Кареев - Черно море

Пианистът проф. Атанас Кареев пред "Черно море"
Комерсиализацията отстъпва на духовността
ВМЕСТО ВИЗИТКА
Атанас Кареев е кореняк варненец. Родът му е свързан с такива популярни в миналото имена като на братята Асен и Найден Найденови - те са сред основоположниците на международния музикален фестивал "Варненско лято", Иван Церов - някогашен кмет на Варна, който полага основите на драматичния ни театър, Цани Калянджиев - един от основателите на варненския Икономически университет, първото у нас висше икономическо училище. Първият му учител по пиано е неговата майка Цветана Кареева. По-късно учи при Панка Пелишек. Артистичната му кариера започва преди малко повече от четири десетилетия - на 12-годишна възраст дебютира като солист на варненския симфоничен оркестър. Свири ре-минорния концерт на Моцарт, изпълнение, което варненци чуха отново през 1997 година. От три десетилетия живее и работи в Германия. Лауреат е на най-престижните клавирни конкурси по света. Днес е известен концертиращ пианист и педагог.
По негова идея се основава фондация "Партньорство за бизнес и изкуство" във Варна.
- Проф. Кареев, една от целите на фондация "Партньорство за бизнес и изкуство", на която сте почетен председател, е изграждането на музикален и бизнесцентър в родния Ви град. Как може да се осъществи това според Вас?
- Да строя музикален и бизнесцентър аз самият не мога. Но с тази идея искам да запаля културната общественост на Варна, а също така и да напомня на нашите политици, че става дума за нещо много важно. Според мен идеята за изграждането на такъв обект би могла да се осъществи случайно, бързо и лесно, ако той придобие извънрегионално значение и влезе в плановете на международни финансови програми. А основание затова имаме.
В Германия подобни проекти обикновено са спонсорирани. В днешно време спонсорството е интернационално и представлява нещо като търг. Мисля, че ако България се превърне в интересна страна за международната търговия и връзки, това би било втора възможност за изграждането на една такава сграда. И тя, разбира се, да е и с търговско значение - в нея да има комплекс от ресторанти, магазини, бюра и т.н.
- Срещате ли подкрепа на Вашата идея от общинските и държавните институции?
- Подкрепа не, но разбиране има. Политически погледнато, за тях това е фантастична идея, но те биха могли да я използват по някакъв положителен начин, разбира се, и в своите програми.
- Проф. Кареев, ще Ви върна малко по-назад. Как се роди идеята за строителството на този културен и бизнесцентър?
- Да погледнем нещата по-скромно - това е задача, която стои пред всички нас: да движим културата на град Варна напред. Всъщност тази идея ми се предава по наследство, тъй като моят прадядо, който е бил два пъти кмет на град Варна, през 1912 година полага първия камък за изграждането на варненския драматичен театър. Моят дядо Найден Найденов и неговият брат Асен Найденов са сред основоположниците на фестивала "Варненско лято". Така че, както се казва, аз съм наследствено обременен с такива идеи.
- В нашето прагматично време като че ли такива благородни идеи се раждат в главите само на творците, на духовно богатите хора. Така ли е?
- Това че съвремието се е меркантилизирало, се усеща в целия свят. Затова според мен културата днес не само се създава, но се и продава. Аз мисля, че на хората им е необходимо малко време и те ще се изморят и ще се пренаситят от това тичане след парите. У нас то е все още е много силно изразено. Но историята, както знаем, а и вече преодоляхме известни чупки от нея, има възходи, има и падения. А ние имаме търпение. Докато идеята на моя прадядо за варненския театър се осъществи, са минали 20 години. Сега живеем в много по-динамично време, така че 10 - 15 години според мен са реално време за осъществяването на една такава голяма и много съществена идея за град Варна.
- И още една цел има фондацията "Партньорство за бизнес и изкуство" - да подкрепя млади български дарования. Как на практика се осъществява това?
- От много години при възможност аз поддържам и млади хора, и български артисти, някои са хора и на моя възраст, като ги каня да изнасят концерти или свиря с тях. Правя го, защото знам, че излизането извън границите на България за артиста е едно от най-интересните и полезни неща - той получава критики, показва своите възможности, среща се с нова култура. И това всъщност е смисълът на нашия културен живот. Така че аз бих желал да продължа тази си дейност и да каня участници например от конкурсите за млади изпълнители в Провадия, Добрич. Чувам, че напоследък и във Варна се провежда конкурс за пианисти на името на Шопен. На някои от тези млади хора, които не са само пианисти - знае се, че ние, българитеq имаме много таланти и в други области - бих се помъчил да помогна в тяхната кариера, на други - евентуално за продължаване на образованието им, което е много по-значимо, отколкото организирането на един концерт, защото това е съдбовна стъпка. Това са идеите, които ние мислим да развием паралелно с основната идея - изграждането на музикален и бизнесцентър.
- Следващото Ви идване във Варна кога ще е и в каква връзка?
- Обикновено идвам на всеки два-три месеца. През зимата пътуването е по-трудно. Предполагам, че в началото на март ще дойда за по-дълго време. Ще имам концерти из България. А дали ще свиря и във Варна, ще зависи от програмата на Оперно-филхармоничното дружество. Предстои ми разговор по този повод.
