Карееви – шестват по света
Николай Чавдаров, в-к “Сега”
Какво ли може да прави заминаващият човек, за да запълни няколко дълги часа до излитането на самолета? Атанас Кареев избра… да свири гами.
Срещата с него стана именно в тези часове, в тясната соба за гостмузиканти на софийската филхармония в сградата на най-хубавата концертна зала на Балканите – зала “България” . Кареев бе пристигнал у нас специално за да изсвири със софийските филхармоници един от най-интересните клавирни концерти в историята на музиката – “Концерт във F” на гениалния американски композитор Джордж Гершуин в чест на неговата стогодишнина.
- Но защо в късната студена октомврийска вечер Кареев бе избрал гами, а не нещо “по-топло” ?
- “Виждам в себе си работник, а не творец,
- защото работата е повече от творенето, тя дава на нас, хората, оправдание за съществуването ни” , каза той.
- Кареев е трето поколение музикант и един от най-известните български пианисти в света. Освен че във фамилията му всеки втори свири на нещо, той се гордее и с факта, че поне половината му род е с леви убеждения. “Всъщност всички, които познават развитието на българската интелигенция – аз познавам поне поколението на моята професорка Пелишек – знаят, че по онова време тя е била с леви убеждения. Тогава заедно с представителите на европейската интелигенция като Стефан Цвайг например тя е мечтаела за Съединени Европейски щати след Първата Световна война. Идея, която след това бе абсолютно забравена и чак сега, в съвремието, ние се приближаваме с доста бързи крачки към нея” , с гордост пояснява пианистът.
- Неговите предци типично по нашенски са разделени в убежденията си. Дядо му по майчина линия Найден Найденов е бил активен комунист през 30-те години. Което не му пречело да бъде отличен пианист, работил като директор на радио Варна, радио София и на музикалното училище в София през 50-те. По руски пример той основава и интерната за даровити деца в столицата.
- Братът на дядото -
- Асен Найденов е музикант с международна слава.
- Известно време е бил диригент в Московския Болшой театър. Руснаците го канят, без да ги притеснява, че не е член на компартията. “Като бях 13 годишен, той ми говореше неща, които не разбирах. За задълженията на артиста към обществото, как човек трябва да работи всеотдайно… После и сам се убедих, че всеки артист има едно велико задължение към себе си и към публиката – да даде възможно най-доброто от себе си и да бъде абсолютно безкомпромисен.”
- Майката на паниста, Цветана Найденова-Кареева, е дъщеря на Найден Найденов. Под нейно ръководство малчуганът започва да свири на пиано още на 4 години.
- За разлика от легендарните кървави уроци на бащата на Паганини, при Кареев учението върви непринудено: “Първо свирех малко, някъде към 10 минути на ден, но то е все пак доста време за едно малко дете, та и до сега си го спомням. После станаха 15 минути и се увеличаваха постепенно.” Педагогичните умения на Цветана Кареева са безспорни. Тя е сред основателите на варненското музикално училище. Баща му Хараламби Кареев (Хари) пък бил дългогодишен помощник-режисьор във Варненската опера. Малкият Атанас често се мотаел зад кулисите и с баща си, и с вуйчо си Иван Радославов – цигулар, дългогодишен концертмайстор. Във Варна и досега го канят да свири.
- “Сградата на операта за нас е много скъпа, защото моят прадядо Иван Церов, който два пъти е бил кмет на Варна, е поставил първия й камък през 1901 г.
- Той е имал щастието да кметува в много продуктивно време.
- В началото на века заедно с братята Шкорпил основават маса забележителности на Варна – археологическото дружество, приморския парк, вълнолома, дори канализацията.
- Фотографията на прадядото стои на видно място във варненската община. Бил безпартиен, по едно време – училищен инспектор за цяла Източна България. Фамилията му Церов идва от родното село – Церова кория. Предците се казвали Попови, защото родът дал и доста свещеници. “Като малък бях възпитаван в комунизъм и ми се виждаше много унизително, че хора от моята фамилия са били попове. Но баба ми казваше: “Едно време само поповете са можели да четат, така че се радвай!”
- И досега Кареев се радва на друго – че е навлязъл в професията си без принуда, като птичките божии. В къщата всички били музиканти, и той съвсем естествено започнал да свири. След това дошло музикалното училище, където бил сред добрите ученици, но гледал да не се престарава много.
- Най-големият проблем бил, че постоянно се влюбвал.
