БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР (5504 Г. ПР. ХР.) НАЙ-ДРЕВЕН И НАЙ-ТОЧЕН В СВЕТА


ревният български календар е индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5504 г. пр. Хр., което съвпада с времето на Черноморският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann(Wilford 1996) и Shopov et al. (1996). Потопът е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от предците на българите, преди преселението им на югоизток и завладяването на Мала Азия, Ливан, Шумер, Западен Иран, Сирия и Северна Индия.

.

Годината е 1970 след Христа

Учени, обединени от идеята за създаване на идеално точен календар, изучават леточислителните системи на древните цивилизации и ги сравняват с прилаганите по света в днешни дни. Екипът работи под егидата на ЮНЕСКО. Всяка държава подава материали за своята традиция в измерването на времето. Тогава те попадат на кратко научно съобщение за един "езически" календар. Той идвал от България, образецът бил древен -  около 5505 години преди Христа, според изчисленията на проф. Васил Златарски. Към научното съобщение са приложени и два превода на кратък документ, наречен "Именник на българските канове". Там възшествието на 13 владетели е записано именно по този календар. Има податки, че Киевска Рус, индоиранските, арабските и други средно азиатски страни са ползвали българския календар. 

Понякога гениалните открития възникват от умението природните явления да бъдат осмислени. 

Така е и при легендата за древния български календар.

.

Някъде по южните склонове на Памир живеел мъдър земеделец. Есента била урожайна и до края на октомври той прекарал на хармана, вършеейки с дребното си планинско конче златните класове. Долината, в която живеел човекът, била закътана в диплите на планината, та затова зимата била мека. Случило се, че дните били слънчеви. И човекът на хармана се загледал в сянката на стожера и забелязал, че сянката вчера била по-къса от днес, а преди седмица още по-къса. Решил да я измери и забил колче дотам, докъдето се простирала сянката. Занизали се облачни дни. Слънцето се криело зад пелена от свъсени облаци. Но земеделецът упорито чакал.

.

Изглед от Памир - там и сега живеят наши сънародници и съхраняват традициите на дедите ни.
.

И когато мъглите се вдигнали, сянката била пораснала с цяла педя! Новото колче отбелязало това чудо така, както резките на вратата му показвали как от дете е станал мъж. Ден след ден колчетата ритмично се отдалечавали от стожера. А в едно заскрежено, слънчево утро сянката се върнала едно колче назад?! Цяла година посветил земеделецът на своето незнайно явление. За целта си направил дори нов харман. Стария обявил за свещен. Та той бил неговият слънчев часовник! Пладне след пладне човекът забивал своите колчета и правел по една резка върху стожера. Така разбрал, че годината има 365 изгрева и залеза и само веднъж сянката ставала най-голяма, в Деня след 364-тия! Прозорливият българин нарекъл на своя език тоя ден Енинак, което преведено на съвременен български ще рече - Единствен ден. А народът ни от векове го нарича Еднажден.

.

А учените от ЮНЕСКО сега наричан този ден "Златното българско календарно число"

.

Те, които имат задачата да подготвят единен за човечеството календар, били поразени от гениалното решение на чепатия брой на дните в годината -365. Щом този Енинак се отдели от другите 364 дни, то те точно се делят на 4 сезони, 12 месеци и 52 седмици. Нещо повече - древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-ти ден, който окончателно "преобръщал колата" дори на най-съвършени образци календари. На всеки 4 години и той се отделял от другите 364 дни. Откъде биха могли тогавашните българи да направят такива точни наблюдения? 

Астрономическите изчисления сочели императивно региона на Централна Азия. Документите, засечени с езика на цифрите, разкривали, че този календар е открит приблизително около 2350 години преди Христа. Хората, създали този шедьовър, били уседнал народ, най-вероятно земеделци. Те били изобретили прост слънчев часовник, с който уловили и турили юзда на времето. Неслучайно богът им бил наречен с името на небето - Тангра.

.

Безкрайното Време

Какво се случило всъщност 5504 години преди Христа?

.

