ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ОТ ЖИВОТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДО 1945 ГОДИНА

.

Свиканото Учредително събрание на 10 февруари 1879 година е рождената дата на Българското народно събрание като висш орган на законодателната власт на  освободената ни държава

.

В старопрестолния Царевград Търнов 229 депутати обсъждат и приемат от 10 февруари до 19 април първата конституция, наречена Търновска. От тях 88 са избрани пряко от населението, като един депутат се избира на 10 000 души, 117 получават депутатски мандат “по право”, като заети във висшите служби на временната администрация, 19 са назначени от княз Дондуков- Корсаков, 5 са представители на организации с национално значение – Рилския манастир, Одеското настоятелство и др. В Търново пристигат и представители на Източна Румелия и останалите под турска власт Македония и Одринско. Комитетите “Единство” вземат решение в събранието да заседават представители на всички разпокъсани български земи, въпреки изричното заявление на временното руско управление, което иска да спази клаузите на Берлинския договор от 1879 г.

.

Търновската конституция е съставена от най-напредничавите идеи на времето си. Тя е опит европейския демократизъм да се приспособи към нашите традиции. Отразява усилията на народните избраници да приложат към българската действителност идеите на Великата френска революция и либералните начала на английския парламентаризъм. В нея са взаимствани елементи от френската, белгийската и сръбската конституции. 

.

Според нея срокът на всяко Обикновено народно събрание /ОНС/ е три години, впоследствие става пет години и през 1908-ма е уточнен - четири години. Работата на ОНС до 1945 г. се ръководи от един председател и двама подпредседатели, избирани измежду депутатите. За въдворяване реда по време на заседанията се използват квестори, избирани също измежду депутатите.

Депутати могат да бъдат всички лица от Княжеството (Царството), които се ползват с граждански и политически права, грамотни са и имат навършени 25 г. Депутатите представляват в парламента не само своите избраници, но и целия народ. Предоставя им се пълната свобода да гласуват предлаганите закони и нормативни актове на парламента според собственото си убеждение и съвест. 

.

След Освободителната война 1877-78 година турското население в България има пълна възможност да избере свои депутати, които участват равноправно при подготовката и приемането на Търновската конституция.

Илюстрация The Grafic - английска преса

.

Никой не може да държи сметка на депутатите за застъпените позиции в парламента. За извършени от тях провинения и престъпления, които се санкционерат от криминалните закони, могат да бъдат съдени само по решение на Народното събрание. При доказана виновност депутатите не могат да бъдат затваряни пет дни до откриването на Народното събрание и през цялото време, докато траят заседанията му.

Главните функции на ОНС са: да обсъжда и гласува законопроекти, да обсъжда предложения за държавни заеми, за увеличаване или намаляване на всякакви данъци и такси, както и за начина на тяхното събиране, да обсъжда ежегодния държавен бюджет, да преглежда сметките на Върховната сметна палата. Да повдига питания за отговорността на министрите, да приема всякакви молби и жалби и да ги предава на съответните министри, да прави запитвания до правителството, на които съответните министри да дават отговори.

Великото НС има по-специфични функции и се събира само за изработване на нова или промяна на съществуващата вече Конституция; изменение на държавните граници; избор на княз или регенти.

.

Търновската конституция защитава неприкосновеността на личността и собствеността и създава юридически предпоставки за ускорено капиталистическо развитие. Забранява се разделянето на съсловия, както и непредвидените в закона наказания, конфискуването на имоти, робството. Постановява се началното образование да бъде задължително и безплатно, осигурява се пълна свобода на печата и словото, като единствено богослужебните книги подлежат на одобрение от Светия синод. Дава се свобода на сдруженията в случай, че не са насочени срещу интересите на държавата.

.

Търновската конституция има и свои недостатъци. Тя дава широки правомощия на княза, които са предпоставка за злоупотреба с властта и лишава от избирателни права жените, които са значителна част от населението на Княжеството. Народното събрание се избира с преки и тайни избори, в които участват всички български граждани от мъжки пол, навършили 21 години. Половин век след приемането на Търновската конституция ХХІІІ ОНС по предложение на неговия председател Александър Малинов - наречен депутат от европейски тип, гласува с единодушие жените да имат изборни права. 

Друго неизгладимо противоречие идва от нейния чл 37, който гласи: Господствующа в Българското Княжество вяра е Православието и в чл. 38: Българский Княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра. Само първий избран Българский Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да остане в нея.

По този въпрос основната идея на Конституцията е князът и народът да бъдат обединени от една вяра - Православието е и единственият начин българската монархия да придобие сакралност - чрез обреда на коронацията и царското миропомазание. Но в действителност се е получило съвсем друго. Не само първият избран княз Александър Батенберг е протестант, но и вторият Фердинанд е католик. Следователно замисълът на търновските законодатели в случая се е оказва неприложен, а избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз в 1886 г. е оказва противоконституционно.

