Оставихме питомното, ще хванем ли дивото?…


Лука Велчов е банатски българин, роден в Стар Бешенов. Живота си е свързал с Букурещ, където е бил дългогодишен преподавател по румънски език. Завършил е средното си образование в българското педагогическо училище “Христо Ботев”. На 31 декември 1989 г., по негова инициатива, в двора на българската православна църква в Букурещ се събират група родолюбиви интелектуалци – ученици и учители, които решават да основат Българско дружество. Проф. Лука Велчов е бивш депутат в румънския парламент. Заедно с Лучия Керчова – Пъцан пише книга за живота и делото на шуменската емиграция в Румъния, поръчана от народното читалище „Добри Войников-1856 “ в Шумен. 


- Как се възпитава родолюбието, господин Велчов?


- Аз съм възпитаник на българското училище в Букурещ. Учителите ми бяха прекрасни хора. Проф. Пирин Бояджиев бе родом от Силистра. Той е бил учител в това училище. Неговият баща беше десетина години директор на учебното заведение.

Почти нямаше неделя, той да не дойде в интерната, за да вземе няколко момчета и с тях да обикаля Букурещ, разказвайки им за места, хора и събития, свързани с българската история. Като него беше и проф. Атанас Господинов, също бивш директор. Все големи родолюбци.
Днес трябва да събудим патриотичните чувства сред сънародниците ни. Предшествениците ни, особено по-старите и по-богатите, наистина доста пари са давали за възраждането на духовността на сънародниците си.
За жалост не се отдава достатъчно внимание да не се забравя стореното от нашите предшественици, отдали и имот, и време, и живот за България и за освобождението й, за възраждането на българския народ и култура, за възстановяването на държавността ни.
Неотдавна открих документ, според който Иван Вазов в хроника на събитията в Букурещ пише, че на 17 ноември 1877 година, в хотел „Капша“ се събират представители на българските възрожденици, (между които е и нашият патриарх на литературата). Това заседание се счита за първото заседание на българския парламент, на което се избира и бъдещото правителство.


Много от местата, свързани с нашата история в румънската столица вече ги няма…


- Не само българското кафене го няма, но и училището… За съжаление, българската държава след като през 1957 година предаде на румънската държава терена, нищо не се случва. А това беше почти готова огромна сграда с театрален салон, два киносалона, училище, хотелче и интернат на площ от 2400 квадратни метра. Площта на цялото училище беше 3600 квадратни метра. Защо българската държава си позволи да го подари на румънската не е ясно. Румънската държава се ангажирала да довърши строежа, да премести старата сграда в дъното на двора и там да организира музей на Българското възраждане „Христо Ботев“. Но нищо досега от обещанията не е спазено. Защо българските управници тогава не са се интересували от този проблем? Това беше българското училище! Има закон, издаден от румънското правителство, да ни се върне имотът, но той не се изпълнява. След като оставихме питомното, сега ни се налага да гоним дивото, като не се знае дали някога ще го хванем!
Къщата в Букурещ, в която е живял големият български революционер и публицист Любен Каравелов, е полуразрушена, а след реституция – обявена за продажба. Сградата е построена през Възраждането от български търговци в Букурещ. По-известна е като Солаковия хан. Тук през 1869 г. Ботев и Левски са прекарали няколко студени месеца. В тази сграда Любен Каравелов е издавал вестниците „Независимост“ и „Свобода“. Ние като ученици влизахме вътре, в мазето и то беше пълно с български вестници. В този хан е имало мелница. Там, където поетът и революционер Христо Ботев е учил на четмо и писмо българските деца през 1874 година, днес има бензиностанция.


А ние останахме и без църква в Букурещ!


- Румънската патриаршия ни взе и църква, която ни беше предоставена за ползване, докато си построим ние друга. А къде да построим, като ни взеха терена? Вече четири години сме без църква! Сега нямаме българска църква, макар че нашите предшественици около 12 църкви са построили тук. Били са все българи от Търново, Габрово, Свищов. Това е отбелязано в църковните хроники.
Сега някои от нашенците посещават руската църква в Букурещ. Тук има български свещеник, но той няма къде да служи.


- А има ли си свой дом Българското дружество в Букурещ?


- Ние се събираме недалеч от мястото, където беше нашата църква „Св. прор. Илия“ всеки петък в една зала, за която плащаме наем, а средствата ни са ограничени. Българският посланик обеща да ме свърже с представителите на български фирми в Румъния, които да ни подкрепят финансово.Тук работят около 500-600 български бизнесмени. Но още такава среща не е уредена.
Надявам се те да подпомогнат и издаването на книгите, които пишем. А защо не да ги издадем и на румънски език, за да знае румънското население, че тези българи, които са живели и работили тук, са допринесли доста и за икономиката, културното и политическото развитие на Румъния. Иван Какалоуглу беше световно известен румънски учен, с български родов корен, в областта на математиката, физиката, химията. Също Симеон Стоилов, а и много други. Знаете, че мочурищата около Букурещ именно българите превърнаха в цветущи градини. Това са все наши заслуги.

*

Източник: В-к Шуменска заря

Интервю и снимка Светлин Пламенов

24 август 2011

Web Analytics