Автобиография на Николай Увалиев от 2011 г.

.

Автобиография на Николай Увалиев

.

Като тръгнах по следите на моята журналистическа дейност стигнах до лятото на 1954 година.Тогава постъпих на работа като технически ръководител на строящия се мост над река Янтра по магистралата София – Варна. В обедната почивка обичах да поседна в средата на моста, там от високото да се любувам на изгледа на старопрестолния град и да чета поредната си книга. Там написах и първата си дописка. Да, но преди на сложа последната точка, духна вятър, листчето полетя, падна в реката и водата го понесе към бъдното време. Така се досетих да сложа заглавие на дописката си „Мост на бъдещето”. Десетилетия след това този мост даде началото на най – голямата пътна детелина в пътното строителство у нас, където се влива и магистралата Русе – Свиленград, пътят към центъра на града, към жп гарата и към Горна Оряховица.

После постъпих на работа в мина Страшимир в Родопите. От там продължих да пиша дописки във вестник „Народна младеж”, а после в „Народен спорт”, докато следвах в Спортната академия.

Но професионалната ми журналистическа дейност започна от 1962 година, когато станах член на редакционния колектив на студентския вестник на Софийския университет „Климент Охридски”, където следвах българска филология.

Когато дойдох на работа във Варна бях активен сътрудник на вестниците „Полет” и „Народно дело” и на Радио Варна. В радиото спечелих конкурс, но не ме приеха. И знаете ли защо? „Защото по Радио ББС не можем да заглушим гласа на Петър Увалиев, та сега друг Увалиев с обременено политическо минало да има право на глас в ефира на България. Нека да е само дописник”. Така бе записано в протокола, за който по-късно научих.

През 1966 година занесох поредния си очерк във редакцията на „Народно дело”. Главният редактор на вестника Ешуа Декало ме вида, привика ме в кабинета си и каза:

- Време е да подадете документите са за постъпване на работа при нас.

Аз изненадан, смутено отговорих:

- Моля Ви, нека си остана само дописник! Имам обременено политическо минало…

- Нека зло да спи под камък! – твърдо отговори той.

В редакцията бях приет много радушно. Отразявах динамичното строителство на агломерацията Варна – Девня – Провадия. Бях толкова ентусиазиран, че през 1970 година се включих в тогавашния почин „Журналистът сменя професията си, за да опознае реалния живот”. Така постъпих на работа в Строителния флот, където една година ръководих шест водолазни катера, които изграждаха на 23 метра под водата каменните основи на първата кейова стана на пристанище „Варна – запад”.

Водолазите имаха шест часа работно време и това ми даваше възможност след обяд да обиколя горещите точки на Девненския национален обект и надвечер да бъда в редакцията, за да отразя делата на 20-те хиляди строители. Вестникът бе награден с орден „Червено знаме на труда”. От този период са моите две документални книги с очерци и репортажи от Девня. А за репортажа „Пари неща, сън ми дай на заем” получих награда на Съюза на българските журналисти. Този израз стана пословичен за девненските строители, който пред пуск работеха денонощно при изключително напрежение.

През 1972 година според съществуващата по това време практика бе взето решение да бъда един от четеримата журналисти в новосъздаващия се Регионален телевизионен център към БНТ във Варна. Там работих десет години и бях водещ на рубриката «Море» на централната телевизия. Автор съм на десетки документални и научно – популярни филми. Между тях бих споменал филма «Изровено незалязващо слънце», отразяващ откриването и мнения на световно известни археолози за Варненския некропол. Филмът бе откупен от 48 страни и от популярната поредица «Дискавари».

Благодарение на финансовата помощ на Български морски флот организирах международен конкурс за телевизионни филми «Море на хората» с екологична и сооциална тематика, но по спешност, без моето желание, бях назначен за главен редактор на «Булгар реклама, с цел до една година да заместя директора на филиала във Варна. В дните на назначаването ми за директор, вече в оставка предишен директор докладва обремененото ми политическо минало и роднинството ми с политическия затворник банкера Атанас Буров. По тия "уважителни причини" бях понижен и изпратен на работа като редактор на многотиражия вестник на Стопанската дирекция «Лазур».

Но този път подхожда да спомена друга поговорка «всяко зло за добро». Там получих пълна творческа свобода и щедра финансова подкрепа и създадох първото илюстровано ведомственво списание «Лазур», което съдържаше 64 цветни страници и се печаташе на луксозна хартия. Варненци проявиха подчертан интерес към изданието. Налага се едно малко сравнение: в началото на осемдесетте години спесание «Паралели» на БТА имаше само четири цветни страници на корици си.

