.

.

Кратка биография

.

Роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен, в семейството на занаятчия. Завършва педагогическото училище в родния си град. Едновременно работи като обущарски и книжарски чирак, дори като овчар. Ученик-телеграфист на Провадийската гара /1897/. Учител в с. Мечка, Разградско.

Участва в селските бунтове сре­щу десятъка /1900/, заради което е уволнен, арес­туван и интерниран. Работи в администрацията на сп. „Звездица". Коректор на сп. „Училищен преглед". Завършва философия и педагогика в Софийския университет /1904/. С помощта на своя учител в университета и в живота проф. Иван Шишманов е изпратен в Германия - специализира История на литературата и философия в Берлин и Лайпциг - (1905-1907). 

Като се връща става учител по немски и български език във Втора Софийска мъжка гимназия. Скоро е командирован в Народната библиотека в София, където по това време рабо­тят П. П. Славейков и П. К. Яворов. От 1911 г. е редактор на в. “България”, а през 1914-15 съвместно с Д. Мишев редактира сп. “Брезда”. Секретар на Прогресивно-либералната партия, която напуска след Междусъюзническата война /1913/. Народен представител от Преславска око­лия в XV ОНС /1911-13/.

По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Поддиректор /1916-19/ и директор /1919-22/ на Народната библиотека в София, директор на Народния етнографски музей в София /1923/. По-нататъшният му живот е съпроводен с редица служебни неприятности. Един от основателите на СБП и негов председател през 1941-44. Председател на Върховния читалищен съюз /1941-44/. Завършва живота си на 22 ноември 1962 г. в Правителствена болница.

.

Литературна дейност

.

Умишлено пренебрегван дълги години, голямото му творческо дело все още очаква своите изследователи.

Стилиян Чилингиров за пръв път печата през 1898 г. в детското сп. „Звез­дица". На пи­сателската си работа гледа като на просветител­ско и културно труженичество. Романите му имат най-често автобиографична основа; в тях се търси разрешение на обществените и националните проблеми. Герои­те му са еснафи, селяни, учители. Романът „Хляб наш насущний" е апотеоз на българското еснафство, кое­то изнася борбата за църковна и политическа независи­мост през Възраждането, а след Освобождението тежко понася ударите на модерната индустрия. „Владо Булатов" е пръв опит за създаване на сонетен роман в българската литература. Изключително продуктивен като автор, Чилингиров пише биографии на възрожденски дейци, спомени, пъте­писи, студии и монографии по българска история, етнография, фолклор, педагогика, читалищно и библиотечно дело. Съставя „Славянска антология" /1910/, сб. „Прослава на Иван Вазов" /1921/, „По­мен за Ивана Вазов" /1922/, христоматии и читанки за прогимназиите. Съставя, но не успява да издаде библиография на българския периодичен печат от 1844 до 1910, която наброява около 200 000 фиша. Превежда поемата „Песни за роба" /1919/ от Св. Чех и стихотворе­ния от Х. Хайне, Ш. Петьофи и др. Негови творби са преведени на италиански и сърбохърватски език. Псевдоними: Булгарикус, Батю Стилю, Деян Скромний, С. Добрев, Един българин, Скитач, Прогресист, С. Спартан­ски, Стилю Чирака и др.

.

.Произведения

.

.

"Какво е дал българинът на другите народи" (1938, 1939, 1941) и "Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското възраждане" (1930)са много ценни изследвания, с които той допринася за повдигане на възрожденския дух на нацията. Издадени са от Министерството на народното просвещение. Писателят ги е посветил на паметта на проф. Ив. Д. Шишманов - "моя учител и благодетел, ревностен изследвач на нашето възраждане".

По време на един разговор от тридесетте години на миналия век Недялко Месечков му казва, че "прави впечатление на най-работливия от българските писатели", а той отвръща: "То е, защото седя непрекъснато на масата. И защото смятам, че най-мъдрата мисъл, дело на народа, е: "Залудо работи, залудо не стой"

Блянове и тъги. Стихотворения. 1901; Букетче. Стихотворения за деца. 1901; Еднаж да съмне. Стихотво­рения. 1907; Крилата тежат, Драматичен разказ в 1 действие 1909; Христо Д. Максимов като педагог. 1909 /2 допълнено издание със заглавие Христо Д. Максимов. Личност и педагог. 1940/; Крали Марко. Драматична поема. 1911; Реч, произне­сена от Преславския народен представител Ст. Чилингиров при общите дебати по бюджета. /ХХVІ заседание от26.ХІ.1911/, 1912; Австрия или Русия. 1914 /с псевдоним Булгарикус/; В защита на учителя и училище­то. Парламентарни речи. 1914; Леонид Андреев и него­вите конкретни обвинения /в съавторство с Д. Мишев/. 1914; Отговор па Леонид Андреев /в съавторство с Д. Мишев/. 1914; Песен за селяка. 1914; Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия. 1914; Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Нар. библиотека. 1915; За род и чест. Сти­хове. 1916; Добруджа и нашето Възраждане. 1917; Една автобиог­рафична бележка за Васил Друмев - митрополит Кли­мент. 1917; Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания с една карта. 1917 /2 допълнено изд. 1942/. Принос към възраждането на Добруджа. 1917; Не бил достоен. Битова драма в 3 картини, 1918; Сръбско-българските отно­шения от най-старо време до днес. 1918; Стефан Караджа. Животописни бел. 1918; Партиите на националния погром. Книга за народа. 1919 /с псевдоним Прогресист/. Първи стихотворения на Вазова. 1920; Равна Добруджа.

