Какво се е случило тогава край Варненското езеро? Разказва откривателят на Варненския енеолитен некропол - багеристът Райчо Маринов

.

"Втори октомври 72-ра бе топъл и слънчев ден. Както и преди бях на обекта в Западната промишлена зона на Варна. Малко преди обяд багерът ми изрови някакви дребни метални предмети. Слязох и ги разгледах. Сториха ми се, че са медни, заровени тук от зная ли кой човек? Сложих ги в едно кутия и надвечер ги прибрах вкъщи. Дни наред любопитствоте ме глождеше и накрая отидох в музея в Дългопол при Димитър Златарски, наричен по нашему професора. Разказах му за случката. А той и уредникът на музея Анчо Анчев дойдоха у нас. Като видяха предметите, останаха изумени. Запрегръщаха ме и мълвяха: Братко, открил си не медни, а златни уникални предмети! Дай Боже, да е това, което не смеем и да си помислим!

Не мина много време и един ден рано-рано преди работа специалистите от Варненския музей Михаил Лазаров и Александър Минчев дойдоха у нас. И те гледаха предметите с широко отворени очи. Заведох ги на обекта. Помолиха ме, тук и там да ровна. Излязоха и други предмети, не само златни..."

Това сподели пред мен багеръстът, когато аз, като журналист от Варненското студио на БНТ, заедно със съученика си Мишо Лазаров, се срещнах с него. А вечерта в централната информационна емисия в ефир го нарекох "Райчо Благородникът 24 карата".

И така от ранната есен на 1972 година археолозите започнаха разкопки на некропола, които, както се знае, промениха историята на световната цивилизация. И аз бях обхванат от тяхното въодушевление и прекарвах цели дни в Града на мъртвите. Дори с Мишо често спахме там в палатката, "За да има и през нощта още едни зорки очи", както казваше той. А аз да не изпусна нещо важно да документирам още рано през деня. Трудно се описва с думи кадрите, които значително по-осезаемо отпечатваха, как всеки отворен гроб сантимитър след сантиметър разгръщаше своята хилядолетна съхранена тайна.

.

Градът на мъртвите (nekropolis) разкри на човечеството значим период от Еволюцията на човечеството и развитие на знанието.

.
Припомням си, как всеки предмет бе раглеждан с възхита и искрено почитание. В началото ръководител на обекта бе Михаил Лазаров, след като стана професор той бе назначен за директор на Варненския археологически музей. Иван Иванов в началото бе отговорник и 15 години ръководи разкопките, които все повече се разгръщаха. Заради неговото пословично старание и научни заслуги при тълкуванията на находките умилително бе наречен "Златният Иван".

Жалко че рано ни напусна, но, знайте, духът му е приютен между древните духове на некропола. А неговите над 150 статии за праисторическите изследвания, публикувани у нас и във Франция, Англия, Германия, Израел и Япония, са най-меродавни. Най-силни са страниците, включени в албума "Съкровищата на Варненския халколитен некропол", публикуван от Иван Иванов в издание “Септември”, София 1978 година.

.

С времето археолозите откриха три различни типа погребения и начин на полагане на тленните останки: по гръб с изпънати тела; в свито положение, наподобяващо детето в утробата на майката (т.нар. ембрионална поза) и символични погребения - в много гробове не бяха открити останки от тела въпреки, че са оставени надгробни дарове - практика за отдаване на почит към починали далеч от дома при битка или по време на пътуване.

Във всички гробове имаше много предмети, които да служат на погребаните в задгробния им живот: оръдия на труда - ножове, брадви, длета - изработени от камък, мед, кост и кремък; глинени съдове с богата украса, мидени черупки, множество украшения от благородни и неблагородни метали; изработени от кост стилизирани човешки фигури - изобразяващи идоли. Особено богати на златни предмети бяха празните гробове-символичните погребения. В някои от тях бяха открити оформени лица от глина с богата украса.

.

Изглед на гроб №43, сетно обиталище на първия цар в Европа.

Снимка: Варненския археологически музей.

Освен цар, той е бил жрец и философ. Според Енциклопедия Британика царство е общество, което има символите на монархическата власт: корона - очертана тук със златни апликации, и спиктър - каменна брадва, традиционно за дедите му сечиво на труда, с което са творили прогреса в продължение на 30 000 години..

