ПОТВЪРДИХА ГО АВТОРИТЕТНИ ГЕНЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ,

ПУБЛИКУВАНИ В РЕНОМИРАНИ ИЗДАНИЯ СЛЕД НАУЧНА РЕДАКЦИЯ 

_____________________________________________________________________________________________

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Изследването бе направено с най-съвременна технология и методика от българо-италианския научен колектив. Изпъкват имената на директора на Института по експериментална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов, директора на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов и проф. Давид Карамели от Университета във Флоренция. Резултатите са публикувани в реномирано научно издание, след научна редакция (Peer reviewed): Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry.

Това проучване беше подкрепено от Фонд "Научни изследвания" на България, от италианското министерство, от Университета Progetti Ricerca Interesse Nazionale 2009 и от Института за международно образование на България.

.

Във втората част на научния проект проф. Йордан Йорданов предостави за анализ

на митохондриална ДНК останки на индивиди, намерени при археологически разкопки – от средновековни некрополи от VIII-Х в. от н.е. и тракийски от VIII-VI в. пр.Хр. Това изследване също е сложно, тъй като митохондриална ДНК може да бъде взета не просто от костен материал, а само от пулпата на кътните зъби чрез разпрашаването им, защото митохондриалната хромозома там се съхранява най-добре, обясни д-р Десислава Нешева - деен участник в изследването. Бяха изследвани 100 наши предци, намерени при разкопки в различни селища на страната. Сравнителният анализ и тук показва много точно различните влияния в българския генофонд – тракийското, българското и славянското в древните българи и в днешните им наследници.

.

Университетът във Флоренция, създаден през 1321 г. под името Studium generale

то най-важните изводи

Допълнително бяха изследвани и различията в Y-хромозомите на 808 български мъже и се установи, че в генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи:

* 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата древна родина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхното демографско развитие след овладяването на земеделието.

* Българите гени са характерни, почти идентични за местното население, те имат редки и уникални генни комбинации. 

* Българите заемат междинно място между източноевропейските и средиземноморските популации и са много далеч от тюркските народи – едва 1.5% от българите носят генетични маркери, характерни за тюрките.

* Противно на широко разпространените и лишени от всякакво основание тези, че българите са смесен народ и "който не е минал оттук, той не е оставил гените си", резултатите от това изследване убедително показват, че българският народ има изключително единно генетично ядро.

.

Изследователите отдавна твърдят това на базата на консерватизма и устойчивостта на българския език, на духовната и материална култура на народа ни. Защото един смесен народ не би могъл да съхрани език и обичаи в продължение на толкова хилядолетия на възход и падение. Причина за това е е чистата кръв, която дедите ни са пазили ревностно, като най-стар европейски народ, създател на съвременната цивилизация.

.

"За да оприделиме структурата и произхода на генофонда на българите, ние разгледахме различията в Y-хромозомата на 855 български мъже без роднински връзки помежду им. Установихме, че генетичният фонд у съвременните българи се представлява предимно от западно-евразийски хаплогрупи (около 40% принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423 и 20% – към R-M17 ). Хаплогрупите, разпространени в Близкия изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23 *), се срещат в честоти съответно от 19% и 5%. А хаплогрупите C, N и Q, характерни за алтайски и централно азиатски тюркски популации, се срещат в само 1.5%.

На трето място е общата евразийска хаплогрупа R-M17, която се среща при 17.5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източният клон на западно-евразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) На следващо място е Hg I-M253 (4.3%), която е харктерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J-M241 и J-M53 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани с честота от 3.8% и 2.4% респективно. Останалите хаплогрупи са с честота по-малко от 2%.

.

Карта №3 на миграцията на европейски народи, притежаващи хипогрупата E_expansion 4000-10 000 г.пр.н.е, започнала от тяхната прародни Черноморски земи около древна Варна. А те, принудени от Черноморския потоп, са се преселили към Западна Европа и Гърция, а други към Египет, Шумер, Иран, Индия Бактрия и Памир. Там са създали нов генетичен генезис, наречен индоевропейски народи - 3000-2000 г. пр. н.е. Източник: Gurnale New Clues about Their Ancestry

нализът на българското генетично потекло дава следните резултати:

1.  R-L23 се среща в Източна България от края на ледниковия период;

2.  Хаплогрупа E-V13 има мезолитна (ок. 10 000 г. пр. Хр.,) възраст в България, откъдето се разпространява след пристигането на хора, развили селското стопанство;

3.  Хаплогрупа J-M241 отразява неолитното разпространение в различни посоки на най-ранните земеделски общества по Черноморието.

