Щурец шепти идеи на твореца Георги Чапкънов

.

.

Кратък разказ за едно виртуално посещение в "Global artstudio Georgi Chapkanov". Това е второ Global artstudio в Общобългарския портал заедно със студиото на Кристо - Христо Явашев, защото високо художествените произведения на двамата българи, пръснати в десетки страни по света, са принос в човешката цивилизация.


Запознаването ни бе сърдечно, разговорът - кратък. Но за мене бе достатъчен. Защото откровено трябва да кажа, че съм пристрастен към неговите творби и посланията , които влага в тях. Често търсех среща с неговите скици, картини и пластики. Преди в изложби и каталози, сега, разбира се, по-достъпно в интернет.

И така още в началото ще споделя, че скулптурата му „Преминаващ през въображема стена” оказа влияние върху моята воля и светоусещане в един преломен за мене период. Монументът вълнуващо пресъздава човешкия стремеж да руши стените, поставени по неговия житейски път. Идеята е замислена и осъществена в малък формат през 1969. Едно пророческо прозрение какво ще се случи!

През 1989 година - годината на епохалните социални промени в света - художникът решава, че мястото на статуята е, там където бе издигната "Желязната завеса" В Берлин, разделяща хората от Източна и Западна Германия. Ръководството на Общината на Берлин със задоволство приема предложението и статуята тържествено заема своето най-подходящо място.

Но тая статуя е и философски монолог на художнвика към хората да рушат в душите си стените пред свободата на духа - на егоцентризъм, суета, алчност, малоценност и суеверие.   Мъдрото изкуство на Чапкънов ни помага.

.

.

Известен е неговият сакрален стремеж към историята на древното минало на нашите земи. Затова нека не се учудваме, че Георги Чапкънов с такова въодушевление увековечи легендата "Орфий и  Еврипида" и я постави в Смолян - центъра на Родопите, там където митът е роден. Той е избрал най-трагичния миг от легендата и с финес го пресъздава. Съпругата  на Орфей - Еврипида, е отведена в подземното царство, за да запази вечно красотата си. С песните си Орфей измолва от царя на мрака Фадес нейната свобода, но с уговорката докато не излязат от подземното царство да не я погледне. Орфей не издържа на изкушението и Еврипида отново потъва в забвение. Орфей напразно се мъчи с песните си да я върне в царството на светлината. 

.

.

.

Творците макар и неволно често изобразяват себе си. В тази творба художникът много ярко ни подсказва своя култ към красотата. "Ако в големите и в незначителните неща не умееш да видиш и усетиш в душата си красотата, не може да станеш артист!" - споделя той.

Някъде бе казал, че красотата го навестява в просъница, когато
 в съзнанието настъпва хармония, трудно постижима в забързания, шумен и обременен ден. Тогава като че ли някой му нашепва добри идеи.

Ето как едно гениално хрумване - изразено чрез дребен на вид дейтайл - малкото плашливо щурче, кацнало с доверие на едро човешко стъпало. И имаш чувството, че човекът, който е бил забързан, е спрял, за да осигури отдих на малкото скачащо щурче и да чуе  чудната му песен. С тази пластика - хармония между човека и природата - Георги Чапкънов печели приза "За съвършенство в изкуството" на името на гениалния скуптур Сезар в прочутия музей на открито в Хаконе - Япония. Ще отбележа, че в конкурса участват 420 творци от 11 страни. Следващата награда "За съвършенство в изкуството" пак е от музея Хаконе, този път на името на друг гений - Хенри Мур. Металната пластиката се казва "Хикс плюс".

.

Пластиката е във вид, преди да бъде пратена на конкурса в музея Хаконе.

.

.

Една тема, която носи десетилетия в душата си, това е мечтата му да направи илюстрации на притчи от Библията.
"Все не мога да ги завърша - споделя терзанието си той. - За да спори тази работа, човек трябва да се промени доста, да стане значително по-смирен. Трябва по-велико спокойствие да ме споходи, да мога да тръгна на чисто, да не се занимавам с други неща. Да мога да се отдам изцяло на това и да направя петнайсет неща, които са отдавна в главата ми. Иска ми се да издадем една хубава библия с тези рисунки в много малък тираж. Темите и притчите на Библията са вечни, затова всеки голям художник рано или късно работи върху тях, а всеки човек и следовник иска да сведе своя поглед над Великата книга.

