Ръката е “божия намеса”, тя е решаващото

 

Слав Бакалов: Художник, скулптор, режисьор и сценарист на анимационни филми, писател – Слав Бакалов определено е “мултижанрова”фигура в българския културен живот. Артистът има зад гърба си над 50реализирани анимационни филми, книги, театрален опит като режисьор в Сатиричния театър. Към богатото творческо досие трябва да прибавим и множеството международни отличия, сред които изпъква “Златната палма” от филмовия фестивал в Кан през 1985 г. Слав Бакалов е един от 5-те члена в селекционната комисия на седмия Световен фестивал на анимационния филм Варна 2011, която ще работи в НАТФИЗ от 7 до 10 септември. Ето какво сподели пред нас артистът за живота на твореца, източниците на вдъхновение и тежестта на признанието.


 

Работите и сте работили като скулптор, художник, сценарист и режисьор на анимационни филми. Как този "жанр" успя да се намести в битието Ви?

От художествената гимназия до 1989 г. аз целенасочено се готвех за аниматор. Всичко в моето съзнание се подготвяше за тази ми предстояща работа. Този жанр не се наместваше в битието ми, а тъкмо обратното - битието се намести в представите ми на аниматор. Не си представях нищо извън анимацията. Всяко действие беше анимация, по-точно  всяко движение на ръката ми беше свързано с анимацията. Не се мислех по друг начин, освен като действащ аниматор.

Трудно ли е, когато си артист в особените години между 1975-1989?

По-скоро предвкусваш раждането на нещо, което не знаеш какво точно ще бъде. Дали ще бъде приказка или кошмар. Очакваш, разбира се, нещо хубаво. И силно вярваш в него.

Разкажете ни за някой любим Ваш проект. Как се случва процесът по създаване на анимационен артефакт? Откъде намирате материал за историите, които визуализирате?

Най-любимият ми проект е този, в който са свързани всички компоненти в едно цяло. Такива са ми филмите „Пасторал" или „Смачкан свят". Това бяха сценарии, които бяха буквално снети от ежедневието.

Международните награди със сигурност играят ролята на личен "символен капитал". С какво успяхте да спечелите в отделните "надпревари"?Какво е мнението Ви за съвременното анимационно кино, в локален и глобален мащаб?

Международните награди играят известна роля, но те са по-скоро нещо инцидентно, нещо случайно. Те са по-скоро нещо, което ти подсказва, че може би си на прав път. Тоест, че може би най-добре си направил това, което другите са искали да направят. Че ти, случайно или не, си намерил най-верния път, най-точното решение.

От кого се учихте и на кого се възхищавате? Има ли съвременни артисти, които адмирирате заради идеите и таланта им?

От никого! Защо да подражаваш на някого, когато ти сам можеш да изминеш този път. Той е само твой.

Какъв е статутът на анимационното кино днес, когато намесата на технологичното до голяма степен измества "ръкотворието"?

Това не бива да де насърчава, то е грешно. Ръката е „божия намеса", тя е решаващото. Изместването й е нещо грешно, сурогат. То ни лишава от самото вдъхновение. То е просто заместител.

Имате редица изложби в биографията си. Планирате ли подобна творческа акция занапред?

Това е начин да съществуваш. Без филм може, без рисуване - не. Филмът е също начин да се самоизразиш, но е снабден с много технически приспособления. Трудно е да разбереш къде си точно ти.

През 2008 г. режисирахте пиесата на Дейвид Мамет "Ноември" в Сатиричния театър. Този театрален опит беше ли плодотворен за Вас като творец? Искате ли да се занимавате с театър отново?

През 2008 режисирах пиесата на Дейвид Мамет „Ноември". Имаше 10-15 представления и... толкоз. Актьорите се изпокараха, дойде нов директор и  т.н. Последната постановка беше  в Созопол. 

Темата за "Златна палма" от Кан '85 е любим журналистически въпрос. Ако склоните да направим малка ретроспекция, какъв е споменът от тази случка в биографията Ви?

Не ми се говори по този въпрос. България сама не иска да се говори по въпроса. Има още един режисьор - Румен Петков. Той може да каже нещо по въпроса. Аз говорих достатъчно. Пък и на никого не е особено приятно да се говори за това.

Какви качества трябва да притежава създателят на анимационни филми, за да бъде удовлетворен от работата си, а зрителят да бъде впечатлен от резултата?

Напълно удовлетворен от работата си един творец не може да бъде. Трябва да е вездесъщ или нещо подобно. Не смятам, че съм такъв.  

Какво е мнението Ви за изкуството, което се случва днес в България, като цяло?

Отговаря напълно на самата действителност, приличат си. Покрай нея да не загубим това, което сме търсили толкова време? Да търсим смисъла, а той не винаги е свързан само с радостта.

Тази година сте член на селекционната комисия за седмия Световен фестивал на анимационния филм Варна 2011. Какви са очакванията за това събитие?

Очаквам частично възстановяване на загубените позиции. Вглъбяване, помъдряване, търсене на първоизточниците. Да не се страхуваме от връщане назад, ако е необходимо. Да се отсява ненужното, вторичното, неважното.

Какво включват бъдещите Ви творчески планове? Анимационното кино фигурира ли сред тях?

Бъдещите ми творчески планове включват преди всичко творческите ми планове. За тях говоря ... след това.

 

Източник:

stand.bg, 08.09.11


 


Web Analytics