ДАТАТА 2. Х. 1972 Г. - ЕПОХАЛНО ОТКРИТИЕ ЗА СВЕТОВНАТА ЦИВИИЛАЦИЯ

Какво се е случило тогава край Варненското езеро? Разказва откривателят на Варненския халколитен некропол - багеристът Райчо Маринов

.

"Втори октомври 72-ра бе топъл и слънчев ден. Както и преди бях на обекта в Западната промишлена зона на Варна. Малко преди обяд багерът ми изрови някакви дребни метални предмети. Слязох и ги разгледах. Сториха ми се, че са медни, заровени тук от зная ли кой човек? Сложих ги в едно кутия и надвечер ги прибрах вкъщи. Дни наред любопитствоте ме глождеше и накрая отидох в музея в Дългопол при Димитър Златарски, наричен по нашему професора. Разказах му за случката. А той и уредникът на музея Анчо Анчев дойдоха у нас. Като видяха предметите, останаха изумени. Запрегръщаха ме и мълвяха: Братко, открил си не медни, а златни уникални предмети! Дай Боже, да е това, което не смеем и да си помислим!

Не мина много време и един ден рано-рано преди работа специалистите от Варненския музей Михаил Лазаров и Александър Минчев дойдоха у нас. И те гледаха предметите с широко отворени очи. Заведох ги на обекта. Помолиха ме, тук и там да ровна. Излязоха и други предмети, не само златни..."

Това сподели пред мен багеръстът, когато аз, като журналист от Варненското студио на БНТ, заедно със съученика си Мишо Лазаров, се срещнах с него. А вечерта в централната информационна емисия в ефир го нарекох "Райчо Благородникът 24 карата".

И така от ранната есен на 1972 година археолозите започнаха разкопки на некропола, които, както се знае, промениха историята на световната цивилизация. И аз бях обхванат от тяхното въодушевление и прекарвах цели дни в Града на мъртвите. Дори с Мишо често спахме там в палатката, "За да има и през нощта още едни зорки очи", както казваше той. А аз да не изпусна нещо важно да документирам още рано през деня. Трудно се описва с думи кадрите, които значително по-осезаемо отпечатваха, как всеки отворен гроб сантимитър след сантиметър разгръщаше своята хилядолетна съхранена тайна.

.

Градът на мъртвите (nekropolis) разкри на човечеството значим период от Еволюцията на човечеството и развитие на знанието.

.
Припомням си, как всеки предмет бе раглеждан с възхита и искрено почитание. В началото ръководител на обекта бе Михаил Лазаров, след като стана професор той бе назначен за директор на Варненския археологически музей. Иван Иванов в началото бе отговорник и 15 години ръководи разкопките, които все повече се разгръщаха. Заради неговото пословично старание и научни заслуги при тълкуванията на находките умилително бе наречен "Златният Иван".

Жалко че рано ни напусна, но, знайте, духът му е приютен между древните духове на некропола. А неговите над 150 статии за праисторическите изследвания, публикувани у нас и във Франция, Англия, Германия, Израел и Япония, са най-меродавни. Най-силни са страниците, включени в албума "Съкровищата на Варненския халколитен некропол", публикуван от Иван Иванов в издание “Септември”, София 1978 година.

.

С времето археолозите откриха три различни типа погребения и начин на полагане на тленните останки:

- по гръб с изпънати тела

- в свито положение, наподобяващо детето в утробата на майката (т.нар. ембрионална поза)

- символични погребения - в много гробове не бяха открити останки от тела въпреки, че са оставени надгробни дарове - практика за отдаване на почит към починали далеч от дома при битка, по време на пътуване или при други причини, възпрепятстващи погребването на тленните останки.

Във всички гробове имаше много предмети, които да служат на погребаните в задгробния им живот: оръдия на труда - ножове, брадви, длета - изработени от камък, мед, кост и кремък; глинени съдове с богата украса, мидени черупки, множество украшения от благородни и неблагородни метали; изработени от кост стилизирани човешки фигури - изобразяващи идоли. Особенно богати на златни предмети бяха празните гробове-символичните погребения. В някои от тях бяха открити оформени лица от глина с богата украса.

