ден винаги печем агне и се събира цялото семейство, родата, приятели. Всички с добри намерения са добре дошли", отправя искрена покана големият творец.

.

Италианският премиер Берлускони откри заедно с българския си колега Бойко Борисов паметник на Джузепе Гарибалди на едноименния площад в София. На снимката - Чапкънов позира с произведението си и двамата премиери. Снимка: Юлиян Савчев

.

Източник: В-к Сега

Автор: Цвета Иванова,

Снимки: авторът

и личен архив на Г. Чапкънов

Web Analytics