НЕСЛОМИМЯТ ДУХ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖВАНЕ

Стремежът към възстановяване на българската държава не престава и не прекъсва през целия период на османско владичество. Споменът за насилствено отнетата свобода и прекъснатия самостоен живот се предава от поколение на поколение. Писмеви документи от славната история на българите грижовно се съхраняват в духовните и светските огнища.

Първият сериозен опит за възстановяване на българската държавна традиция е през 1835 година, когато е организирано Първото търновско въстание, наречено Велчова завера.То е следствие от сериозната османска загуба в борбата с християнския свят - битката при Лепанто. Въстанието е съгласувано с Австрийските Хабсбурги, които са във война с Османската империя. Възстанието е жестоко потушено, а ръководитилят му Велчо Джамджията (на снимката) е обесен на 5 април 1835 година

Последва нов сериозен бунт и отново в старопрестолната българска столица. По същото време има въстания в западните български земи. Най-значимо е Чипровското въстание.Те отразяват настъплението на австрийските войски на Балканите след окончателния неуспех на османците в обсадата на Виена по време на т.нар. Голяма турска война.

.

В средата на ХІХ век благодарение на енергичната дейност на Георги Раковски и неговите съмишленици в средата на ХІХ век са разработени програми за освобождение на българите. Търсят се възможности за съюзи с балкански държави, оформират се легии и чети, но тези усилия остават безрезултатни. Появява се остра необходимост за общонародно въстание в българските земи. И не след дълго през есента на 1869 година се създава Политическа организация на българското национално-революционно движение - БРЦК. Оформят се Външен център - със седалище в Букурещ и ръководител Любен Каравелов, и Вътрешен център - със седалище в Ловеч и ръководител Васил Левски. Печатен орган е вестник "Свобода" (от февр. 1873 преименуван "Независимост").

.

Апостолът на Свободата Васил Левски и неговите заклети радетели

.

След разкритията от Димитър Общи, за да се спаси организацията, ЦК в Букурещ взема решение за въстание, осуетено поради залавянето на Васил Левски и удара върху Вътрешната революционна организация. Връх взема четническата тактика на Панайот Хитов и Стефан Караджата. След неуспеха им привържениците на революционни действия съставят през ноември 1875 година в Гюргево нов ЦК. Членовете му успяват да възродят създадените от Левски комитети и започват подготовката на всенароден бунт - Връх на българската освободителна борба.

. 

Априлското въстание 

След неуспеха на Старозагорското въстание от 17 септември 1875 година, апостолите под председателството на Стефан Стамболов съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 година. Страната е разделена на четири революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). 

На 14 април 1876 година в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието - 1 май 1876 година, но поради предателство в Копривщица идват заптиета, за да арестуват водачите и Тодор Каблешков вдига въстанието на 20 април 1876 година. Конакът е превзет. До Панагюрище е изпратено „Кървавото писмо”. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски избира най-достойните в известната „Хвърковата чета”, която вдъхновява хората навсякъде, където се появи. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.

.

Оборище - Първото народно събрание взема решение за всенародно възстание 

.

Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района. Георги Бенковски пада убит от засада до река Костина, Тетевенско.

Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства. В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и други. Поп Харитон и Бачо Киро Петров съставят чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.

В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов. Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради превъзхождащия ги враг. Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май/1 юни 1876 година, след героични битки на четата, намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.

.

Христо Ботев на родния бряг
.

  Подкрепа от европейската човешка съвест

.

По време на Априлското въстание с последвалата го Цариградска конференция в подкрепа на каузата на българския народ за политическа независимост излизат водещи общественици от почти всички европейски страни. Във Франция турските зверства в Батак са заклеймени от известния френски писател Виктор Юго (на снимката), който призовава : "Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат". 

Източният въпрос става “основна тема” в живота на английския общественик и писател Уилиям Гладстон, както той пише след 20 години. Резултатът на тази ангажираност е памфлетът “Българските ужаси и Източният въпрос”. В отчаяно подкрепящата Османската империя Англия той отправя гневни упреци срещу политиката на правителството, оглавявано от Бенджамин Дизраели. Счита се, че този памфлет е най- силно въздействащото и знаменито произведение от този вид. И други изтъкнати англичанини - историкът Едуард Фрийман, Чарлз Дарвин и Оскар Уайлд надигат глас в подкрепа на страдащите българи. В британския парламент се провеждат ожесточени дебати по Източния въпрос. 

Голямо значение имат репортажите на американския журналист Дженюариъс Макгахан, който от мястото на събитието запознава света с жестокото потушаване на Априлското въстание. (За Дж. Макгахан можете да продължите в Е`Бибблиотека Паметта на българите). 

Общественото мнение в Русия е най-настойчиво в подкрепа на българската кауза. Редом с дейците на Московския славянски комитет са великите умаве и съвестта на руските писатели Иван Тургенев, Лев Толстой и Фьодор Достоевски. Последната дума имат европейските политици и тя е изречена от "железния канцлер" на Райха Ото фон Бисмарк: "Място за Турция в Европа няма!"

