Тракийското писмо е по-старо от египетското с 2000 години

.

 Неотдавна д-р Стефан Гайд и неговият брат акад. Цветан Гайдарски издадоха „Тракийски хроники” – книгата-свещена материя на нашето духовно наследство, която носим в подсъзнанието си като първичен всеобщ език и като Първичен мисловен процес, според тях.

.

Тази изключително уникална книга представя свещената древна история на трако-българския народ, който в най-дълбоката древност се е наричал „тракийски”, по името на своя древен библейски родоначалник, а впоследствие се е нарекъл „български”, по името на общия език – „богарския”, който са говорели всички обединени в Българската държава тракийски племена. Тези Свети писания на отците ни, които са като Тората за евреите, ни известяват, че българският народ е Богопосветен от века до века.

 И въпреки трудностите и изпитанията, той ще изпълни поверената му от Бога и Светия Завет Светла мисия на цивилизатор, носител на държавността на Духа и на Свещения хуманизъм, от чиито плодове се е ползвала цялата модерна цивилизация.

 Уникалната книга с исторически летописи „Тракийски хроники” разглежда четири периода от историята на трако-българския народ, като започва още от първия човек, възникването на тракийския род и стига до борбите на прадедите ни за национално освобождение. Един от най-важните инструменти на траките за национално и духовно усъвършенстване е бил божественият им творчески език – богарският, езикът, на който говори само Бог. Те са постигали всичко чрез силата на този свой уникален божествен дар и ресурс. Нашият Свещен Богарски език, езикът на Бога, буквално означава „Божествено сътворяващ”, т.е. той е

 езикът на сътворението, Инструментът, Оръжието и Творческото начало на нашата действителност, естественият закон на Всемира.

.

 И този свещен дар съвсем не е изчезнал, той е в дълбините на нашата памет, в 49-те процента тракийски гени, които носим в себе си, в езика ни, чиято основа е тракийският език – речта на нашето минало, настояще и бъдеще.  

 Това писмо, по-старо от египетското с цели 2000 години, и днес е запазено върху многобройни артефакти в различни наши крайща, като плочките от Градешница, Караново, Езерово и др. И което, за радост на милеещите за рода си българи, беше разчетено от д-р Стефан Гайд чрез неговия сравнително-лингвистичен метод. В четирите си тома „Тракийското писмо декодирано” изтъкнатият ни изследовател подробно излага разчетения от него древен тракийски език през пиктографското писмо от Градешница и Караново, през египетските йероглифи и през бохарския език на братята копти в Северен Египет. С тези си книги Гайд разтърси представите ни за генезиса на предците ни и на свещения ни език. От четвъртия му том пък научихме, че с разкритието на библията на бесите „Бесика”, и днес съхраняваща се в Националната библиотека в Лондон, се откриват най-старите версии на днешната Библия, от които са правени по-късните гръцки преводи.

 Научаваме и за Орфеевия Завет на траките с техния бог Дион-Исус. Това е т.н. Кукленска къщичка от с. Врач от 5-то хилядолетие преди новата ера, съхраняваща се заедно с плочките от Градешница и Караново, с печата от Езерово във Врачанския исторически музей. Върху нея се вижда пиктограм, който се чете и фонетично. Означава Орфей на бохарски език – и днес запазен в северно-египетския коптски диалект. Същият пиктограм е и на плочката от Градешница. Чете се също и като „Храм”. Така че четвъртият знак от надписа се чете: „Боже, който си в храма” или като „Боже, който си в Орфей”. Вторият разчетен пиктографски знак върху „къщичката” има значение на „ковчег”/”кивот”/, а третият знак се разчита като „завет”, „договор”. Т.е. къщичката е Кивотът на Орфеевия завет, заветът на Бога с нашите прадеди.

.

.

В един и същ пласт от енеолитна Градешница са открити и кивота, и оброчната плочица, която влиза точно по мярка в него, но е била вкарана преди изпичането на керамичната къщица и е била гледана, докосвана през тясното отверствие, „вратичката” на къщицата, но не можело да се изважда. Сега тя е отделно, защото някога кивотът е бил счупен, което си личи от замазаната и недекорирана страна на кивота. Вероятно, той бил счепен така, както Мойсей счупил плочите на Божия Завет, когато той бил нарушен.

 Интересното е, че всички анализирани пиктографски знаци от 5 в.пр.н.е., както и амулетът от Тартария /в днешна Румъния/ имат аналози в йероглифното писмо на Древен Египет, приличат си дори и звуковите, фонетичните, произношения на текстовете, което доказва, че бохарския и българския диалект имат общ произход. 

А ние сме днешните следовници на тази божествена реч, която е самият Закон и Всемогъщ Законодател, управляващ мирозданието.

.На пресътворяващата всеки ден творението и човешкото битие Божествена реч, чрез ангелофанията, на която се изявяват многообразните проявления на Твореца. Същата тази вездесъща реч на Христовото тракействане, пронизващо цялото творение и излизащо от устата на Бога-Слово, като двуострия тракийски меч, Ромфея Дистомос. Без който не е станало нищо от това, което е станало. Древните тракийски орфици наричали „оръжието” на тази Вездесъща реч на Дион-Исус и с епитета Арес/Воюващ Бог/ и с епитета Ерос /Любящ Бог/, но и Херос /Всепобеждаващ/, с което определят неговите характеристики на Огън, пояждащ, на Вселенски Съдия, воюващ от любов към нас срещу тъмните сили в името на Правдата и Спасението на Своето избрано човечество.Но преди всичко е Бог на надеждата, затова е наричан от траките „Нуте”/”Над-е”/, т.е. „Над всичко”. Оттук идва и думата надежда.

.

.

 И, може би, само тракийските жреци са си служили с тази огромна съзидателна, но и разрушителна, творческа мощ, която извиквала за живот различните същности и събития. призоваване на Всесилата на Името Божие.

 Името на Дион-Исус означавало и „Уста” и „Ръка”, даващ Божественото Слово и всяко друго благо. С Исус се означавало и „Трон”, „Цар на царете”, над който стои Всевиждащото око на Светлината. И това око днес се обръща към нас, за да провери вярата ни. Ако имаме правилно виждане за неговата виделина, ние носим смисъла на вярата като пред-става, по думите на апостол Павел, т.е. имаме я пред ставането, пред действието. Тя е жива светлина в здравото око, което пък определя и здравината на тялото ни. Но ако окото ни е в тъмнина, и тялото е нездраво. Затова „виждането” на вярата е най-великата практика и най-мощната божествена технология, за която няма нищо невъзможно.

 И именно тя може да обедини отново народа ни в служба на Бога и в изпълнение мисията си да бъде факлоносец на Божията Истина. А докато има верни българи на Завета с техния Бог, ще я има и България, според „Тракийски хроники”, ни припомнят д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски. Но верните ще трябва да работят неуморно, за да върнат народа си отново към нарушения в миналото Завет със своя Бог на надеждата. А така и към неговото преуспяване.

-

.

Лияна Фероли, "Днес +"

Последна промяна: 19.06 01:06

Подбор на илюстрациите: Българската  социална мрежа

"Пътят до едно истинско откритие е винаги всъщност историята на намиране на самия себе си."

.

.

Към Началната страница на сайта на д-р Стефан Гайд 

Web Analytics