.

Цар Борис ІІ и Екзарх Стефан по време на тържество по случай Йорданов ден

Едва VІ Обикновено народно събрание с председател Димитър Петков възстановява в това отношение Търновската конституция. И роденият на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 година в двореца в София престолонаследник Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски е миропомазан в католическата и православната вяра. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник - император Николай II.

А когато цар Фердинанд І абдекира в полза на сина си след поражението на България през Първата световна война, от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. в царство България действително се осъществява единството на държавната и духовна власт, също важно изискване на Търновската конституция. След смъртта на цар Борис ІІІ той е погребан в Рилския манастир според всички православни традиции.

.

През периода 1879–1946 г. в България заседават 26 състава на ОНС. От тях само няколко успяват да изкарат определения от Конституцията мандат. Повечето са закривани предсрочно, някои са функционирали твърде кратко време. Например Първото ОНС е продължило от 21 окт. до 24 ноем. 1879 г.  До края  на Първата световна война 1914–1918 всяка сесия на ОНС се е откривала от държавния глава. През периода на управление на БЗНС обаче цар Борис III делегира това си право на министър-председателя и нито веднъж не стъпва в сградата на парламента. Баща му въвежда и друга практика – да чете тронните си слова седнал и с калпак на глава, а през това време депутатите да го слушат прави и гологлави. Край на тази "практика" се слага чак през 1908 г., когато срещу нея остро протестира земеделската парламентарна група, най-многобройната опозиционна група по онова време в парламента.

Въвежда се и друга парламентарна практика: вместо изборите за народни представители да предхождат съставянето на кабинетите, става точно обратно – държавният глава съставя правителства от различните партии, а те на свой ред провеждат парламентарните избори и ги "печелят". Нарушават се и индивидуалните права на депутатите. Така Александър Стамболийски е арестуван и хвърлен в затвора през есента на 1915 г. въпреки депутатския му имунитет. Същата участ постига и други депутати по време на Първата световна война 1914–1918 г. Между двете световни войни се пристъпва и към още по-драстични мерки срещу някои депутати: Петко Д. Петков, Хараламби Стоянов, Тодор Страшимиров са убити, а парламентарната група на Работническата партия в ХХIII ОНС е отстранена от заседания и т. н.

.

 След приемането на конституцията Учредителното събрание е закрито и на следващия ден -17 април 1879 г., е открито Първото Велрика народно събрание, което избира княз на България. Според Бърлинския договор князът не може да принадлежи към никоя от великите сили, за да не се превърне в проводник на някоя от тях.

.

Почивка на депутатите по време на Учредителното събрание. Илюстрация The Grafic - английската преса

.

Според чл. 108. на Търновската конституция ОНС дели законодателната инициатива с княза (царя). Откриването на всяка сесия на ОНС става от княза (царя). За някои особено важни въпроси ОНС може да се свиква на заседания и извънредно. Сесиите се закриват също от княза (царя). При откриването на всяка сесия князът (царят) произнася тронно слово, което по същество представлява текущата програма на правителството. На свой ред правителството изготвя отговор на тронната реч, която му се връчва от специално избрана за случая депутация от състава на народните представители. На княза се предоставя правото да разпуска ОНС и да насрочва нови избори за народни представители. Такъв е парламентарният ред, определен от Търновската конституция.

.

След държавния преврат на 19 май 1934, когато се закриват политическите партии, се изработва нов избирателен закон, по силата на който се провеждат парламентарните избори за ХХIV и ХХV ОНС. Според него кандидатите за депутати издигат сами своите кандидатури и в Народното събрание не представляват никакви политически сили. Твърде редки са случаите на парламентарен блам на отделни министри или цели правителства. Очевиден е стремежът на изпълнителната власт в лицето на държавния глава и различните правителства да доминират над ОНС и да дирижират неговата работа.

.

На 1 февруари 1945 г. така наречения народен съд осъжда на смърт 67 депутати от ХХV народно събрание, министрите от трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. Общо 2730 души са осъдени на смърт, 1305 души получават доживотен затвор, мнозина депутати, политици и интелектуалци са осъдени на различни години затвор - общо около 10 000 души.

Според проф. Георги Марков през цялото време "Народният съд" се е водел в Защита на Царство България, тъй като страната все още е монархия, а действащата Търновската конституция не допуска деяния от този род и това де юре и де факто превръща тези съдебни процеси в нелигитимни и който го е провел попада под ударите на закона. Освен това има и грубо недомислиие: наредбата-закон за народния съд е издадена в името на цар Симеон ІІ, а той като малолетен цар няма право да разпореди да бъдат разстреляни неговите регенти - проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов и чичо му княз Кирил.

.

.

Текстът и илюстрациите подбра:

Николай Увалиев

.

Към Добре дошли в Народното събрание

Web Analytics