- “Това възмущаваше моите учители, тогава моралът беше много строг. Притесняваше и майка ми, която преподаваше в същото училище. Всъщност само аз не го осъзнавах като проблем, защото си казвах – ако ме изключат, ще отида да работя някъде. Изглежда, за тях бях ценен екземпляр, така че не ме изхвърлиха” , хвали се пианистът.
- След като завършва муцикалното училище през 1966 г., Кареев веднага кандидатства в консерваторията. На изпитите трябвало да има по всичко “отличен” , за да се надява, че няма да бъде избутан от деца с потекло на АБПФК – въпреки славното минало на част от фамилията…
- След приемането му в Консерваторията Кареев тръгва по нормалния път на професионално развитие. През 1967 г. заминава на първия си международен конкурс в Италия. Там извоюва и първата си награда – сребърен медал. Същата година на фестивала във Варна Кареев свири със световно известния диригент Курт Мазур, който го кани на първия му голям международен дебют заедно с Дрезденската филхармония. Това става през паметната 1968 година…
- После идват конкурсите в Париж, Испания, Италия. “И понеже
- от малък не обичах да правя нищо насила,
- дойде време за голямата вътрешна борба дали да не остана на Запад по време на някой конкурс. Всъщност направих го моментално, без да се двоумя. Но си останах с български паспорт, който се подновяваше доста смешно. Като мина една година, през 1970 г., докато следвах при известния професор Детлеф Краус в Германия, се върнах в България, без да казвам на никого. Родителите ми щяха да припаднат, като ме видяха. Мислеха, че веднага ще ме тикнат в затвора. 5-6 месеца се борих да мога да пътувам отново, стигнах до великата частна приемна на др. Тодор Живков. Там изложих своите възгледи и за мое учудване те бяха възприети – че мога да бъда и в България, и в чужбина. Може би имаше хора, които разбраха, че нямам намерения да ставам беглец и ме пуснаха.”
- Кареев все пак имал проблеми с излизането извън България, но те не били политически, а бюрократични. Случвало се няколко пъти да спират участията му в конкурси.
- През 1974 г. Кареев отива в Мюнхен като “дуо от един човек” , тъй като не пуснали колегата му. “Това сложи капак на търпението ми. Трябваха ми 4 години, за да взема окончателно решение и да свикна с мисълта, че ако останеш другаде, не си престъпник. Помня как мислех дни и нощи, преди да взема окончателното си решение – как ли ще ми липсва всичко тук… И наистина родителите си видях отново чак след 10 години” , разказва Кареев.
- От 25 години насам той живее в немския град Есен. Свири с Берлинската филхармония близо 12 г. и с нея концертира по целия свят. От 1980 г. започва работа в института “Вупертал” , където ръководи отдела за клавишни инструменти.
- През 1985 г. Кареев най-сетне идва пак в родината, когато Минчо Минчев го кани да свирят заедно в зала “България” …
- Камерната музика е особена слабост на пианиста.
- Заедно с братовчед си Веселин Парашкевов, който също живее в Есен, създават камерен оркестър от млади музиканти. А Кареев прави и своя фирма за записи, като дори се занимава с дизайна и текстовете на дисковете, които издава. Има 5-6 рояла и пиана вкъщи, но най-много цени един “Стейнуей” от 1905 г. Децата му Адриан (5г.) и Ариане (4г.) като всички малчугани често подрънкват на клавишите, но предпочитат съвременните инструменти. Кареев с усмивка обяснява, че съпругата му Анете, също професионална пианистка, е пуританка и не одобрява детските лудории с електронните джаджи.
- За него най-голямото противоборство на нашето съвремие е “между дървото и желязото” . Между културата и техниката?…
- “Не мога да си отговоря на въпроса доколко една култура е необходима на народа, ако той не я желае. Дали трябва да го бомбардираме? Въпреки това си мисля, че това е наше задължение!” И това е една от причините Кареев да сгъсти контактите си с България. Това лято той организира курсове в малка камерна зала близо до морето край Варна. Там се събират студенти от Западна Европа, България, Ирландия. “Струва ми се, че това е много важно в момента за България, защото бруталното материализиране на живота в момента тук е в своя апогей и още няколко години ще бъде така. След това хората ще почнат да усещат пресищане от бомбардирането на мозъците им” , пояснява пианистът и допълва спокойно и уверено: “Това е наше задължение като културни работници. Да, в себе си аз виждам работник, а не творец, защото работата е повече от творенето, тя дава на нас, хората, едно оправдание за съществуването ни!”