Движение "Сто национални туристически обекта"

.

По инициатива на Българския туристически съюз през 1966 година е създадено движението за обхождане и изучаване на най-важните туристически обекти в България.
Началото е поставено на Черни връх в планината Витоша. През следващата година в месец юли на връх Мусала първите призьори получават златните си значки. Днес в страната има над 10 000 носители на златни значки. Целта на движението е всеки турист да се запознае с най-хубавите и най-свидните за всеки българин планини, природни забележителности, музеи, паметници, исторически забележителности. 

.

.

Рег. исторически музей
.
Регионален исторически музей град Варна

Заслугата за създаването на този варненски музей през далечната 1887 година принадлежи на неуморните пионери на българската археология, братята Карел и Херман Шкорпил.

След многобройни митарства, едва през 1993 година, той най-сетне заема цялата сграда на някогашната Девическа гимназия и в 32 зали на площ 2000 кв. метра разгръща част от богатствата, събирани десетилетия.В неговите фондове се пазят повече от 100,000 предмета, открити във Варна, региона и цяла Североизточна България. Не може да се изброи всичко и все пак ето няколко примера: кремъчни сечива, върхове за стрели, антропоморфни и зооморфни фигурки, безчислено количество керамични съдове, изумителните находки от Варненския енеолитен некропол, където количеството открито злато надвишава по брой и тегло всички праисторически съкровища в света от същата епоха, взети заедно, както и намерените скиптри - сигурен белег, че покойниците са били облечени с висша светска или духовна власт. От времето на траките - бронзови украси и оръжия от желязо, накити от сребро и злато, керамика. От Одесос през елинистическата епоха - красиви златни накити, дървени саркофази, украсени с теракотени фигури, бронзови и стъклени съдове, бронзови, сребърни и златни монети. От римския период - изящни съдове от стъкло и керамика, архитектурни украси, бронзови и мраморни статуи. И още -керамика от времето на Първото и Второто българско царство, великолепни образци на средновековното златарство и забележителни керамични произведения. 

Началото на Военноморския музей, днес един от символите на Варна, е поставено през 1885 година от руски офицери на българска служба. За да помогне за създаването на Морския музей, както го наричали първоначапно, се включва отново Карел Шкорпил и така била създадена първата експозиция в две стаи на споменатата вече Девическа гимназия. През 1956 година той е преместен на сегашното си място - в красивата сграда, построена през 1890 година за резиденция на италианския консул Асарето.

.

Повече информация за Варна "Град на 7000 години" можете да намерите в поредицата "Древната култура Варна"

.

Първото обработено злато в света от преди 7000 години, намерено във Варненския халколитен некропол

.

.

.
Архитектурно - исторически резерват "Царевец" - Велико Търново

Този град, сърцето на средновековната българска държава, бил наричан „Царевград Търнов", „Трети Рим", „Втори Константинопол" и го сочели като един от най-могъщите и големи градове в Югоизточна Европа през XII-XIV век.

Той е поддържал оживени търговски връзки с Генуа, Венеция, Дубровник и още много други. Център на върховното управление на държавата бил силно укрепеният хълм Царевец, до който можело да се достигне само от запад. Доминиращо място в крепостта заемали Дворцовият и Патриаршеският комплекс. Дворецът на българските царе е бил най-внушителният и монументален ансамбъл в столицата, където живеели владетелите и техните приближени, които осъществявали цялостната политика на държавата. С площ от 2872 кв. метра, той бил защитен от мощни крепостни стени и кули. В дворцовата църква били положени мощите на най-почитаната от българите светица - Света Петка Търновска, и пак в нея били погребани някои от българските владетели, стояли начело на държавата през XIV век.

Патриаршеският комплекс заема площ от 2413 кв. метра. Оттук, от „Майката на всички църкви" се осъществявало управлението на духовния живот. В него са се намирали библиотеката, скрипторият, жилищните и служебни помещения, килиите на монасите. Днес може да се посети напълно реставрираният патриаршески храм „Възнесение Господне", чиято кула-камбанария се вижда от което и да било място в старопрестолния град. Вътрешността на храма е украсена с мащабни композиции, дело на Теофан Сокеров, които представят личности и важни моменти от нашата средновековна история. Експозицията е изцяло със светски характер.

Археологическите разкопки свидетелстват, че останалата част на Царевец е била плътно застроена, разкрити са основите на над 470 жилищни постройки, 23 храма и 4 градски манастира.

.

Останки от уникалния за времето си дворцов комплекс "най-укрепеният и най-красивият", според древните хронисти, разрушен след овладяването на крепостта от турците на 17 юли 1393 година.

