Побитите камъни

  Сакралният кръг и намерените там над 12 000 кремъчни и костни сечива на труда са доказателства за човешко присъствие от 20 000–30 000 години. Снимка: В. Драгов - сътрудник на ПнаБ

.

а 15 км западно от Варна на площ от 246.3 ха. е разположен уникален и ендемичен феномен за Европа и света - “Побитите камъни”, известни са и като Каменната гора, част от Варненската пясъчна пустиня. Според Генетичният и Геологичният модел на проф. Иван Начев и на изследвания от други утвърдени учени, смята се, че са образувани в епохата на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.). Местността е съставена от каменни варовикови колони с неправилна цилиндрична форма, разположени в 14 групи, напълно равностойни по своята красота. 

За произхода на Побитите камъни съществуват над 10 хипотези в над 70 научни публикации. Напоследък се утвърждава метано-дериватната хипотеза, според която са образувани от мигриращи нагоре въглеводороди, те отлагат карбонат преминавайки през вместващите еоценски пясъци и образуват циментирани с карбонат пясъчни колони. В нейна подкрепа е и моделът на проф. Начев.

.

На няколко места в Побитите камъни са намерени палеолитни и мезолитни каменни сечива, изработени преди 20 000–30 000 години и са едни от първите човешки следи по нашите земи. Те са водили номадски начин на живот, занимавали се с лов и събиране на ядливи растения и плодове. Там също е установено и единственото находище от среднокаменната епоха (ок. 10 000–7000 г. пр. Хр.) в България, което съдържа голям брой кремъчни микролити и мезолити – свидетелство за развитие от човека при изработване на съставните сечива от малки кремъчни пластини, дърво и кост. Тези от тях, които са били в Сакралния кръг на Побиите камъни не са били използвани. А в Малката пещера край Белосслав са намерени върхове за стрели. (Изт.

 mgu.bg Мин.- геоложки у-т Сф) 

.

През 1855 г. английският геолог Б. Сират изследва уникалните каменни образувания и прави първите гравюри. А вицеадмиралът от английската кралска флота Томас Абел - командир на хидрографския изследователски кораб "Спитфайър" посещява Побитите камъни и публикува в английската преса своите впечатления.

Десет години по-рано – през 1828-29 г., руският военен кореспондент Виктор Тепляков прави първото описание и опит да разгадае произхода им. На Побитите камъни той посвещава своята “Четвърта Тракийска елегия”, високо оценена от А. С. Пушкин, който казва: “В нея е разкрито необикновено описание, яркост на изразяване и сила на мислите” (Изт. 1 стр) . Следва описанията на англичанина Уилям Хамилтън през 1854, на братя Шкорпил, Константин Иричек и в по-ново време на геолозите Георги Златарски, Франц Тоула и на проф. Петър Бакалов (1879-1964), основоположник на палеонтоложките изследвания в България. Той изказва хипотезата: "През миоцена морските води нахлуват по тия места и започват своята разрушителна дейност върху пропуканите еоценски скали. С течение на хилядолетия морската стихия измива по-меките им части, а по-твърдите остават да стърчат като  стълбове. След оттеглянето на морето тогава започнала дейността на вятъра, който придвижил огромни маси ситен морски пясък и те доизграждат колоните. Значителна роля имат и дъждовните води, докато се получила днешната чудновата картина на “Побитите камъни”. (Изт. 4 стр)

.

Пещерата край село Аладън, сега Страшимирово. Вероятното първо обиталище на древните хора. Снимка от 1895 г на придворния фотограф  К. Албрехт. Разпространява се с герб на град Варна и на   Царство България. (Изт. Вн. дигитална. библ.)

-

Вестник "Свободен глас" брой 33 стр. от 3 - 10 Октомври 1909 г. пише: "Н. В. Кралицата на Великобритания Виктория и г-н. Шкорпил посетиха  Побитите камъни от Гебедже до Аладън". А вицеадмиралът от кралската флота Томас Абел - командир на хидрографския изследователски кораб "Спитфайър", посещава Побитите камъни и публикува в английската преса своите впечатления. (Изт. Сайт на община Страшимирово) 

. 