.

роб № 43. Имах щастието да присъствам при откриването му.

В сетния дом, както се Оказа се, че това е сетния дом на първия цар на Европа, живял преди 7800 години. Неговата покъщнина се състоеше от 1600 сакралнини предмета: златни с общо тегло 1.5 кг., украшения от маниста, от миди, керамика, копие и ковашки инструменти.

Жезълът в ръката на вожда-жрец за първи път тук отбелязва началото на царска институция в Европа.

Както стана дума връх на удивлението и радостта на археолозите бе гроб № 43. Установи се, че това е на мъж на около 45 години, с висок за епохата си ръст от 172 см. и атлетично телосложение, тържествено погребан. На всяка от ръцете си имаше по една масивна златна гривна и нанизи от раковини и златни мъниста. Пищно украшение от златни пластинки, гребенче и скъпоценни камъни, наподобаващо широка яка, украсяваше шията и гръдта му. С тях са били нашити също дрехата и шапката му. Единият от положените в гроба дарове бе символът КУ, според учени означава "Най-почитаният, от Бога надареният".  В гроба имаше и много сечива на труда от мед и кремък, неизползвани, но символизиращи значението на съзидателния труд. .

Както в далечното минало Богинята майка е изобразявана с женствените си форми, така в скелета на мъжа от гроб № 43 личи златен фалос, който е бил пришит във връхната дреха на приносителя, за да се подчертае значението на мъжкото начало. Освен това прави впечатление, че в женските гробове ритуалните предмети са много малко, а в повече от тях липсват. Посочените примери разкриват социалното разделение на отговорностите в обществото и осъзнатия преход от матерхата към патерхата, установен за пръв път в света така убедително във Варненския халколитен некропол. Всичко говореше за погребение на знатен вожд и жрец, който ръководи добре устроено общество.

.

Антропологическата възстановка, извършена от проф. Йордан Йорданов, внушава, че първият европейски цар е бил със силна воля, интилегентен мъж в разцвета на физическата си сила, загинал вероятно при битка.

.

С нетърпение археолозите и ние журналистите изчакахме да излязат резултатите от антропологичните изследвания за датировката на халколитния некропол. (Последните данни на Атуализирания датировъчен анализ от 2007 г. на университетите в Осфорд и Дарам - Англия на проби с калиброван въглерод (14C) – 4690 установи 4330 г. пр. Хр.[17]) Тогава по спешност Варненският археологически музей свика научен симпозиум. Дойдоха специалисти от много страни. Всички посетиха обекта. Нашият снимачен екип ги очакваше и, признавам си, със задоволство заснехме техните възклицания и разгорещени обсъждания при вида на откритите гробове с непокътнати ценни научни находки.

После при обсъжданията на симпозиума всички изказаха удивлението си и осъзнато подчертаха изключителното значение на откритието за световната археология и история. Накрая без възражение приеха извода: Варненският некропол разкрива високата степен на обществено развитие на халколитното общество в света и обявиха находките за "Епохално събитие в световната цивилизация".

Дойде и моя ред  И аз по спешност включих в моя 45-минутен научно-популярен филм анализите на датировката на некропола и мнения на изтъкнати археолози - участници в симпозиума. Със заглавие "Незалязващо златно слънце" и под заглавие "Доказателства за най-древната цивилизация в света" филмът и частни от него бяха широко отразени в световните медии като новина № 1. А BBC нарече определението "незалязващо слънце"  пророческо, защото няма да има след него събитие, което да го помръчи.

Когато през 1972 година видях наредените за снимки 1600 надгробни дара край скелета в гроб № 43, се сетих за мъдрата мисъл: "Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвият - в случая вождът-жрец - отворя очите на човечеството чрез положените край него дарове, всеки от които има сакрално, високо научно и културно значение. Положените предмети не бяха само израз на уважение, а са и съранили знанието, завещано от Човека на древната цивилизация към своите наследници.