Древният български календар все още не е разучен напълно. Той е циклов, слънчев и звезден и вероятно е създаден от българската каста АСТАБРАН - звездобройци. В основата на българския календар е Зурван Акарана - Безкрайното Време.

Старите български звездобройци знаели, че годината има 365 изгрева и залеза и само веднъж в годината сянката на човека ставала най-голяма - в деня на зимното слънцестоене. Нашите предци намерили просто, но много мъдро решение, обявили този ден за нулев. Нарекли го Енинак, което на съвременен български ще рече - Единствен ден и той станал за тях Нова година. А народът ни от векове го нарича Еднажден или Игнажден - 22 декември. И от тук следва логическата сметка: защото като се извади деня Енинак, оставали 364 дни. Те се делели на 4 - броя на сезоните - без остатък. Точно по 91 дена траел всеки от сезоните. 

За да определят началото на сезона, древните българи направили първия месец на всеки сезон от 31 дни, а другите два по 30. Когато се появявал ефектът на закъснение по време на така наречената високосна година, предците ни правели нулев и деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Така отпадало известното ни неудобство всяка година другите календари да местят времеброенето си с един ден напред и понеделникът да става вторник например. Също така неудобният съвременен 29 февруари просто измествал дните с цели два. 

Народът на българите знаел, че всеки нов сезон започвал с неделя (която била и сезонният празник) и завършвал в събота. Така тримесечието се деляло точно на 13 седмици, а годината на 52. Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа.

..

"Ден на слънцето"

.

Звездата Вергина от Древния български календар

.

В средата е Слънцето, около него са десетте юпитерови години. Шестнадесетте лъча пък са шестнадесетте 120-годишни цикъла, необходими за завършването на корекциите. 

Ако годината е високосна, то в деня на лятното слънцестоене се добавя "Ден на слънцето", невключен в броенето нов ден. Ето така календарът на старите българи се оказва не само много точен, но и удивително лесен за помнене и изчисляване от всеки член на древното българско общество. Изключително удобен е календарът и за т.нар. "празнична система" - всеки празник е на една и съща дата, в един и същи ден от седмицата всяка година. Но това не е всичко. 

Календарът говори за перфектното познаване на небето и то не само на движението на Слънцето и Луната по него, а и на другите небесни тела. Защото 12-те зодиакални животни са 12-те съзвездия, през които за една година се движат не само нашите дневно и нощно светила, а са и съзвездията, в които през дадената година се намира планетата Юпитер. Нещо повече - в древно българското летоброене има периоди от време равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, - древно български години. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древно български години! Факти, който говорят за наблюдения на небесния свод, извършени още през III хилядолетие пр. Хр. 

Тъй като календарната ни система се основавала на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, те лесно изчислили, че слънцето е било в съзвездието Сомор = Мишка по българския календар, когато същият бил създаван преди около 2 350 години. И тяхното предложение било да се изработи проект за възприемане на съвършения български слънчев календар от всички жители на земята. 

Моите наблюдения върху календарната памет на българските етноси в нашата прародина допълниха тази картина. Оказа се, че братята ни в Средна Азия продължават да ползват този календар. Още нещо ме порази: ползването на ръката като универсален календарен указател. Ако свием дланта си в юмрук, ще забележим, че имаме четири изпъкнали стави. С трите вдлъбнатинки между тях числото става седем. Толкова, колкото са дните в седмицата. Ето го първото календарче, което всеки човек носи винаги със себе си.

Нека сега отворим юмрука и погледнем дланта си. Забелязваме, че пръстите ни имат по три фаланги. Ако докосваме с палеца си всяка от фалангите на четирите си пръста, ние можем да оприличим всяка от тях на определен месец и да запомним докъде точно сме стигнали. Но 12 са не само месеците. Толкова са и часовете на деня и нощта. Дясната ръка символизира времето за работа, т. е. деня. Лявата представя времето за почивка с неговите също 12 часа. Това число се оказва удобно и при пресмятането на броя на седмиците в сезона. Те са точно 12 плюс 1. А когато изброим дванадесетте седмици (разбирай фаланги), трябва само да изправим палеца си, за да обозначим и последната седмица от сезона. И да започнем броенето отначало.