Ценните за историята палеолитни и мезолитни каменни сечива са съхранени във Варненския археологичен музей. Там наблизо в експронирания гроб № 43 на вожда-жрец от Варненския енеолитен некропол (4690 - 4320 г.пр.Хр) има набор от подобни сечива на труда, но вече изроботени от бронз, чрез технологията леене на металите. Там имаше и 1.5 кр. златни предмета, повече от златото на света по-онова време. А неговият жезъл - символ на върховната царска власт, не бе от злато, а бе каменна брадва със златна дръжка - достоен знак на уважение към далечните хилядолетни деди. Но тя бе положена върху брадва от лят бронз - друг ярък осмислен израз на далечна приемственост със споменатите по-горе камъчни сечива от преди 20 000–30 000 години и показател за постигнатото технологично развитие. В споменатите случая има сечива, които не са използвани и вероятно са сакралното отношение на древните към труда, като средство за прогрес и благоденствие. 

.

Побитите камъни днес и в древното минало в гравюрата на английския геолог Б. Сират

.

Внимателният исторически анализ на жезлите/скиптрите от хилядолетията е в подкрепа на този извод. За своят старинна гравюра английският геолог-художник Б. Сират казва: "Древният човек е нарамил своето оръжие: каменна брадва, врагове да се страхуват, свои да почитат! Картината създадох по предания и от престари преписи" - пише той в изследванията си като геолог за Побитите камъни.

.

А жезълът като символ на върховна власт и златният фалос, пришит на мантията на вожда-жрец, за първи път в света нагледно се отбелязва края на матеархата и началото на патриархата в човешкото общество. 

.

.

Там не са само тленните останки на първия цар в Европа, там са и 990 символични научни и артефекти от съкровищницата на човешкото Познание, а той е свещеният служител на Висшия разум. (Доказателства в статиите всяка със свой линк 1, 2, 3, 4, 5, 6; и Древните Арии - първи жители на бъдещето)

.

От тези размишления и посочените доказателства произтича и друго важно заключение: Утвърдено е народностното самосъзнание! Установяваме го и в следващите хилядолетия в живота на Бълг-Ариите. Един от хералгичните символи на нашите ранни владетели - родът Дуло, е брадвата. Тя е позната с наименованието "тамга" и "балта" в старо и ново българския език. А названието "балтавар" означава също "защитник" и "вожд, владетел". (Изт.)

"Върху входната плоча на Елховската гробница има дълбоко врязана каменна брадва - емблема на тракийското одриско царство от ІХ век пр.Хр., най-могъщо за времето си. Хетите и скитите - редственици на българите, са ползвали бойни брадви от наш вид с име сагарис, а на езика на акадците нейното име е сакуру, все свързани с нашата дума секира". Цит. от mediapool.

Триъгълникът обърнат с върха нагоре означава Волята на Бога, триъгълникът обърнат с върха надолу - Сътвореният от Бога свят. А прибавената в средата на символа брадва означава - чрез нея се постига развитие на човека, племето, народа. Този знак нашите царе са изсичали върху монетите си, изобразявали са го върху владетелските си хоругви.

И мисловно като подредим един до друг символите, жизлите, отбележим датировката им и смисълът, който пренасят от век на век, те убедително исторически ни убеждават: от кога сме създадени като единен народ.

.

редвид на това, че ДНК има най-голямо значение при произхода на човека, чрез която могат да се проследят корените на всеки народ хиляди години назад, белгийски учени, публикуваха в Journals.plos Y-Хромозомния анализ, който показва, че през ранния палеолит генни хаплогрупи заселват Балканите около 30.000 год. пр.н.е. Интересът на белгийците към носителите на тези гени не е случаен.

