ВАРНА ПРЕЗ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1828-1829 ГОДИНИ

Решителният бой през нощта и сутринта на 28-29.ІХ.1828 г. Снимка: Уикипедия

.

Битката за Варна от юли до септември 1828 година

е важен епизод от тази Руско-турска война,

поради стратегическото й значение.

Наред с турските крепости в Шумен, Русчук и Силистра, Варненската крепост е част от укрепения четириъгълник, който прегражда пътя на руските войски през лятото на 1828 година. В града е разположен значителен гарнизон, който охранява най-удобното пристанище в западното Черноморие и подстъпите към източните старопланински проходи. Овладяването му е ключов елемент от руските планове, тъй като осигурява източния фланг и улеснява снабдяването по море на войските, настъпващи към Цариград.

.

Съперничеството, стремежът за влияние върху Проливите и решаването на черноморския проблем изобщо са причини за обявяване на поредната война между Русия и Турция.
На 14 април 1828 г. руския император обявява война на Турция, а само след месец Втора руска армия вече е отсам Дунава. Основните сили били насочени към Шумен, а към Варна тръгнал малък отряд от около 4500 войници начело с генерал Сухтелен. Пристигайки в околностите на укрепената Варна, русите били пресрещнати от турския гарнизон и принудени да отстъпи към крайградските възвишения. Това дало възможност на турците да подсилят отбраната си с още войска и оръжие. В крепостта вече имало над 200 оръдия с близо 50 000 снаряда. Флотът на Кавас паша, състоящ се от 16 тежко въоръжени и маневрени кораби пазел града откъм морето. За комендант на крепостта от Великата Порта в Истанбул във Варна изпратили опитния капудан Мехмет Иззет паша. Той бързо организира укрепването на шесте бастиона в крепостта, за да издържат продължителна обсада. Цитаделата Барутхане представлявала правоъгълник с размери 38 на 28 метра и стени широки 2 и 3 метра, с кули високи около 10 метра.

.

След пането на Анапа на 22 юли руския флот вече бил в залива Саганлък (Евксиноград). Съставен от осем линейни кораба, пет фрегати, три бомбандира, бриг и бригантина, както и множество по-малки съдове, командван от заслужилия адмирал Алексей Грейг. В следващите дни предложил на Мехмет паша да предаде крепостта и така да се избегнат безсмислени жертви от двете страни. Но получило категоричен и пренебрежителен отговор. Това дало на Грейг свобода на действие. Той веднага наредил да се изградят шест укрепителни редута в защита на обстрел от крепостта. И на 26 юли между фрегатата "Евстафий" и бреговите батареи започнала престрелка. По-късно, под прикритието на нощта, руски катери с абордажни групи доплавали неусетно до турските кораби и въпреки яростната съпротива, успели да завземат всичките 16. Бил пленен и самият Кафас паша. 

.

За да сломят съпротивата на обградената крепост, руснаците, извършвали всекидневен постоянен обстрел от бреговите батареи и корабите, особено важна цел била цитаделата. За подсилване на бреговите позиции на 18 август престигнал адмирал Фадей Белендхаузен, откривателя на Антарктида и руските сили стигнали до 30 000 души и 118 оръдия. От корабите били снети още 50 далекобойни оръдия, а част от екипажите сформирали пеши отряди. В края на август петхилядният отряд на генерал Головин преодолял езерото и установил позиции на под нос Галата. Интензивният оръдеен и ракетен обстрел нанася тежки загуби на турския гарнизон. На 25 септември руски войскови части проникват през разрушената стена на един от крепостните бастиони. Защитниците отбиват щурма.

.
Адмирал Грейг отново предложил на Мехмет паша предаването на града, но дори и личните им посещения на в двата лагера не довели до споразумение. Турците очаквали помощ от силен турски отряд, идващ по море и не искали да отстъпят града. Тези новини, потвърдени и от техни източници, разтревожили руснаците, тъй като биха попаднали под двоен огън, а това неминуемо щяло да доведе до вдигане на обсадата. На 15 септември е взето решение за ускоряване на атаката срещу крепостта чрез едновременни и съгласувани действия. Турците усетили какво ги очаква и били склонни на капитулация, но варненските турски първенци се възпротивили на мирното предаване на града, и под техен натиск командването решило да продължи съпротивата.

Ракетен обстрел на крепостта Варна през 1828 г.

.
Масираното, решително руско настъпление започва на 28 септември през нощта. Съсредоточено били атакувани няколко бастиона със снаряди и ракети. През разрушените крепостни стени стотина матроси от флагманския кораб успели да проникнат в крепостта. Последвали ги други руски войници и в крепостта се завързала упорита битка. Сражението било наблюдавано лично от руския императора, който установил своя щаб на Турна тепе над кв. Чайка. До обяд руските войски напълно овладяли Варна. В 14 часа на 29 септември 1828 година Мехмет Иззет паша предал ключовете на града на император Николай І.

.

Тържественото влизане на руските  войни във Варна, септември 1828 г.

.
С превземането на Варна руската армия се закрепва трайно на изходни позиции към Цариград. През пролетта на 1829 година турците правят опит да си върнат крепостта, но са отблъснати в боя при Ески Арнаутлар.

През 1829 г. успешните военните действия на руската армия се изместили към българското южно черноморие и дунавските градове. На 14 септември 1829 г. Османската империя капитулирала. Свободата на руското корабоплаване по Дунав, в Черно море и Проливите била потвърдена, много от земите, овладeни от руснаците, им били предадени за тяхно ползване..

Но Варна била върната на Турция. С напускането си през 1830 г. руските войски разрушили по-голямата част от варненската крепост, като от нея останала само част от цитаделата Барутхане. Заедно с руските войски от Варна тръгнало и голяма част от българското население, което се заселило в Бесарабия.

.

Литература:

  1. Нагоре към:а б в г Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 78-79
  2. Нагоре към:а б в Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828-1829 гг. Във: История русской армии, 1812-1864 гг.. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Посетен на 18.11.2013. Стр. 405-406
  3. Андрианов 2003, стр. 400-402
  4. Андрианов 2003, стр. 383-385
  5. Андрианов 2003, стр. 403-405
  6. Андрианов 2003, стр. 416, 420-421

.

Източник: gradvarna.com1828, данни от bg.wikipedia, доп. и оформление Н.У.

.

Следва: Варна през руско-турската война 1828-1829 години в спомени на руски офицери

.

.

Web Analytics