.

Мнение на известния метролог и историк проф. М. Лонгон за българския древен календар
.
За него още в началото на 70-те години на ХХ век той написа следното във френското списание “Население и общество”: "Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен. 
Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо.” (Цит. по книгата на Борис Чолпанов “Славата на България”, Военно издателство, София, 1988 г.; стр. 23.)

Основната практика при създаването и ползването на древния българска календар е усвоена от всички съседни народи. Ползват я индийци, пакистанци, афганци, таджики, туркмени, казахи, тибетци. А сънародниците ни в майчините земи скромно казват - това е по нашия български календар.

.

Животните, изобразени в календара, не са случайно избрани

 

...

.Те посочват на земеделеца, скотовъдеца, война и кана сюбиги месеците чрез най-активните представители на фауната за 12-те годишни периода. Затова и днес в България, а и в прародината ни има Миши празници, Конски празници, или кушии, Вълчи празници, Петльовден и т. н. Те са тъкмо в началото на всеки месец от древния български календар. Когато кан сюбиги Борис покръствал българите, той успял да съхрани и "миропомаже" 36 техни празника. Те станали християнски и така се считат у нас и до днес. Византия е била принудена да приеме това условие, когато сме приемали християнството от нея.. Така народният календар на българите продължил да живее паралелно с християнското летоброене.

Имената на животни в прабългарския календар, известни от изворите, са 9: сомор = мишка, шегор = вол, текучитем = овен (коза), дилом = змия, верени = змей или дракон, етх = куче, дохс = свиня, тох = петел, дван(ш)= заек. Възможни наименования са още бöри=вълк и/или баръс=барс, вместо маймуна и тигър, както и аспа = кон (санс.), коренспондиращо с елементите азд, асп, (е)спехь = яздя, бързам, бързина, познати ни от антропонима Аспарух. А имената на числителните са 7: алем - първа, твирем = трета, бехти = четвърта или осма, вечем = пета, (ш)ехтем = шеста, тутом = втора или седма, алтом - последна.

.

Основният източник на данни за календара е "Именникът на българските владетели" 

.

През 1866 г. руският учен Андрей Попов в труда си „Обзоръ хронографовъ русской редакции” публикува текста на "Именника", вмъкнат в текста на летописа "Елински и римски летописец", веднага след Четвърта книга на царете, на който не може да даде обяснение, но отбелязва, че в него се срещат имена на 13 владетели от Първото българско царство и датите на тяхното възцаряване . Още две дати от този календар научаваме чрез две други находки: известната Чаталарска колона на хан Омуртаг и приписката на черноризец Тудор към Четири слова против арианите. От тях първата е особено важна, защото съдържа двойна датировка – по българския и византийския календар, с което позволява да свържем двете системи. Така ние знаем общо петнадесет дати, означени посредством българската система на летоброене. 

.

Образи на българските князе от Именника на българските владетели

.
През 1866 г. руският учен Андрей Попов в труда си „Обзоръ хронографовъ русской редакции” публикува текста на "Именника", вмъкнат в текста на летописа "Елински и римски летописец", веднага след Четвърта книга на царете, на който не може да даде обяснение, но отбелязва, че в него се срещат имена на 13 владетели от Първото българско царство и датите на тяхното възцаряване . Още две дати от този календар научаваме чрез две други находки: известната Чаталарска колона на хан Омуртаг и приписката на черноризец Тудор към Четири слова против арианите. От тях първата е особено важна, защото съдържа двойна датировка – по българския и византийския календар, с което позволява да свържем двете системи. Така ние знаем общо петнадесет дати, означени посредством българската система на летоброене. 