Допълнение: Атуализиран датировъчен анализ от 2007 г. на университетите в Оксфорд и Дърам, Англия на проби с Въглерод-14 (14C) – 4690 – 4330 г. пр. Хр.[17]

Данните от по-късните изследвания първоначално са възприети като твърде ранни и дори куриозни, защото е възприето, че в този времеви интервал е междинният, а не късният Халколит. Впоследствие са извършени допълнителни проучвания, които убедително доказват, че развитието на Халколита в централната и северната част на Балканите изпреварва другите части на Европа, което налага създаване на актуални калибрационни таблици специално за региона на Балканския полуостров.[13][14]

.

ега далече от началото и след стихналата емоция ето и отчетите

Във Варненския халколитен некропол са разкрити 312 гроба на площ 7500 кв. м. Впечатлява богатството и разнообразието на гробните дарове. По данни на Варненския археологически музей златните предмети са 3102 с общо тегло над 6 килограма, обединени в 38 различни вида. Медните изделия са над 160, а кремъчните над 230, впечатляват пластините-ножове с дължина до 44 см. Те са трудни за използване и са били по-скоро израз на големите възможности на кремъчната халколитна индустрия. Около 1 100 гривни, мъниста и апликации са изработени от черупки от Денталиум и Спондилус, стотици са от полускъпоценни минерали. Сред керамичните находки, които наброяват над 650 глинени съда особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана с фино златно покритие, трудно осъществимо и днес. 

ткритият в гроба инвентар е изключително разнообразен и може да бъде разделен на няколко групи според използвания материал за направата му.

Предмети от злато. Голяма част от тях са накити и апликации. Общото тегло на златни предмети е над 1,5 кг. Което е и една от причините този гробен комплекс да бъде определян от специалисти като гроб на изключително важен член на общността.  Около и под главата са открити 10 големи  апликации  положени с изпъкналата си част  надолу.  Също така и 11 халки разположени около главата. Зад лявото рамо на погребания са открити  11 пирончета, за който се предполага, че са били обкови на неидентифициран предмет.  Върху двете  раменни кости  (humerus) са открити по две изковани гривни , а върху двата чифта лъчеви (radius)  и  лакътни  (ulna) кости, по наниз от златни халки. Предполага се, че няколко подобни наниза са били и на врата на погребания. Отляво на кръста са открити две правоъгълни пластини, а до горната част на дясното бедро е намерен предмет, интерпретиран като златен фалос,  поставен при по-късната реконструкцията на гроба между бедрата. При проучването са открити и две кръгли  апликации разположени между бедрените кости. Почти по цялото тяло, но с преобладаващо групиране в областта на гръдния кош и стъпалата са открити  кръгли, конвексни апликации  като в отделни участъци между апликациите е имало и биконични златни  и карнеолови мъниста..

Освен златни накити и апликации в гроба са намерени и каменна брадва-жезъл, както  и златни обкови на лък. Каменната брадва-жезъл е  положена  върху медна брадва-чук, в областта на дясното рамо.  Дръжката и  е облицована с три златни тръбички,  фланкирани  със златни халки.  В горния край завършва със златен накрайник. Интерпретирана е като  символ на царската власт на погребания. От ляво на тялото е положен лък с 6 златни лентести обкова с различни размери. Към него бе открита и голяма кръгла апликация и редуващи се мъниста от карнеол и злато.

Медни предмети. Над лявото рамо е издължен меден връх за копие. От неговата позиция се предполага, че е бил поставен преди полагането на тялото в гроба. Под лявото рамо е положена брадва-чук, върху която е била вече описаната каменна брадва-жезъл. До лявото бедро – медно шило. Между коленете са поставени  медна брадва, медна тесла а отляво на  коленете – длето и шило( Фиг. 7).

Каменни и кремъчни артефакти. Към тях спадат кремъчен връх за копие открит заедно с медния над лявото рамо на погребания.  Отдясно на кръста е  намерена кремъчна стъргалка а до лявото бедро кремъчна пластина. Отляво на коленете освен вече описаните медно длето и шило е открита и каменна тесличка. Между коленете на погребания  е открита и каменна тесла. Върху ханша е била поставена кремъчна пластина. А под скелета е открит микролитен кремъчен трапец.

