.

.

Влизане на  Великия  Княз Николай Николаевич в Търново

  Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)

.

 ВЕЧНО ДА СЕ ЗНАЯТ СЪДБОНОСНИТЕ СЪБИТИЯ!

 

24 април 1877 г. – 3 март 1878 г. Време на противостоянието между двете големи империи на Русия и на Турция, останало в историята като Руско –турската война от 1877-1878 година. Поле на действие – Балканите.

.

Боен състав на армиите

.

Главнокомандаващ на Руската армия е Император Александър ІІ

За целта на войната е създадена Действуваща Руска армия, която в началото на юни има 276 000 войника. Командир е великият княз Николай Николаевич . Съсредоточават се на левия бряг на река Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.

България участва с 12 400 опълченци и хиляди помощници-доброволци, които снабдяват руската армия с храна и вода, много са надежните разузнавачи и водачи през изпреварващи за противника пътища. Румъния има около 6000 войници. На военните сили на Сърбия и Черна гора е отредена спомагателна роля във войната. Съставът и задачите им са определени съобразно с това разбиране и развоят на военните действия.

.

.

Главнокомандващ Османската армия е Султан Мурад V

Сборните турски военни сили имат в началото на месец юни 281 000 войника на Балканския полуостров. От тях 190 000 за преки действия срещу Руската армия. Командир е Абдул Хамид ІІ. Османците има голямото предимство от изградените преди войната крепости ,особенно добре укрепени по поречието на река Дунав и в Северна България.

Разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. В хода на войната Турция съсредоточава допълнителни военни сили на територията на България - тяхният брой е само споменат, без да е точно упоменен.

.

Военни загуби на Балканския боен театър

.

За Русия  - (според руският професор Кошурко) общо 72 308 убити, починали от измръзване, рани и болести руснаци, украинци, беларуси и финланци, участници в руската армия.

За България – по данни на Уикипедия 3 456 убити опълченци, неизвестен е броят на загиналите помагачи-доброволци и хора от мирното население в хода на войната. Според Георги Георгиев, автор на книгата "Освободителната война 1877-1878", стр. 55, след като руснаците освобождават Стара Загора, редовната османска армия отново я овладява и извършва масови зверства спрямо българско население по долината на река Тунджа.

За Румъния - 1350 загинали, за Сърбия - 718, за Черна гора няма данни.

За Турция – няма достоверни сведения, но някои изследователи твърдят около 30 000 убити, 50 000 починали от рани и болести османски войници - турци, албанци, бошнаци, помаци, араби, кюрди и други.

.

Унизителните парични репарации
.

 Колкото и нелогично да изглежда, в Берлинския договор няколко от основните клаузи са всъщност вменяването на задълженията към новата ни държава. Руската делегация успява да наложи репарационни парични задължения, които България трябва да изплати на победителя в освободителната война – Русия.

А като „наследник“ на земите, които загубилата войната Турция, „отстъпва“ на нова България също трябва да плаща репарации. Общите суми за Русия и Турция никак не са малко, а години по-късно ще се разбере, че дори са правени през Отоманска Балканска Банка. На пръв поглед това е недопустимо – едва възтановената държава да плаща на своя освободител и поробител, но в светлината на имперските интереси и едрия капитал, някак всичко си става прозрачно ясно.

.

С войсковите части на руската армия пътуват множество журналисти, фотографи и художници. Благодарение на тях сега имаме малка представа за онези ожесточени битки. 

За нас това е непознато и отминало далечно време. И даже неразбрано. Днешните ни политолози и историци коментират имперските желания на Русия да завладее излаза на Босфора и Дарданелите. Но каквито и да са били намеренията на руския император, едно е неоспоримо – на щиковете на руските, украински, финландски, румънски войни и на българските опълченци се ражда свободата на нашето Отечество.

Множество платна на руски художници-сподвижници дават добра представа за хода на бойните събития. Жалко е, че у нас и в Гугъл няма подобни рисунки или фотографии от гледна точка на Османската империя, за да се покаже трагедията на победената й армия.

.

        Вижте тези исторически платна от голямата битка между две империи

.

.

Освещаване на знамето  на българската дружина край Кишинев
             Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)
 .

.                 

Дисант на руската армия на Дунав край Свищов
              Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898).

.

.

 Предаването на  крепоста Никопол, 4 юли 1877 год.
          Художник:. Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)

.

.

 Бой при  Иваново-Чифлик,  2 октомври 1877 год.
                        Художник:. Павел Ковалевски (1843-1903)

.

.

Бой за Шипка

Художник:  Димитър Гюдженов

.

.

Руска позиция на Шипка

Художник: Василий Верешчагин

.

.

                  Преди  атаката. Под Плевен, 1877-1878 
                    Художник: Василий Верещагин (1842-1904)

.

.

           Завземане на  Гривицкия  редут под Плевен
          Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)

.

. 

      Последната битка под Плевен, 28 ноември 1877 год.
          Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)

.

.

Смъртно ранен.
                        Художник: Василий Верещагин (1842-1904)

.

.
                              Панихида за загиналите - преди врагове, помирени от смъртта
                Художник: Василий Верещагин (1842-1904)

.

.

                 Генерал Н.Д.Скобелев на коня
           Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)

.

.               
                                  Влизане на  Великия  Княз Николай Николаевич в Търново

  Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)

.

.

Подписване на Санстефанския мирен договор. Гравюра. Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - София

.

Публикация: Николай Увалиев

В Статията са ползвани данни от Уикипедия, История на България, 1877-1878 , skribezium.blog.bg, Форум на тема Руско-турска война 1877-78 История на България в снимки.

.