.

.

Мостът на Трявна, художник Марелина

.

Град Трявна е възникнал през втората половина на 12 век, когато носел името Търнава. Най-ранният документ за съществуването на селището е от 1565 година.

По време на турското робство населението се ползвало с известни привилегии, защото било длъжно да охранява проходите. Земята обаче била малко и непло-дородна, което допринесло за бурното развитие на занаятите. Жителите на Трявна се оказали великолепни дюлгери и иконописци, но най-много се прочули с умението да ваят дървото.

Когато го посетите, ще се убедите, че омая струи от този уж малък градец, особено от старинната му част, обявена за архитектурен резерват със съхранените около 400 паметника от Възраждането, с площада, часовниковата кула и „гърбавия мост". Сигурно дълго ще се застоите и в църквата „Св. Арахангел Михаил", построена още през 12 век.
Специализираният музей на резбарското и етнографско изкуство е в прочутата Даскалова къща - прекрасен образец на възрожденската и в частност, на тревненската архитектурна школа. Тя е на два етажа с висок и просторен чардак, защитен от широка стряха. Къщата е обградена от висок каменен зид с бойници. Донякъде наподобява малка крепост - нещо абсолютно необходимо в онези смутни времена, когато наоколо шетали грабителските шайки на кърджалии и даалии.
В залите на къщата са изложени повече от 5 000 предмета. С множество снимки и оригинални творби са показани шедьоврите на тревненската художествена школа в резбарското и зографското изкуство. И до днес се помнят имената на уста Димитър и уста Генчо - прочути дюлгери, на резбарите Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, както и на представителите на шестте зографски рода. Затова когато се озовете там, не пропускайте да видите интересната сбирка от инструменти, материали и произведения на най-богатата в страната зографска фамилия -Миневската.
Не бива да пропускате и колекцията с творби на самобитния майстор Генчо Марангозов - също резба и дървени скулптури на български исторически личности: ханове, царе, възрожденски дейци.
Даскаловата къща е известна и с други важни събития: именно в нея Васил Левски и Ангел Кънчев основават местния таен революционен комитет, а Апостола преспал в „писаната" стая. Пак тук се настанил и щаб на руската армия по време на освободителната Руско-турска война.
Но най се прочува тя след знаменития облог, който сключили Димитър Ошанеца и неговият калфа Иван Бочуковеца, а именно кой ще направи по-красив таван в току-що построената къща на заможния тревненски търговец на гюл и коприна хаджи Христо Даскалов.
Трудили се шест месеца - от Гергьовден до Димитровден и дошъл денят, в който хората от еснафа трябвало да решат кой е по-добрия. Влезли първо в собата, където работил младият калфа и ахнали: от тавана греело прекрасно юлско слънце - и всички признали неговото майсторство.

Но когато се озовали в стаята, където се трудил неговият учител, не могли да откъснат поглед от тавана, защото още по-съвършено било неговото творение и справедливо отсъдили: "Признава се умението на Иван Бочуковеца, но баш майсторът е уста Димитър Ошанеца..."

.

.

.

.

 Рилската света обител

.

Не достигат думите, с които да се опише това чудо на вярата и архитектурата. Създаден през 30-те години на X век на мястото на стара постница, манастирът многократно е разрушаван и възстановяван.

Негов създател е отшелникът монах Йоан Рилски, роден около 876 година в село Скрино, сгушено в гънките на Осоговската планина. След смъртта му в 946 година, този първи и най-велик български светец бил канонизиран в Средец /София/. След безброй митарства мощите му, оцелели по чудо, през 1469 година отново били върнати в обновения Рилски манастир, Юздето и до днес са предмет на поклонение. Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и е почитан благоговейно от всички българи.

През XIV век феодалът Стефан Хрельо Драговол превръща манастира в добре укрепен ансамбъл, който отвън прилича на крепост, а вътре изненадва с мекотата на архитектурните форми: арки, колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци. В средата на вътрешния двор доминира Хрельовата кула, към която в по-нови времена е добавена и камбанария.

