Първи международен балетен конкурс за деца и юноши „МАЛКИ ЗВЕЗДИ”

 

Организирането на Международен балетен конкурс за деца и юноши „Малки звезди” - София 2009 е третата мащабна инициатива на прима балерината на Софийската опера, дългогодишен педагог в Националното училище за танцово изкуство и преподавател в Националната музикална академия доц. Калина Богоева


Автор:

Проф.Анелия Янева


 Предшествана от две други нейни инициативи, с отзвук не само в България и с приложимост не само за един театър, колектив или сцена. Такава е идеята й за създаване и организиране на Международната лятна танцова академия „Варна” (1993), която ежегодно провежда международни летни семинари във Варна и е с принос за обучението на множество деца и артисти – не само от България, но и от чужбина.

С подобен ефект е организираният от нея Конкурс за съвременна българска хореография „Маргарита Арнаудова” (от 1996), благодарение на който множество български хореографи създадоха творби по българска музика и с българска тематика, обогатиха репертоара на балет „Арабеск” с родни заглавия и израстнаха като хореографи-експериментатори. От последното си – седмо – издание Конкурсът за съвременна българска хореография „Маргарита Арнаудова” е вече с международно участие.

Идеята за учредяване на Международен балетен конкурс за деца и юноши „Малки звезди” и първото му провеждане в София заяви основните посоки в своето сегашно и бъдещо развитие. Конкурсът е структуриран в две направления – класически танц и модерен танц; четири възрастови групи: от 8 до 10 годишни – „Първи стъпки”; от 10 до 12 годишни – „Начинаещи”; от 8 до 14 годишни – „Млади надежди”; от 14 до 16 годишни – „Млади таланти”

 

Конкурсът „Малки звезди” не конкурира съществуващия от 1964 г. Международен балетен конкурс във Варна, където най-малките състезатели трябва да са поне на 14 години. По-скоро новопоявилият се конкурс дава възможност за подготовка на подрастващите за Международния балетен конкурс във Варна.

Според регламента на конкурса „Малки звезди” децата се представят в три тура (вечери) – първата вечер с вариации от класическия репертоар (много подробно са упоменати кои вариации от кои балети са предвидени за съответните възрастови групи); втората вечер – със съвременен репертоар (според различните възрастови групи съответно в стилистиката на модерен танц, техника Марта Греъм, Кънингам-техника, техника Релийск). В третата вечер съзтезателите повтарят изпълненията си от предишните две вечери, а последната вечер – танцуват наградените. Класирането става едва след третия тур (вечер).

 


Равнопоставеността в класическия и в модерния танц при изявите на съзтезателите налага и наличието на две специализирани журита, съответно за класически и за модерен танц. Председател на журито е доц. Калина Богоева, почетен преседател – проф. Пламен Джуров. Жури „Класически танц” е съставено от изявени прима балерини, балерини и педагози: Красимира Колдамова, Мариана Денева, Сара-Нора Кръстева, Светлин Ивелинов, Наталия Ржевская. Жури „Модерен танц” е съставено от хореографи, свързани с модерния танц: Боряна Сечанова, Георги Елкин, Олеся Пантикина, Маргарита Градечлиева, Анна Донева.

Участваха състезатели от България (предимно ученици от НУТИ, но и деца от частни балетни школи), Гърция, Турция, Румъния, Украйна – общо 56 състезатели.

Освен радостта от предоставената възможност да се изявят най-младите – тези, които не попадат във възрастовата категория на Международния балетен конкурс - Варна, новопоявилият се Международен балетен конкурс за деца и юноши „Малки звезди”, открои и някои дълго тлеещи проблеми.

Единият е за критерия „ниво на подготвеност за конкурс”. Години наред българските педагози се гордеят (и с право) с професионалната си подготовка по руската система на Агрипина Ваганова. Тази система беше усъвършенствана у нас с въвеждане на някои елементи от западната (предимно френска) система на обучение по класически танц. Така погледнато би трябвало децата ни да са перфектно обучени, ползващи две от най-елитните танцови системии – руската и френската. Но на практика това, което показаха българските състезатели на конкурса, не дава възможност за толкова категоричен оптимизъм. Представителите от Украйна демонстрираха наистина перфектна подготовка, която е много над подготовката на българските деца. Дали това е резултат от подценяване на изискванията за конкурса, или пък от снизени критерии на педагозите, е трудно да се отговори еднозначно.

Въпроси повдига и представата за модерен танц. Съвременната хореография на колегите от Украйна и някои от номерата на гръцките състезатели бяха създадени за конкретния състезател, което неминуемо беше от полза за тяхното представяне. Нашите деца играеха един и същи номер, който като правило не е съобразен с възможностите на състезателя, а създаден според предпочитанията на хореографа, без връзка с това кое дете ще го изпълни. Така се стигна до парадоксални ситуации да гледаме как 10-12 годишни деца са раздирани от страдания, копнеж, болка, носталгия – чувства нетипични за малки деца, които изглеждаха като пришити към тях и звучаха неубедително. Успехите бяха там, където хореографията беше съобразена със спецификата и възрастта на състезателя. Като такива бих откроила изпълненията на „Пипи дългото чорапче”, хореография Марина Маринова, „Нереидата на водата” на Александрус Хатзиарас, „Тотем” на Богданович и „Малкият принц” на Соловьов.

