Божидар Димитров: Потвърди се, че на Кози грамади е търсената 130 г. одриска столица

.

.

Снимка: НИМ

Последните открития на връх Кози грамади потвърждават, че там е търсената столица на одрисите (древно тракийско племе, живяло по днешните български земи, бел. р.). Това каза директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров на представянето на откритите в последните дни 30 цели плочи и 400 монети при археологическите разкопки на върха.

Много се гордеем с находката на връх Кози грамади, която затвърди голямото откритие, че светилището е второто по ранг; че вече със сигурност може да говорим, че сме намерили дълго търсената, вече 130 години, столица на одрисите. Това е комплекс, какъвто рядко се случва - имаме административната част на агломерацията, светилището и гробището при изхода на крепостта.

Връх Кози грамади е с надморска височина 1346 м.

„Преди 15-ина години проф. д-р Георги Китов разкопа няколко царски тракийски гробници при село Старосел. Една от тях е най-голямата в България. Диаметърът на централното помещение е 6.25 м. Стана ясно, че наблизо има столичен център на одрисите. През 2005 година той откри един голям дворец, ограден от крепостна стена, градени с огромни каменни блокове с четириъгълна форма - квадри.

По същия начин е изградена и Плиска. Самата столица трябва да впечатлява свои и чужди. Точно така е изградена резиденцията на връх Кози грамади. Това ни даде повод да смятаме, че е столица. Гробницата в Старосел е изградена от същите квадри - очевидно са използвали една и съща кариера. Намираха се много фрагменти от счупени плочи. Счупените показват, че това е светилище на Зевс и Хера. Не се надявахме да намерим цели плочки. През 330 година император Константин издава едикт, с който обявява християнството за единствена позволена религия в Римската империя. Заповядва всички езически храмове да бъдат съборени и на тяхно място или в близост да бъдат изградени църкви", разказа проф. Димтиров.

„В последните дни на площ от 4 кв.м. доц. Христов, ръководител на разкопките, намери около 30 цели плочи и около 400 монети от различни времена, пренасяни в дар. Възникна проблем, че парите свършиха, и трябваше да ги оставим за следващата година, за следващия бюджет. Обърнах се към Министерството на културата и ни осигуриха 20 хил. лв. Буквално за 2 дни се намериха пари.

Надявам се, докато падне сняг да изчерпим светилището и да приберем ценните вещи, които са украшение за всеки голям музей по света. Надявам се да има още и по-хубави изображения. След като минат през лаборатория, ще бъдат изложени в музея. Плочките са от много фин мрамор", каза още проф. Димитров.

Според него стойността на монетите за времето си е малка - колкото е можел да има един войник. Стойността на монетите на пазара сега зависи от редкостта им.

Зам.-министърът на културата Велислава Кръстева обясни, че около 20 хил. лв. е било спешното дофинансиране на разкопките, което е било поискано от страна на Националния исторически музей, от екипа на доц. Иван Христов. „Проф. Божидар Димитров се обади в неделя. Във вторник бяхме реагирали. За да може да си приключат работата до края на сезона, и да се опазят находките, които са на такава локация, че е трудно да се осигури охрана", допълни зам.-министър Кръстева.

.

Източник: Вестник 24 часа

05.09.2013

.

Web Analytics