.

.

Пътни бележки и впечатления. 1920; Нашите градове в сонети. 1920; Дом на човещината. Впечатления от възпитателното заведение Ат. Ичван. 1921; Владо Булатов. Роман в сонети. 1922; Васил Левски. Живот и революционна дейност. 1923; Ранни камбани. Стихове за деца и младежи. 1923; При­чини на Сръбско-българската война, 1885. 1924; Зада­чите на читалището. Реч.. 1925; Хлеб наш насущний. Роман. 1926 /1957, 1981, 1983/; Рибният буквар. 1927; От малък воин до велик художник и мъдрей. 1928; Шинел без погони. Роман. 1928; Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа. /1929-1939/; Пътни бележки и впечатления. 1929; Тилилей свири. Стихотворения за деца. 1929; Тъй ми се стори. Разкази. 1929; Български читалища преди Освобождението. Принос към истори­ята на Българското възраждане. 1930; Малкият спестовник. Раз­кази. 1930; Сърбите и ние. 1930; Начала, застъпени в нашите читанки за II. III и IV отделение /в съавторство с Н. Монев/. 1931; Деца на ада. Роман - триптих. 1932; Ела, Сънчо, от горица. Люлчени песни. 1934; Майка. Сонетна симфония. 1934; Читалища след Освобождението. 1934; Майчини песни. Книга за бебета. 1935; Против чуждите училища. 1935; Първа жертва. Роман. 1935; Слънчова мъка. Стихотворения за деца. 1935; Невиж­дан враг. Роман. 1936; Детски дни. Педагогически разкази. 1938; Какво е дал българинът на другите народи. 1938 /1939, 1941, 1993/; Панайот Волов. Животописен опит. 1938 /1940, 1942/; Рибена кост. Роман. 1938; Всезнайко. Раз­кази за деца и юноши. 1939; До коле, о, Господи. 1939; Милкината радост. 1940; Принос към историята на бъл­гарската просвета в Добруджа. 1940; Чудната кутия. 1940; Жабок с подкови. Наши и чужди приказки. 1941; Царят на дриплювците. Приказки и разкази. 1941; И не введи нас во изкушение. Кн. 1-2. 1942 /1983/; Майка Богородица. Разкази. 1942 /2 допълнено издание 1955/; Мидхад паша и земеделските каси, 1942; Немирният ученик. 1942; През Македония. 1942; Хаджи Минчо. Пиеса в 5 действия. 1942; Маджари и поляци в Шумен. Принос към исто­рията па българската цивилизация. 1943; Иван Вазов отблизо и далеч. 1953; Моите съвременници. Спомени. 1955; В стария бащин дом. Избрани стихотворения и разкази за деца. 1959: Великден. Стихове за деца. Б. г.; Възхвала на българския език. Б. г. /2 издание 1942/; Документи за Скопската и Нишката епархия. Съобщава... Б. г.; Илия Р. Блъсков, Материали за живота и дейността му. Б. г.; Птички. Стихове за деца. Б. г.

.

  Притежавал е 38 000 броя книги

.

През 1985 г. екип специалисти от Националния литературен музей възстанови работния кабинет на писателя. В мемориала се съхранява библиотеката на Стилиян Чилингиров. Наброявала някога около 36 000 тома, днес от нея са запазени 21 000 тома книги и периодика на различни езици. Сред тях са и многобройните автографи от почти всички видни писатели, живели и творили в края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Там е и колекция на писателя от близо 300 старопечатни издания с изключителна стойност. В кабинета има картини от майстори на четката като Петър Морозов, от автора на герба на София – Хараламби Тачев, от Преслав Кършовски и редица други.

Експонирани са множество вещи с художествена стойност, а също и част от архива на Стилиян Чилингиров. Мужду които са нотните листи на химна на Св. Климент по музика на Добри Христов, преводи на поемата „Песни за роба” от Сватоплук Чех, стихове на Александър Фьодоров, Панайот Черна, Хайне, Петьофи и др.

.

Източник: busols.com и Литературен свят 

.