Дойде 1989 година със своите кардинални промени и преватизации. Преминах на свободна журналистическа работа. През 1990 година съвместно със Съюза на българските журналисти създадох първата издателскa къща към съюза и с решение на ръководството му бях назначен за нейн директор. Бяха издадени няколко преводни и на български автори книги и първият в страната частен вестник «Варна и сие», който се печаташе на луксозна хартия чрез бистър офсетов печат, а не както се печатаха по това време на вестникарска хартия и чрез линотиперен печат официозите «Работническо дело» и «Отечествен фронт».

В началото на 1992 година бях един от двамата представители на Конгреса на световните издатели в Прага. Там обстойно аргументирах защо Съюзът на българските журналисти трябва да бъде приет за член на Световната журналистическа организация. Предложението бе прието с единодушие.

По моя идея през 1992 година със съдействмето на „Отворено общество” и Община Варна в нашия град бе създадена мащабна афсетова база за печат на голям брой вестници, книги и библии на български, руски и на китайски език за милионите християни в Китай. По препоръка на директора на региона на „Отворено общество” за Източна Европа за мене се предоставяше ръководството и 20 процента от собствеността на базата. Но до една година трябваше да внеса 10 процента от стойността. По моя идея с български бизнесмни в свободната икономическа зона в Сирия създадохме 2000 кв. метра склад за български и други стоки в Близкия изток. В това време обаче други се опитаха да се възползват от базата, но поради некомпетентност и липса на поръчки изпаднаха в несъстоятелност и всичко бе провалено. В същото време Сирия бе обявена от ООН за терористична страна и там претърпях неуспех.

.

От началото на 2000 до 2006 година се занимавах с проучване живота и дейността на две български емблиматични фигури - банкерът, държавникът и дипломатът Атанас Буров и майсторът на българското слово и ерудит Петър Увалиев. През 2007 година успях да издам в хиляда бройки книгата "Вековете на Атанас Буров". Поради големия интерес на следващата година издадох в три хиляди бройки допълненото издание на книгата. Хиляда от тях подарих на делегатите на Великия народен събор на българите, който се проведе във Варна. Когато четоха завета на този голям човек и патриот мнозина от делегатите се просълзиха.

.

От 1992 година досега изцяло съм се посветил на Първата социална мрежа на българите по света "Паметта на българите" управител и редактор. Изданието има 57 кореспонденти в българските общности по света. Осъществявам го на доброволни начала с моралната подкрепа на Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/.

Девизът на тая Национална мрежата е "Където и да си, българин бъди!" и има за цел да обединява многобройните български общности, стотиците хиляди наши емигранти и милионите хора с осъзната българска идентичност, живеещи в различни територии по пътя на нашите предци.

Социалната мрежа, която осъществява разпространението се нарича NING и обозначава "мир, взаимодействие и разбирателство." Тази интернет мрежа има най - високи технологически показатели и е широко разпространена в света. Централата е базирана в Сиатъл - САЩ. Ползването на мрежата от издателите е заплатено, но мрежата дава по-големи възможности за реализация на личността в интернет от Фейceбуk по отношение на обем, визуални и аудио средства, дискретност и архивиране на записите.

Членуването в Паметта на българите е безплатно и е предимно с лична покана към творци и дейци, допринесли за развитието на българските духовни ценности, съхранили българската си идентичност и утвърдили българската кауза у нас и по света.

Повече от половината сайтове са подготвени от издателя Николай Увалиев. Но всеки сам поддържа сайта си и го обогатява.

На своеобразните лавици на електронната библиотека са публикувани голям брой творби на поети, писатели, научни работници, журналисти, художници и музиканти, описания на битови и религиозни празници и обреди, видео филми на значими наши културно - исторически обекти. С основание може да се каже, че Социалната мрежа на българите по света е едно виртуално българско гнездо на знанието и духовността, в което чрез интернет всеки може да долети и да се приюти.

Със съдействието на Международната фондация за културно и историческо наследство и Творческия клуб "Атлантис" - Варна Общо българският портал осъществи три телемостта, които бяха организирани между творци от Детския общински комплекс - Варна и творци от българските училища в Чикаго - САЩ; между Сдружението на варненските писатели и Съюза на българските писатели в САЩ и по света и честване на пролетните празници в българските общности в Европа,тогава виртуално бе демонстриран уникалният пролетен тракийски ритуал от преди 8000 години.

По инициатива на мрежата години наред бяха организирани ученически конкурси на тема "Заветът на нашите деди" и "Съединението на България и днешното обединение на българите", в който участваха ученици от България, Македония, Молдова, Украйна, Германия, Испания, Норвегия, САЩ и Канада. Други инициативи са учредените 20 годишни международни награди "Родолюбие" и "Вярност към род и татковина".

.

Членувам в творческите организации : Съюза на Българските журналисти, Сдружението на варненските писатели, Българската академия на науките и изкуствата, Почетен член на Чувашката академия на науката и изкуствата, Международната фондация за българското историческо наследство "Петър Детев"; Клуб ЮНЕСКО - Варна и Фондация "Достойни българи".

.

 

.

Web Analytics