.

роб № 43. Имах щастието да присъствам при откриването му.

Оказа се, че това е сетния дом на първия цар на Европа, живял преди 7800 години. Неговата покъщнина се състоеше от 990 сакрални предмета: златни с общо тегло 1.5 кг., украшения от мъниста, от миди, керамика, копие и ковашки инструменти.

Жезълът в ръката на вожда-жрец за първи път тук отбелязва началото на царска институция в Европа.

Установи се, че това е на мъж на около 45 години, с висок за епохата си ръст от 172 см. и атлетично телосложение, тържествено погребан. На всяка от ръцете си имаше по една масивна златна гривна и нанизи от раковини и златни мъниста, пищно украшение от златни пластинки, гребенче. Скъпоценни камъни и златни апликации очертаваха короната му и огърлицата, която се спускаше по шията и гръдта му.  С тях е била нашита и мантията му. Единият от положените в гроба дарове бе символът КУ, според учени означава "Най-почитаният, от Бога надареният".  В гроба имаше и много сечива на труда от мед и кремък, неизползвани, но символизиращи значението на съзидателния труд. 

Както в далечното минало Богинята майка е изобразявана с женствените си форми, така в скелета на мъжа от гроб № 43 личи златен фалос, който е бил пришит във връхната дреха на приносителя, за да се подчертае значението на мъжкото начало. Освен това прави впечатление, че в женските гробове ритуалните предмети са много малко, а в повече от тях липсват. Посочените примери разкриват социалното разделение на отговорностите в обществото и осъзнатия преход от матерхат към патерхат, установен за пръв път в света така убедително във Варненския енеолитен некропол. Всичко говореше за погребение на знатен вожд и жрец, който ръководи добре устроено общество.

.

Антропологическата въстановка, извършена от проф. Йордан Йорданов, внушава, че първият европейски цар е бил със силна воля, интелегентен мъж

в разцвета на физическата си сила, загинал вероятно при битка.

.

С нетърпение археолозите и ние журналистите изчакахме да излязат резултатите от антропологичните изследвания за датировката на енеолитния некропол. (Последните данни на Атуализирания датировъчен анализ от 2007 г. на университетите в Осфорд и Дарам - Англия на проби с калиброван въглерод (¹⁴C) – 4690 установи 4330 г. пр. Хр.^[17]) Тогава по спешност Варненският археологически музей свика научен симпозиум. Дойдоха специалисти от много страни. Всички посетиха обекта. Нашият снимачен екип ги очакваше и, признавам си, със задоволство заснехме техните възклицания и разгорещени обсъждания при вида на откритите гробове с непокътнати ценни научни находки.

После при обсъжданията на симпозиума всички изказаха удивлението си и осъзнато подчертаха изключителното значение на откритието за световната археология и история. Накрая без възражение приеха извода: Варненският некропол разкрива високата степен на обществено развитие на енеолитното общество в света и обявиха находките за "Епохално събитие в световната цивилизация".

Дойде и моя ред  И аз по спешност включих в моя 45-минутен научно-популярен филм анализите на датировката на некропола и мнения на изтъкнати археолози - участници в симпозиума. Със заглавие "Незалязващо златно слънце" и под заглавие "Доказателства за най-древната цивилизация в света" филмът и частни от него бяха широко отразени в световните медии като новина № 1. А BBC нарече определението "незалязващо слънце"  пророческо, защото няма да има след него събитие, което да го помрачи.

.
края на 1973 година заснехме 990-те надгробни дара край скелета на царя-жрец, тогава се сетих за мъдрата мисъл: "Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отворят очите на живите". И сега продъължават разкритията, че всеки предмет от гроб №43 има сакрално и високо научно и културно значение. Те бяха израз на уважение, но са съхранено древно знание, завещано от него за своите наследници.

