ОБСАДАТА НА ВАРНА ПРЕЗ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1828-1829 Г. В СПОМЕНИ НА РУСКИ ОФИЦЕРИ

Щурм на Варненската крепост, 1828 г. (Erstürmung der Türkischen Festung Varna durch die Russen) 

-

На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3-месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна бе превзета от нашите войски. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя -  (Истанбул), бе в руски ръце.
Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - капудан паша Иззет Мехмед (Topal Izzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти. Крепостта се отбраняваше до изчерпване на продоволствените запаси. Ние открихме в складовете само изгнило просо (Лукьянович 1844, 2: 120). Пленихме 6 087 души и военни трофеи 178 оръдия и мортири с различни калибри (13 чугунени, останалите медни) [2], запаси от гюлета и барут и до 40 хиляди пушки, пистолети, ятагани и кинжали (Лукьянович 1844, 2: 120; 281 и 297) [3]. Осемстотин души (420 души лична охрана и 380 души редовна пехота), начело с коменданта на крепостта, запазиха оръжията си и са освободени под клетва да не се бият във войната, 4 хиляди са разоръжени и освободени.
Руските загуби при обсадата на Варна са 290 убити офицери и около 3 хиляди войници Турските загуби са 7 хиляди души убити и ранени (Атлас сражений XIX века 1896: 5). За загубите сред местните жители - мюсюлмани и християни няма данни. Пощаденото от полевата и корабна артилерия население е поразено през 1829 г. от пренесената тук чума. 
С превземането на Варна руската армия си защити източния фланг и сигурен път за доставки по море на военни материали, храни. Това е и най-голямата победа на руската армия в първата година на войната, крепостите Силистра и Шумен остават в турски ръце. В града се настанява руски гарнизон, който остава тук до 2 (14) септември 1830 г.
.
Излизането на Иззет капудан паша с останалите му верни 300 войни (Abzug des Capudan Pascha mit den ihm treugbliebenen 300 Türken aus Varna – Anton Tessaro).
.
С настъпването на студовете голямата част от руската армия се оттегля на зимни квартири в Дунавските княжества. Главният щаб на Втора армия - армията на Балканите се установява в Яш. През зимата на 1828-1829 г. главните сили на 6-ти и 7-ми пехотни корпуси са разположени в Хърсово (Хършова), Кюстенджа, Мангалия, Каварна, Балчик, Варна, Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Козлуджа (Суворово), Гебедже (Белослав), Девня и Провадия (Chesney 1854: 139). Щабът на генерала от инфантерията Логин Осипович Рот, командир на 6-ти пехотен корпус по това време е във Варна. Във Варненската крепост зимуват части на 7-ма и 10-та пехотни дивизии (с командири генерал-лейтенант Павел Николаевич Ушаков и генерал-лейтенант Никанор Михайлович Свечин. Военен комендант на Варна и генерал-губернатор на Пазарджишка и Бабадагска област е генерал-лейтенант Евгени Александрович Головин.
.
Руските офицери и дипломатически чиновници, участници във войната, оставят в своите спомени и записки реалистична картина на трудно превзетата от руската армия Варненска крепост.

Порфирий Николаевич Глебов, генерал- лейтенант пише: „Варна лежи в залива на Черно море, в основата на северния склон на древния Хемус. Високи минарета, цитадела и руини на християнски църкви, в които няма как да не се забележат следи от византийски постройки, турски лагер, разположен в сърцевината на града, и множество полуразрушени здания откъм морето – всичко това придава на Варна някакъв особен характер.

А що се отнася до укрепителната ѝ система, то през 1828 година не се е отличавала от други турски крепости, с които вече имах възможност да се запозная при похода от Дунав към Каварна. И най-смелият пешеходец едва ли ще може да го обходи за два часа, ако следва всички извивки. От северната страна, където валът се съединява с приморската стена (тя беше каменна и с бойници), аз забелязах висока кула, която вероятно е била построена за обстрелване на равнинната част на морския бряг. Веригата на тези укрепления е обшита с ров“ 

.