Пожари изпепеляват манастира през 1778 и 1833 година, но и двата пъти той бива възстановен от майстор Алекси. Между 1834 и 1837 година била построена главната черква "Рождество Богородично" с фантастично красив иконостас. Изографисали я най-добрите иконописци по онова време: Димитър и Симеон Молерови от Банската художествена школа, Захари Зограф, неговият брат Димитър и племенникът му Станислав Доспевски от Самоковската школа.
Манастирът притежава изключително богата библиотека, която съхранява около 250 ръкописни книги от 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи и възрожденски графични щампи, а музеят е истинска съкровищница със своите 35000 исторически експоната, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Да не говорим за богатата колекция от икони.
Не може да се види всичко в тази люлка на българския дух, история, култура и изкуство, но колкото и малко време да имате, не бива да пропускате две неща: чудотворната икона на Света Богородица Одигитрия /Пътеводителка/, дарена според едно предположение от Мара, сестра на цар Иван Шишман и съпруга на султан Мурад Първи.
Второто уникално произведение е кръстът, изработен с фини длета, увеличителни лещи и резбован с игла от монаха Рафаил, роден в радомирското село Калища. Той съумял за 12 години, върху цяло парче дърво с размери едва 81 на 43 сантиметра, да извае 104 религиозни сцени, 36 момента от живота на Исус Христос и още 650 малки фигурки. За създаването на този невероятен шедьовър монахът заплатил със загубата на своето зрение.

Рилският манастир е обявен през 1983 година от ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение. Вижте обекта в списъка на световното културно наследство на Юнеско.

.

.

.
Пещера „Съева дупка“ 

Намира се край село Брестница. Името на пещерата идва от двамата братя - Съе и Сею, укривали се в нея от турците по време на робството.  Дължината на Съева дупка е 400 метра, а температурата целогодишно е  от 7 до 11 градуса. Предполага се, че е образувана преди около 3.5 милиона години.

През 1963 година Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 година -благоустроена. Днес тя е обезопасена и много добре осветена,  без да накърнят присъщите й романтика и тайнственост. В нея са намерени кости на животни, глинени съдове и монети от Римската империя.

Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. Името си е получила от високия 3,5 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено.
Втората зала, Тук  е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта", който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата внимателното око може да забележи женска фигура, оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. На северната стена съзираме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето. 
Третата зала. Тук е най-дебелият сталактон на пещерата - с височина 4.5 и обиколка 13 метра. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат още Брилянтен.
Акустиката на залата е много добра, затова тук са пели много хорове. В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити". Това са наклонени сталактити поради постоянното въздушно течение, което отклонява капките вода встрани.

Четвъртата зала е наречена Белият замък. С повече въображение в нея могат да се различат вкаменени слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини...
Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък.

Петата зала е наречена Космос, заради образуванието, което наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.

Съева дупка е приказен свят, сътворен от разнообразни по форма образования, обагрени във всички цветови нюанси, който напълно оправдава ласкавото название на пещерата - "Подземната перла" на България.

.

.

.
Панорама „Плевенска епопея – 1877 г.

Панорамата „Плевенска епопея -1877 година" има формата на пресечен конус, носен от четири щика, символизиращи оръжието на освободителите, а трите хоризонтални пръстена напомнят за трите щурма на Плевен. Тя реалистично пресъздава града.

с многобройните тогава минарета, от които днес е останало само едно, както и бойното поле. В централната зала е отразен момент от третия щурм на града от руските войски, представен чрез реални окопи, както и сражението при редута Кованлък. Показана е и помощта от страна на местното население.

Панорамата е уникален за европейския югоизток паметник, който сполучливо осъществява синхрон между реалното събитие, случило се някога и неговото художествено пресъздаване. Оживяват бойни сцени, а навън е същият ландшафт - земята, приютила в братски могили костите на загиналите.
Когато човек посети този оригинален музей, разбира, защо в хода на войната Плевен придобива толкова голямо военно, политическо и стратегическо значение. По своята продължителност, по броя на участващите войски и по дадените жертви, сраженията при Плевен са най-мащабните събития в Освободителната война, изиграли решаваща роля за нейния победоносен изход. Почти неизвестното дотогава градче привлича вниманието на световната общественост.

.

.

Резерватът Сребърна

.

Той е на главното миграционен път на прелетните птици между Европа и Африка - „Виа Понтика". Има няколко легенди за произхода на името „Сребърна". Едната е за Кан Сребрун, който загива тук в неравен бой с печенегите. Втората разказва за лодка,пълна със сребро, заровена някъде на брега. Но най-вероятно името идва от красотата на езерото при пълнолуние, когато водното огледало прилича на разтопено сребро.

