30 000 ГОДИНИ ДРЕВНА ИСТОРИЯ НА ВАРНЕНСКИТЕ ЗЕМИ

Резултат с изображение за „проф. йордан детев и побитите камъни“

Побитите камъни 

Снимка: Васил Драгов - сътрудник на ПнаБ

.

а 15 км западно от Варна на площ от 246.3 ха. е разположен уникален и ендемичен феномен за Европа и света - “Побитите камъни”, известни са и като Каменната гора, част от Варненската пясъчна пустиня. Според Генетичният и Геологичният модел на проф. Иван Начев и на изследвания от други утвърдени учени, смята се, че са образувани в епохата на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).    Местността е съставена от каменни варовикови колони с неправилна цилиндрична форма, разположени в 14 групи, напълно равностойни по своята красота. 

За произхода на Побитите камъни съществуват над 10 хипотези в над 70 научни публикации. Напоследък се утвърждава метано-дериватната хипотеза, според която са образувани от мигриращи нагоре въглеводороди, те отлагат карбонат преминавайки през вместващите еоценски пясъци и образуват циментирани с карбонат пясъчни колони. В нейна подкрепа е и моделът на проф. Начев.

На няколко места в Побитите камъни са намерени палеолитни и мезолитни камъчни сечива, изработени преди 20 000–30 000 години и са едни от първите човешки следи по нашите земи. те са водили номадски начин на живот, занимавали се с лов и събиране на ядливи растения и плодове. Там също е установено и единственото находище от среднокаменната епоха (ок. 10 000–7000 г. пр. Хр.) в България, което съдържа голям брой кремъчни микролити – свидетелство за развитие от човека при изработване на съставните сечива от малки кремъчни пластини, дърво и кост. Тези от тях, които са били в Сакралния кръг на Побиите камъни (снимката по-долу), не са били използвани. А в Малката пещера са намерени върхове за стрели. (Изт. mgu.bg Мин.-геоложки у-т Сф) 

.

Пещерата край село Страшимирово.

Вестник "Свободен глас" брой 33 стр. от 3 - 10 Октомври 1909 г. пише: "Н. В. Кралицата на Великобритания Виктория и г-н. Шкорпил посетиха  Побитите камъни от Гебедже до Аладън". А вицеадмиралът от кралската флота Томас Абел - командир на хидрографския изследователски кораб "Спитфайър", посещава Побитите камъни и публикува в английската преса своите впечатления. (Изт. Страшимирово) 

За племената, обитаващи Варненския край по това време, можем да съдим от находките в откритите 10 потънали селища във Варненски езера след Черноморския потоп около 5650 г.

Ценните находки са съхранени във Варненския археологичен музей. Там наблизо в експронирания гроб на вожда-жрец от Варненския енеолитен некропол (4690 - 4320 г.пр.Хр) има набор от подобни сечива на труда, но вече изроботени от бронз, чрез технологията леене на металите. А неговият жезъл - символ на върховна царска власт, е каменна брадва със златна дръжка. И още нещо удивително: каменната брадва е положена върху брадва от бронз.

В трите споменати случая има сечива, които не са използвани и вероятно са сакрален израз на отношението на древните хора към труда, като средство за прогрес и благоденствие. От тези факти и от приликите на сечивата в посочените хилядолетия следва закономерният извод: те са изработени от хора, които имат общ произход и общо верою.

Но моето удивление, простете, не спря до тук. Преди години аз и хиляди варненци, белославци и девненци в почивните си дни посещавахме Побитите камъни да се насладим на чудно красивата местност и природа. Там и сега има един препоръчен от лекарите лековит извор. И като си припомня, че и ония древните хора през хилядолетията и те са пили от този извор, отново осъзнавам, че днешните Бълг-Арии сме едни от тях. А изворите си бликат от началото на времето, нали...

Отново към източника mgu.bg. През 1855 г. английският геолог Сират изследва уникалните каменни образувания и прави първите гравюри. А вицеадмиралът от английската кралска флота Томас Абел - командир на хидрографския изследователски кораб "Спитфайър" посещява Побитите камъни и публикува в английската преса своите впечатления.

Десет години по-рано – през 1828-29 г., руският военен кореспондент Виктор Тепляков прави първото описание и опит да разгадае произхода им. Следва описанието на англичанина Уилям Хамилтън през 1854, както и изследванията в по-ново време на геолозите Георги Златарски, Франц Тоула и на проф. Петър Николов Бакалов, основоположник на палеонтологията в България, който изказва хипотезата: "През миоцена морските води нахлуват по тия места и започват да  разрушават пропуканите скали. С течение на хилядолетия измива по-меките им части, а по-твърдите остават да стърчат като  стълбове.  Тогава започва дейността на вятъра, който придвижил огромни маси ситен морски пясък и той дооформя колоните.  Значителна роля имат и дъждовните води, докато се получила днешната чудновата картина на “Побитите камъни” - 

През цялата година в местността могат да се наблюдават 114 вида птици. Флората е представена от редки растителни видове: кактуси, планинска роза, флокс, акация, сухоустойчеви треви и др. Част от тях са включени в Червената книга на България и Европа като редки и застрашени видове. 

.

Bosque de Piedra, provincia de Varna, Bulgaria, 2016-05-27, DD 79.jpg

  Сакралният кръг в Побитите камъни - едно доказателство за човешко присъствие от 20 000–30 000 години. 

Снимка: Васил Драгов 

.

За хората, обитавали Варненския край по това време, можем да съдим по находките в откритите 10 потънали селища във Варненски езера след Черноморския потоп около 5650 г. А повече ще научим в следващата статия 

Варненският неолитен некропол - най-значимият паметник на древната "Култура Варна"

.

***

.

Web Analytics