4.  Българите са сред европейските народи, генетично са далеч от тюркскоезичните групи от Централна и югозападна Азия.

5.  В рамките на страната генетичните вариации са обособени в различни райони на България. (Отново погледнете картите по-горе)

"От генетична гледна точка последните анализи на митохондриална ДНК и на автозомите показват, че хромозомните вариации на съвременните българите попадат между източноевропейските и средиземноморските популации. В частност, почти целият фонд от митохондриална ДНК на българите има западно-евразийски произход и включва отличителни генетични маркери от всичките европейски популационни вълни от късно-палеолитната колонизация на Европа до по-скорошната ‘неолитизация’ на Европа".

.

"Изключвайки босненците и македонските гърци, за които стандартната грешка в техните ограничени по размер изследвания е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на мезолита, се срещат в проби от Западна България (9.3±3 хиляди г.) Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Анадола (10.6±3 хиляди г.), показва, че E-V13 вече е съществувала (освен ако не е възникнала) през мезалита там, откъдето се е разпространила при развитието на земеделието" - се отбелязва в изследването.

.
Тези открития показват, че съвременният български генофонд е подчертано еднороден и съответства на предишни заключения, че хаплогрупа I-M423 е генетично наследство от ловците и събирачите на плодове от природата, обитавали Балканите през мезолита и тяхното разпространение след овладяване на земеделието . Непременно трябва да се отбележи, че българските генни проби са разпръснати по целия спектър и принадлежат към разрастнали се впоследствие редки и уникални хаплотипове.

Разнообразието е обяснимо поради дълбоката древност на I-M423 в България.По данни на "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry. Публикация след научна редакция за достоверност

.

Ето и мнението на проф. Иво Кременски -

когато бе ръководител на Националната генна лаборатория

При българските мъже се откриха маркери от население, живеещо на Балканите от преди 7800 години. Това се потвърждава и от археологически находки, които се намират от този период по нашите земи. Същественото е, че то е създало висока развита цивилизация. Сега мъжете ни носят техните гени.

Ние сме много хетерогенна група от местно население бълг-арии, траки, и славяни, Това генно разнообразие означава по-рядко възникване на наследствени болести, защото по-рядко ще се срещнат хора с един и същ родствен корен.

Другата важна особеност е, че приносът на древните бълг-арии е съществен в нашия генофонд, което ни отличава от славянските и другите западно и северно еврпейски народи. В митохондриалната ДНК при българи се откриват малко над 1 % азиатски генетични характеристики - сподели в списание "Гео" проф. Иво Кременски.

.

Един типичен Арий в характерен за българите ямурлуг, с бръсната до темето глава и спусната плитка, наречена кика. Снимката е предоставена от проф. Георги Бакалов, когато бе директор на ДДА.

.

егаизследване на Американското дружество по генетика, разчете човешкия геном, с данни за генни разселения от нашите земи, тръгващи от Балканите преди хилядолетия. Констатирано бе, че геномът на нашите съотечественици, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, ги регистрира като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. А според споменатия по-преди Българският генпроект от преди 10-12 хиляди години.

.

Интересни са разсъжденията за ариите и на проф. Анатолий Клисьов от Хардварския университет - САЩ. Той е руско-американски биохимик, автор на книги, посветени на ДНК-генеалогията. Най-известна е "Арийските народи в просторите на Евразия".

"Нашето проучване показа, че ариите се раждат на Балканите и там живеят от преди 12 000 години. Около V хил.пр.н.е. отиват в Индия, където се установяват и сега там живеят милиони техни потомци. Нова вълна на ариите, със същите Хаплотипове, пътува към Иран в ІІІ хил.пр.н.е. И в двете страни те и сега се зоват арии, защото това е записано в древните индийски Веди и в иранските легенди. Доскоро науката не знаеше как да ги обозначи в "научни термини". 