През 1880 година Едуард Ходек описва своите впечатления от Сребърна в статия „Домът на прелетниците". Това е първата научна публикация за езерото.  По това време го постига трагедия: Лео фон Калберматен и неговите хора избиват хиляди чапли, защото тогавашната мода изисквала дамските шапки да бъдат украсени с перата на тези птици. През 1890 година Сребърна посещава прочутият австрийски орнитолог Отомар Райзер, който описва своите наблюдения в книгата „Материали върху орнитофауната на Балканите". Известният български природозащитник Алекси Петров, озовал се тук през 1911 и през 1940 година, предлага ловът в и около езерото да бъде забранен. През 1948 година то е обявено за резерват, а през 1983 година Сребърна е обявена за паметник на световното културно и природно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
Животинският свят в резервата също е много разнообразен. Срещат се 47 вида бозайници, 27 вида влечуги и земноводни и над 21 вида риби, между които щука, каракуда, червеноперка. 
Резерватът винаги е бил известен най-вече с птиците. Те са над 220 вида: прочутият къдроглав пеликан, корморани, чапли, лебеди, гъски, патици и много други. Сред редките и застрашени видове са блестящият ибис, лопатарката, малкия корморан, червената чапла, червеноглавата потапница, белобузата рибарка, черната каня, черният кълвач, мустакатият синигер и много други. Тук живеят и видри, ондатра, езерен рак, костенурка, воден плъх. В резервата не гнездят, но ловуват морският орел и орелът рибар. В буферната му зона се среща редкият червен ангъч, а през зимата се задържат или зимуват световно застрашените червеногуша и малка белочела гъска и около 30 000 птици от много други видове.

Известният пътешественик и художник Феликс Каниц е първият, който насочва вниманието на европейската научна общественост към богатата и разнообразна флора и фауна на тази местност. Той изрича знаменателна фраза: „Сребърна е Елдорадо на водните птици".

.

.

.

.

Боянската църква ,,Св. св. Николай и Пантелеймон"

.

Тя е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през ХІІІ вес. Художествените фрески на църквата се считат за предвестник на Възраждането на Европа и през 1979 годна църквата е под егидата на ЮНЕСКО под № 42  като Световно културно наследство.

Църквата е изградена на три етапа. Първата постройка е малка, едноапсидна и е построена в края на Х-началото на XI в. Втората част на църквата е пристроена в средата на XIII в. със средства, дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Тя е двуетажна църква-гробница. Третото разширение, направено с дарения от местното население, е от XIX в. След Освобождението жителите на с. Бояна искат да съборят старата средновековна и възрожденска църква и да построят нова, по-голяма. Царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, я спасява като предоставя на селяните друг терен. Царят устройва красив малък парк около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански секвои и други редки видове. След кончината на Царица Елеонора през септември 1917 г. тя е погребана до южната страна на Калояновата църква. Боянската църква дължи своята световна известност на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. Изобразените 89 сцени и композиции с 240 образа на светци, ангели, както и ктиторските и царските портрети се отличават с нехарактерните дотогава ярки и плътни цветове, индивидуалност, убедителна психологическа характеристика и виталност. Световни специалисти определят тези образи за предшественици на Европейския Ренесанс, започнал един век по-късно в европейската култура.

Боянската църква е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, които свидетелстват за значимия принос на българското изкуство към европейската култура. Понастоящем е филиал на Националния исторически музей. 

.

.

.

  Храм-паметник"Александър Невски" с крипта

.

Най-величественият символ на град София. Най-големият действащ православен храм в България и втори по големина на Балканския полуостров. Построен е в памет на руските войни, загинали за освобождението на България през Руско-турската война (1877-1878 г.).

Посветен е на руския герой и светец Александър Невски, патрон на императора и покровител на руското войнство. Частица от чудотворните мощи на светеца, дарени през 1998 г. от Руската православна църква, са изложени за поклонение пред централния олтар.

Храмът е строен в неовизантийски стил между 1904 и 1912 г. по проект на руския архитект проф. Ал. Померанцев . За изграждането му е изразходвана огромната за времето си сума от 5,5 млн. златни лева, събрана чрез народни дарения и с държавна подкрепа. Храмът представлява петкорабна кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. Заема площ от 3170 м2. и побира около 5000 души. Дълъг е 75 метра, широк 55 метра, а централния купол е висок 46 метра. Камбанарията е висока 53 м. Общото тегло на 12-те камбани, излети и донесени от Москва, е 23 тона.

Позлатеният слой на куполите е 700 кв. М. В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности - руснаци, българи, немци, австрийци, чехи и италианци. Те са вложили в него най-ценното, което културна Европа можела да предложи по това време. Поразително е великолепието на храмовия интериор. За украсата му допринасят скъпоценните оникси и алабастри и пъстроцветните бразилски, марокански, италиански и немски мрамори. Храмът притежава 82 маслени икони и 273 темперни изображения, изработени от най-добрите за времето си руски и български художници.