План на Варненската крепост, 11 October 1828 – Anton Paterno.

.

Подробно описание на Варненската крепост ни е оставил неизвестен офицер от щаба на принц Евгений Вюртенбергски – командир на 7-ми пехотен корпус: „Крепостта представлява прекрасна картина: къщите са построени амфитеатрално, както в почти всички турски градове; кули, цитадели, каменни укрепления, високи минарета, големи паркове, кораби, стоящи на котва в залива – всичко това доставяше на погледа приятно разнообразие. Във вътрешността на Варна няма нищо привлекателно: улиците са тесни, постлани с големи камъни; всяка къща е оградена с каменна стена и включва овощна градина или големи дървета, доставящи прохлада по време на знойните летни дни.

Градът е доста обширен, има голям пазар, арсенал, цитадела и големи магазини със скаладове за съхранение на припаси. Постройките са в обикновен турски вкус и всички, почти без изключение, са повредени малко или много от разрушителното действие на артилерията ни по време на обсадата. Пристанището не се използва и корабите стоят почти в открито море.

Във Варна се наброяват до 16 000 жители, но по време на обсадата, вероятно, значително число от тях е загинало както от оръжия, така и от болестите, свирепстващи в града. Гарнизонът в тази крепост, по показания на турците, се е състоял от 22 000 души преди началото на обсадата, включвайки в това число и въоръжените жители, а после са останали едва 7 000 човека – останалите са жертви на болести и оръжията. Всички улици са тесни и често се срещат улички, през които и пешеходец едва може да премине.

Неизвестен офицер от Лейб-гвардейския Егерски полк пише : „На другия ден, 27 август, след изнурителен преход от планина на планина, към вечерта подходихме към Варна. От края на планината, където беше полевият караул, картината беше великолепна: на около 4 версти напред, в средата на огромна долина, оградена от север и юг с високи гористи планини и изцяло покрита с лозя, лежеше Варна, заключена между крепостните стени с кули. В ляво от нас е морето, покрито с наши съдове, в дясно – широкият лиман, врязващ се в сушата с около 10 версти. Можеше от височината да се види главната квартира на граф Воронцов, разположението на различни войски, а от дясно, между крепостта и лимана – турският лагер с войски, неуспели да се разположат в крепостта“ 

.

Влизането на руските войски във Варна – 1 (13) октомври 1828 г. Снимка: ДДА

.

На 30 септември във флота и в обсадния лагер е отслужен благодарствен молебен за превземането на Варна. В 11 часа на адмиралтейския кораб „Париж“ пристига гръцкият митрополит Филотей с хляб и сол и поздравява императора за превземането на Варна. На 1 октомври император Николай I със своя щаб, придружен от адмирал Грейг и чуждите посланници се отправя на брега, където се присъединяват великият княз Михаил Павлович, граф Воронцов и чуждестранни посланици

Те първо се отправят към църквата, по чуден начин оцеляла от разрушения, в която беше отслужено от митрополита, благодарствено молебствие за подарения от Бог успех и победа. При прославянето за дълголетие на Господаря и на целия августейши дом, бе направен салют от крепостта и целия наш флот с всички оръдия. Тогава Господарят нареди да се дадат още 500 жълтици на митрополита за благополучието на жителите, които са пострадали при обсадата. После Господарят разгледа нашите работи след обсадата, като окопи, батареи, проломи и заедно с това пожела да види също и неприятелските укрепления, служещи за отбрана на турците. При завършване на огледа Господарят се разпореди за привеждането ѝ в добро състояние, още повече след слуховете, че султанът е наредил каквото и да струва да се отвоюва от нас Варна – "надеждната защита на Балканите“ (И. В. Ботьянов. Пребывание императора Николая Павловича на Черноморском флоте в 1828 году. // МС, 1869, Т. 103, № 8, с. 30–31).