Априлското въстание задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското освободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и без военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия.

.

ГОЛЯМАТА РУСКА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ИГРА

.

През ХVІІІ век се затвърждава започналия в края на предходното столетие процес към траен упадък на Османската империя. Белградсдкия пашалък преминава за две десетилетия под австрийско управление. Идва и  бунтът на Али паша в Египет срещу централната отоманска власт. В същото време Русия излиза като главен победител във войните с Наполеон и фаворизира Източния въпрос в своя полза. През този период е възвърнато самостоятелното политическо развитие на съседните на българите християнски и православни народи - сърби и гърци. Българите активно участват в национално свободителните борби на съседните им единоверни народи. Руската управници към българите имат имперски подбуди, считат ги подходящи за заселване и обработване на пустеещата Новорусийска степ и там са настанени Бесарабските българи. Те са принудени да напуснат родината си, тъй като всеотдайно са помагали в неуспешната война на Русия с Османската империя в средата на ХІХ век.

Външната политика на император Николай І по Източния въпрос претърпява неуспех и със загубата на Кримската война. Руската дипломация също се проваля, не успявайки да предотврати сформирането на силна антируска коалиция, срещу която Русия се оказва сама и изолирана. Това обстоятелство, в съчетание с накърнения имперски престиж с подписания унизителен Парижки мирен договор, поставя Русия пред сериозни вътрешни изпитания, което налага коренно преосмисляне на имперската си външна политика. Краят на кримската война съвпада със смъртта на Николай I, който е наследен от сина си Александър ІІ. 

.

Александър II е наричан с пълно основание Цар Освободител, заради това, че премахва до край крепосничеството в Русия. Но при възцаряването си той се изправя пред сериозни външни и вътрешни политически предизвикателства, с които трябва да се справи и да ги преодолее с цел да реабилитира накърнения престиж на водещата световна сила. С тази си основна задача на управлението, едноименният племенник на победителя на Наполеон Александър I, успешно се справя.

През 60-те и 70-те години на ХІХ век руската дипломация успява да прекрои политическата карта на Стария континент, като по този начин разрушава дипломатическия блок, формирал антируската коалиция по време на Кримската война. Това отваря пътя на Русия към успешното решаване на Източния въпрос и възвръщане на ролята й на "първа цигулка" в световния концерт на великите сили отпреди Кримската война.

Масирана подготовка на атаката

През 70-те години на ХІХ век българското национално-освободително движение навлиза в решителната си и заключителна фаза. На 28 февруари 1870 година, въпреки съпротивата на Гърция и Русия, със султански ферман е учредена Българска екзархия - първия акт с международно измерение, признаващ българите като нация, която притежава международно право. По това време в турската столица Истанбул живели над 50 000 българи, сред които хора с европейско възпитание и ориентация. На Общо събрания българите решават да построят свой християнски храм. 

Стефан Богориди,който е най-високопоставения българин от времената на Османската империя, остъпва терена на своя дом и осигурява средства за изграждането на църквата "Св. Стефан", известна с името "Желязната църква". Построена е около 1848 година. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости - един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур.

.

.

Желязната църква "Свети Стефан" в Цариград, около 1848 г., която има съществена роля за съхранение и развитие на българската идентичност по време на Османското владичество

.

В Букурещ Българският революционен централен комитет разгръща трескава дейност по подготовката на въстание в българските земи срещу османската власт. Източният въпрос се изостря с избухването на въстание в Херцеговина през 1875 г.То е последвано от Априлското въстание и Сръбско-турската война през 1876 г., в която участват и много българи. Тези събития предизвикват намесата на Великите сили, които принуждават Високата порта да свика Цариградска конференция за решаването на източния, в случая предимно български въпрос. Но опитът за дипломатическо уреждане на българския въпрос по мирен път претърпява неуспех, тъй като британския премиер-министър Бенджамин Дизраели подтиква османското правителство към една колкото отчаяна, толкова и театрална стъпка с цел да провали конференцията, осуетявайки по този начин дългоочакваното българско национал-политическо възскресение.

На 23 декември 1876 г Сафет паша прогласява, че Османската империя вече има първата си в историята     конституция, което правело конференцията излишна, тъй като конституцията дава на империята нужните реформи. В резултат на този театрален акт, държавите – участнички в конференцията, в знак на протест отзовават посланиците си от Цариград. Последният опит за спасение на мира и разума от страна на Великите сили също се проваля, понеже Османската империя под диктовката на Дизраели отхвърля Лондонския протокол за всестранно уреждане на източния въпрос.

.

Дългочаканата от българите руско-турска война 1877-78

.

На 12 /24 април 1877 година в Кишинев е издаден Манифест на император Александър ІІ, с който Русия обявява война на Османската империя. Бойните действия освен на Балканите се водят и в Кавказ. 

.

Боен състав на армиите: 

Главнокомандаващ на Руската армия е Император Александър ІІ

За целта на войната е създадена Действуваща Руска армия, която в началото на юни има 276 000 войника. Командир е великият княз Николай Николаевич . Съсредоточават се на левия бряг на река Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.