Площта на монументалната живопис е около 17 000 кв. м. През 1924 г. храмът е обявен за паметник на културата. В Криптата му са експонирани едни от най-ценните и красиви икони от епохата на Българското средновековие и Възраждането. 

.

Криптата на храм-паметник "Александър Невски"

.

.

Античният театър - Пловдив

.

.

Най-емблематичният паметник в архитектурно-историческия резерват „Старият Пловдив" все пак си остава прочутият Античен театър. Смята се, че е построен от Марк Аврелий Траян в началото на II век.

Съществува и предположение, че може бие бил изграден още преди римската епоха по подобие на гръцките антични театри, за да послужи за народните празненства и обреди в чест на бог Дионисий.

Античният театър е една от главните обществени сгради на античния Филипопол. Освен като културно средище, той е играл важна роля в обществено-политическия живот на града и на римската провинция Тракия.

Разкрит е при археологически разкопки от 1968 до 1979 година от Археологически музей Пловдив. Разположен е между Джамбаз и Таксим тепе. Той един от най-добре запазените антични театри в света и единствената антична театрална сграда по българските земи. Открити са надписи и изящни статуи, включени сега в архитектурата на сградата. Сега е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив и в този красив античен театър се провеждат различни по характер спектакли и други разнообразни културни прояви  на открито за около 5 000 зрители.

.

.

.

Тракийската гробница край село Старосел

.

Храмът-гробница над село Старосел, Пловдивско, е сензация за специалисти и любители на тракийската древност. Гробницата е разположена на хълм в живописна местност над село Старосел, в подножиета на Същинска Средна гора.

Открита е през 2000 година. Тя е най-голямата от известните досега тракийски могили. Вероятно е от 5-4 в. преди н.е. Некрополът се състои от осем могили с различни размери. Гробницата е разположена в могила с височина 20 м и диаметър 85 м, оградена с крепида с обиколка 241 м, играеща роля на крепостна стена. Входът на светилището е широк 1,60 м, украсата му е с орнаменти, известни като „вълчи зъби". Гробницата е изградена от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си с железни скоби, залети с олово. Състои се от: южно парадно стълбище, две странични, коридор, представителна фасада, правоъгълна и кръгла камера.

Траките са едни от древните жители на нашите земи, завещали ни интригуващи доказателства за една високоразвита култура. Племенните им групи, над 90 на брой, са населявали част от Югоизточна Европа от неолита до средните векове. Били добри земеделци, занаятчии и търговци.
Според „Илиада" те са участвали в Троянската война и Омир ги описва така: "Там накрая са и новодошлите траки. Между тях е и царят им Рез, син на Ейоней. Видях аз конете му - много красиви и едри: от сняг са те по-бели и като вихър бързи. Колесницата му пък е със сребро и злато украсена. Той дойде с огромни, блестящи в злато оръжия. Прекрасни за гледане. Не подхожда на смъртни мъже да ги носят. Достойни за тях са само боговете безсмъртни."
Траките са третият етнос, който формира българската народност. В религиозните им вярвания се съчетавали слънчевото и земното начало. Почитали Великата богиня-Майка Бендида и имали силно развит култ към мъртвите. Починалият владетел след смъртта си се изравнявал с божествата, а гробницата му се превръщала в светилище. Погребалните тракийски ритуали са сложни и все още не съвсем изяснени. Може би това е причината някои историци да лансират хипотезата, че техните племена, оцелели от митичната, погълната от Световния океан Атлантида, достигнали до Балканите и се заселили тук. Прославили се като вещи и изкусни лечители.
Но ако това са предположения, археологическите находки в района на Старосел недвусмислено доказват, че през V век преди Христа тук е съществувало тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата аристокрация. Тракийският култов комплекс „Четиньова могила", открит от археолога Георги Китов през 2000-та година, която той нарича „храм", е гробница-хероон. Има предположения, че тук е погребан Ситалк - един от най-могъщите владетели на Одриското царство.
„Четиньова могила" не е единственият храм тук, а централно място на голям култов център от множество светилища и няколко десетки могили, в пет от които са открити богати царски погребения. Могилите си приличат помежду си. Изключение прави само „Хоризонт", защото е единствената тракийска гробница с колони - две странични и шест лицеви.

Около Старосел има още могили, които са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Очевидно изненадите, които ни поднася древността, не са свършили, а предстоят. Неслучайно откритията в този регион бяха определени като сензационни даже за археолозите.

.

.

.

Монументалната куполна гробница край село Мезек

.

