Световният фестивал на анимационния филм бе на световно равнище

 

Уверено твърди доайенът на българската анимация Стоян Дуков:



Той е режисьор, сценарист и художник на множество плакати, шаржове, карикатури и илюстрации. Ученик е на Тодор Динов (един от основателите на българското анимационно кино). Автор е на 55 филма, 10 от които са по негов сценарий. Първата самостоятелна изложба подрежда по случай 70-годишния си юбилей. На 25 септември чества 80-годишнина. 


-Как се чувствате? По телефона ме подготвихте, че ще разговарям с болен човек, Вие сте от организаторите на Световния фестивал на анимационния филмКак се справяте в това състояние?

-Във всичките издания досега съм бил в журито. Болестта ме принуди да си променя из основи плановете. Сега само ще обявят моите филми, с които участвам - "Август" и "Жомео и Рулиета". Мисля си за някаква закачка, например: "По случай 80-годишния си юбилей Стоян Дуков за първи път няма да присъства на представянето на филмите си."

-Разкажете ни нещо повече за шестте успешни издания на фестивала.

-Беше един от фестивалите на световно равнище. Организираше се от Международната асоциация на анимационния филм (АСИФА) в пет града - Варна, Анеси - Франция, откъдето води началото си, Загреб - Хърватия, Хирошима - Япония, Отава - Канада. Идваха участници от цял свят. Всяка година се показваха световните тенденции в анимационното кино. Едноседмичен празник във Варна с програма от 1000 филма от цял свят. 50-60 участваха в конкурсната програма.

При социализма направихме над 11 000 анимационни филма.
Аз имам реализирани 55. Участвал съм в много проекти и на колегите. Помагахме си един на друг.

-Какво се случи с фестивала след 10 ноември? Трудно ли се прави анимация по време на демокрация?

-Изключително трудно. Държавата нямала пари. Опитахме се да продължим започнатото на ентусиазъм, но не успяхме. Принудихме се да се задоволим с регионални малки фестивали и участие в чуждите форуми. Хърватите например се утвърдиха в анимацията със загребската школа. Поляците направиха бум в плаката. А в България 
всичко беше развалено. Като поговорката да развалиш къща и да направиш колиба. В началото започнахме като малко звено. Към студиатаза игрални филми разполагахме първоначално с малко студио на последния етаж в сградата на гардеробиерите. Впоследствие се разраснахме и се разположихме в 30-ина ателиета. Преди имахме пет кинокамери, всяка от които струваше 60-70 хиляди долара. Отидоха за скрап! Студиата бяха купени от Дейвид Варод, за 5 милиона долара. Оборудва го с невероятна техника и привлече световни актьори, снима нискобюджетни американски продукции, прави страхотни пари. Сделка кон за кокошка. Заедно с петима от водещите български режисьори, не желая да ги назовавам поименно, направиха атентат срещу държавата.

-Вие как реагирахте?

-Бяха пунически борби. Филмовите студиа бяха оценени на 50 хиляди акции. Разделиха си капиталите поравно. А за нас, баламурниците, отделиха 1000, по 5 акции на човек. Така беше продадено българското кино.

-Как тръгнахте към анимацията? Следвали сте специалност "Плакат".

-През 1958 година, тъкмо бях завършил Художествената академия, и срещам Доньо Донев. Казах му: "Ето, държа си дипломата в ръка, но не знам какво да правя." А той: "Давай да те водя при шефа." Така викахме на Тодор Динов. Организира се нещо като каста около него. Още като студент имах хоби да рисувам карикатури, бяха ми отпечатали вече няколко във вестник "Стършел". Беше ги виждал и веднага ме прие. Имал нужда от нови кадри. Тогава щях да припадна от щастие, от късмета, който ме сполетя.
 Не успях да направя и 50 плаката и анимацията ме хвана за гушата. Започнах да ходя само по изложбите. Плакатът беше като първа любов, беше моята лудост. Никога не се забравя. Но анимацията стана част от моята биография, зрялата ми любов.