През лятото в България ръководя курс за пианисти от Европа, организиран изцяло на мои разноски. Построил съм музикална зала, в която има няколко рояла и пиана. И студентите са много запалени. Но тъй като аз не обичам много медиите, за което Ви се извинявам, за тези работи гледам много-много да не се чува. Аз съм канил много млади хора в България. Всяко лято идват немалки групи, които винаги остават много доволни. И това е една от моите мисии - да разпространявам положителния имидж на страната ни сред младото поколение на Западна Европа.
- А как изглежда страната ни през погледа на тези млади музиканти?
- Те идват в най-хубавите и най-топлите месеци, свирят на отлични инструменти, радват се на нашето прекрасно слънце и храни. За тях България е като един малък рай и се чудят защо българите се оплакват (смее се - б.а.).
- Проф. Кареев, можехте ли да се разминете с артистичната професия и да се посветите на някоя друга дейност?
- Сигурно не, тъй като аз съм наследствено обременен, този израз вече го използвах. Моите дядо Найден Найденов и неговият брат Асен Найденов са музиканти от интернационален ранг. Майка ми е учителка по пиано. Баща ми беше оперен диригент. Вуйчо ми беше дълго време концертмайстор в операта. За излизане от този канал не можеше да става дума. А и съвсем не съжалявам, тъй като в това наше много парично насочено мислене изкуството внася равновесие в човешкия характер.
- Страхувате ли се, преди да излезете на сцената и какво всъщност изпитвате?
- Аз мисля, че няма нормален артист, който да не се страхува от някои по-отговорни излизания на сцената, или ако е имал пауза, ако му предстои да свири много тежки произведения. А когато се зареди верига от концерти, човек се успокоява след едно, две, три излизания и нещата се нормализират. Но с човешката психика е така - свиренето наизуст е труден за преодоляване момент, необходима е много голяма дисциплина, отговорност пред самия себе си, пред публиката и пред музиката. Затова напрежението преди излизането на сцена е изключително голямо.
- Повече от четири десетилетия сте посветили на артистичната кариера. Случвало ли Ви се е през това време да се разочаровате от себе си?
- Аз не познавам човек, който да не е бил разочарован от себе си. А ако съществува, той не би бил нормален. Така че много пъти съм бил и разочарован, и съм си викал: как можеш да бъдеш такъв идиот, толкова години учиш това и не можеш да го научиш. Но после виждам по-велики хора, които правят същото. И това ме успокоява. Защото съдбата на нас, хората, е да учим цял живот, да преодоляваме стъпка по стъпка, или може би две стъпки напред и една назад. Така че това е съвсем нормално и човек трябва да живее със себе си, а и с мисълта, че е човек, а не някакъв гений. Обикновено гениите имат още по-големи проблеми.
- Харесва ли Ви определение от рода: Атанас Кареев е виртуоз, магьосник на пианото?
- Аз казах, че почти не чета вестници, тъй като те изкривяват много общественото мнение. И заради това обикновено не чета и критики. А и защото много често съм виждал и мои, и други концерти да бъдат полярно оценени в различните вестници. Това показва, че цялата тази история е много субективна, както всичко в изкуството впрочем. Интересува ме повече мнението на хората, които аз ценя, на професионалистите. И хвалбите, и ругатните - слава Богу, обикновено за ругатни не става дума - но негативните изказвания гледам да отбягвам, защото човек трябва да си пази психиката.
- Не става дума за българската журналистика, защото Вие от 30 години живеете в Западна Европа, нали?
- Да, така е.
- Проф. Кареев, двадесетото столетие вече си отива. Малко или много човек се замисля върху видяното, преживяното. Какво според Вас беше най-важното, което се случи през това време, в областта на клавирното изкуство?
- Най-важното за мен е, че то стана интернационално изкуство. Когато аз започнах да свиря в Европа през 70-те години, имаше например много азиатци. Те свириха като навити машини - перфектно, обаче без стилово познание. Днес това нещо вече го няма. Благодарение на ранното усвояване на културата, предимно европейската, духовните процеси се интернационализираха. А клавирното изкуство например се разви до такава степен, че просто не може да се познае кой изпълнител от коя държава идва. И това се отнася, разбира се, не само за клавирното изкуство, а и за всички сфери на културата.
- А през ХХI столетие какво според Вас е най-възможно да се случи?
- Другият век ще е векът на културата. И той идва след грандиозната комерсиализация на целия свят. Аз съм член на един от известните ротари-клубове в град Есен и имам много познати и приятели, ръководители на едни от най-големите предприятия в света, примерно на "Круп", "Рургаз" и т.н.. Тъй като религията в съвремието ни не е толкова силна, те казват, а и аз съм също убеден в това, че единственото спасение от световната комерсиализация е културата. Защото иначе хората започват да се освинват, както се казва на немски. След десетина години, когато се изгради базата на България, когато се сменят и поколенията, ще започне пак да се говори за това, за което ставаше дума в предишната философия - надстройката. А в момента нашите идеи изглеждат малко нелепи, тъй като се работи предимно по базата.
- Известна личност сте, канят Ви да свирите по цял свят, а още сте и добър педагог, баща и син. Доволен ли сте от това, което имате?
- Това е много интимен въпрос и аз мога да отговаря много просто, че докато всички ние сме живи и здрави и горе-долу можем да изпълняваме това, което желаем, мисля, че трябва да бъдем доволни.
- Как се виждате след 20 години - да продължавате да изнасяте концерти или да учите вкъщи своите правнуци?
- 20 години са голям период. Аз живея повече с настоящето, тъй като то е залогът за нашето бъдеще.
ОЛГА БОЕВА

В-к Черно море

Web Analytics