От гледна точка на генеалогията, от огромния масив данни, натрупани в лингвистиката и от историческия сравнителен анализ, след като преселниците от Балканите арии в Индия и Иран създават народ, наречен в по-ново време "евроазийски". Неизбежно следва, че "евроиндийските" езици също се появяват след пристигането на балканските арии и са резултат от появата им там в ІІІ - ІІ хил.пр.н.е." - твърди проф. Анатолий Клисьов, участник в мащабното изследване Масив на европейската миграция, отразено в научното списание NATURE, 11 юни 2015 и в картата на световния Атлас по-горе.

Когато трайно се настаняват да живеят в древна Индия всеки техен жрец-колобър е изповядвал, наследени от своите деди. А от умните, най-талантливите са записвали казаното от тях и са го пресъздали в 60 000 стиха на Ведите, най-древната литературна и научна творба в света.(

.
езултатите от нашите и на други учени генетичните проучвания отново доказаха теорията - продължава проф. Кисьов, според която българите са потомци на първия цивилизован народ на Eвропа – ариите и на техните наследници бълг-ариите и траките: “(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.” Превод:  "(i) R-L23 * присъства в Източна България след ледниковия период; (Ii) haplogroup E-V13 има мезолитна епоха в България, откъдето се е разширила след пристигането на древните фермери със своето селско стопанство; и генът (Iii) haplogroup J-M241 вероятно отразява времето на неолита и неговото разширяване на изток от най-ранните места по Черноморието".)

Въпреки, че не съществува родство между българите и индийските популации, все пак има връзка между тях и кастата на индийските брамини-наследници на ариите. От други генетични проучвания стана ясно, че те са потомци на хора дошли от Югоизточна Европа. Става дума за изследвания на Ж. .Жао, Ф.Кан, М. Боркар, Р. Херера, С. Агравал: “Presence of three different paternal lineages among North Indians: A study of 560 Y chromosomes”. (Превод: "Наличие на три различни бащински потомства сред северните индийци: Изследване на 560 Y хромозоми"), присъствие на генетичните маркери J2, E, G при индийските брамини. Тези маркери не са характерни за местното население на Средна Азия, но се намират при българите и населението на Балканите.

Към този текст на проф. Анатолий Клисьов трябва да се прибави мнението на летописците Стефан Византийски, Херодот и редица други, според които най-древното име на Тракия е Ария, което обозначава, че ариите са предци на бълг-ариите и траките. 

И накрая на тази статия ще дам думата на древния летописец Анастасий Библиотекар,

който  има доблестта на Цариградския Вселенски Събор в 869-870 г. да обяви: „Българите, които по родово право завзеха родината си”. Той е от малцината древни и съвременни историци, които прозряха съдбата на старите българите, които са били принудени от Черноморския потоп да напуснат родината си преди 7800 години и след хилядолетни разселения и щедро разпространение на своята висока култура в Азия да се завърнат през 680 година в своята древна родина, сегашната Дунавска България. А сключеният мирен договор тогава деюре утвърждава възвърнатото владеене на тези наследствени земи от дедите ни. 2]и Anastasius Bibliothecarius, Chronographia tripertita, p. 227 = ЛИБИ, II, c. 249—250.

.

Литература: Йорданов, Йордан и колектив. Антропология на населението на България в края на XX в. Акад. издателство „Проф. Марин Дринов” към БАН, 2006. Попов, Методий. Антропология на българския народ, том I, Физически облик на българите. БАН, 1959.

.

Публикация: Николай Увалиев  21 юни 2019 

А сега да побързаме да разлистим страниците на Епоса "Джафгар Тарихи", поредицата от статии

и на Българската космическа свастика

.

Работен сектор

.

Българинът с дълбоко уважение казва: "От хляба по-голям няма!". Тази поука важи и за "От вида на хляба по-голяма истина няма!" И в далечните хилядолетия и сега българските жени спазват традицията, като украсяват със свастики обредните погачи. Снимка: Кърджалийския музей.

.

.

.

.