ПЪРВОТО ЧОВЕШКО ПРИСЪСТВИЕ ОТ ПРЕДИ 1.5 МИЛИОНА ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ

.

.

Конска кост отпреди 1.5 милиона години, намерена в пещерата "Козарника". Резките по костта са смятани за първата символична изява на хората в Европа. Вероятно това е част от някакво разумно отбелязване. Снимки архив: "Новинар"

.

зследователи-археолози доказаха, че Балканите са били първата врата към заселването на европейския континент. Според откритията на френски и български учени от Асоциираната европейска лаборатория “B I N E K” първите европейци са живели по нашите земи. Данните от дългогодишните изследвания в пещерата “Козарника” край Белоградчик показват, че в България са най-старите следи от човешка дейност в Европа.
Тези следи са на около 1.5 милиона години и са почти два пъти по-стари от смятаните доскоро за най-древни останки от испанската пещера Атапуерка. Откритията в “Козарника” променят напълно досегашните хипотези за появата и развитието на първите хора в Европа. Следите в нашата пещера говорят за по-ранен етап на развитието на човека и променят цялостните представи за човешките преселения извън Африка.
.
Доц. Николай Сираков от БАН и д-р Жан-Люк Гуадели от Университета в  Бордо разказват за най-старите следи от човешка символична изява в Европа
.
Сред най-древните находки там е конска кост с нарези, направени най-вероятно от хомо ергастер преди 1.5 милиона години. Смята се, че тези нарези са най-ранната символична изява в света, известна на науката досега. В земния пласт, в който е намерена костта, са открити и човешки останки – зъб, който най-вероятно е на хомо ергастер отпреди 1.4 до 1.5 милиона години. Разкопките продължават и нищо не изключва възможността да бъдат открити още по-древни находки. Засега пластът отпреди 1.6 милиона години е слабо разкрит. Археолозите работят изключително внимателно, за да не пропуснат следа от човешко присъствие в пещерата. Палеолитните разкопки отнемат доста повече време от тези на пластове от по-ново време. Най-древните човешки останки в пещерата говорят, че първите хора в Европа са били по-назад в развитието си отколкото се смяташе. Останките са отпреди олдувайската култура – по-дребни са и се намират само отломъци и ретуширани форми. В същата пещера са намерени и първите останки от съвременни хора в Европа, което говори, че хомо сапиенс е извървял същия път като своите предшественици и при навлизането в Европа се е отбил в пещерата “Козарника”. Следите от неговото присъствие там са отпреди 40 000 години и също са по-стари от всички други следи в Европа.
.
.Конски ребра с нарези – календар или друг вид броене на първите съвременни хора в Европа отпреди 40 000 години. И тази находка е намерена в пещерата "Козарника"
.
Сензационните открития остават в сянка
.
Въпреки огромните успехи в тази историческа сфера палеолитната археология все още остава някак си в сянка у нас, но носят много ценна информация не само за българската, а за световната наука. Причината тези открития да стават ясни чак сега, е, че изследването на палеолита в България започва сравнително късно. За разлика от страни като Франция, където историята на човешкия вид се изучава от почти два века, у нас този толкова ранен и труден за изследване период предизвика интерес чак през последните години. Находките дават надежди да се смята, че “Козарника” и други български пещери могат да се превърнат в следващия “Кроманьон”. Палеолитни находки има не само в пещерата край Белоградчик. По същия проект се водят палеолитни разкопки и в известната пещера “Темната дупка”. Има и интересни находки на открито в Родопите, които доказват, че хората от палеолита са умеели да живеят и в планински условия – на височина 1600 метра. Ст.н.с. Свобода Сиракова пък е открила у нас най-голямата в Европа работилница за върхове на копия.
.
.
Досегашните теории
.
Преди да бъдат разучени по-подробно палеолитните останки в България, учените нямаха друг избор освен да подкрепят хипотезите, че входът към Европа е бил Гибралтарския проток или че първите хора са минали през предполагаемата суша между Италия и Северна Африка. Макар че така пътят им значително се удължава и макар че маршрутът през Балканите изглежда доста по-логичен, в науката липсата на доказателства води до там, една теория въобще да не бъде разглеждана. А у нас доказателства доскоро наистина нямаше. Благодарение на екипа на Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели обаче балканската хипотеза се разглежда сериозно в научния обмен през последните 7 години.
Това, което се знае със сигурност за първите хора, е, че са били в Африка преди около 2.5 милиона години. Става въпрос за човешки общности, които са разполагали с лагери, артефакти и оръжие. По още неизяснени причини те започват да напускат Африка и да поемат на изток към райони с приблизително същите тропични климатични условия. Европейското заселване става доста по-късно поради по-студения климат и в началото хората заселват само южна Европа. От животинските останки от този период може да се съди, че по това време Балканите са имали същия климат като Северна Африка. У нас са намерени следи от лъвове, хиени и дори хистрикс – африканското бодливо свинче.
До неотдавна за най-старите европейски следи от човек се считаха в пещерата Атапуерка в Испания и в Исерния ла Пинета в централна Италия. Там те са от преди около 800 000 години и са от по-развита култура, отколкото намерените в “Козарника” от преди 1 500 000 години. Името на човешкия вид, който пръв населява Европа, най-вероятно е хомо ергастер – работливият човек.
.
Проектът е подкрепен от Европейския съюз
..
 Резултат с изображение за човешки следи в пещерата Козарника
Доц. Николай Сираков, д-р ИН, край археологическия обект "Козарника"
.
Проектът, който доказа, че Балканите са вратата на Европа, е част от Асоциираната европейска лаборатория “B I N E K”. Инициалите идват от названието на български - Балканите И Началото на Европейската Култура. Според ст.н.с. д-р Николай Сираков нищо от постигнатото не би било възможно без помощта на сътрудниците от екипа: ст.н.с. д-р Свобода Сиракова, ст.н.с. д-р Стефанка Иванова, (НАИМ БАН) ст.н.с. д-р Васил Попов (Зоол. Инст. БАН), д-р Катрин Ферие (Унив. Бордо), д-р Филип Фернандес (Унив. Екс-ан-Прованс). Българо-френският проект за изучаване на най-древната праистория съществува повече от 20 години. След промените през 1989г. обаче финансирането от БАН и от регионалните музеи спира и учените са принудени да търсят други възможности. Дълго време финансирането е било от френска страна, а през последните години от страна на ЕС.
Асоциираната лаборатория е създадена една година преди влизането на България в ЕС и е първата  форма на сътрудничество в България. Идеята на лабораторията, която е на територията на България, е шест месеца в годината заедно с българите да работят европейски учени, които да получават заплатите си тук, сподели Николай Сираков. 
.
.Източници: Димитър Николов - Вестник Новинар и Доказателства.БГ 
.
.
Към Антропо-генетичната идентичност на българския народ

 

.
Web Analytics