22 ЮНИ 1937: ОТКРИТИЕТО НА ГЕОРГИ НАДЖАКОВ РОДИ ФОКОПИРНАТА ТЕХНИКА

Творчески проект "Какво е дал българинът на другите народи"

.

Акад. Георги Наджаков

Българският физик Георги Наджаков открива фотоелект­ретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г.

.

Той установява, че при едно­временно въздействие на постоянно електрическо поле и светлина в някои фотопроизводящи диелектрици като сяра, смола, парафин, кварцово стъкло и др. и при полупроводници възниква трайно електрическа поляризация, която се запазва продължително време на тъмно и се разрушава при осветяване. Това трайно състояние на твърди тела той нарича фотоелектретно, а веществата, при които се наблюдава – фотоелектрети. Фотоелектретният ефект е и в основата на безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.

.
Георги Наджаков е роден на 8 януари 1897 г. в Дупница. Баща му е бил медицински фелдшер. През 1905 г. семейството се премества в София, където в Трета мъжка гимназия завършва средното си образование с пълно отличие и дипломата му връчва лично министърът на просвещението на тържество в Народния театър. 

През есента на 1915 г. той се записва студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. След първия семестър е мобилизиран и постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево. През пролетта на следващата година в "Държавен вестник" се публикува списък на завършилите школата. 

.

От общо 4000 души първи по успех е името Георги Наджаков

.

Получил офицерски чин, известно време обучава новобранци в Разград и Шумен, а след това участва в сраженията на Добруджанския и Югозападния фронт по време на Първата световна война. 

След демобилизацията продължава следването. Като фронтовак му признават по един семестър за всяка година, прекарана в армията, и така през 1920 г. завършва висшето си образование. "Станахме висшисти съвсем осакатени и трябваше да попълваме знанията си самостоятелно", разказва Георги Наджаков в спомените си.

Започва работа като стажант-учител по математика в Първа мъжка гимназия и едновременно се подготвя и успешно полага държавния си изпит. През юни 1921 г. е назначен за асистент към катедрата по експериментална физика на Физико-математическия факултет. По този повод си спомня: "Професор Ал. Христов пожела да ме види. Представих му се скромно облечен с моя пребоядисан офицерски шинел. Може би на шега той ми каза: "Хвалят те старите асистенти. Ще те назнача, но като гледам какъв си фукара…"

По това време ежегодно на държавни разноски се изпращат на специализация в чужбина млади асистенти и преподаватели. За да се подготви, Георги Наджаков се насочва към две научни направления: по външен и вътрешен фотоелектричен ефект (фотоелектрична проводимост) в диелект­рици, както и по естествена радиоактивност, и започва да чете научна литература от световни учени като Рентген, Йофе, Голдман, Ланжвен, Мария Кюри. Едновременно посещава курсове за изучаване на немски и английски език. Френския е овладял в гимназията и университета

През 1925 г. му идва ред и заминава във Франция. В Париж отива при световноизвестния френски учен Пол Ланжвен, директор на Висшето училище по физика и химия, и го моли да бъде приет в неговата лаборатория. "Интересува ме какви научни интереси имате вие лично", попитал го Ланжвен. "Казвах му – спомня  си Наджаков, – че се интересувам и съм запознат с литературата по вътрешен фотоелектричен ефект при твърди тела." 

.

Фотоелектричен електомер. Снимка: bulgariaoggi

.

Три дни по-късно Ланжвен го посреща с думите: "Вашата идея е интересна. По тази проблематика тук не се работи. Ще ви дам едно ъгълче от моята лаборатория." После представя младия човек на Рене Люка, негов главен асистент и ръководител на лабораторията, със заръка да му помогне при започване на работата.
В лабораторията му предоставят необходимите материали и апаратура. "В София аз изобщо не бях виждал електрометър, а там, като отворих шкафа – над двайсет електрометъра от няколко вида", спомня си Наджаков.

За да компенсира недостатъчните си знания, започва упорито да работи през деня и да чете до среднощ в библиотеката. Запознава се и става близък с Фредерик Жолио-Кюри и Пиер Бикар. Лабораторията посещава А. Ф. Йофе, който проявява интерес към неговите изследвания. През зимния семестър слуша лекции в Колеж дьо Франс и Сорбоната, а през лятото работи по два часа дневно в лабораторията на Мария Кюри, директор на института "Радиум" към Сорбоната, където се запознава с електростатично-електрометричните методи за радиоактивни измервания.

През есента на 1926 г. се завръща от специализацията, за която по-късно пише: "Ако не беше това прозорче, през което погледнах към голямата наука, едва ли бих станал човек на науката". В лабораторията на Ланжвен той извършва значителна експериментална работа по изследване на фотоелектричната проводимост в твърди диелектрици като сяра, шеллак, парафин и др., която става основа на първата му научна публикация в Годишника на Софийския университет за 1926 и 1927 г.

