Героизъм ли е силният български дух?

 Как една истинска българкаживееща от 50 г. в Германия, успява да съхрани националното си самосъзнание и да зарази с ентусиазма си и германците? И по-жив ли е българският дух извън границите на България, отколкото вътре в нея?
 

Отговорите на тези въпроси потърси Йорданка Йорданова. Актуалният повод е наградата "Българка на годината 2010", присъждана от Държавната агенция за българите в чужбина. Тази година наградата спечели Калинка Кюпер, която живее в град Есен - Германия.



"Много често си задаваме въпроса: има ли днес герои? От историята, от преданията и приказките знаем за наши предци, които са извършили наистина велики неща. Но аз мисля, че героизмът е и точно в това постоянство, с което един човек защитава българщината. Това е героизъм. Лесно е някой да извърши геройство в един миг от живота си, когато наистина може да покаже много твърдост, упоритост, много вяра, но да показваш твърдост, упоритост и вяра в продължение на 35 години - за това се изисква повече от геройство. Изисква се много сериозен български дух, много голяма обич към всичко българско", казва Росен Иванов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.


България като съдба

Като "35 години геройство" той определя активната дейност на живеещата в Есен Калинка Кюпер за запазването на българското самосъзнание и българската култура. Миналата седмица Росен Иванов лично й връчи наградата "Българка на годината 2010". Родената през 1942 година в Бургас Калинка Кюпер заминава за Германия преди 50 години заедно със съпруга си - Райнер Кюпер. Написва учебник по български език за чужденци, преподава български на германци в Есен и Дюселдорф.

Калинка Кюпер основава и едно от най-активните дружества в чужбина - българо-германското дружество "Иван Вазов", което се занимава с културна и хуманитарна дейност. Дружеството подпомага болници, детски домове и училища в България. Калинка Кюпер е избрана за "българка на годината" сред 29 номинации от 16 държави. На въпроса на какво се дължи нестихващият й ентусиазъм, свързан с България, Калинка Кюпер отговаря лаконично: "Това ми е предадено от моите родители."

Явно по примера на своите родители Калинка Кюпер успява да предаде и на своята дъщеря, а по-късно и на внучката си, особената привързаност и интереса към България. "И двете говорят перфектно български. Имат много богат речник и нямат никакъв акцент. Никой не може да разбере, че живеят в чужбина", споделя Калинка Кюпер.

Живеят в Германия, а все гледат към България. Това важи и за двете, разказва Калинка Кюпер. Дъщеря й завършва медицина в България: "Ние имахме възможност дъщеря ни да се информира как стои въпросът с образованието в България. Установи, че в Германия можеш да бъдеш студент до пенсия, тогава беше така, през 80-те години. А тя просто искаше да учи."

Да отстояваш българското

30 години по-късно нещата и в България, и в Германия са се променили, но нагласата в семейството на Калинка Кюпер си остава същата. 14-годишната й внучка вече крои планове за следване в България. Възможно ли е всъщност българският дух да бъде по-силен извън границите на България, отколкото вътре в страната? Ето как мисли Росен Иванов:

"Сензитивността на българина към България става по-силна, когато той излезе извън държавата. Когато човек живее в чужбина, той става много по-чувствителен към всичко българско, така че мисля, че духът на българите извън България понякога наистина е по-силен, защото те са принудени при по-трудни обстоятелства да отстояват своята българска кауза."

В случая на Калинка Кюпер обаче усещането към българското е константна величина и ще си остане такава и след приза "Българка на годината 2010". "Не се чувствам различно, защото винаги съм се чувствала българка", казва Калинка Кюпер.

Автор: Й. Йорданова, Редактор: Д. Попова-Витцел


Към Номинациите на второто издание "Българка на годината": http://www.portal-bg1.ning.com/page/2010-1

Web Analytics