Георги Чапкънов: Радичков се забавлява отгоре, като гледа тази суета

.

Скулпторът разказва за последните години на именития писателя

.

Георги Чапкънов беше един от най-близките хора на Йордан Радичков. Те се сближават постепенно през годините, особено след като художникът прави скулптурен портрет на писателя през 1996 г. И двамата са страстни ловци, а ловът е сред любимите им теми за разговор. Чапкънов е първият, който научава за смъртта на Радичков - на сутринта, след като е говорил с него предишния ден. Ето какво разказа скулпторът пред "Новинар" за приятелството си с автора на "Януари", "Лазарица" и "Опит за летене"

.

"Когато ходехме на лов с дружинката, после отивах у Йордан. Него винаги го канеха на лов, тук наблизо, в Пернишко. Той обаче не можеше да идва, миличкият, беше зле вече и ме караше най-обстоятелствено и точно да му описвам как е минал ловът - кой как е гръмнал, какво сме ударили... Аз надълго и нашироко му разказвах и на него му грееше физиономията, все едно и той е участвал.

И така още от първия път, когато не можа да дойде, единият ударен заек го нарекоха на Йордан. Дадоха ми го, аз го одрах и му го занесох. Той се разплака, беше станал свръхчувствителен накрая и най-малката проява на внимание го разтърсваше

На Йордановден веднъж му подарих рисунка - кръщението на Исус в река Йордан. Много се зарадва. Един ден му направих една керамична гарга. Той много обичаше гаргите, свраките. Спомням си как оживено ми разказваше за тях. Веднъж неколцина ходихме на лов за яребици близо до София. Ударихме едно ято, което се пръсна. По едно време се вдига една яребица, ама твърде надалеч, подплашена явно от нещо. Видя се, че един ястреб я гони със страшна сила. И тя влезе, малко преди да я хване ястребът, в едни много гъсти тръни. А ястребът с неговата голяма разпереност, като се закачи за търнака, и не може да излезе оттам.

Хванахме го, после го пуснахме и така се спаси пустата яребичка. Разказах тази история на Йордан. И той веднага почна да ми разказва как видял две свраки да си пазят гнездото с малките от ястреб. Те го нападнали и го изгонили от гнездото, толкова храбри били...

.

.

След бомбардировките в Сърбия един път ходихме на лов. Нещо нямаше животни - колкото и да приказват, че няма последствия, не е вярно. Дивечът измря от тази война. Сега е наш ред и ние ще си ходим, но просто човекът е малко по-издръжлив. Тогава изскочи един-единствен заек, всички хвърлиха по една пушка върху клетото животно и накрая само аз не можах да гръмна, защото беше много надалече и нямаше смисъл. Веднага пак го нарекоха на Йордан.

Един ден през януари пак ми се обадиха ловджиите, пак бяха нарекли заек за него. И аз го отнесох. Сготвили го много хубаво. Сузи (б. р. - съпругата на Радичков) не даваше на Йордан да яде много, той и не искаше. Изобщо не му даваше да пие. Този път обаче пожелал да си пийне червено вино със заека и тя му сипала, дори го оставила да си сипе пак.

Йордан пожелал и кафе. И кафе му дала, нищо че било късно вечерта. И... издъхнал същата нощ. Като се събудихме, валеше сняг. Сузи ми се обади най-напред на мене и... не искам да си спомням. Такъв кучешки студ беше на погребението! Окапаха им носовете на хората там.Много хора го обичаха

Съвсем праведно си отиде, дай, Боже, всекиму такава смърт - в съня. Вярващ беше. Свят човек си беше Йордан. Но не го оцениха достатъчно приживе...

Никога не се е оплаквал от нещо. Само от Сузи се оплакваше (смее се). Ето, вика, не ми дава една чаша да изпия с приятелите си.

Към края на живота му ръцете му често бяха студени. Аз ги хващах, защото моите горяха, и ги топлех. Говорех му за лов, разни дивотии, колкото може по-абсурдни и той се радваше много.

Няма го Йордан. Отидоха си големите. Няма го и Ивайло Петров. Ама Ивайло беше самсуняк, мълчи. И се оплакваше. С него много трудно се общуваше. Ивайло е от съседното село до мойто - Бдинци, в Добруджа. Голям писател...