Пръв ги нарече това са "Жители на бъдещето" Бернар Сержент - президент на Société de mythologie française, автор на книгата Les Indo-Européens - История, езици, митове (Payot, 1995) и обеснява защо: "В древният дебат за теорията на арийския произход и последващата инвазия в Индия е в древната държава Балхара се състоя и утвърди: Това са ония древни арийци, първи жители на бъдещето". Изт. "История на собствения народ от праисторията до наши дни", (град Льовен, изд. Критак, 1993 с.28). 

Заселването на древна Белгия и нейното име е свързано с Неолитната Култура и с културата Линейно-лентовата керамика и с племето белгите, на нидерландски  België, което от древните български земи (от Варненския залив според картата на Древна Европа) достигат там около V хил. пр. Хр. 

Като приложим на фонетичен разбор думата белгите, буквата е=ъ поради липса в азбуката им на нашата удърна буква Ъ, тогава белгите става бълг-ите. При нас двете култури се развиват рано между 7-то и 4-то хил. пр. Хр.,^[1], А в по-следващите времена вождове на белгите с имена Болгий (с вариант на Белгий), Умор и Гостун са исторически личности, живели там през 1 в. пр. Хр., чиито имена тук също са на старобългарски владетели. В древните им предания се казва, че болгите (Фир Болг) са дошли от земите на Тракия и Скития. 

По този повод група учени от Медицинска Академия - София направиха свои изследвания, свързвани с Българската ДНК, а специализираните резултати бяха установени в Центъра по генетика в град Льовен-Белгия. "В историята на най-ранната цивилизация, обитавала днешна България, принос в генфонда на българите има много древното местно население - арийците, прабългарите и техните наследници траките - около 60% [13] , [19] . Две други популации, които имат важна роля в българската етногенеза, са славяните и  многобройните поколения на прабългарите, завърнали се след хилядолетни преселения през 680 година в своята първа родина България. Ние сме сред най-старите, трайни (автохтонни)  обитатели на Европа" - пояснява проф. Иво Кременски, единият от ръководителите на изследването. Повече в Journals.plos - 6.ІІІ.2013 и в ПнаБ

Към Кинозалата на Побитите камъни

.

РОДНИЯТ ДОМ НА ЕВРОАЗИЙСКИТЕ НАРОДИ Е ТРАКИЯ, ДАКИЯ И СЕКУЛИЦА-ВИНЧА

.

От 2005 до 2009 г., под егидата на ЮНЕСКО и Международният съюз на геолозите бе разгърнато интердисциплинарно проучване на Черноморския ареал и неговата история. В следващите години Фонд „Научни изследвания“ финансира проект „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“. През 2015 г. започна и археологически проект The Black Sea Maritime Archaeology Project (Black Sea M.A.P.), резултати от който са докладвани година по-късно^[11].(От bg.wikipedia) 

На основание на тези и предишни научни изследвания Световният атлас показа къде е Родният дом-Homeland на евро-азийските народи: Тракия, Дакия и част от Балканите. (И още)

.

Картата отразява зараждането и преселението на евро-азийските народи, както сега по-редно се наричат, след Черноморския потоп около 5650 г. пр.н.е.

Учените установяват, че още преди 10 000 години техният Роден дом - Homeland е Балканският полуостров и част от Южна Европа. В Световния Атлас на народите е посочено и тяхното разселване според времето до земите населени с: 1. Анатолийци; 2. Гърци, Илири, Италики, Келти и далече в Азия Токхари; 3. Германи, 4. Болто-Славяни, Индо-иранци; 5. Кимери и Токхари. 

От споменатите артефакти, научни изледвания, картата на Световния Атлас и анализи, всички придружени от достоверни исторически източници,

следва закономерният извод: 

 От преди 30 000 години българските земи са били заселени от единен народ, съставен от Бълг-Арии и техните наследници Траки и Славяни.

.

