Роден в Горна Оряховица. Завършил е Висшия институт за театрално изкуство в класа на проф. Филип Филипов. Дълги години е актьор в Пернишкия театър. Участвал е в над 20 филма, сред които "Записки по българските въстания", "На живот и смърт", "Мъжка песен". Играе в театър "Искри и сезони" на Искра Радева.
*
Г-н Георгиев, на 6 декември в 16 часа откривате паметник на Атанас Буров в София. Как се вписва такава личност в днешната ни действителност? Паметникът се намира в централната градинка срещу БНБ. Г-жа Фандъкова ще открие паметника, който е изграден по идея на съгражданите на Буров от Горна Оряховица и фондация „Атанас Буров”. Още преди изборите решихме, че е редно паметникът да бъде открит от онзи, който е кмет на София и тъй като столичани дадоха доверие на Йорданка Фандъкова, нормално е тя да го открие. Що се отнася до личността на Буров... Този виден български общественик, финансист и държавник беше заличен десетилетия от историята ни. Но днес е заслужено реабилитиран, тъй като животът и делата му са на истински родолюбец. Когато през 1922 г. оранжевите гвардии на Александър Стамболийски го подгонват от България, той се скрива в Горна Оряховица при двама негови приятели – Димитър Шаранков и Илия Николов Илийков. След няколко дни те го прекарват с една каруца до брега на Дунава. Там вземат една лодка под наем, минават реката и от Румъния той заминава за Париж. Пише едно писмо на жена си: „Мила моя, в живота си имам две любими, едната в разума ми е България, другата на сърцето си ми ти”. Това потвърждава голямото родолюбие на Атанас Буров. Това е моделът на Ботев, който пише до жена си „после Отечеството най-много обичам тебе”. Има ли такива примери днес? Мисля , че нашият народ е достатъчно умен и рано или късно ще се появят такива личности. Паметникът, който е дело на скулптора проф. Емил Попов и архитекта Петър Стрясков, ще бъде монтиран в Градската градина пред БНБ. Не случайно в него са вградени думите на Буров: „Бог да пази България и нейния трудолюбив и честен народ”. Каня всички родолюбиви българи да дойдат на откриването, което ще се състои на 6 декември от 16 часа в централната градинка на София срещу сградата на БНБ. Тогава ще кажа и моралните, и материалните дарители, които подпомогнаха осъществяването на този проект, защото трябва да се знаят. Дарителството е признак на благородство и е божи дар. Вие защо сте толкова свързан с каузата да възкресите спомена за делата на Буров? Аз съм от Горна Оряховица, моят дядо и Атанас Буров са били приятели. Илия Николов Илийков, който му помага да избяга, е именно дядо ми. А през 1949-а – пет години след преврата на 9 септември, баща ми и Буров са били в общ трудов лагер в Нова Черна, Тутраканско. Но не това е причината да се ангажирам с паметника. Исках да го направим най-много заради родолюбието на тоя човек. Банкери имаме и други, политици имаме и други, но тази любов към България при него е безгранична. Дано я вземат за пример. Тежеше ли ви биографията на „неблагонадежден”, след като баща ви е бил в лагер? Как успяхте да преодолеете системата и да станете актьор? Нямах никакво намерение да кандидатствам във ВИТИЗ, но участвах в един любителски състав в Горна Оряховица. През април 1970-а отидохме на един фестивал на художествената самодейност. Проф. Филип Филипов, който беше председател на комисията, ми даде два златни медала. И ми каза да отида да кандидатствам, защото той ще вземе клас. След мен е вървяло моето досие, но те не са се съобразили с него и бях приет. Разбира се, по-късно ми беше казано, че нямам право да остана в София. Но мисля, че днес тези неща не са толкова важни. По-важно е да не забравяме личности като Буров. Знам толкова много за него, защото пред мен нищо не е крито вкъщи. След Нова Черна татко беше пратен за три години в Белене. Казваше, че за него това е втори университет. Какво разказваше баща ви за Буров? Нямало е кой да му прати една кутия цигари в трудововъзпитателното общежитие Нова Черна, Тутраканско. След три месеца Атанас Буров отново го връщат в Дряново, където е бил интерниран. После веднага го съдят и го осъждат на 20 години затвор, а баща ми го пращат в Белене. Пред съда Буров казва: „Благодаря ви, уважаеми съдии, че ми удължихте живота с още двайсет години”. Бил е болен от сърце и неговата жена му е носела лекарства в затвора. През януари 1954-а обаче забраняват да му се дават лекарствата и след четири месеца той почива – на 15 май. Това е убийство. Имате ли впечатления доколко младото поколение е наясно и знае ли кой е Атанас Буров? Нарочно съм питал много хора. 80-90 процента от младите българи знаят кой е, може би техните родители са им разказвали. Дълго време го нямаше в историята, беше въдворен в забвение. И като човек е бил много добър. В Горна Оряховица мнозина са му благодарни, защото много им е помагал. Затова от 1911-а до 1934-а, когато забраняват партиите в България, той винаги е бил избиран като народен представител от Горна Оряховица. Защо към момента намираме личности за пример все в миналото, днес няма ли ги? Защото трябва да минат години, за да може да се даде оценка. Понякога в бързината ние определяме някого за голямата личност, а се оказва, че не е било вярно. Както бързаме да обявим някого за звезда, а той не е никаква звезда. Той е само популярен и нищо повече. Затова искаме да има една отдалеченост, историята сама да си каже думата, но никога да не лъже.Изминаха цели 12 трудни години от възникването на идеята, нейното споделяне в обществото и пред властите, ходенето по мъките за доказване на необходимостта от паметника, от плахите надежди и горчивите разочерования.
Ето моето пожълтяло от времето
ОТВОРЕНО ПИСМО
Българи от настоящето мислете за бъдещето
Родолюбиви сънародници!
Искаме да издигнем паметник, който ще напомня на бъдните поколения, че в нашето прекрасно Отечество са живели хора, които всекидневно, всеотдайно и безкористно, чрез своя труд, умения и безгранична любов към България, са допринесли за достойнството на нашия народ. Затова ние ги наричаме достойни българи.
Те бяха забравени. Въдворени в забвение. Заличени от историята. Именно те заслужават нашето уважение и почит. Без да знаем техните имена и приноса им към Родината, ние няма да имаме добро бъдеще. А бъдещето се гради от истинските българи от миналото и настоящето.
Българи не забравяйте, знайте и помнете един достоен българин, отдал живота си за благото на Родината – Атанас Буров!
В негова чест решихме да съградим паметник на този безпорен родолюбец, общественик, финансист и политик. Чрез този паметник ще отдадем дължимата почит не само на личността Буров, но и на едно поколение българи, допринесли за просперитета на България. А просперитет не се гради само с политически борби и избори, но и с уважение към историята.
Илия Георгиев - председател на Фондация "Достойни българи"