Всяка случка, описана в библията, касае днешния ден. Нещата се повтарят по удивителен начин - както настаняването на търговците в храма, така трябва да се намери кой да ги изгони. Изкушенията, на които се подлага човек, вярата и невярата. Всичко това е залепено за днешния ден и го изживяваме непрекъснато" - казва творецът.

.

Отвличането на Европа

.

През 2002 година Чапкънов получава поредното си отличие – златен медал от Националния салон за изящни изкуства в Париж.  Тази традиционна изложба датира от края на XIX век и всеки път завършва с изложение в Лувъра. Голямата награда отиде при Чапа заради скулптурната му композиция "Отвличането на Европа". С нея ваятелят отбеляза влизането на България в Евросъюза. В Париж – Града–Светлина, тя бе обявена за най-красивата и създателят й спечели приза в конкуренция с 650 художници от 11 страни - разказва колежката Елена Кръстева.

 - Европа започва от тук, от Балканите. Няма къде да отиваме, защото сме си на мястото. Те трябва да се присетят за тая работа и да не ни подценяват. Защото, ако не с друго, поне с културата предхождаме останалите почти с две хилядолетия - казва по този повод големият художник.

.

Според моето скромно мнение този портрет на големия български писател Йордан Радичков говори за търпението и отговорното отношение на художника към изкуството и личностите, които вае.

"Бяхме добри приятели с Йордан и заедно ходехме на лов, а когато се поболя го посещавах и му разправях какви ли не ловни случки. Дълго отлагах да му направя портрет. Радичков има много характерна физиономия и предразполага. Всички колеги, които са му правили портрет с изключение на Иван Кирков, са търсили все гротескното в него, много лесно го наподобяват и с една дума работата е свършена. А пък на Йордан чертите са силно характерни и не бива човек да се пуска по най-лекото, а да търси по-характерното в образа, в силата на Йордан. Има други неща, които трябва да се изтъкнат в портрета. По тази причина, след като го направих аз, казах, че го сравнявам с Волтер, с Данте - те също са твърде характерни. Но при портрета на Йордан забравяш за гротеската, която има. Виждаш само силата на духа му. Години наред го чаках, за да му се втвърдят малко чертите. Дойде време и той просто целият се обля в благородство и го помолих да ми позира. Той се съгласи моментално. Работата се проточи  дълго, защото и на двамата ни беше приятно да сме заедно.

Когато ми позира в ателието той бе особено красив с нещо, което грее отвътре.Всъщност човек заслужава на стари години физиономията, която има, стига да ги доживее. Аз съм щастлив, че успях да го хвана тъкмо в този момент".

.

Работен момент в ателието - Йордан Радичков и Георги Чапкънов 

. .

В личния си дневник съм записал негови мисли. Ще спомена две от тях: "Бог се реализира чрез човешките дела, затова всичко върши честно, вдъхновено и изящно". Другата е: "Красотата въздейства, когато е в съзвучие с доброто човешко поведение и всемирната хармония". Това е неговото верую. В творбите му може да се долови, че страда, когато остава неразбран и засегнат от завист. И неуморно се опитва да лекува раните си с творчество. Затова понякога и хуморът му е горчив.

.

Без думи

Близките до него хора споделят, въпреки че професионално е раним, той си остава един добър, незлоблив човек, верен приятел. Сините му очи излъчват светлина, характерът му - ведрост. Заклет оптимист е, обича обикновените житейски радости.

.

Кой е по-истинския от двамата Агент Теневи

.

Ето и посланието на Твореца:

"Простичко казано, навсякъде да има чистосърдечен и красив смях. Хората да са по-ведри и малко по-имотни. И нещата ще бъдат по-далновидно замислени и изпълнени в България. Да се обърнем с лице към духовността на нацията, което в момента боледува. Да бъдат хората с по-чисти помисли. Да бъдат обърнати с отворени очи и ясен взор към Бог и към добродетелите. И това ще докара по-добър и по-сносен живот на хората".

.

.

Накрая ще завършим виртуалното посещение в "Glfobal artstudio Chapkanov" с един сантиментален спомен - песента на Лили Иванова "Щурче". Ще параврезирам началния текст и от името на всички членове на голямото семейство на Общобългарския портал ще пожелаем на човека и художника Чапкънов:  "Твори, твори Щурче! Ах, подлудявай ни, не спирай. Макар да казват всички, че щурците като творят умират..." 

.

Ваш събеседник бе

Николай Увалиев

.

.

Web Analytics