Сега простете за лиричното ми отклонение: моето удивление за тях и близостта ми с тях не спря до тук. Преди години аз и хиляди варненци, белославци и девненци в почивните си дни посещавахме Побитите камъни да се насладим на чудно красивата местност и природа. Там и сега има един препоръчен от лекарите лековит извор. И като си припомня, че и ония древните хора през хилядолетията и те за здраве са пили от този извор, отново с трепет осъзнавам, че днешните Бълг-Арии сме едни от тях. А изворът си блика от началото на времето, нали... И е свързан с една легенда, преразказана по-долу. 

И преди и сега през цялата година там могат да се наблюдават 114 вида птици. Флората е представена от редки растителни видове: кактуси, планинска роза, флокс, акация, сухоустойчеви треви и др. Част от тях са включени в Червената книга на България и Европа като редки и застрашени видове. 

. 

ЛЕГЕНДАТА ЗА ПОБИТИТЕ КАМЪНИ

За хората, обитавали Варненските земи  по това време, можем да съдим и от находките в откритите 10 потънали селища във Варненски езера след Черноморския потоп около 5650 г. А повече ще научим от сведенията за

Варненския неолитен некропол - най-значимият паметник на древната "Култура Варна"

.

Селището, свързано с Варненския неолитен некропол, все още не е открито със сигурност. Предполага се, че е залято от Черноморския потоп. Редица научни изследвания дават основание да се предполага, че тук се е намирал голям цевилизован град, потънал дълбоко във водите на Черно море, мнение на ст.н.с. Г. Мирчева от Арх. музей - Варна

Варненското езеро и Варна. В самия край на територията на града, обозначена в червено, се намира Халколитния некропол. А в езерото се открити археологически находки от 10 потънали селища

.

В резултат на проучванията досега в знаментия Варненски енеолитен /халколитен/ некропол през каменно-медната епоха(енеолита - V хил.пр.Хр.) е развита металургията на медта и златото, засилен е търговскит контакт със съседните земи, морското крайбрежие е използвано като търговска артерия, открити са значими научни познания. Благодарение на това във Варненско започва нов етап в развитието на обществото.
От ранния енеолит (първата половина на V хил.пр.Хр.) датират жилищни нива отъ селищните могили при селата Голямо Делчево и Сава, открити са сечива от камък, кост и рог, глинени и костени антропоморфни и зооморфни фигурки, както и множество керамични съдове, украсени съ врязани линии.
Средният енеолит (4500–4000 г. пр. Хр.) е засвидетелстван отъ находките в селищата Суворово, “Батареята” край село Виница, в селищните могили при селата Левски, Голямо Делчево и Сава. Керамиката от този период има краива щампована украса, нанасяна съ печати, изработени от миди с назъбен ръб.
Особено място заемат находките от три гроба, проучени на севрния бряг на Варненското езеро, които дават ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението. В един от тях са открити около 1 000 предмета, сред които и 31 златни мъниста, които всъщност са най-старото намерено обработено злато на света досега.

.

. Поставка, керамика, гроб 3 от некропол Варна ІІ, среден енеолит

.

Антропоморфна фигурка, глина, от Голямо Делчево, среден енеолит.

Брадва в муфа, камък и рог,    от Голямо Делчево, късен енеолит.

.

От всички археологически открития изпъква гроб №43 на 45–50-годишен мъж – вероятно вожд и жрец, който е бил изключително много уважаван и почитан, – там са открити над 1,5 кг златни предмети, много медни и каменни сечива, украшения и др.

.

. Съд, украсен със злато, керамика, късен енеолит, Варненски енеолитен некропол, гроб 4	.             Съд, украсен със злато, керамика,   .             късен енеолит

.

Находките като вид, разположение и количество; видовете гробове във Варненския некропол и големият комплекс от потънали селища, както и други факти дават основание да се приеме, че в района на Варненските езера през късната каменномедна епоха се е зародила първата европейска цивилизация. Количеството злато, намерено във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките златни праисторически находки от същата епоха, намерени по света, взети заедно. Големият брой метални изделия от гробовете свидетелства, че в края на енеолита те са вече утилитарни изделия.

.

*************************************************************************************************************************

Работен сектор  

.

.

.

.