Нови находки на потънали кораби

Потънал кораб "Родина"
 
Един от деветте български довоени товарни параходи собственост на Българско Търговско Параходно Дружество. Произведен от "Vulkan - Werke" A.G. Пуснат на вода през 1922г. Водоизместимост 4159 брт.
 
На 19.09.1941г. "Родина" пътува натоварена с товар от зърно от Истамбул за Варна охранявана от два български миненосеца. В района на Созопол, срещу нос Колокита корабът се натъква едновременно на две мини от българско минно заграждение и потъва. Загиват трима души. Охраняващите кораби спасяват 37 човека. 
 
Днес корабът лежи на средна дълбочина около 35-39 метра под крен от 45 градуса. Възвишение от дъното-14 метра. Корабът е добре запазен. Носовите котви са на местата си. Свободно може да се влезе в надстройката и трюмовете, които са празни.
.
 
Потънал кораб "Мопанг"
 
Американски товарен параход от типа на така наречените Liberty ships. Построен от Submarine Boat (корабостроителница в Ню Джърси собственост на Electric Boat Company, по късно General Dynamics). Корабът е създаден по специална програма на U.S. Shipping Board, свързана с поръчката на 150 еднакви плавателни съда с цел компенсиране на загубите от войната. Пуснат на вода на 20.01.1920. Водоизместимост 3545 брт. Двигател от 1500 конски сили. Един винт. 
 
Лежи в много добро състояние на десния си борд на дълбочина между 24-32 метра. Възвишение от дъното - 10 метра. Основните повреди от взрива са в носовата част на кораба. Ясно различими са надстройките, части от комина и палубата. Свободен е достъпа до трюмовете и част от каютите. Част от товара - купчина обувки, сандъци с резервни части и др. са видими в трюмовете. На място е винта с диаметър около три метра и кърмовата лебедка. По протежение на корпуса се плъзга котвената верига, потъваща в наносите по дъното. Вероятно котвата се е откачила в момента на потъването и се е намотала около кораба.
.
 
 
Потънал кораб "Жак Фресине"
 
Френски товарен параход, построен във Франция през 1914 г. По непотвърдени данни в момента на гибелта си е плавал под български флаг. Корабособственикът Fraissinet & Co е поддържал между двете войни постоянни търговски линии между Бургаското и Истамбулското пристанища с няколко кораба. Потъва в гъстата мъгла на 15.02.1929 г. при заливчето Коракя, недалеч от Маслен нос след удар в обледенелите крайбрежни скали.
 
През 50-те години корабът е взривен под водата от капитан Боцаневски с цел изваждане на товара и отделни парчета от корпуса. И до днес можем да видим на брега като мълчалив свидетел малкият бетонен постамент за лебедката, с която са измъквани части от кораба. Остатъците лежат с кърмата към брега на растояние около 30 метра от сушата. Могат да се различат парните котли, части от палубата, няколко тръби и релси като част от товара. Дълбочината е между 18 и 24 метра. Парчета от кораба са разхвърляни върху площ от стотина метра.
 
 
Потънал кораб "Сафак"
 
Турски товарен параход. Пуснат на вода през 1888 г. Водоизместимост 330 брт.
 
На 23.05.1942 г., пътувайки от Бургас за Истамбул е атакуван неуспешно с две торпеда, недалеч от Царево, от съветската подводница Щ-205. Опасявайки се от повторна атака, капитанът на Sefak обръща към брега и пуска котва. Съдбата на кораба е решена: стреляйки вече по неподвижна мишена капитанът на подводницата Сухомлинов праща със следващите две торпеда парахода на дъното. Всичките девет члена на екипажа се спасяват. 
 
Днес корабът се намира на 50-на метра от брега на дълбочина 10 - 16 метра. Различими са част от кърмата с винта и триметровия рул, както и множество отломки на площ от стотина метра. Част от товара, състоящ се от санитарен фаянс и плочки с надпис "Направено в Унгария", е разпръснат по скалистото дъно. 
 
Сред отломките се вижда и част от торпедото, което вероятно е ударило кораба в средната му част. Дължината на Sefak е около 50 метра, лежи с носа към морето.
 
 
Потънал кораб "Пелеш"
 
Бившият немски кораб "Adolf fon Bayern". Водоизместимост 5708 брт. Пуснат на вода през 1923 г. Купен от Румъния през 1932 г.
 
На 14 Август 1941 г. Пелеш се движи към Босфора в състава на конвой от "Superga" и "Secava", охранявани от два български миненосеца. Привечер е атакуван от Щ-211 с две торпеда. Малко след това се чува взрив и корабът бързо потъва на неголяма дълбочина. Охраняващите кораби спасяват голяма част от екипажа. По-късно немски хидроплан спасява още един от членовете на екипажа. Един загинал.
 
 
Потънал кораб "Кампидолио"
 
Построен през 1909 година от Arsenale di Lloyd Austriaco, Trieste под името "KARLSBAD". Представлява пасажеро-товарен параход с водоизместимост 3819 брт., дължина 104 м., ширина 13 м., скорост 12 възела. Когато през 1919 година Триест става Италянски корабособственикът се преобразува в Lloyd Triestino, Trieste. През 1921 година параходът бива прекръстен на "CAMPIDOGLIO".
 
На 23 февруари 1931 г., осъществявайки маршрут Триест-Одеса, след навигационна грешка, параходът се натъква върху подводните скали на нос Акин в района на село Черноморец. В продължение на цялата 1931 година се правят неуспешни опити за спасение на кораба и товара, докато силните бури в началото на декември го разрушават безвъзвратно.
 
 
Подводница Щ-210 
 
Въз основа на архивни данни и снимков материал подводницата може без съмнение да бъде причислена към типа „Щука” (Х серия). Макар и без конкретни физически доказателства, можем да твърдим с увереност, чe става дума за „Щ-210” – данни за друга загубена съветска подводница от този тип в региона няма. На този етап от обследването може да се приеме, че форсирането на минно заграждение е причина за гибелта на подводницата. Вероятно става дума за румънското минно заграждение „S-15”, поставено от минния заградител „Мурджеску” (по данни и публикации от руски и немски автори). Тази теза може да се окаже несъстоятелна при уточняването на данните за българските минни заграждения с немски противоподводни мини тип UMA в същия регион.
 
Подводница „Щ 210” е произведена в Николаев, в завод № 200. Пусната е на вода на 13.03.1936 г. Изпълнила е общо пет бойни похода. В началото на февруари 1942 г. издирва екипажа на съветски самолет тип „Дъглас”, потънал в района на Караборун. През март 1942 г. изпълнява задача под командването на капитан ІІІ ранг Исай Зелбст в района на съветската бойна позиция № 35 (районът пред нос Шабла). Последна връзка с базата е осъществила на 12 март 1942 г. при пристигане на позицията в 19.12 ч. Загива целият екипаж от 47 души.
 
Открита е на дъното през лятото на 1983 г. от съветски специализиран кораб с хидролокатор за страничен обзор от типа „ГИБО”. Точно преди 20 години – на 15 и 26 юни 1987 г. Института по океанология към БАН – Варна, извършва подводни проучвания с помощта на буксируем апарат „Релеф 05” от изследователски екип на н.с. д-р Никола Дуков и чрез изследователската подводница „РС – 8 В” с командир н.с. д-р Илко Щирков. Тогава подводницата е идентифицирана като „Щука” с предполагаем номер 210.
.
Водолазни центрове в България
Web Analytics