Освен това, колко пъти може да се гледа една и съща хореография, изпълнена от няколко различни състезатели. На сегашното представяне номер, поставен от Албена Атанасова, се изигра шест пъти във втората вечер и шест пъти в третата вечер. По пет пъти беше игран номер, реализиран от Милен Петров. По три пъти – хореографията на Марина Маринова. Многократно гледахме и едни и същи хореографии на Ангелина Петрова и Константина Ханджиева. Оказа се истинско изпитание за публиката. Обикновено номерът се запомня напълно при второ гледане. Това е предвидено в регламента – изиграната модерна хореография от втората вечер се повтаря и в третата вечер. Когато обаче една хореография е изпълнена още на втората вечер от няколко състезатели (често явяващи се един след друг, според жребия изтеглен от тях), то се създава усещане, че цяла вечер гледаш едно и също. Струва ми се, че нашите съзтезатели-домакини, би трябвало да потърсят по-разнообразна хореография, която да е и съобразена с възможностите на отделния изпълнител. Още повече, че в регламента няма изискване кога трябва да е създадена съответната хореография (може и да е от по-стар период, но по-качествена); изискването е единствено каква съвременна техника да бъде включена – това е наистина прекрасна възможност да се представят съвременни техники в техния по-чист вид, а не амалгама от всичко в едно (както често се случва в авторските хореографии)“.

А иначе, конкурсът предостави невероятна възможност на всички състезатели да се усетят звезди, да се съизмерват с големите, за танцуват на професионална сцена – в НМТ „Стефан Македонски”. Организацията на конкурса беше перфектна. Идеята на доц. Калина Богоева беше подкрепена от Министерството на културата и от Столична община, а предметните награди бяха осигурени от фирма „Гришко”.

Наградените бяха много. Независимо че по регламент се предвиждат по една първа, втора и трета награда за всяка от възрастовите групи, в сегашното първо представяне на конкурса наградените бяха много повече.
В първата възрастова група – „Първи стъпки” – бяха раздадени три първи награди (Вероника Шустер и Ирен Велева от България, Ирини Калугерини от Гърция), три трети награди (Габриела Иванова и Ния Илиева – България, Пепидики Анна – Гърция) и три отличия (Царабари Мария-Елена, Барбаргеоргопулу Микаела, Данана Константина – Гърция).

Следващата възрастова група – „Начинаещи” – отнесе две първи награди (Андрей Ищук – Украйна и Ралица Илиева – България), една втора (Елена Петрова) и една трета (Теодора Маринова). Както и три отличия (Нева Озгур – Турция, Кармен Демирташ – България, Йоана Мелиеану – Гърция).
Наградите на „Млади надежди” бяха: една първа (Яна Штангей – украйна), две втори (Краниа София – Гърция и Регимов Марат – Украйна) и две трети награди (Ели Колева и Виделина Стоянова – България). Имаше и две отличия – Велеску Теодора – Румъния и Марина Ценкова – България.

Групата на най-големите – „Млади таланти” – получи и най-много награди: една първа (Петя Колева – България), три втори (Тютюник Алексей и Костина Анна от Украйна и Памела Пандова) четири трети награди (София Цуцакова и Виктория Петрова от България, Котов Сергей и Вахменина Евгения от Украйна) Раздадени бяха и пет отличия: Вяра Иванчева, Жаклин Драганова, Мая Кирилова, Зорница Петрова, Елена Димитрова.
С това изобилието от награди не приключи. Отличия за педагогическа работа получиха четирима – Милена Симеонова от НУТИ, Вероника Спасова (всъщност тя е организатор на частната балетна школа ” Вероника Спасова”, но наградата трябваше да бъде присъдена на прима балерината Ирина Стоянова, която беше работила с трите прекрасни деца, представили школата на Вероника), както и гостите от Украйна – Елена Соловьова и Евгени Кириев.

Отличията за хореография бяха още по-многобройни: Марина Маринова, Елена Огуй, Александрус Хатзиарас, Константина Ханджиева, Агапиос Агапиадис, Гасия Папазян, Анна Донева (оставам без коментар как може и доколко е коректно да се присъди награда на член от журито. В подобен случай или съответният човек не трябва да участва в жури, или да не представя свой номер за конкурса, или пък просто да не получава награда, защото иначе остава съмнението за „нагласена работа”.

Първият Международен балетен конкурс за деца и юноши „Малки звезди” (2009) приключи. Но най-голямата награда трябва да бъде връчена на доц.Калина Богоева – за неуморния дух, новите идеи и умението да ги реализира, стремежът чрез подобни събития да се подкрепя, развива и популяризира българското танцово изкуство. Всъщност още на следващия ден след закриването на конкурса „Малки звезди” доц. Калина Богоева замина за Варна, за да открие поредното издание на Международната лятна танцова академия „Варна”.

На добър час!

 

София 2009

Web Analytics