-Едно време всеки кадър се рисуваше на ръка. Сега новите технологии помагат. Откраднал ли е компютърът душата на анимацията?

-Донякъде. Компютрите ти дават само техническа помощ. Незапознатите си мислят: "Паднахте си на задника, компютърът ви прави всичко."

-Определяте карикатурата като ребус.  Имате ли неразбрани карикатури?

-Винаги, когато правя карикатура, си мисля, че съм безкрайно разбираем. Не можеш сам да си арбитър на работата си.

-Мислите ли, че тежкият живот в България е по-богат на сюжети? Теми табу?

-За теми табу категорично не може да се говори. Много щекотлив въпрос. Мисля, че беше по-готин период, когато правехме карикатурите по-завоалирано, да изглеждат по-лесно разбираеми. Често пъти, особено през социализма, се правеше голяма гаргара, като се опитваме да се шегуваме с недъзите в човека. Уж това не е така, но показваме всъщност как изглеждаме. Минаваха като енигми. Ако някой ги разшифроваше, щяхме сериозни проблеми да си имаме.

-Наистина ли не сте правили никога карикатура на жена, съобразявайки се с желанието им да бъдат красиви, а не смешни?

-Единственият шарж, който съм правил, е на една журналистка от Швейцария. Толкова го хареса, че веднага си го откупи. Това беше прецедент в живота ми - жена да се хареса. Те всички си мислят, че са по-красиви, отколкото са, и не търпят осмиване.

-Някоя смешна или тъжна случка покрай осъществяването на някой проект?

-Идеята за съвместния ни филм с Тодор Динов "Ябълката" ни дойде на погребението на един колега - Дако Даковски. Заговорихме се и от дума на дума... по средата на погребението вече имахме замислен готов сценарий.
Изведнъж се акумулира творчески заряд. В никакъв случай не го направихме от неуважение към паметта му. Получи се хубаво творческо сътрудничество. Впоследствие това стана и най-награждаваният ми филм. Има осем отличия.

-Какви други награди имате? Коя ви е най-скъпа?

-Имам 25 награди общо за анимация. Много си харесвам "Ябълката" и "Февруари" - провокация по Йордан Радичков. Гледах пиесата "Януари" и ми дойде идеята. Иначе имам цяла кутия с ордени и медали. Тази година искаха дори да ми връчат за втори път орден "Св.св. Кирил и Методий", а аз от години имам и първа и втора степен.

-След "Февруари" правите "Март", "Октомври" (1990), "Юли" (1999), "Декември" (2005) и "Май" (2007). Да не се обидят другите месеци?

-Това е една моя идея да направя анимационен календар. Искаше ми се, като го завърша, да го продам в телевизията и всеки месец да се излъчва по една серия. В поредицата се разказва за проблемите на едно село в различните сезони през призмата на хумора. Но вижте каква е моята съдба. Май няма да успея да ги довърша, а дори имам готови сценарии. "Септември" го заснех през 2009-а. "Август" е последният и участва в конкурсната програма на фестивала тази година. Остават ми още четири месеца.

-Колко време ви отнема снимането на серия от календара? Колко минутни са?

-Дълги са между 7 до 10 мин. Когато съм зает с друго, ги снимам и по три години, но нормално - за една.

-Имате анимация "Ромео и Жулиета". А филмът ви "Жомео и Рулиета" (2003) говори за времето на объркани ценности, в което живеем ли?

-Заигравка е с нещото, наречено отношение мъж-жена. Ще участва на фестивала също. Жомео отива до каменния зид, където на върха е затворена Рулиета. Той влюбено й изпълнява серенади всяка вечер. Тя му изплита от бельото си въже, по което да се качи. Пуска го, но Жомео не успява да се хване, защото вятърът го духва. В ръцете му остават само едни бикини и сутиен. В страстта си започва да ги целува и прегръща, но изведнъж вижда етикет върху гащите XXL, а сутиенът - миниатюрен. С ужас изкрещява mamma mia и побягва.

