.

Първата книга на Явор Милушев буди любопитството ни със  заглавието си „42 – 23” (42˚ северна ширина и  23˚ източна дължина – географските координати на София), а след, като я разлистим, със своето интересно съдържание. Публикувана е от ИК „П. К. Яворов” (1998) по повод неговата петдесетгодишнина и представена в Малък градски театър „Зад канала” от проф. д-р Симеон Хаджикосев, а след това и с успех на панаира на книгата.

.

Предговорът към книгата „42 – 23” е от един от класиците на съвременната българска литература Ивайло Петров, който казва: „Читателите ще бъдат може би шокирани от необичайния стил на тази книга. Необичайното е накъсаният, експресивен разказ на автора. Той е наблюдателен, а чувствителността му е почти болезнена. В няколко страници Явор Милушев успява да разкаже за толкова лица и събития, които могат да се разположат в един малък роман или повест, без в същото време да е разточителен. Честите повторения на отделни думи, събития и лица придават на стила му напрежение и бързина на ударни инструменти.”

Но своя прав писателски дебют Явор Милушев прави с няколко есета, публикувани в периодичния печат. За есето „Тихо, българският народ спи!”, публикувано във в. Култура (1996), получава поздравления от големият български писател Йордан Радичков.

През 2006 г. излиза монографията му „Чешки профили в общественото развитие на следосвобожденска България”, издадена от Академично издателство „Марин Дринов”. По повод тази своя творба авторът споделя интересна случка, как се е родила идеята за написването й.

- В 39-ото Народно събрание бях председател на парламентарната група за връзки между българския и чешкия парламент. На една вечеря чешкият посланик Петер Докладал се заинтересува за литературата, в която е отразено чешкото присъствие по българските земи. Докато бях в депутат внимателно следях разговорите и препоръките за новия наказателен кодекс. За да си обясня, защо днес сме толкова неспособни да създадем нов закон, реших да надникна в историята и да видя при какви условия се създава българското наказателно право, известно със своите качества и традиции. Баща ми бе известен навремето юрист. Извадих отново книгите от неговата богата библиотека и от мъглявината на времето изплуваха фигурите на двама чешки юристи, значими личности от следосвобожденския период на България. Затворих се за останалия свят за цяла година, в която обикалях архивите и библиотеките. допитвах до специалисти, потърсих препоръките на проф. Андрей Пантев - спомня си авторът.

Така той доказва, че експертите от славянската страна имат основополагащ принос за социалния ни живот в началото на миналия век, но с изключение на няколко познати имена другите или не се помнят, или са абсолютно непознати за читателя.

.

Задълбочената монография бе представена в Големия салон на БАН от видните български учени чл. кор. проф. д.и.н. Георги Марков, проф. д-р Георги Бакалов, проф. д-р Андрей Пантев, проф. д-р Димитър Токушев, проф. д-р Владко Мурдаров, а „човекът парламент” Гиньо Ганев говори за парламентарната дейност на автора. През 2007 г.

Унивеситетското издателство „Св. Климент Охридски”, съвместно с Академично издателство „Марин Дринов” направи ново допълнено и разширено издание на монографията.

.

Ето част от предговора на проф. д-р Андрей Пантев: „Явор Милушев е всеизвестен и талантлив творец, така проникновено възпроизвел много ярки образи в българския театър и кино, но също активен общественик и парламентарист. Неговата книга анализира историческа реалност, която винаги е заинтригувала поколенията... Той е развил една отлична и за професионал техника, в която селективно класира значимото от незначимото, следи паралелния исторически процес в други региони и тематични зони, умее да оперира с изворовия материал, възприема критично написаното досега, като в същото време е отделил тъй скрупульозно внимание на всичко публикувано по темата от страна на други автори и мемоаристи... Някои от главите и частите в книгата на Явор Милушев покриват онова изискване, което според научния критерии определяме като принос в историографията...”

Част от рецензията на проф. д-р Георги Марков: „Принос на автора е осветляването на ролята на прокурорите Антон Бернкопф и Турн-Таксис при извършването на Съединението през 1885 г. Откритото противопоставяне на Антон Бернкопф на правителството, когато не допуска обезглавяването на съединисткото движение, е обяснено юридически и психологически, за да изпъкне нeговата съпричастност към националното дело. Авторът оборва аргументирано разпространената теза, че всеки е изпълнил дълга си, както и удобното твърдение, че всички българи били за Съединението. Милушев изследва професионалните и обществени изяви на чешките юристи Рудолф Турн-Таксис и Антон Бернкопф, които стават умни проводници на новите веяния в правораздаването на Средна Европа, намерили в България плодородната почва на пионерството... Проучването на родословието в България няма дълбоки традиции. Милушев дава един добър пример на сравнително скромната българска генеалогия...”

