ГЕОРГИ ПОПИВАНОВ - СКРОМЕН СЪБИРАЧ НА 1710 НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ

.

       Георги Попиванов Попилиев е роден на 8 април 1878 г. в с. Лъжане /днес с. Трудовец/, Ботевградско. Баща му и дядо му са свещеници, от които слуша от малък разкази за „турското време“. Те впечатляват момчето още от ранните му години, когато учи в отделенията в родното си село. По-късно е ученик в Софийската мъжка  гимназия и студент в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София.
Там слуша лекции при едни от най-видните български учени по това време Александър Тодоров Балан, Любомир Милетич и др. Знанията, славянските и западни езици, които усвоява по това време стават добра основа и за по-нататъшните му научни занимания. Благотворна е и дружбата му с другите орханийски студенти като Стамен Панчев, Петър Илчев, Стоян Романски и др.
       Ваканциите прекарвал в родното си село Лъжане и понякога се криел зад дувараите, за да слуша и записва говора на седналите на раздумка махленки. Интересът му към местния диалект и фолклор се задълбочавал с всяка изминала година.
       През 1896 г. директорът на Орханийското трикласно училище, Петър Илчев, назначава Георги Попиванов като волнонаемен учител, за да събере необходимите средства и продължи образованието си във Висшето училище.През 1901 и 1902 г. ,завършил семестриално, учителства във Варна и Силистра. Диалектоложките му  търсения и изследвания продължават и в тези краища на страната. През 1903 г. се дипломира и вече като редовен учител е отново в Орхание – в Класното училище, а после и в Гимназията, в продължение на 16 години.
.
Учениците му го наричали „Зевс“, защото като Бог разкривал пред тях образите
на героите от всемирната литература.

През 1904 г. сключва брак с девойка от интелигентно семейство – Цветана Савова, останала без майка, която има подкрепата на своя брат – офицер от 16-ти Ловчански пехотен полк. Раждат им се 5 деца.
        През 1912 г. Георги Попиванов, който по това време е учител в Първа мъжка софийска гимназия, заминава на фронта като участник в Балканската война. Към края на войната е трогателна срещата му с ранения Стамен Панчев – негов добър приятел и колега, който умира край с. Кадъкьой на 23 март 1913 г. Завърнал се в родния си край, Георги Попиванов  разказва за тази среша. Той е отново в Орхание, при семейството и близките си. Отдава се на своята професия и научни занимания. Живее в града, в съседство със Стоян Романски. Двамата водят научни разговори и спорове в областта на диалектологията и фолклористиката.
        През 1914 г. е обявена Първата световна война, в която България се включва през есента на 1915 г. Той участва и в нея като ковчежник на III-та Орханийка дружина към 16-ти Ловчански полк. Завръща се през септември 1918 г. Същата година Орханийската гимназия става пълна и Георги Попиванов се изявява като преподавател по български език и литература. И тук уроците му са академични. Разнообразна и ползотворна е и извънучебната му и обществена работа. Паралелно със служебните си задължения непрекъснато събира материали за пълното описание на орханийския народен говор. Превежда от руски език и спомени на руски офицери, взели участие в Освобиждението, които публикува по-0късно в брошура. Освен руски език ползва немски, френски и сръбски езици.
.
.
Родната къща на Георги Попиванов в село Лъжене
.
         От 1927 до 1933 г., която е и година на пенсионирането му, семейството се премества в гр. Шумен, където е назначен в мъжката гимназия и лектор в руската гимназия. В своите спомени дъщерята Светлана споделя: „ Всяка сутрин, преди да тръгне на работа, той изкачваше Илчов баир и така ободрен влизаше в задъхания си делник. Работеше много. Подготвяше издаването на на научния си дългогодишен труд – „Орханийският говор“, за чиято съдба се тревожеше. Най-после през март 1929 г. трудът му беше приет и Академията го публикува в сб „Народни умотворения“, кн.38.
          През 1933 г. Георги Попиванов се пенсионира. Премества се със семейството си в София и при всеки слънчев ден обикаля софийските села, за да събира „обреченото на забрава и изчезване народно творчество“ – както се изразява самият той. През 1940 г. е публикуван езиковедският му труд „Софийският говор“ – едно изключително богато и задълбочено научно изследване с голяма стойност и днес. От 1940 г., до смъртта си през 1963 г., със съпругата си Цветана  живеят в родното му село. Това е и един от най-плодотворните периоди в научната му дейност, на която е отдаден изцяло.
           Георги Попиванов умира на 85 годишна възраст. Два месеца преди това е
.
награден с орден „Кирил и Методий“ – I-ва степен.
.
          " Георги Попиванов е не само един забележителен българин, не само, че е роден, живял и творил до последния си час тук – в с. Трудовец, но е посветил по-голяма част от живота си безкористно в служба на хората.
           Един богат и съдържателен живот, живот на родолюбец, отдаден в полза на обществото, без да търси слава и материални облаги.
           Неговото най-голямо богатство е това, което е оставил и сам приживе казал: „Доволен съм, че можах да запазя за поколенията едно голямо богатство, каквито са народните умотворения – песни, приказки, басни, поговорки, гатанки и др., които са вече на изчезване“.
              За стойността на събрания материал проф. Романски е написал: „Ако бях автор на тия 1 615 умотворби бих бил обявен за най-големия писател на света. Не можем да не бъдем признателни на човека Георги Попиванов, който с такава любов и всеотдайност е работил за съхраняване на историческата памет".
           Преодолявайки големи трудности, често пеш и без да има къде да нощува, той обикаля селата и събира народните мъдрости и прави  всичко това, защото Георги Попиванов е обичал хората, обичал природата и най-много обичал България и родното си село Трудовец.
.
              Един известен френски писател е казал: „За да пръскаш свтлина  над другите, трябва да я носиш в себе си“. А именно Георги Попиванов беше един от хората, които носят светлината в себе си и продължаваха да я пръскат над другите.
.
                         
.
Текст към снимките: 1. Той и родителите му  2. Голямото семейство на Георги Попиванов  3. Войник през І Св. война в град Лебене, 1918 г.  4. Той в преклонна възраст
.
.
Автор: Ана Велкова, родственик

 

.

Web Analytics