-Българска пълнометражна анимация имаме ли? Първата световна е на студиото "Дисни" - "Спящата красавица".

-Имаме една и половина. (Подсмихва се.)Доньо започна "Монтеки и Капулети" - българска сага с български персонажи. Снима го повече от четири години. Румен Петков (режисьор на "Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко" и снимащ сега в Холивуд - б.а.) е много амбициозен. Видя как стоят нещата и си каза: "Защо да не го изпреваря и аз да остана в историята с първата пълнометражна българската анимация?" Засне "Островът на съкровищата", космическа сага по Робърт Стивънсън, за една година. А филмът на Доньо Донев беше и с няколко минути по-къс от изискванията за пълнометражен, Доньова работа. И така остана шегата, че имаме филм и половина.

-Как ви се струва новото поколение аниматори? Преподавали сте в НАТФИЗ и НБУ. Колко дълго?

-Късно почнах педагогическата си кариера - преди 15 години. Преди това бях зает с филмите си и нямах време. В НАТФИЗ бях за малко. Не успяхме да се разберем за програмата. В НБУ преподавам от 12 години. Най-тъжното е, че от 30 човека курс имам 7-8 умни момичета. Целенасочени. Работливи.

-Само момичета? В анимацията известните имена са все мъжки.

-Да. Въобще не ги броя момчетата. Защо за всичките тези години не открих разковничето? Научих се да отличавам кой е читав и кой не става. На кои хора си заслужава да разчитам и знам, че няма да ме подведат.

-Как се разбирате със студентите си?

-Много добре. Опитвам се да не съм ултимативен към тях. Различни поколения сме. Освен това аз много си ги обичам, не искам да им бъркам в душичката.

-Какво ви е мнението за суперпродукцията "Аватар"?

-Заведоха ме да го гледам моите студенти. Отидох да си сверя часовника, да видя дали аз не съм вече някакво ретро. "Аватар" е брилянтен занаят, изваян е технологично от “а” до “я”. Комерсиален до крайност. Виждаш го, че е плява, но изящно професионално пипнат. А прословутата американска драматургия е един качамак. Филм, който има седем възможни финала, броил съм ги. Те ме правят на идиот. Вземаш драматургична основа колелце и от нея правиш суперпродукция. Луда визия, наивна, празна драматургия.

-Мнението ви съвпадна ли с това на вашите студенти?

-Разделям условно моите ученици на три групи. За едните филмът беше аут. Препокриха ни се вкусовете стопроцентово. Другите са колебаещи се. А на третите им викам баранки (диалектно овца - б.а.).

-Реализирали се ученици имате ли?

-Да. В Испания, във Франция. Всичките са в чужбина. Избягаха.

-Познавате ли се с Антони Христов - водещ аниматор в прочутото анимационно киностудио "Пиксар".

-Познаваме се. Голям професионалист, но има неща, които не мога да приема. С други критерии съм. Има анимация - занаят, и анимация - изкуство. Много хора са професионални занаятчии. Но двете са различни неща. В театъра положението е същото. Има елитарни постановки и актьори и други, които са добри професионалисти, но никога не са преминали границата. Всяка школа си има върхови постижения, следват много добри и такива, които са кич.


ЛЮБИМИ НЕЩА

Любима книга: Много са. Научна фантастика и много черен хумор - "Скъпият покойник" и "Развейте всички знамена" на Ивлин Уо.
 Музика: джаз
 Филм:италианско и френско кино. Филмите на Акира Куросава
 Храна: каквато има, не съм капризен
 Алкохол: Късно разбрах какво е истинско питие. Почти на 40 г. - уиски

 

 

Източник в-к 24 часа8 Септември 2011 

Статията е публикувана с известни съкращения


 

А сега погледнете, посмейте се и се поучете от бягащите картинки на мъдреца Стоян Дуков.

 

 

 

 

 

 

Web Analytics