ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1878 ГОДИНА ДО ДНЕС

.

Влак с "Пълна пара напред!" по добре развитата българска железопътна мрежа в началото на 20-години. ДДА

.

еднага след Освобождението на България от Османската империя, страната ни е подложена на огромен натиск за икономическо и железопътно развитие от почти всички западноевропейски държави, както и от Русия. И

поема задължения като част от общата Европейска железопътна мрежа.

Възстановената от петвековно робство България за кратко време набира европейски опит в железопътното строителство и със средства от чуждустранни банки успява да изгради важни жп трасета, с темп непознат на Балканите.

.

Споменатите страни оказват съдействие в преследването на своите дългосрочни икономически и политически интереси. Австро-Унгарската Империя оказва съществена роля при сформирането на новостроящата се железопътна мрежа на Балканите. Но всички  се стараят да монополизират изграждането и контрола върху жп мрежите на Турция и освободената България. За изпълнението на стратегията си те си взаимодействат със строителни предприемачи, които са привлечени в политическата им орбита. 

Както стана ясно и от предишната публикация  железопътната мрежа след Освобождението на България през 1878 г. има само една железопътна линия – Русе-Варна и тя е чужда собственост. Има и още в т.н. Източна Румелия, която съвсем скоро е присъединена към Отечеството, но там те също са отделни жп отсечки под чужда собственост.
.
По това време в Европа вече има значим брой железопътни линии, основен носител на инженерната прогресивна мисъл, нови военни стратегии и разбира се - на бързо повишаващият се стокобмен между развитите страни. Железниците по света тогава и сега се строели по схемата –  отпускане на заеми, получаване на концесии за строителство и експлоатация на железници, внос на жп технически съоръжения и стоки.
.
В края на 1880 г. във Виена се организира  „Конференцията на Четирите“ и много се настоява за наше участие. Предмет на дебатите и решенията са изграждането на жерлезопътна мрежа на Балканския полуостров, обслужваща интересите на Европа. Правителството на Драган Цанков настоява за разумни компромиси, но става нежелано за четирите и са взети мерки за неговото сваляне.
Новото правителство начело с Петко Каравелов също се оказва непокорно. В края на  годината Народното събрание приема план за изграждане на модерна железопътна мрежа в България, подчинена единствено на интересите на страна ни. Предлага проект за проучване по направленията:
- София-Велико Търново-Русе.(макари коствена връзка с Черно море и ...Русия)
 София-Видин.(връзка с Румъния)
- София-Вакарел.(връзка с вече изграденото към Цариград)
- София-Кюстендил.(връзка със Солун през Македония)
- Велико Търново – Нова Загора.(връзка с Източна Румелия – сиреч България)
Страната ни приема западно-европейските стандарти, още в началото от своето развитие на  железопътния транспорт.
.
.
Състояние на железопътната мрежа на Балканите към 1885 г. Ясно се виждат защо различните страни, напират за определен проект. Какво би станало, ако при това състояние ние реализирахме връзката София-Русе? В комплект с нашия участък от Цариброд до Вакарел? Или всички горе изброени напавления?
.
Както се вижда, Петко Каравелов и неговото правителство са имали ясна представа за устройването на българската държава с модерна железопътна мрежа и ясно изразено желание столицата София да стане център на железопътните връзки на Балканския полуостров.
През февруари на 1881 г. във Виена "Конференцията на четирите" ни задължават до средата на 1886 г. да построим линията Цариброд-Вакарел, по който да пътува първия международен влак, като ни се обещава съдействие в тежките преговори за собственост на жп линиите на барон Хирш у нас. 
Така на практика борбата на младото ни Княжество за независимост в железопътната си политика далвновидно се увенчава с успех още преди да е осъществена. 
.
Предложените направления от министър-председател Петко Каравелов. Карта от 1882г.
 .