На 21 юни 1927 г. е избран за редовен доцент по опитна физика и чете лекции пред студенти медици, агрономи, лесовъди, ветеринари. През март 1932 г. е избран за извънреден професор, а в края на 1937 г. става редовен професор и титуляр на катедрата.
Заедно с преподавателската си дейност проф. Наджаков продължава упорито да изследва фотоелектричните явления в диелектрици и полупроводници и открива фотоелектретното състояние на веществата


и вписва себе си и България в световната история на физиката и техниката

.

Съвременна копирна машина - чиято теоритична основа е откритието на Георги Наджаков


На 22 юни 1937 г. Пол Ланжвен докладва на заседание на Френската академия на науките за необикновените резултати, постигнати от българския учен. Тази дата се счита за дата на откритието. Седмица по-късно по установената традиция списанието на академията публикува съобщението: "Sur une nouvelle espece de polarisation permanente des dielectriques". Следващата година за него известява и авторитетното немско списание "Physikalische Zeitschrift".
През 50-те години на изминалия век интересът към фотоелектретното състояние на веществата в света рязко нараства. В САЩ публикуват трудове, в които приоритетът на проф. Наджаков е признат. Изследователски групи в Съединените щати, СССР, Индия, Япония, Бразилия започват научни и приложни изследвания. Откритието става не само основа за развитието на класическата електрофотография, но намира приложение и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници.


В уводния доклад на Международната научна конференция по високоомните полупроводници, фотоелектрети и електрография във Варна проф. В. Фридкин казва: "На това явление (ФЕС), открито в зората на развитието на физиката на фотоелектричните явления и полупроводниците, бе съдено да има дълъг живот и с течение на годините интересът към него не само не намалява, а нараства силно."


Но защо откривателят забавя толкова години узаконяването на авторството си в България?

.

Едва през 1981 г. неговото откритие се вписва в Държавния регистър на откритията и изобретенията под № 1. "Изчаквах – обяснява той – да видя какво приложение ще намери фотоелектретното състояние на веществата, което открих тук, в София през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура. Но имах собствена идея. А това е най-важното. Защото можеш да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура – нямаш ли своя идея, откритие няма да направиш."
До края на живота си акад. Наджаков работи в областта на ФЕСосвен това се занимава с разработване и конструиране на нови видове електрометри, за някои от които получава авторски свидетелства. Съвместно със сина си проф. Емил Наджаков той изработва уникален вакуумен рентгенов спектрограф.
Георги Наджаков е основател на Физическия институт при БАН и негов дългогодишен директор. Продължително време е зам.-председател на БАН и ректор на Софийския университет. Учен и общественик с международен престиж, той е удостоен с много държавни и международни награди. От 1940 г. е член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките, от 1958 г. – редовен чуждестранен член на Академията на науките на СССР. През 1965 г. е избран за член на Американската асоциация за напредък на науката. Приет е за член и на Международната биографична асоциация в Кеймбридж, Англия.

На 24 февруари 1981 г. завършва жизненият път на този забележителен български учен и откривател.

В Златната книга на българските откриватели и изобретатели досега са вписани 15 български открития, чийто приоритет е потвърден от световната научна общественост. На първо място сред тях е откритието на акад. Георги Наджаков.

.

.

Източник на текста е издание znam.bg 

Снимките прибави Николай Увалиев

ФОТОЕЛЕКТРЕТНО СЪСТОЯНИЕ НА МАТЕРИЯТА
.

Получени от Георги Наджаков резултати при едновременното действие на светлина и електрично поле той нарича фотоелектрети. Известните до тогава електрети, получени през 1920 година от Мототаро Егучи при висока температура и електрично поле имат различно действие и с основание ги наричат термоелектрети. А бъдещото построяване на фотокопирната техника би била невъзможна без фотоелектретите.Те имат огромно практическо значение и при правенето на снимки от космически спътници, в телевизионната техника, запаметяващите електронни устройства, рентгеновите дозиметри и другаде. 

.

gn01-51

.

В теорията на торзионните електрометри академик Георги Наджаков извежда обща формула за определяне на електрометричните величини при трите вида окачване на електрометрите. През втората половина на ХХ век академик Георги Наджаков със сътрудници конструира нови видове електрометри със сложна повърхнина на квадрантите, която дава линейна зависимост на ъгъла на отклонение на иглата от измервания потенциал. Откриването на фотоелектретното състояние на материята е най-значимият резултат на академик Георги Наджаков.Той е признат официално в България малко след смъртта му. 

Той бе подпредседател на Българската академия на науките и изкуствата след Втората световна война, създател и директор на Физическия институт при БАН. Има научни звания: член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките, член на Академията на науките на СССР, член на Американската Асоциация за напредък на науката, носител на златен медал на мира - Фредерик Жолио-Кюри, почетен председател на Световния съвет на мира от 1970 до 1980 г.

.

Източник: Музей "Акад. Георги Наджаков" 

.

Към Началната страница на Творческия проект

"Какво е дал българинът на другите народи" 

.

.

Web Analytics