Монументалната куполна гробница край село Мезек е строена през ІV век пр. Хр. Градежът е с така наречената „суха зидария", без хоросан. Общата й дължина е 32 метра. Учените са установили, че тя е използвана многократно. В нея са били погребвани знатни представители на тракийската аристокрация. Доказват го откритите златни накити, обеци, огърлици и апликации, предмети от желязо, стъкло и глина.

(БР: Текстът в официалния сайт на БТС свършва до тук, затова по тази тема ви предлагам публикация от Българската социална мрежа). 

В покрайнините на село Мезек - край Свиленград, в могилата Мелтепе се намира най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Южна Европа. Датирана е от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид. Могилният насип е висок около 14 метра. През 1908 година селянин, които орал нивата си, открил огромен бронзов глиган, който тежал 177 кг.

Тъй като според Берлинския договор този район останал под турска власт до 1912 година, полицията конфискува глигана и оригиналът сега се намира в археологическия музей в Истамбул. Под него има табелка, на която пише „намерен край Едрине”?!. В музея в Хасково се намира гипсова отливка.

Гробницата е дълга 32 метра и това я прави най-дългата в България и на Балканския полуостров тракийска гробница. Състои се от коридор (дромос), с дължина 20,66 м., широчина -1,55м. и височина 2,40 м., две правоъгълни отделения и главно куполовидно отделение, в което са разположени каменно легло с профилирани ръбове и две каменни корита (урни).

Историческият обект е запазен така, както е построен. Изграден е от каменни блокове с дължина 2 метра и височина около 40 см. Те са наредени без спойка един върху друг, като на места са прихващани с железни скоби.
Предполага се, че гробницата е използвана като храм към хероон – място, където се почитал култа към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения. В предверието е била погребана жена.

Действително тракийската куполна гробница е разкрита и проучена през 1931 г. Тогавашният кмет прибира находките в кметството и уведомява властите. Проф. Богдан Филов прави проучването. Намерените предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика са изложени в музеите в София и Хасково...  И още 

.

 Част от находките на тракийската гробница край село Мезек

.

.
Крепост "Цари Мали град" 

Музейният комплекс в село Белчин, известен като „Цари Мали град" е филиал на Историческия музей в Самоков. Открит е официално през 2009 г. и включва: средновековната църква „Св.Петка", музейната сграда и крепостта, разположена на хълма.

Средновековната църква е реставрирана изцяло и е обявена за Археологически и Архитектурен паметник на културата с национално значение.В нея се извършва действащо богослужение, като едновременно с това е разположена постоянна експозиция от икони.Църквата е изписана, като в нея е запазен и уникален иконостас.
Музейната сграда е новоизградена реплика на стара Възрожденска къща в Белчин от XIX в. На първия етаж е разгърната археологическа експозиция от находки от крепостта „Цари Мали град" и сбирка от ръкописи и оригинална старопечатна литература. Показани са уникални образци, един от които е требника на Божидар Вучкович от XVI в. На втория етаж е разположена етнографска сбирка от носии, богата колекция от съдове, оригинални тъкани и завивки, детски люлки и действащ разбой, на който може да се тъче.
Античната крепост „Цари Мали град" с църковен ансамбъл и оброк, се проучва от 2007 г. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Извън крепостта се намира култовият комплекс. Там е бил оброка и каменния кръст за „Св. Спас" или Възнесение Господне, почитан до 50-те години на XX в., една средновековна църква от XV в. и останките на два раннохристиянски храма., а под тях са руините на езическо светилище. Едно от уникалните неща на обекта е почти 1700 г. християнски култ на едно място.

.

Чудните мостове

.

Уникалният скален феномен, известен още с името Ел Кюприя, е разположен на течението на рeка Айдарско дере и се намира в средните Родопи. Образуванието му вероятно е станало при земетресение, причинило срутване на някогашна пещера. С течение на времето под въздействие на атмосферни процеси са се оформили в мраморните скали два редки по своята красота естествени мраморни моста.

Първият, по – голям мост е широк 12-15 м, дълъг 96 м, с отвор дълбок 45 м и почти толкова 43 м широк. На около 200 м по-надолу по дерето, е вторият мост, дълъг към 60 м. Площта на феномена е 40,3х и е на 1450 м нaдм.в.

(БР: Текстът в официалния сайт на БТС свършва до тук, затова по тази тема ви предлагам публикация от Българската социална мрежа). 

.

 Снимка: Евгени Динев

.

Чудните мостове преставляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече източно от връх Голям Персенк сред вековни елови и борови гори. Най-голям и най-красив е първият - Големият мост.