алновидността и дипломацията са успешни, само когато са свързани с изпълнени поети задължения и конкретни дела

На 23 юни 1888 г. се открива в експлоатация линията Вакарел—София—Драгоман (направление Белград—Цариград). На 9 декември 1893 г. е открита линията София—Перник (направление към Солун и към Скопие). На 20 февруари 1897 г. – линията – София—Роман (направление към Варна и Дунавските пристанища). На 6 декември 1931 г. – линията София—Макоцево (направление към Бургас) и в проект е трасе на линия София—Самоков (направление към Бяло море).

Към 1890-те години железниците постепенно преминават към австрийско-германски банков синдикат с капиталово участие и на други европейски банки. Българското правителство прави опити за изменение на тарифната политика на компанията "Източните железници", която е в ущърб на икономическите интереси на България, и за откупуване на железниците в българска територия, но среща силно противопоставяне.

.

През 1885 г. Народното събрание приема Закон за железниците,

.

според който държавата изцяло поема строителството и експлоатацията на железопътната мрежа и създава системата на Българските държавни железници. Все пак „Източни железници“ оперират в страната до провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. Възползвайки се от стачката на железопътния персонал от 6 – 9 септември 1908 г., правителството на Александър Малинов иззема линиите на компанията на българска територия. С българско-турския протокол от 1909 година и споразумението между българското правителство и компанията (13 юни 1909) се урежда въпросът за откупуването на линиите на българска територия (309,6 км) за 43 294 347 златни лв.

.

През 20 век в България се осеществява разгърнато, динамично железопътно строителство.

Първата електрифицирана линия София – Пловдив бе открита за експлоатация през1963 г. Година по-късно е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел. До1989 г. има постоянен растеж на железопътния транспорт.

В днешно време най-дългият тунел се намира по линията Бургас-София между гарите Стряма (общ.Карлово) и гара Копривщица (общ.Антон). Названието му е „Козница“ и е с дължина 5808,5 м.

По българските железници има 5236 мостове и водостоци. Най-дългият мост е с дължина от 292 метра над река Марица, на линията Златидол–Нова Загора. Броят на гарите е 66, а на спирките – 170. В експлоатация са 500 локомотиви, 630 пътнически вагони и 10 250 товарни вагони, фургони, пощенски и специални вагони. В БДЖ работят около 18 000 души, от които 5000 в София.

.

В началото на 21 век - 1 януари 2002 г. бе създадена
Национална компания Железопътна инфраструктура,
.

която предлага отворен достъп на лицензираните превозвачи към мрежата. Нивото на електрификация към 2009 г. е 60% от общата дължина на мрежата, като подавания ток е 25 kV с честота 50 Hz, което е стандартно напрежение за по-голямата част от Европа. Максималната допустима експлоатационна скорост към 2010 г. е 130 км/ч за пътнически превози и 100 км/ч за товарни. 

След обновения и електрофициран жп участък Крумово – Димитровград – Свиленград и граничния преход с Турция се осъществява пътническо движение със скорости до 160 км/ч, а в допълнение е осигурен по-голям капацитет за товарни превози между Турция и Европа. Така е и за участъците Септември – Пловдив, Михайлово – Калояновец, Стара Загора – Ямбол, Ямбол-Зимница, Карнобат – Бургас, които намалиха пътуването между София и Бургас с над 1:15 часа.

Особенно важен обект на България бе изграждането на Дунав мост 2 между Видин-Калафат, който включи и електрифицирана скоростна жп връзка. Тя генерира голям транзитен товарен трафик от цяла Европа към Бяло море и Турция.

.

Железопътната мрежа на България

.

.