Василий Михайлович Еропкин си спомня за този ден: „И самият Господар ни поведе в покорената Варна. Свиреха марш от Бялата дама (La dame blanche), който се носеше по улиците на крепостта, осеяна с трупове на хора и животни. Християните се хвърляха на колене пред Господаря и ни викаха: „братя, братя“

.

Портрет на император Николай I.  Полеви художник: Н. Голике

.

Градът по демографски данни 

В своя походен дневник поручик Павел Должиков дава резултатите от първото преброяване на населението на Варна към 15 октомври 1828 г., извършено от руската комендатура: „Гърци от мъжки пол – 1 659 човека, женски – 2 032, всичко – 3 691. Арменци мъже – 382 човека, жени – 472, всичко – 854. Българи мъже – 152 човека, жени – 351, всичко –503. Всичко християни – 5 048 човека, освен турците и новодошлите. Къщи жилищни във Варна – 1 316. През тези дни повече от 12 000 турци изоставиха Варна, към 15 октомври в нея още се намираха до 7 000 човека. Само малка част от турските семейства се възползва от предоставеното право да останат във Варна под защита на руските войски“ (П. Должиков). 

"Самият град е тесен и нечист, както и всички турски градове. Очевидци разказваха, че крепостта е била зрелище, колкото любопитно, толкова и печално: хиляди турци, лишени от пристанище, измъчвани от глад, рани и болести, се тълпели по улиците и площадите или са се укривали под навесите на джамиите, лавките и кафенетата, заедно с остатъците от имуществото си. Човешки трупове, лишени от погребения, се търкаляли по улиците, паднали коне и рогат добитък заразявали въздуха; страшен безпорядък и суета господствали в крепостта.

За съжаление, от седем гръцки църкви, намиращи се тук, четири са напълно разрушени: те са построени, както може да се забележи, по вкуса на гръцката висока архитектура, която, както ми се струва, повече прилича на нашите църкви, които днес са в употребление. И какво видях – полуразрушени стени, които някога ги е покривала живопис, повредени до прах иконостаси и църковна утвар, разхвърляна по всички краища: плачевно зрелище. Кой ли няма да се съгласи, че войната е ужасно зло. Във Варна преброих до десет турски минарета, върховете на които бяха разрушени от руски гюлета; множество чешми, но нито една не кипи от живот: всички нарочно са затворени от турците“"

„Едва от 6 декември 1828 година е започна да звъни камбаната на църквата „Свети Атанасий“, за пръв път след почти четири века след завладяването на Варна от турците - продължава той. - Първата камбана била закупена отдавна, но от някакви съображения той не се решил тя да звъни преди да се отвори Руската църква, преустроена в джамия, а преди това гръцка църква. След това, следвайки примера, той заповядал да се бие камбаната на неговата църква. И досега в празнични дни тълпи хора се събират за литургия и слушат техния хармоничен звън“ 

Николай Андреевич Лукянович отбелязва:"Чудо е, че една гръцка църква е останала невредима. Разказаха ми, че гърците по време на обсадата заедно със 11 семействата си са живели на чардака на тази църква". 

"Единственото, което радва – това са проблясващите понякога зад вратите и белите фереджета, черни и срамежливи, но любопитни очи на туркините“ (Фонтон 1862, 1: 177).

.

Турското население псреща руските войски във Варна, Übergabe der Festung Varna am

11 October 1828 – Anton Paterno.

Чумавият град

Първите случаи на чума се появяват във Влахия през март 1829 г. а Варна е поразена на 18 май 1829 г. Градът е евакуиран – жителите му са изведени извън в близките гори. Заразата достига връхната си точка през втората половина на юни . На 18 юни умират двама щабни лекари, четирима старши офицери, трима интенданти и войници. В края на август чумата затихва.