Разположен е на около 1450 метра надморска височина. В началото е 14 метра и до изхода достига 70 метра, а сводът му се извисява на около 30 метра над бистрата река, клокочеща на дъното на пропастта. Общата дължина на Голямият мост е 96 м. Мраморният блок, който го изгражда, е дебел от 10 до 15 м. В стените му зеят две, свързани една с друга пещери, и множество карстови кухини, в които намират убежище много птици и прилепи. На около 200 м по-надолу е Вторият мост. Той е по-малък и с дължината си от 60 м. прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50 м., а само арката му е 30 м.

Към долния край на моста реката внезапно изчезва в карстовата пропаст и речното й легло остава безводно и сухо. Реката излиза на повърхността след около 1,5 км. и продължава пътя си в дълбока, тясна, каньоновидна кросива долина. 

 Произход наЧудните мостове

са резултат от активната карстова дейност на реката в мощните мрамори на рида Чернатица. В геоложкото минало река Дълбок дол била буйна и многоводна. В продължение на хилядолетия тя постепенно си проправяла път през вертикалните пукнатини на дебелите мрамори, разширила ги и образувала дълга водна пещера-тунел, разположена близо до земната повърхност. Впоследствие таванът на отделни места се срутил (вероятно при земетресение) и разкрил каньоновидната долина на реката. Останалите здрави части на пещерата оформили скалните сводове на Чудните мостове.

Чудните мостове са обявени за природна забележителност през 1961 година. Намират се в Западните Родопи, на 35 км. от град Чепеларе. За посещение са подходящи целогодишнжо. Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"

.

.

.
Казанлъшката тракийска гробница

Големите открития често са плод на случайност. Това е напълно вярно за прочутата тракийска гробница в Казанлък, включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

На 19 април 1944 година войници, които копаели гнездо за зенитно оръдие в североизточната част на града, попаднали на каменна стена. Разбили я, озовали се в коридор, а после в кръгло сводесто помещение и като разбрали, че са попаднали на нещо необичайно, повикали археолози. Учените намерили в могилния насип керамични и обредни съдове, части от златни украшения, изящна сребърна каничка и огнища със следи от жертвоприношения.

Малкото на брой находки подсказват, че гробницата очевидно е била ограбена още в древността, което ни най-малко не намалява нейната изключителна стойност. Тя дължи своята известност най-вече на отлично запазените уникални стенописи в куполното помещение и в коридора. Изобразени са военни сцени и конници с характерното им облекло и въоръжение. Главната композиция представя така нареченото „погребално угощение". Сплетените ръце на владетеля и съпругата му въплъщават идеята за неразделност, а златният венец на неговата глава подсказва, че той е цар, не просто знатен благородник. Паметникът е създаден, когато тракийската държава с център Севтополис-столицата на Севт, е процъфтявала.

Никога не ще научим кой точно е изобразеният владетел, но според професор Божидар Димитров може да се установи поне кога и кой е създал тези шедьоври. „Завоеванията на Александър Велики до 323 година пр. Хр. - пише той в книгата си „24-те чудеса на България" - създават така наречената елинистична общност от териториите на Елада, Тракия, Анадола, Близкия изток. Гръцкото изкуство и технологии се разпространяват в цялата тази елинистична общност, улеснени от свободното движение на хора, идеи, а и стоки в огромните елинистически царства на диадохите /наследници на Александър Велики/ и периферните им територии. Талантлив гръцки художник или тракиец, усвоил "занаята" в гръцко ателие, е изрисувал тези стенописи между 320-280 година пр. Хр. По-късно от последната дата е невъзможно да се появи такъв художник, тъй като Тракия е завладяна от келтите за шест десетилетия.

Така и трябва да ценим стенописите на Казанлъшката гробница - като великолепен паметник на елинистическата живопис, от който почти нищо не е останало дори в днешна Гърция".  Вижте обекта в списъка на световното културно наследство на Юнеско.

.

.

Плиска - възтановка на крепостта от фирма Трежър. Снимка Българската социална мрежа

.

Археоалогически резерват Плиска

-

Плиска е първата столица на българската държава, основана от Кан Аспарух и до 893 година освен столица, е била и един от най-големите и богати градове. Построена на равно място, но това е обяснимо за народ, който идва от просторните степи.