Гъстотата на железопътната мрежа в България е 39,8 км на 1 000 кв. км (33,7 км през 1939 г.). Железопътната мрежа на България се състои от 9 главни жп линии:

  1. Калотина-запад – София – Пловдив – Свиленград – държавните граници с Турция и Гърция;
  2. София – Мездра – Плевен – Левски – Горна Оряховица – Търговище – Шумен – Варна;
  3. Илиянци – Карлово – Тулово – Дъбово – Зимница и Карнобат – Синдел – Варна фериботна;
  4. Русе – Г. Оряховица – Дъбово  – Ст. Загора – Михайлово – Димитровград – Подкова;
  5. София – Владая – Перник – Радомир – Дупница – Благоевград – Кулата;
  6. Волуяк – Батановци – Радомир – Кюстендил – Гюешево;
  7. Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин и Мездра-юг – Руска Бяла;
  8. Пловдив – Филипово – Михайлово – Стара Загора – Ямбол – Зимница – Карнобат – Бургас;
  9. Русе – Разград – Каспичан.
  10. В България оперира само една теснопътна железопътна линия с междурелсие 760 mm между гарите Септември и Добринище.

.

МЛАДЕЖКИ ФЕН КЛУБ НА

 ПО - ЗНАЧИМИ ДАТИ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЖЕЛЕЗНИЦА, ОТБЕЛЯЗАНИ ОТ МЛАДЕЖКИЯ ФЕН КЛУБ НА БДЖ

.

.

2010 г.

оследните чисто нови влакове, купени от БДЖ, са мотрисите "Дезиро" от "Сименс" на стойност 118 милиона евро. Те бяха доставени по време на управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тези влакчета са подходящи предимно за крайградски превози и за близки разстояния.

2002 г.

На 1-ви януари 2002 г. влиза в сила новия Закон за железопътния транспорт, приет от Народното събрание на Република България, съгласно който Национална компания "Български Държавни Железници" е разделена на две отделни предприятия - железопътен превозвач (Български държавни железници" ЕАД) и инфраструктурна компания (Национална компания "Железопътна инфраструктура")

1978 г.

Въвежда се в експлоатация фериботната линия Варна - Иличовск

1964 г.

Завършен е първият удвоен железопътен участък Синдел Варна

1963 г.

Започва използването на дизелова тяга за влаково движение, пуснат е в експлоатация пъпрвият електрифициран железопътен участък София - Пловдив

1952 г.

Открита е Подбалканската железопътна линия София - Бургас.

1950 г.

Учредява се Ден на железничаря първият неделен ден на месец август

1922 г.

Създава се държавно железопътно училище

1912 г.

Създава се самостоятелно Министерство на железниците, пощите и телеграфите

1888 г.

Правителството на Стефан Стамболов завзема линията Вакарел - Белово (построена и експлоатирана до този момент от дружеството на Виталис) и започва нейната експлоатация.

На 1-ви август цялата линия Цариброд - София - Белово е открита за международни превози.

Държавата откупува линията Русе - Варна и на 10-ти август започва нейната експлоатация

С железопътните линии Цариброд - София - Белово и Русе - Варна се учредяват Българските Държавни Железници.

1885 г.

Народното събрание приема "Закон за железните пътища", съгласно който 320 км железните пътища в България са изкупени за 43 294 347 златни лв., стават собственост на държавата и се експлоатират от нея.

1873 г.

Официално откриване на линията Цариград Белово

Националноосвободителното движение и железничарите-революционери: Тодор Каблешков началник на гара Белово, Захари Стоянов маневрист в гара Търново Сеймен (днешният Симеоновград), Иларион Драгостинов телеграфист на гара Русе, Георги Икономов маневрист в гарите Русе, Търново Сеймен и Одрин, и др.

1870 г.

Барон Хирш започва строителството на линията Цариград Белово

1866 г.

Официално откриване на линията Русе Варна

1864 г.

Първата копка за изграждане на линията Русе Варна от английска компания на братя Баркли

.

Източници на текста: railwaymodel.blog.bg,  Уикипедия и fan.bdz.bg 

 Сборна публикация, подбор на снимките и оформление:

Николай Увалиев

.

Към Е`Библиотека "Паметта на българите"

Към Началната страница на Българските железници 

 

Web Analytics