Румъния има около 56 000 войници. На военните сили на Сърбия и Черна гора е отредена спомагателна роля във войната. Съставът и задачите им са определени съобразно с това разбиране.

Дейно участие вземат 12 400 български опълченци и хиляди помощници от местното население. Самостоятелната българска доброволческа част в руската армия е създадена по предложение на генерал Р. М. Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество. Командир на българското опълчение е генерал Н. Г. Столетов. 

.

Главнокомандващ Османската армия е Султан Мурад V

Сборните турски военни сили имат в началото на месец юни 281 000 войника на Балканския полуостров. От тях 190 000 за преки действия срещу Руската армия. Командир е Абдул Хамид ІІ. Османците има голямото предимство от изградените преди войната крепости ,особенно добре укрепени по поречието на река Дунав и в Северна България.

Разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. В хода на войната Турция съсредоточава на територията на България значими   военни сили.

.

.

Карта на бойните действия по време на Руско-турската война 1877-1878 година

.

15 април 1877 - Военните действия започват със заблуда на противника. Руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа. На 15 юни /27 юни главната руска армия начело с генерал М. И. Драгомиров извършват десант на река Дунав при Зимнич - Свищов. Създаден е сигурен и траен плацдарм за развръщане на основните руски сили на българска земя.

.

20 април 1877 - Целта на изток е да се блокират основни османски сили, базирани в Четириъгълника Русе-Силистра-Шумен-Варна, където има добре укрепени  крепости със  значими турски войски и да се разкъса връзката им с турската армия в Плевен.

..

  Десант на руските войски при Зимнич - Свищов

.

20 април 1877 - Целта на изток е да се блокират основни османски сили, базирани в Четириъгълника Русе-Силистра-Шумен-Варна, където има добре укрепени  крепости със  значими турски войски и да се разкъса връзката им с турската армия в Плевен. 

25 юни 1977 - Предният отред след кратки, но ожесточени боеве освобождава Търново, преминава Стара планина, води тежки боеве при Стара Загора и Нова Загора на18 и 19 юли с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отред е разформирован и е включен в новосъздадения Южен отред на генерал Ф. Ф. Радецки. 

30 юни 1877 - В отговор на руското развръщане, Османското главно командване прехвърля силната групировка на Сюлейман паша от Черна гора срещу Предния отряд. Същият, заедно с Българското опълчение, е принуден да се изтегли и укрепи на позиция в Шипченския проход.

9-11 август 1877 - Орловският и Брянският полк и 5 опълченски дружини водят ожесточени боеве на Шипченския проход, които се оказват съдбоносни за войната. Западният отред заедно с румънските войски влиза в Никопол на4 юли и предприема атаки за превземането на Плевен на 8 и 18 юли, 30-31 августт, не постига успех, но успява да блокира в града многобройната и добре въоръжена турска армия и така я изключва от участие в военните действия. Други части на Западния отред на 1 септември достига линията Лом - Берковица.  

28 ноември 1877 - След далновидна тактика на руските бойни части, турската армия на Осман паша, която няколко месеца одържа Плевен, е принудена да капитулира. Османското правителство предлага първото примирие, но след отказа му да приеме условията, войната продължава.

.

Руските освободителни войски в София

.

23 декември - руските войски продължават успешните си действия, сломяват упоритата съпротива на турските защитници и влизат в София. Следва разгром на Вейсал паша в сражението при Шипка - Шейново на 27-28 декември. 

1 януари 1878 - Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив на 3-5 януари армията на Сюлейман паша е отблъсната от направлението Пловдив - Одрин към Родопите. Одрин пада без бой на 8 януари и се установява примирие. Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир. 

19 февруари/3 март 1878 - подписан е Санстефанският мирен договор, чрез който се признава освобождаването на всички български земи, но договорът се счита предварителен и скоро свиканият Берлински конгрес го заменя с Берлинския договор. 

13 юни 1878 - Берлинският конгрес намалява влиянието на Русия върху Балканите. Това означава подялба на България и болезнено разпокъсване на нейния народ. Участват шестте велики сили Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия и Италия. По силата на Берлинския договор българските територии са разделени на три части - Княжество България, Източна Румелия и Македония. 

13 юли 1878 - Според Берлинския договор Княжеството има право да изработи Конституция, да има собствено правителство и войска. Но новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да й плаща ежегоден данък. Източна Румелия няма посочените права, управлява се от главен управител, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили с петгодишен мандат. Македония остава зависима под юристдикцията на султана. 

.

Берлинският конгрес, художник Антон фон Вернер. На преден план е отрозено как в началото уважително се ръкуват Ото фон Бисмарк-Германия и Пьотър Шувалов-Русия, но в края на конгреса отношенията между двете страни са сведени до нулата. 

.

Автор: Николай Увалиев 

Ползвани са данни от Уикипедия, Е`изданията История

на България, Провославието, znam.bg и други

.

Прочетете  Героичната отбрана на прохода Шипка и отражението му у нас и в Европа