Единствената титла упомената в "Именника" е титлата "кнsь"/"кънѧѕь" и "князе", така каксто е изписана в каменните надписи на Омуртаг и Маламир "КАNA" или "КАNAC",транскрибирана на два пъти: веднъж от старобългарски на гръцки и втори път на кирилица. Йоан Екзарх също пише: „И у българите князете стават според техния род". А както потвърждава историка Димитър Съсълов, гръцка дума „канас" няма. Има я само в българските писмени паметници, писани с гръцки букви. „Къназь" и „канас" са били еднакво непознати за гърците. Така, че "кнsь"/"кънѧѕь" всъщност е старобългарска дума. Още нещо много интересно - на езика на траките, думата "КАНОС" също означава княз и е сродна на галската кунос - княз, вожд. Затова днес е възприето документа да бъде наричан по-точно "Именник на българските князе" или "Именник на българските владетели". 

 

Именникът познаваме в три късни преписа от 15-16 век, руска редакция. В тях има малки различия. Негов нормализиран превод поместваме по-долу: 

"Авитохол живя 300 години. Родът му (беше) Дуло, а годината (на възцаряване) дилом твирем. 
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината дилом твирем. 
Гостун, наместник негов, 2 години. Родът му Ерми, а годината дохс твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината шегор вечем. 
Безмер 3 години. Родът му Дуло, а годината шегор вечем. 
Тези 5 княза управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде отсам Дунава Исперих, княз също и досега" ... и тъй нататък. 
.
Финландският езиковед проф. Микола през 1913 г. установява, че неславянските изрази в Именника се състоят от две думи: първата е име на животно, а втората е числително редно и че те заедно означават датата, на която съответният владетел е поел властта. Със средствата на сравнителното езикознание той показва, че „дилом” означава „змия”, ”шегор” – „бик” или „вол”, „дохс” – „свиня”, „дванш” – „заек”, „тох” – „петел” и пр. Съответно редните числителни той разчита като „първи” (елем), „трети” (вечем), „четвърти” (тутом) и т.н. Така се разбира, че Именникът се състои от две, разделени във времето части. Той разкри много загадки, доказа точността на календара и показа, че той живее чрез "календарните имена" на нашите владетели много векове след това и спомагна за оцеляването на българската нация след петте века робство. 
.
..
Различия между китайския и българския календари 
.
* Китайската нова година започва в периода между 21 януари и 21 февруари. Това начало може да се мени с часове и дори дни в зависимост от географската дължина, защото се изчислява по фазите на луната. По тази причина новата година във виетнамският календар, много близък до китайския, започва ден по-рано – между 20 януари и 20 февруари. В тибетския календар разликата може да бъде и месец. Монголската година е започвала през есента и по-късно, под влияние на китайската нова година, началото се е преместило в януари-февруари. Разлики в изчислението на годишното начало има и при японския вариант на календара. Да припомним, българската нова година е започвала на 22 декември, Игнажден, деня на зимното слънцестоене. 

* Шестдесетгодишният цикъл в китайския календар започва с годината дзя дзъ, т.е., плъх 1. Така е и при повечето от останалите негови модификации. В тибетския, обаче, цикълът започва от годината на заека. При по-нататъшния анализ на прабългарския календар ще стигнем до извода, че началната дата е била друга. Учените от ЮНЕСКО са изчислили, че слънцето е било в съзвездието Сомор (Мишка) по българския календар, когато същият е бил създаван. 

* Имената от животинския цикъл са силно податливи на изменения. Преводът им може да доведе до колебания от рода на коза/овца, вол/крава/, бик/бивол, плъх/мишка и пр. При народи, които не познават или нямат дума за някое животно, то може да бъде заменено с друго. 
.
* При китайския календар имената на годините не съдържат числителни и не носят информация за собствената си поредност, при прабългарския те действително представляват образувания от типа на шегор първи, шегор трети, шегор пети и т.н. 
Посочените примери означават, че българският календар има далеч по-старо начало. Най-продължителният период, за който има данни се равнява на 6328 древно български години. Отбелязан е във фрагментарния надпис на Омуртаг и се отнася към 823-та година от новата ера: “[…на владетеля] името е [Омуртаг кана сюбиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…” 

И това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранните начала в измерването на времето по българския календар. Според големия български историк проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера - притурка 472 от изследване на проф.Златарски. Така става известно, че българите имат най-древно време измерване. От този факт следва и най-значимият исторически извод: Българите имат древен произход! 
.
 Освен византийското летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска” (И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981). Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а според византийското летоброене е 1 септември 5509 г пр. Хр (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност.
Руският акад. Державин през 1946 г. заяви:  “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не славяни; по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 206, цитирано от доц. д-р Я. Й. Шопов) 
.
В 670 г, а не в 681 г. е създадена Дунавска България
..