През 2009 година известният британски археолог Сър Колин Ренфрю, почтително застанал пред подредения гроб на вожда-цар във Варненския музей, изрича следните слова, отразени в научната му студия „Златните съкровища на Древна България" (Ancient Bulgaria's Golden Treasures):  „Когато видях с очите си стотиците златни находки, бях изумен от най-древното злато на света и от най-древния царски символ - брадвата от полиран камък със златна дръжка, открити през 1972 г, Те не бяха намерени в Шумер или Египет, считани за люлката на най-древните цивилизации, както мнозина биха очаквали. Те не дойдоха и от Доколумбова Америка, известна с богатите златни находки от Перу и Колумбия. Това първо злато и царски символ бяха открити за всеобщо учудване в България, близо до привлекателния и модерен град Варна и може би възрастта им е над 6000 г.Този факт потвърждава моята теория, че праисторическите българи са изобретили металургията независимо от металурзите от Близкия Изток. Това също подсказва, че българите от петото хилядолетие преди Новата ера са предали своите умения на ненадминатите тракийски златари, живели по българските земи... Откритието е толкова важно, колкото и това на Хайнрих Шлиман, който преди 100 години откри златното съкровище на Древна Троя. Макар и не така пищно, както това в Троя, българското злато е поне с 1 500 години по-старо и със сигурност калиброваният радиовъглероден анализ го поставя в интервала между 4600 и4200 г. пр.н.е.” [2]."

А принц Такахито Микаса - утвърден японски археолог, след посещението си във Варна, написа в своята тържествена notate bene най-важните и значими постижения: „Култура от Варна, известна най-вече с великолепните си златни артефакти, не само е по-стара от древните цивилизации на Шумерия, Месопотамия и Египет, но и показва съществуването на управляваща класа, отличаваща се с богатство, модерни оръжия и предмети и аксесоари от метал. Наличието на социалните, икономическите и технологичните данни правят варненската най-старата цивилизация, позната на човечеството. Важно е и това, че тя, за разлика от всяка друга цивилизация, показва ясна и директна връзка с предхождаща я местна култура от Неолита.” [1].

Източници на цитатите: проф. Валентин Плетньов от разговора със сър Колин Ренфрю и Такахито Микаса, когато са посетили Варненския музей; доц. Христо Смоленов - БАН в Научната конференция на СУ - Варна, 2010 г. и статия на инж. д-р на ТУ Йордан Бояджиев във в-к "Народно дело" - Варна 12 юни 2009г.

.

Продължих често да посещавам варненския некропол, за да събирам като пчела впечатления от случващото се там. През 1974 един ден заварих моя съученик Мишо Лазаров край гроб №36. Там нямаше скелет, но въпреки това имаше 850 златни предмета - диадема, обеци, огърлица, пекторал, гривни и боен колан, подредени според човешкото тяло и са били покрити от мантия със златни апликации и златни рога в краищата й. Тези гробове се тълкуват като символични погребения на вождове, загинали далече при битка. Там бяха и 30-те отломки от корнеол, които очертаваха огърлица, обвиваща шията и спускаща се до пояса. 

Мишо ги събра и ме прикани да идем в Варненския технически университет. Когато ги показа на проф. Руси Русев, той за миг ги погледна, от изненада закри с ръка очите си и каза: "Та това е корнеол, който има твърдост 6.5-7 по  скала на Мос и отстъпва само на благородните камъни. И как древните са успели да пробият дупка в тях преди кажи-речи 8000 години! Днес корнеолът се пробива само чрез високо скоростен апарат с игла от закалена шведска стомана. После сподели друго свое удивление: "Тези мъниста са с 32 прецизно обработени стени - ново постижение на древните ювелири. А ето погледнете - прикани ни той към прецизния кантар. - Всяко манисто тежи точно по 40 грама, значи и те са имали прецизна теглилка". Сега тази мерна единица се нарича „ван“ - съкратено от Варненски Некропол, за което заслуга има проф. Руси Русев.

.

Огърлица от корнеол, чиито зърна, макар и разбъркани, символично обвиваха шията и се спускаха до пояса на загиналия далече при битка знатен вожд.  Снимка: РИМ - Варна.

РОЛЯТА НА КОВАЧА-СЪЗДАТЕЛ В АРХАИЧНАТА ВАРНЕНСКА КУЛТУРА

.

Към Древна Варна: най-старинният град на Европа - нейна първа културна и научна столица

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.