Част от рецензията на проф. д-р Георги Бакалов: „С изключение студията на Иван Дуйчев „Връзки между чехи, словаци и българи през средновековието” (1963) за взаимоотношенията между двата народа в по-далечното минало е писано твърде малко. В този смисъл, монографията на Явор Милушев е едно навременно и с определени приноси изследване... Авторът представя основните персонажи на своето изследване в цялостния контескт на европейските идеи и взаимоотношения след революциите през 1848/1849 г... Заслужава специално отбелязване онази част от книгата, в кото авторът проследява причините и обстоятелствата около Съединението. Реакцията на местните и от княжеството политически сили, становището, което взема Европа и Русия, както и конкретните домогвания на отделни политици са анализирани много подходящо с вещина и познание върху динамиката на събитията... Езикът е академично коректен, но същевременно жив и увлакателен. Въпреки че авторът не е историк по образование, проявява чувство за историзъм, прави анализи и излага своя визия за отделни факти, която дори противоречи на установени популярни становища...”

Част от рецензията на проф. д-р Димитър Токушев: „Изследването на Явор Милушев е цялостно и логически завършено. То има сериозни научни и литературни достойнства. Авторът се движи в руслото на най-добрата историографска традиция по проблема, който отлично познава. Милушев показва умение да интерпретира въпроси, които въпреки че са били предмет на монографични изследвания сега придобиват ново значение... На базата на документи се разкрива борбата на административните и полицейските органи срещу БТЦРК и българското революционно движение. И тук Милушев показва умението си да борави с достъпния документален материал и да изрази собствено мнение... Включването на „Случаят „Анна Симон” е сполука за автора... Използвани са голям брой основни съчинения на историци, научни монографии, мемоарна литература, документален материал, периодичен печат. Цитирането е коректно, което показва добросъвестността на автора. Изложението е цялостно, богато документирано, четивно, културно и същевременно много емоционално...”

Част от рецензията на доц. д-р Искра Баева: „Посвещението, с което започва книгата, посочва не само мотивите за написването, но и нещо друго – усещането му за личен дълг и обществена остговорност... Не е тайна, че Явор Милушев е сред българските издънки на аристократичната фамилия Бернкопф. Авторът е бил мотивиран не само от историята на своето семейство, но и от едно качество, което става все по-рядко: желанието да се служи на обществото... Книгата не е развлекателно, а полезно четиво. Съзнанието за обществена мисия проличава не само от темата на книгата – да се припомни на днешното българско общество как е направила първите си крачки съдебната ни система... За желанието му да служи на обществото говори и това, че той беше заменил театралната сцена с парламентарната. С други думи, когато към депутатския му мандат прибавим и тази книга, плод на сериозна проучвателна работа, става ясно, че Явор Милушев сам е последвал стъпките на българските и чешките възрожденци, според които най-важното задължение на гражданина е да служи на своя народ и общество.

- Много съм благодарен за високата оценка в техните рецензии, а срещите ми с тези учени остават за мен незабравимо интелектуално преживяване - разчувстван каза Явор Милушев.

.

Кой е Константин Бернкопф? 

.

По сведение на Nfbility Bg Явор Милушев е един от българите с най-знатен произход и има графско потекло. Връзката му с европейската аристокрация е по майчина линия. Фамилията Бернкопф е чешка и е донесла на известния актьор собствен герб и графска титла. Майка му Либуше Константин Бернкопф (р. 1921 го.) по мъж Милушева, произхожда от стар аристократичен род, който непосредствено след освобождението идва в България и дава своя принос за развитието на младата българска държава.

А по сведения, които лично Явор Милушев сподели при общуването ни по повод моята книга "Вековете на Атанас Буров", Константин Бернкопф е роден през 1880 година. Произхожда от благороден чешки род, който е свързан с България още от първите години след Освобождението ни. Той е известен агроном и учен. Завършил е обучението си в Чехия и специализирал в Германия, Англия и САЩ. Бил е директор на Земеделската академия и главен агроном на Захарна фабрика в Горна Оряховица. От тогава започва познанството му с Атанас Буров, който от своя страна има основен принос чешките захаровари да изградят там най-големия и модерен заводски комплекс на Балканите.
А поместената по-долу снимка е след битката при Чаталджа по време на Балканската война. Тя е пример на войнска фронтова дружба между достойни личности - чех и двама българи - заедно проливали кръв за благото на България. В дясно е Константин Бернкопф, в средата е Атанас Буров, а в ляво вероятно е спасителят на Бернкопф след тежкото му раняване.

Константин Бернкопф е кавалер на ордени за заслуги към България и за храброст при боевете на българската армия при Чаталджа. 

.

.

Сайта на Явор Милушев в Общобългарския портал подготви Николай Увалиев

.

Към началната страница на сайта на Явор Милишев: http://www.portal-bg1.ning.com/profiles/members/