Дали е имало напрежение около Радичков за Нобелова награда? Аз бях встрани от тези неща. За Нобелова награда нищо не ми е казвал. Тя, Сузи, много се вълнуваше от такива неща. Той я заслужаваше...Йордан го оскърбиха много преживе. Наградиха Марко Семов вместо Йордан в Добрич на литературен конкурс. Обявиха, че Радичков ще е победител, а на другия ден дадоха наградата на Семов. Къде е Марко, къде е Йордан?

Академик направиха този и онзи, а Йордан не можаха да го направят.

Нямам думи за това. Ние не ценим най-ценните си хора. И никой не се запитва или не се учудва, че млад дрисльо разполага с милиони, а гледат в паницата на някой клет човек на духа... Накрая Данчо се чудеше как да си плаща парното, мама му стара. Това е просто идиотска ситуация за човек от ранга на Радичков.

Дълго го чаках, за да му направя портрет. Радичков има много характерна физиономия и предразполага. Всички колеги, които са му правили портрет с изключение на Иван Кирков, са търсили все гротескното в него, много лесно го наподобяват и с една дума работата е свършена. А пък на Йордан чертите са силно характерни и не бива човек да се пуска по най-лекото, а да търси по-характерното в образа, в силата на Йордан. Има други неща, които трябва да се изтъкнат в портрета. По тази причина, след като го направих аз, казах, че го сравнявам с Волтер, с Данте - те също са твърде характерни. Но при портрета на Йордан забравяш за гротеската, която има. Виждаш само силата на духа му. Много време го чаках, така, както чаках нашият изкуствовед Митко Димитров - 10 години, за да му се втвърдят малко чертите. После направих портрета много бързо.

Същото стана и с Йордан, изчаках го достатъчно, изведнъж той просто

целият се обля в благородство и го помолих да ми позира. Той се съгласи моментално. Пред Иван Бакалов сме правили първите сеанси на този портрет и той документира всичко.

За какво сме си говорели по време на нашите срещи? Говорели сме си предимно за лов и разни такива пикантни всевъзможни случки, които са спохождали живота ни. И когато той е говорел, аз съм мълчал като риба, за да мога да чуя колкото може повече. Тъй като бяхме станали много близки приятели, бях му обещал да направя портрета само за три-четири сеанса. Работата се проточи обаче дълго, защото и на двамата ни беше приятно да сме заедно.

Често разказваше за Емилиян Станев. Съжалявам, че Емилиян аз малко познавах, не можах много да се докосна до него. И каквото знам за него, го знам от Йордан. Той много го обичаше, независимо че намираше да разкаже неща, на които Емилиян едва ли би се зарадвал...

Като направих портрета на Йордан, той скоро се разболя лошо и оттук нататък все по-зле и по-зле. 

Лекарствата го промениха ужасно външно. Действително аз го хванах в неговия апогей. С всичката му сила на духа и красотата, която придоби. Много хора стареят грозно. Познавам десетки красавци, които постепенно станаха отвратителни старчоци, твърде грозни. И обратното - някой, не дотам хубав в младостта си, след това ставаше особено красив с нещо, което грее отвътре. Така се получи с Йордан. Всъщност човек заслужава на стари години физиономията, която има, стига да ги доживее. Аз съм щастлив, че успях да го хвана тъкмо в този момент.

.

Дали каза нещо, като си видя готов бюста? Нищо. Той е от хората, които, докато позират, не ме притесняваха да ме гледат какво правя. Имаше голямо доверие в мен. Същото го направи и Федерико Фелини, когато ми позира - нито веднъж не надникна да види какво правя. Когато всичко беше готово, просто погледна работата, погали я и... край

Йордан, последните пъти като позира, идваше със Сузи. Тя не можеше да се въздържа и изразяваше бурно чувствата си - как съм могъл да го направя толкова добре. Бюстът сега е у тях. Непълноценен заместител е, но поне може човек да го погали.

Ще се прави сега малък бюст-паметник на Радичков пред Народната библиотека. Емил Попов направи много хубава фигура. Може би аз ще направя един релеф за Монтана. Литературен конкурс ще има на негово име. Важното е да има движение.

А Йордан се забавлява сега отвисоко, като гледа всичката тая суета..."

.

.

Източник: В-к Новинар

Марта Евтимова

 29 октомври 2005

Web Analytics