Човек наследява дарбата и името си

. 

.


- Направо да преминем към темата. С какво свързваш Гергьовден?

- Голям ден, личен ден, прекрасен ден, Гергьовден – от този по-красив няма. Може би само Великден. Ако попитате циганите, те ще ви кажат същото - че от Гергьовден и Васильовден по-голям няма. Първо, защото не се работи, второ, защото се празнува и трето, защото идва пролетта. Агънца, вино, ракийка, салати има вече, настъпват другите дни след великите пости, хората са изпосталели и искат да си хапнат най-после нещо по-съществено и започват, разбира се, с агне.

.

Гергьовска сцена - рисунка от Георги Чапкънов
.

Как ти викат в чужбина?

- Чап. Но те и внуците ми викат дядо Чап, така че всичко е наред – не виждам никаква причина да сменям статуквото. Аз така и се запознавам напоследък - дядо Чап.

До колко часа работиш в ателието си?

- До към 7 и половина – 8, да отмине трафика и да мога да се прибера по-бързо с колата. Но вечер, като наближи 7 и половина, започвам да се лигавя като кучето на Павлов, защото вече виждам една ракия и салатата, и вдъхновението ми секва. Не мога да бачкам повече, започвам да си мисля за другото изживяване и като си отида вкъщи, като видя всичко готово – сладост голяма.

- Напоследък ходил ли си в чужбина да правиш изложби ?

- Не, ходихме със Снежана на един бал в Германия, страхотно беше (б. а. - на мястото на Берлинската стена Георги Чапкънов е направил скулптура на човек, който преминава въображаема стена). Балът, организиран от кметството, всяка година се посвещава на различна държава. Тази година беше посветен на България. Всички бяха със смокинги, та и аз си уших смокинг специално за случая. Хубаво беше, а както се казва: „Хубав живот не дотяга”.

Много хора, на които си правил портрети, вече не са между живите?

- Ужасни неща се случват. Отиде си Йордан Радичков, отиде си Радой Ралин, Тончо Жечев, Борис Димовски, Ивайло Петров и Фотето и той (б. а. - поетът Христо Фотев), отиде си Доньо Донев. Кой ще ги замени? Това бяха най-автентичните хора в България. Това, ако не е загуба, кажи ми кое е!? 

.

Георги Чапкънов и скулптурния портрет на Теодосий Спасов
.

Още по-страшно е, че има хора, които не знаят, че ги е имало?

- На тях им е все едно какво е имало. Българинът е ужасно същество. В най-лошите дни живеем от много време насам. Училища се затварят, хората не искат да учат, тези, които искат да учат, заминават в чужбина и повече не се завръщат. България оглупява. Аз не мога да живея навън по никакъв начин. Издържам месец, два, три най-много и повече не мога. На такива хубави, прекрасни места съм бил и не става. Много моменти изпуснах, много бяха предотвратени в началото, но аз никога не съм искал да напускам България. Никога. Така съм устроен и децата ми са така – и те не щат.

Какво те връща – носталгията ли, приятелите?

- Никаква носталгия. Не знам. Имам нужда от ателието си, от работата си.

- Не можеш ли там да го направиш същото?

- Може, как да не може. В Токио, най-големият ми колекционер, който има повече от 35 мои неща, вика: „Защо трябва да ги правиш в България, пък да ги пращаш – ела тук със семейството си”. Но не мога. Там пък хич не мога. Много японци, много нещо – всички жълти и с опънати очи.

Не ти ли харесват японките?

-От милионите японки, естествено, че има и хубави, но по принцип не са. Но като народ и държава няма какво да ги обсъждаме – те са изключителни. Нямат нищо общо с нас, нито една допирна точка. Скоро да сте виждали някой да се смее силно, от сърце? Ако такова нещо се случи, всички ще го помислят за луд. Единственото, на което се радва българинът (и то столичанинът) е, ако някой се спъне , тогава умира от смях. А пък падне на него, това вече е причина за див възторг. Жална работа.

И си я обичаш България, въпреки това?

- Е, какво да направя… Аз я идентифицирам с ателието си и като ходя на лов – с природните красоти, които са страхотни и на друго място ги няма.

Правил си портрет на Федерико Фелини?

- Направих портрет на Фелини и щях да правя и на Мастрояни, но беше вече много остарял горкият и подпухнал, и аз си затраях. Иначе и на него трябваше да направя – той щеше да ми позира, готово беше всичко, но аз се отказах. Без да стигаме до обяснения.

.

Марчело Мастрояни и Георги Чапкънов
.

Кои са най-известните хора, от които си се възхищавал и си успял да им направиш портрет?

- Йордан Радичков, Радой Ралин, Теодосий Спасов, негово величество царя, Фелини. Много са. В Япония съм правил портрети на шефа на Токийския есенен салон - Йоший, правил съм на Камацу – най-големият изобретател на нашето съвремие, той има повече изобретения от Едисън.

Като правиш портрет на някого, в ателието си ли го водиш? Всички ли изброени са минали оттук?

- На Камацу го правих пред всичките му служители. Той държи в Токио цял огромен етаж в една висока сграда. Вътре всички прегради са прозрачни, всички стени.

Дори и кабинетът на шефа?

- Да, освен това той е нависоко и вижда и последният служител какво прави. Ужас! Треперят от него, а той седи и ги гледа. Там, пред всички съм му правил портрет. Това беше голямо изживяване и изпитание.
На Йоший пък го правих по фотографии. Той не знаеше и му го занесох готов.
На кого ли не съм правил портрет – аз вече не си спомням. Правил съм портрети на различни посланици, на съпругите им.

Колко време ти отнема да направиш един портрет?

- Много бързо ги правя. Аз не можех да занимавам Фелини със себе си. Уговорката беше да го направя за 3 часа, в различни дни – по 1 час на ден. Работя максимално силно, изтощавам се докрай, но за 3 часа става. Много съжалявам, че Фелини си отиде, защото щяхме с него да направим и други работи, той също рисуваше. Нищо му нямаше. Докторите го умориха. Швейцарските доктори от прекалено старание и грижи. 

.

Федерико Фелини и Георги Чапкънов на корицата на италианското списание “Нои”

.

6 май 2008 г.

Web Analytics