 Преселението на аспаруховите българи, худ. Васил Горанов, НХГ
.
Прабългарите идват от своята далечна втора прародина в Азия и се заселват върху земите на древните траки. обединяват траки и славяни и заедно създават една нова България, наречена Дунавска 
От Именника знаем, че годината, в която се възцарява Исперих = Есперих, е година алем (верени алем). Единствената година алем в периода от 667 до 681 е 671. Следователно 681 година, която сега приемаме за начална на Българската Дунавска държава, не е точна, защото е дилом алем. А верени алем съответства на 671 г. след Хр., а верени = змей. 
Съгласно каменния надпис от с. Балши, Албания, княз Борис е покръстил българите в годината етх – бехти. Същото се казва и в приписката на черноризец Тодор Доксов, син на Борисовия брат Докс: “В същата година (907) на 2 май в събота вечерта почина божият раб, бащата на този княз … .Този Борис покръсти българите в годината етх – бехти” , т.е. година етх = куче. 
.
Много народи са печелили много битки, превземали са обширни територии, а след това са изчезвали от лицето на историята и днес тънат в забрава. Трайното съществуване не може да се крепи само на острието на меча. За да пребъдат във вековете българите доказват, че са достойни да заемат своето място в Европа, като донасят културата, мъдростта на техните арийски деди и своите съвършенни астрономически познания. 
.
.
Гербът на Аспарух змия с опашка на риба определя годината на възцаряването му като годината на змея, в цикъл вода от 12 годишния циклов календар на българите. 
.
Зодиакалните знаци от календара и евангелистите

.

Още в началото на новата ера сл. Хр. евангелистите започват да се символизират като ангел, лъв, бик и орел. Тези знаци образуват кръст, разделят ги централни ъгли от 90 градуса по еклиптиката. За тези символи се говори и в Oткровение на Йоана. 
Много разпространено в нашите църкви е изображението на четиримата евангелисти на четирите върха на кръста - Матей като човек, Марк като лъв, Лука като бик, Йоан като орел, често в средата бива поставяна фигурата на Исус Христос. В случая, в средата на дърворезбата (по-долу), българският майстор неслучайно е поставил изображението на кон, около главата на който има ореол. 
Ако пресметнем внимателно, ще видим, че 1-ва година от Р.Хр. по Грегорианския календар е година седма от началната година, а при българите в техния 12-годишния животински циклов календар наистина е година на коня, свещенното животно за арийските племена. 
.
.
Шествието на българския календар продължава. В полезрението на родната ни наука попадат селските и градските чешми от епохата на Възраждането. На много от тях редом с годината, изписана с цифри, е вдълбан и барелеф на животно. Без изключение тези животни съвпадат с календарните, съответстващи на поставената година. Така народната памет си е проправяла път, подобно на водата, шуртяща от чучурите, за да достигне до наши дни и да ни предаде чрез посланието на камъка календара на дедите ни.
.
  .Древният календар е един от най-големите приноси, който българите са дали на света. От горните редове стана известно, че те имат не само най-древно време измерване, но имат древен произход  по ранен от 5505 г. преди новата ера. Ето с тези страници трябва да започват учебниците на децата ни по родинознание и история.
.
Сборна публикация и подбор на снимките: Николай Увалиев 
24 май 2016 г.
.
По статии на Александра Делова "Астрономия на прабългарите", Веселин Кандимитров Древна България е жива"цитати от статии на проф. Петър Добрев, доц. Явор Шопов, Издание Архея и  shtaparov.blog.bg .
Web Analytics