По този повд Иван Гаврилович Поливанов (1799–1866), поручик от артилерията, пише: „Във Варна още в края на април, се появиха признаци за чума. Причината за тази зараза вероятно е донесена от върналите се команди от Влахия, които са взели от там. Най-силно свирепстваше в нашите войски, които търпяха много лишения. Забелязано е, че жители почти не се заразяваха от нея, тя поразяваше нашите военни.    

В началото на август 1829 година генерал-майор Александър Иванович Михайловски-Данилевски преминава през Варна и пише: „Аз няколко часа се изкачвах по доста високи планини и след 30 версти се откри прелестен вид към морето, към Варна, към езерото Девня, около които се белееха палатки на разположените там войски. Но самата Варна представляваше плачевно зрелище, тъй като в нея нямаше нито един жител, градските врати бяха затворени и всички къщи бяха необитаеми поради свирепстващата чума. В крепостта не пускаха никого.  Аз наминах при румелийския генерал-губернатор Головин, който беше убит духом; струваше му се, че отидохме твърде далеч и последствията от похода му се струваха в най-мрачния вид. Каза ми, че от 20 май до 20 юли са умрели от чумата 3 500 войника и 127 офицера“.

Генерал Головин - комендант на Варна и генерал-губернатор на Пазарджишка и Бабадагска област, пише в своите спомени: „При тези неописуемо трудни обстоятелства като голяма помощ послужиха изпратените от Шумен българи. Те бяха ползвани не само за разтоварване на припаси, за почистване на складовете и за необходимите ремонти на крепостта, но и за самото чистене и заравяне на мъртвите, въпреки, че за последното те не бяха веднага съгласни. И поради това, за да се удовлетвори тази ужасна необходимост, която не търпеше отлагане, трябваше да се използват войници“ 

„Към същото това време се отнася и следното събитие от живота на Головин. При него дотичват, за да му кажат, че в крепостта се е появила чума и че двама войника вече са починали в болницата и в палатката, където те са лежали, са се разбягали всички болни и страхът се е разпространил из целия град и никой не иска да изнесе болните тела. Головин веднага облича пълната парадна униформа и се отправя към лазарета, който бил обкръжен от войници. С бавна и важна крачка, мълчаливо отива към редиците, после стигайки до палатката се обръща към войниците: „Момчета, отивам да изнеса вашите покойни приятели! Нима няма да се намери някой между вас, руски войници, който да ми помогне в това свято дело?“. Желаещи веднага се намерили. Головин избрал трима от тях, а той бил четвъртият и изнесъл със собствени ръце първото тяло. Примерът му послужил за добро: веднага се организирала команда и телата на умиращите веднага били изнасяни за погребение. Десетина години след това пред него се явява пенсиониран войник: „Не ме ли познахте, Ваше превъзходителство?“ „Не те познах, любезни!“ „Припомнете си, моля Ви, трите войничета, с които Ваше превъзходителство изнасяше болното от чума тяло във Варна! Ние с Вас сме единствените живи: другите двама още тогава се заразиха и починаха!“ (Ю. В. Толстой. Очерк жизни и службы Е. А. Головина.).

Войната отнема живота на над 200 000 руски и турски войници и офицери. Русия придобива устието на река Дунав и територии в Кавказ. Автономия получават Сърбия и Дунавските княжества Влашко и Молдова. С войната Русия достига и основната си цел: през 1830 г. Турция признава независимостта на Гърция. Войната се води главно на територията на България, но българите не получават нищо – само разрушени и обезлюдени селища. Варна е едно от тях! От април до края на август 1830 г. част от останалото християнско население (българи и гагаузи), заедно с руските войски, завинаги напуска родните си места и се преселва в Бесарабия и Южна Русия.

.

Източник: Морски вестник, декември 1929 г. 

Автор: Анастас Ангелов

Ползваната литература и пълният текст можете да прочитете в рубриката „Изследвания”и ТУК

.

Към Създаване на Българското Опълчение

.

.

Web Analytics