Мида и кост. На лявата раменна кост е открита гривна от мида Spondylus (Фиг. 6). Прави впечатление, че гривната е  със златни орнаментирани обкови, покриващ  места на счупването и. От това може да се предположи, че гривните от Spondylus са били високо ценени. Също така  са открити и мъниста направени от тази мида. До лявата раменна кост са открити  две декоративни костени игли.

Керамични съдове. Специфично за керамиката гроб №43: тя е добре изпечена, за разлика от по-голямото количество открита в некропола, която е внимателно орнаментирана, но слабо изпечена и много често със съзнателно умалени копия на реално използвани в бита съдове. Украсата на всички е с врязани линии и инкрустация от бяла паста и графитна орнаментация, а за един от съдовете се предполага, че е бил декориран и с червена охра. Открити са 10 или 11 съда разположени, както  върху и до скелета, така и в самия запълнител на гроба. По форми откритите съдове се делята на: четири паници, две купи, две подставки, един капак, и един сложно профилиран съд. Откритите в гроба съдове са поставяни както до, така и върху погребания. Под лявата раменна кост е открита керамична паница, в която са положени карнеолови мъниста. Зад  черепа са регистрирани  два керамични съда. Един е лежал отдясно, непосредствено до челюстта на погребания, свързан с вярването, че от там ще пие питието на безсмъртието. За откритата подставка в североизточната част на гроба се предполага, че е била натоварена с важно семантично значение обвързано с представи за нематериалния свят.

Въз основа на горните наблюдения за гроб № 43 има следната последователност на действията при извършване на погребението - след изкопаването на ямата на дъното ѝ покрай дългата източна стена е положена част от инвентара: първо, оръжието - копията, колчана и лъка, след което - и керамичните съдове . След това в ямата е спуснато тялото на мъртвеца и до главата му са сложени още три съда, като единият е допрян до устните му в имитация на предполагаемо пиене. Следва засипването, което е прекъсвано на два пъти - вероятно за извършването на някакви церемонии (възлияния, ритуално угощение или др.), при които всеки път в областта над главата на починалия са полагани още съдове.

Изказани са множество хипотези за високото положение в къснохалколитното общество заемано от погребания мъж . Предполага се, че богатството на  гроба му се дължи на социалното, а не на материалното надмощие. Засега е трудно да бъде точно определено какви са били съображенията при погребението и кое е обусловило огромното количество погребални дарове. Удачно е при интерпретацията на гроба да бъдат взети под внимание идеите на П. Ъкоу (P. Ucko), относно погребалните практики и тяхната религиозно-митологическа уталитарност(7).

Символични погребения

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове — тези гробове се тълкуват като символични погребения.

В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места катоглавата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е и магьосникковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на глинени маски.

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени "маски" на човешки лица, чиито елементи са означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога-ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) показват участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване — вероятно става дума за ритуален свещен брак Царя и Богинята-майка. Тези шест символични гроба са ядрото на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.

.

РОЛЯТА НА КОВАЧА-СЪЗДАТЕЛ В АРХАИЧНАТА ВАРНЕНСКА КУЛТУРА

.

а ковача - създател можем да черпим сведения, разглеждайки варненския Град на мъртвите (nekropolis).  В погребенията там се установява, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, нож, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за култово отношение към тях и нарасналата им роля в икономическата и социалната действителност в Града на живите.

Особенно впечатление прави, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, които се предполагат, че са царски погребения. А намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че ковачът не само е уважаван, но неговият статус е станал и наследствен, също като царският. Сложното знание на ковашкия занаят се е предавал чрез тайни обреди от баща на син. Дори символично ковачът е приемал и ученика си за свой син и по този начин в занаята не прониква „чужд” човек. Митове разказват, че металите произлизат от други светове и само ковачът има достъп до тях, той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Ковашкият занаят е изцяло мъжки и е пазен от досег с женското чрез множество забрани, пазен е даже и от женски поглед.

Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили символ на върховенство. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото.Той заема важноно място в пантеона и познава природните и космическите сили, дори може да ги възпроизвежда. Това са примери за преклонението към бога-ковач Хефест

.

Бог Хефес - на огъня и покровител на ковачите. (отличен с два арийски символа - прическата кика-чумбас и бинди на челото - знак на мъдростта - доп. Н.У.)

Картина в Лувъра

.

Явно хората от варненския некропол са имали прозрението да издигнат в култ Ковачът, създал един непознат свят – този на вещите, които произвеждат блага. Така той измества функцията на Великата Богиня-прародителка, тъй като животът на древния човек вече не е свързан само чрез раждането и препитанието му не зависи само от даровете на природата, В описвания народ на древна Варна мъжът не е само ловец и воин. Той е имал на висока степен знания, за да превърне медната и златната рудата в метал, а металът – в предмети, съдове, оръжия. Да направи инструменти, с които е изработил изящни изделия и украшения. Имал е умения, с които да развие земеделието, скотовъдството и занаятите и така е произвеждал необходимите му материални блага и храни. 

.

Източници:

  • Ivanov 2000: I. Ivanov. Varna necropolis: The dawn of European civilization. – Iv. Ivanov, M. Avramova – Treasuris of Bulgaria, vol 1, 2000.
  • Варненският археологичен музейй - Варна
  • Иван Маразов„Митология на златото“, ИК „Христо Ботев“, София, 1994, с. 21-61
  • Иван Маразов, Скритото отвъд блясъка на златото, вестник Култура - Брой 32, 04 ноември 1994
  • Славчев 2012: Д. Славчев. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). –Collegium Historicum  T.2, София 2012, 11-27.
  • Личен архив на публикации в БНТ, родиото и пресата. 
  • Текстове от филма "Незалязващо златно слънце" на БНТ от 1972 г., обявен от ВВС за един от 100-те научно-документални филми, отразяващи най-важни събития на ХХ век.
  • Ucko 1969: P. Ucko. Ethnography and archaeological interpretation of funerary remains. World archaeology, 1969. 1, 207, 262-280.

.

Публикация: Николай Увалиев 

1972 - 2020 г.

.

.

.

Връщане към проекта чреэ Основополагащи знания на варненската цивилизация - първа в Европа

Към Пътят на българите от 5458 г.пр.Хр. до 680 г.сл.Хр.

.

Визитка на Иван Иванов

От 5 юли 1969 година работи във Варненския археологически  музей – екскурзовод, уредник и научен сътрудник от 1974 година. Като археолог 15 години ръководи праисторическите изследвания на Варненския некропол, потъналите селища във Варненските езера, древно селище при град Суворово и др. Има участие в международни експедиции у нас и в чужбина – Франция. Научен сътрудник I степен, завеждащ Археологическия музей от 1995 г. Има над сто научни публикации у нас и в чужбина на френски, немски, английски, иврит, японски. Уреждал е изложби с предмети от Варненския некропол в Япония, Франция, Германия и САЩ. Автор и консултант на документални и телевизионни филми. (От РИМ-Варна)(И още)

.

***************************************************************************************************************

.

Работен сектор

Варненският късно енеолитен некропол носи белезите на едно богато общество, поради наличието на хилядите златни предмети, богатите погребения в центъра на некропола и бедните край тях, празните и символичните гробове, в някои от които има само глинени маски са категорично свидетелство за социално и имуществено различие.

Аристокрацията е групирана около свой предводител, чиято безспорна социално - политическа задача изглежда удвоена и от неговите жречески функции. С еднаква степен на вероятност се предполагат култ към прародителя и култ към Богинята - майка.

Структурата на обществото им е била сложна. Намерените жезли и знаци на царска власт говорят за високо организирано общество с наченки на държавна организация. Все още на науката не е познато общество сходно по развитието си с Варненското.

.

Web Analytics