За пръв пълномощник от руска страна е избран граф Николай Игнатиев, който дълго време преди това е бил посланик в Цариград и именно заради това познава добре системата на Османската империя, запознат е и с исканията на българския народ. Вторият руски представител е Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Участие в преговорите взима и княз Алексей Церетелев, който е един от първите чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското въстание през 1876 г. и е сред изработилите териториите на българската държава по време на Цариградската конференция.
.
Граф Николай Павлович Игнатиев
.
Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Сабдулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин. Преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул. В къщата, в която е настанен граф Игнатиев преговорите продължават. В Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ на руските войски.
На 28 февруари преговорите са прекъснати. Граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.
Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) предварителният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците не случайно настояват именно за тази дата – денят, в който в Русия честват годишнината от възкачването на император Александър II - написа Илиана Иванова в Изгубената България и публикува автентичните спомени за историческия ден на българския учител в Цариград Благой Димитров.
.
Домът на Аракел бей Дадиян, в който е настанен Великият княз Николай Николаевич със свитата си и наблизо са разположени 10 000 разнородни руски войски
.
На 28 февруари преговорите са прекъснати. Граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.
Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) предварителният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците не случайно настояват именно за тази дата – денят, в който в Русия честват годишнината от възкачването на император Александър II - написа Илиана Иванова в Изгубената България и публикува спомените за историческия ден на българския учител в Цариград Благой Димитров.
.
"Аз, Благой Димитров
през учебната 1877-78 година бях единствен учител, както на основното, тъй и на класното българско училище в квартала Фенер. на Цариград. Директорът на училището, Н. Шишеджиев, бе избягал с австрийски параход през Триест при руските войски в България. Същото направиха и много други българи, между които и Говедаров, единствен български книжар в Цариград, та немаше отде да се купят учебници за учениците. Впрочем, и аз се тъкмях да бягам, но не успях да стигна до австрийския параход поради бдителността на турската полиция и по такъв начин цялата Руско-турска война я прекарах в Цариград.
19 февруари 1878 г. се падна в неделя. Руските войски бяха в Сан Стефано и поради примирието, желаещите цариграждани от всякаква народност, а те бяха мнозина, ежедневно сновяха между Цариград и Сан Стефано. А там можеше тогава (па и сега същото) да се отива с железница, с параход и пеш.
На 19 февруари сутринта аз и някои други българи за по-сигурно потеглихме пеш от Фенер, прескочихме хълма на Султан Мехмед, стигнахме в Ак Сарай и оттам през Стаматя и през Едикуле, напуснахме Цариград и се запътихме за Макрикьой. Отминахме това село, минахме демаркационната линия и след малко бяхме вече в Сан Стефано. Когато стигнахме в последното село, сварихме руските войници да обядват. От тук може да се заключи, че сме вървели от Цариград до Макрикьой повече от 4 часа. Спряхме се пред една група обядващи руски войници. Те тутакси ни дадоха по един къс месо и по едно парче хляб. Благодарихме им и с готовност изядохме месото и хляба. Бяхме много изгладнели.
.
Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано, 1878 г.
Сан Стефано бе претъпкан от руски войски от всички родове оръжия и от хиляди цариграждани, които хубавият слънчев ден бе привлякъл тук. Направи ми впечатление, че пред един триетажен дом, боядисан отвън в жълто, имаше натрупан много народ. Отидох и аз там.
Забравих да спомена, че от Макрикьой забелязах присъствието в Мраморно море на цяла английска ескадра и то разположена тъкмо срещу руския лагер в Сан Стефано.
Чрез разпитване узнах, че в жълтия дом са се водили преговори между руси и турци за сключване на мир. Освен това узнах, че този ден, 19 февруари, бил решителен за тези преговори.
По едно време се даде на руските войски заповед да бъдат готови за поход към Цариград. Това разбрахме от настаналата голяма суматоха. Войници и офицери се разтичаха, за да намерят частите си; чуваше се биенето на много барабани и тръбенето на много тръби; много батареи на кариер тичаха, за да вземат позиции и пр., и пр. Отдалечих се от жълтия дом, стигнах на открито и оттам забелязах маневрирането на английската флота, която също взимаше нова боева позиция. Страшните английски броненосци навъртваха оръдията си срещу русите. Явно бе, че примирието бе денонсирано и че военните действия отново почваха. Нашето положение стана критическо. Трябваше да бягаме, а нямаше откъде. Бяхме попаднали между чука и наковалнята. Без да щем, останахме там, дето бяхме.
Както после узнахме, причината за описаната суматоха е бил ултиматумът на русите до турците, с който последните се подканяли да подпишат приготвени вече договор, като в противен случай примирието се прекъсвало и военните действия отново почвали. В последния момент турците отстъпили и не станало нужда да се продължи войната. С това се тури точка, както на раздвижването на руските войски, така и на маневрирането на английската флота.
.
Къщата където е подписан Сан Стефанският мирен договор между Русия и Турция - 3 март 1878 г.
.
..Раждането на Сан-Стефанска България
.
Малко след туй от балкона на жълтата къща (на снимката), в която се водеха преговорите и бе подписан договорът, граф Игнатиев оповести гръмко, че е сключен мир между Русия и Турция. Гръмогласно „Ура!“ покри думите на Игнатиев. Това „Ура!“, каквото не съм чул вече втори път, продължи много време и, струва ми се, се понесе и на задните руски линии и от там проехтя чак до Балкана и по-нататък.
След малко граф Игнатиев слезе между народа и сърдечно и засмяно се разговори с разни видни българи цариграждани, познати нему от по-рано. Нямаше какво да правим повече в Сан Стефано, па и беше вече късно, без боязън се качихме – аз и другарите ми, на парахода и отпътувахме за Цариград.
Оттогава и до днес датата 19 февруари 1878 г. винаги ме вълнува и не излиза никак от ума ми. Впрочем, подобни събития са върховна радост и как могат да се забравят!"
.
Благой Димитров
Вестник „Македония“, март 1934 г.
.