Три отбранителни пояса били изградени, за да предпазят града от нападение -ров със земен насип, крепостна стена и тухлено укрепление при самата цитадела. Ограденият от стени комплекс заемал площ от 23 кв. километра, но се предполага, че градът е бил много по-голям - колкото територията на съвременна Варна.
Откриването на първата българска столица, в която княз Борис е покръстил българите през 864 година, е истинска епопея, която напомня издирването на легендарната Троя от Шлиман. През 17 век на това място имало татарско селище, което носело името Абоба. През 1884 година тогавашният министър на просвещението на България Константин Иречек изказал предположението, че руините край селцето са най-вероятно останките на града, за който споменавали византийските хронисти. Да разреши загадката се заел друг чех Карел Шкорпил, който публикувал своето становище, че именно там е била столицата на Аспарух, Крум, Омуртаг и Маламир. Това определило и интереса на историците. В разкопките от българска страна взели участие Васил Златарски и Карел Шкорпил. Много скоро последният открил двата най-значими паметника на това място - Тронната зала и Голямата базилика. Така по безспорен начин било доказано, че именно там е била първата българска столица Плиска.

Днес разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да се посети по всяко време. А експозицията има предметите, свързани с бита, духовната и материална култура на някогашните жители на столицата. В двореца на Кан Крум, който заема 500 квадратни метра, изследователите откриват водохранилище, просторни бани и тайни изходи, през които при евентуална обсада неговите обитатели са могли безпрепятствено да го напуснат. По време на управлението на Омуртаг /814-831 г./ е извършено разширяване на града, довършват се крепостните стени и се построява Тронната зала.

Във външния град историците откриват останки от жилища, храмове, стопански сгради и работилници, а край Източната порта е величественият дворцов църковен комплекс, който включвал катедрала, архиепископски дворец и манастир, наречен Голямата базилика, защитена с висока над 4 метра каменна ограда. Нейният строеж, по всяка вероятност, е започнал веднага след приемането на християнството и в продължение на 250 години е бил средище на духовния живот на столицата и на тогавашна България.

Сградата, издигната върху неизвестен езически храм, предизвиква разгорещени дебати сред учените. Според едни, откритата под основите на базиликата сграда е гробницата на човек, загинал като мъченик за вярата /вероятно братът на Кан Маламир, Свети Боян, екзекутиран за предателство към традициите/. Но според друга, по-правдоподобна хипотеза, зданието било построено, за да послужи като мавзолей на българските канове. След покръстването се опитали да. го превърнат в катедрала, но конструкцията не издържала и се наложило цялостното му събаряне.

По-важно е, че тук, освен богослужебните книги, са се изучавали право, архитектура и строителство и че вероятно именно в него са работили приетите през 886 година от цар Борис Първи ученици на Кирил и Методий, поставили началото на новата книжовна школа на българо-славянската култура.

.

.

.
Мадарският конник, барелеф на скалите край село Мадара
.

Мадарският конник се намира на 20 километра от град Шумен и е знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Мадара“, намиращ се в бизост до едноименното село. Скалният барелеф е изсечен през VIII век след Хр. върху отвесна скала на височин 23 м.от земята.

Изобразява конник в естествена големина, куче, лъв и надписи на гръцки език. С лявата си ръка конникът държи поводите на коня си, а с дясната ръка е хвърлил късо копие върхулъв, паднал пред краката на коня.

Според една от теориите конникът изобразен върху скалата е самият Кан Тервел, представен като победител. Надписите съобщават за събития случили се през VIII - IX век по времето на управлението на кановете Тервел, Омуртаг и Кормисош. Барелефът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

БР: Допълнение от електронното издание Българска история.

Мадарският конник изобразява фигурата на воин-конник с височина около два метра, който държи в ръката си копие, насочено към фигурата на лъв, който държи в устата си змия. Отличават се и образите на куче и орел и надписи на гръцки език. 

По археологически сведения релефът е изсечен през VIII в. сл. Хр. Смята се, че той е дело на прабългарите, като цели да овековечи величието на Българската държава. Това е единственият в Европа скален релеф, който датира от периода на Средновековието.

Според една от тезите релефът изобразява Кан Тервел. Друга теория пък гласи, че Кан Омуртаг създал на това място голям религиозен комплекс за почит на божествата и Мадарският конник е само част от тази голяма композиция. В подкрепа на втората версия са намерените фигурки на божества и други обредни вещи в непосредствена близост до археологическия обект. Други характеристики на релефа също сочат за някаква духовна насоченост на изображението и има много различни тълкувания на неговото трансцендентално значение. 

Даже и да не сте имали удоволствието да видите с очите си впечатляващия релеф, то е много вероятно вече да сте запознати с неговото съществуване. Това не е изненадващо, имайки предвид, че той е една от най-големите забележителности на България и чрез национално допитване става ясно, че е най-големият символ на държавата.

Именно заради това е предложено образът да бъде изсечен на първата българска евромонета. Значението на обекта е световно признато, като той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

.

Web Analytics