Те са на около 1.5 милиона години и са почти два пъти по-стари от смятаните доскоро за най-древни останки от испанската пещера Атапуерка. Откритията в “Козарника” променят напълно досегашните хипотези за появата и развитието на първите хора в Европа. Следите в нашата пещера говорят за по-ранен етап на развитието на човека и променят цялостните представи за човешките преселения извън Африка - е мнението на доц. Николай Сираков от БАН и д-р Жан-Люк Гуадели от Университета в  Бордо за най-старата човешка символична изява в Европа

.

Сред най-древните находки там е конска кост с нарези, направени най-вероятно от хомо ергастер преди 1.5 милиона години. Смята се, че тези нарези са най-ранната символична изява в света, известна на науката досега. В земния пласт, в който е намерена костта, са открити и човешки останки – зъб, който най-вероятно е на хомо ергастер отпреди 1.4 до 1.5 милиона години.  В същата пещера са намерени и първите останки от съвременни хора в Европа, което говори, че хомо сапиенс е извървял същия път като своите предшественици и при навлизането в Европа се е отбил в пещерите “Козарника" и Мгурата. Находките и рисунките от неговото присъствие там са отпреди 40-43 000 години и също са по-стари от всички други следи в Европа.

.

.Конски ребра с нарези – календар или друг вид броене на първите съвременни хора в Европа отпреди 42-43 000 години. И тази находка е намерена в пещерата "Козарника"

.
Сензационните открития остават в сянка

Въпреки огромните успехи в тази историческа сфера палеолитната археология все още остава  в сянка, но носи много ценна информация за българската и за световната наука. Причината тези открития да стават ясни чак сега е: изследването на палеолита в България започва сравнително късно, чак през последните години.                                                                                               По същия проект се водят палеолитни разкопки и в известната пещера “Темната дупка”. Има и интересни находки на открито в Родопите, които доказват, че хората от палеолита са умеели да живеят и в планински условия – на височина 1600 метра. Ст.н.с. Свобода Сиракова пък е открила у нас най-голямата в Европа работилница за върхове на копия.

.

.

Преди да бъдат разучени по-подробно палеолитните останки в България, учените нямаха друг избор освен да подкрепят хипотезите, че входът към Европа е бил Гибралтарския проток или че първите хора са минали през предполагаемата суша между Италия и Северна Африка. Макар че така пътят им значително се удължава и макар че маршрутът през Балканите изглежда доста по-логичен, в науката липсата на доказателства води до там, една теория въобще да не бъде разглеждана. А у нас доказателства доскоро наистина нямаше. Благодарение на екипа на Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели обаче балканската хипотеза се разглежда сериозно в научния обмен през последните 7 години.

Това, което се знае със сигурност за първите хора, е, че са били в Африка преди около 2.5 милиона години. Става въпрос за човешки общности, които са разполагали с лагери, артефакти и оръжие. По още неизяснени причини те започват да напускат Африка и да поемат на изток към райони с приблизително същите тропични климатични условия. Европейското заселване става доста по-късно поради по-студения климат и в началото хората заселват само южна Европа. От животинските останки от този период може да се съди, че по това време Балканите са имали същия климат като Северна Африка. У нас са намерени следи от лъвове, хиени и дори хистрикс – африканското бодливо свинче.

До неотдавна за най-старите европейски следи от човек се считаха в пещерата Атапуерка в Испания и в Исерния ла Пинета в централна Италия. Там те са от преди около 800 000 години и са от по-развита култура, отколкото намерените в “Козарника” от преди 1 500 000 години. Името на човешкия вид, който пръв населява Европа, най-вероятно е хомо ергастер – работливият човек.

.

Източници: Димитър Николов - Вестник Новинар и Доказателства.БГ