БЪЛГАРСКАТА ДНК Е СЪЩЕСТВУВАЛА 30 000 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

 ДАЛЕЧНИТЕ ХОРИЗОНТИ НА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ?

.

ай-новите изследвания, свързвани с Българския ДНК генеологичен проект дават още по-точни резултати за произхода на българите. Те бяха направени от група учени от Лабораторията по Молекулярна Патология към Медицинска Академия в София, с участието на проф. Иво Кременски, като изследванията са направени в Центъра по генетика в град Льовен-Белгия. 

Установено бе разпределението на подгрупите на основната хаплогрупа E1b1b:

Известно е, че Y-хаплогрупа J2b-М102 е наричана в руските форуми прото-Трако-Илирски ген, срещан при тракийските народи Пеласги, Беси, Тавланти, Гети, Ягоди и Дардани, а хаплогрупа Е1b1b1а2- V13 е наричана прото-Дако-Мизийски ген.

2. Наскоро излязоха две големи изследвания на екип от български и италиански учени за мтДНК и У хаплогрупите, разпространени сред българите:

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry9

3. Bulgarians vs the other European populationsa mitochondrial DNA perspective 

4. Реалните пропорции от генетичните съставки на съвременните българи са  следните: около 55% европейски ловци-събирачи (които са смесица от източноевропейски мезолитни ловци и западноевропейски кроманьонци), 14% сибирски мезолитни ловци (които са трудно различими генетично от европейските), 30% ранни близкоизточни фермери (които освен близкоизтични носят и около 60% от гените на мезолитните европейски ловци)[47] и около 1% азиатски степни номади (наследници на далекоизточни мезолитни ловцисъбирачи).[48] - Според публикация на Уикипедия в край на раздела Научни предположенияза българския

произход.

.

Тълкуване на резултатите от Y-Хромозомния анализ

.

1/ местен палеолитен-балкански тип ген:
Учените смятат, че хаплогрупи-I заселват Балканите около 30.000 год. пр.н.е., през ранния палеолит. Първоначално хаплогрупа I е населявала западната част на Балканите. Това е така наречения Денароиден антропологичен тип- население населявало територията на днешна Далмация в Харватска република. След ледниковия период този тип ген се разпространява на територията на целия Балкански полуостров, в средна Европа и на Скандинавския полуостров. Към тази хаплогрупа I се причисляват тракийските народи Одриси, Готи, Скити, част от южните славяни  и други.

.
Хаплогрупа R1а, от клоновете, които се срещат в България, се счита за централноевропейски ген. Тя се разделя на два големи клона, единият е в източна и северо-източна Европа, а другият по-късно населява днешна северна Индия. Тя се среща и при народите от Таримската котловина. 


Хаплогрупа R1b се счита основно за трако-келтски тип ген. Хората от тази под-хаплогрупа се счита за население, навлезло в Европа едва през Бронзовата епоха. Тя е много силно представена след разселението на траките в Западна Европа. 

.
2/ приходящ неолитичен тип ген:
През неолита, преди около 10.000 год. пр.н.е. на Балканите, с разпространение на земеделието се появяват народи от хаплогрупи G2a и Е1b1b1, преселени от Близкия Изток. Най-новите изследвания на Крюсияни (Италия) показват също много близко разпространение между хаплогрупи J2 и Е1b1b. Тези хаплогрупи в наши дни са най-силно разпространени на територията на Балканския полуостров, Южна Европа и Западна Азия.

.
Интересен е вапросът: Кой тип ген се асоциира с прабългарите? Сигурно е, че хаплогрупа G е типична за народи на старите алани. Установено е, че прабългарите са смес от няколко хаплогрупи. Кам тях се причисляват част от хаплогрупи R1b, R1а, J2 и малко от група H. На този въпрос още по-точно ще се отговори в близко бъдеще.

.

Заключение:

.

Научните резултати показват, че съвременните българи по пряка бащина линия са потомци предимно на древното местното балканско население, докато по пряка женска линия преобладават хаплогрупи, разпространени в цяла древна Европа.

.

За да се установи структурата и произхода на българския бащин генфонд,

бяха разгледани нови вариации на Y-хромозомите при 808 български мъже. Анализът бе извършен чрез генотипизиране на биалелни маркери с висока резолюция и чрез анализиране на вариацията на STR в най-информативните хаплогрупи. Открихме, че генетичният фон на Y-хромозомите в съвременните българи е представен предимно от западни евразийски халогрупи с ~ 40%, принадлежащи към хаплогрупите E-V13 и I-M423, и 20% до R-M17. Често срещаните haplogroups в Близкия изток (J и G) е 19% и в Югозападна Азия (R-L23 *) е при честота 5%. Хеплопрупните групи C, N и Q, отличителни за тюрско-говорещите популации на Алтай и Централна Азия, се срещат при пренебрежимо малка честота от 1,5%.

В България анализът на родословието предостави следните интересни резултати: (i) R-L23 * присъства в Източна България от периода след ледников период; (ii) haplogroup E-V13 има мезолитна възраст в България, откъдето се е разширила след пристигането на селското стопанство; (iii) haplogroup J-M241 вероятно отразява неолита на запад разширяване на фермерите от най-ранните места по Черноморието. 

Източник: Bulgarian DNA  Genetic Genealogy Project 

.

.

.

Опростен модел за демографската история на европейците. (A) Мезолитни ловци събирачиприсъстват в континенталната част на Европа. (B) Първоначална разпространение на земеделието от Близкия изток, започващо 7,000 г. пр.н.е. в Югоизточна Европа. (C) Разширяване на селското стопанство към Северна Европа от европейските неолитни земеделци и установяване на основния и до днес североизточен градиент на генетичното разнообразие. (D) Продължаващо разширяване и разсмесване на населението, както и допълнителна индоевропейска миграция продължават да оформят генетично разнообразие в Европа.

.

Основни

left:Y-DNA frequencies in Europe (%), right:Detailed distribution of the prevailing Y-haplogroups in Europe

 Подробно разпределение на основната Y-haplogroups в Европа. В статията Y-DNA haplogroups в популациите на Европа в научната статия Y-DNA Ethnographic and Genographic Atlas and Open-Source Data Compilation  Данни за Y-ДНК в Етнографския и  и Генографичен атлас

.

Анализите на автозомни ДНК маркери дават най-добра представа за "произхода" и "сходството" между отделните популации, като представят по-ясна генетична картина в сравнение с Y-ДНК и особено от мтДНК хаплогрупите. Съвременните генетични тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство и определяне на генетичния произход на популациите географските фактори, като местоположение, наличие или липса на географски бариери, наличие на плавателни реки и др., докато употребата на сходен език има много по-малко значение.[32]Според Nature 456, 98 – 101 (6 November 2008) Genes mirror geography within Europe, John Novembre et al.

.

Сборна публикация от посочените източници: Николай Увалиев

.

Към Епосът "Джагфар Тарихи" - български летописи от преди 33 000 години до 1680 година

.

.

.

Web Analytics