НЕТЛЕНЕН ЛЪЧ НА ПЪТЕВОДНАТА ПОЕТИЧНА ЗВЕЗДА

.

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ВИРТУАЛНИЯ МУЗЕЙ НА ВЕЛИКАТА РУСКА ПОЕТЕСА АННА АХМАТОВА,

КОЯТО ИМА ДРЕВЕН БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

.

.

Със своето творчество и драматичен живот поетесата Ахматова единствено заслужи имeто Анна Всерусийска, както първо я нарече голямата Марина Цветаева, защото нейното достойнство и воля да се бори за духовната свобода подобава на царица на поетите. Писателката Haдeждa Мaндeлщaм, живяла десетилетия заедно с Ахматова, в своeто изслeдвaнe отбелязва, че тя обxвaщa много по-шиpок периметър в руската духовност от дpуги вeлики pуски поeти. Зaтовa и тя я нарича - Aннa нa цялa Pусия.

.

.

НАКРАТКО ЩЕ ВИ РАЗКАЖА ЗА СЕБЕ СИ

Родена съм на 11 (23) юли 1889 година край Одеса (Голям фонтан). По това време баща ми беше пътуващ флотски инженер. Като дете бях преместена на север - отначало в Павловск, след това в Царско село. Там живях до шестнадесетата си година.

Първите ми спомени са царскоселски: зеленото влажно великолепие на парковете, ливадата, където ме водеше моята бавачка, хиподрумът, по който препускаха малки пъстри кончета, старата железопътна гара.

Всяко лято прекарвах край Севастопол, на брега на Стрелецкия залив, и там обикнах морето. Най-силното ми впечатление от онези години е древният Херсонес, край който живеехме.

Научих се да чета по азбуката на Лев Толстой. На пет години, докато слушах как учителката се занимава с по-големите деца, аз също започнах да говоря по френски.

Първото си стихотворение написах, когато бях на единадесет години. За мен стиховете започнаха не от Пушкин и Лермонтов, а от Державин ("По случай раждането на порфиродния отрок") и Некрасов ("Мраз - Червен нос"). Тези творби знаеше наизуст майка ми.

Постъпих в юридическия факултет на Висшите женски курсове в Киев. Докато трябваше да уча история на правото и особено латински, бях доволна, а когато дойде ред на чисто юридическите предмети, охладнях към курсовете.

В Петербург следвах Висшите историко-литературни курсове на Раев. По това време вече пишех стихове. Когато ми показаха коректурите на "Кипарисово ковчеже" от Инокентий Аненски, аз бях поразена и ги четях, забравяйки всичко на света.

Две пролети (1910 и 1911) прекарах в Париж, където бях свидетелка на първите триумфи на руския балет. През 1912 година пропътувах Северна Италия (Генуа, Пиза, Флоренция, Падуа, Венеция). Впечатлението ми от италианската живопис и архитектура беше огромно: то прилича на сън, който се помни цял живот.

.

Анна Ахматова и поетът Николай Гумильов в Царско село. Той, негови приятели и тя са създатели на движението в световната култура "Акмеизъм" 

.

През 1910 година се забеляза кризис в символизма и начеващите поети вече не се стремяха към това течение. Едни се насочиха към футуризма, други - към акмеизма. Аз станах "акмеистка". .                                                                                                                

В 1912 година излезе първият ми стихотворен сборник "Вечер". Напечатан бе всичко в триста екземпляра. Критиката се отнесе към него благосклонно. През март 1914 година излезе втората ми книга "Броеница".

Всяко лято прекарвах в бившата Тверска губерния, на 15 версти от Бежецк. Това е неживописно място: разорани на равни квадрати върху хълмиста местност поля, мелници, тресавища, пресушени блата, "вратички", жита, жита... Там написах почти целия си сборник "Бяло ято". Той излезе през септември 1917 година.

След Октомврийската революция работих в библиотеката на Агрономическия институт, сътрудничех в различни издания. В 1921 година излезе сборникът мои стихове "Подрумник", а през 1922 година - книгата "Anno domini".

Примерно от средата на двайсетте години започнах много усърдно и с голям интерес да се занимавам с арихитектурата на стария Петербург и с изучаване на живота и творчеството на Пушкин. Резултат на моите пушкински студии бяха три работи - за "Златното петле", за "Адолф" на Бенжамен Констан и за "Каменния гост". Всички те по онова време бяха напечатани. Сега готвя книга "Гибелта на Пушкин".

Отечествената война от 1941 година ме завари в Ленинград. В края на септември, вече по време на блокадата, отлетях със самолет за Москва.

До май 1944 година живях в Ташкент, жадно ловях новините от Ленинград, от фронта. Както и другите поети, често гостувах в болници, четях стихове пред ранени бойци. В Ташкент за пръв път разбрах какво означават в палещ зной дървесната сянка и звукът на водата. И още разбрах какво е човешка доброта: в Ташкент много и често боледувах.

През май 1944 година долетях в пролетна Москва, вече пълна с радостни надежди и очакване на близката победа. През юни се върнах в Ленинград.

Отдавна ме интересуваха въпросите на художествения превод. В следвоенните години превеждах много. Особено ме увлякоха древната корейска поезия и сръбският народен епос.

Читателят в тази книга ще види, че аз не съм престанала да пиша стихове. За мен те са връзката ми с времето, с новия живот на моя народ. Когато ги пишех, аз живеех с онези ритми, които звучаха в героичната история на моята страна. Щастлива съм, че живях в тези години

и видях събития, които нямат равни на себе си.


Автограф на Анна Ахматова

Архив на Е`Библиотека "Паметта на българите"

.

© Иван Николов, превод от руски

Източник: Литернет 
============================= 

.
.
Семейство Горенко през 1894 г.
.
Анна Ахматова е родена на 24 юни 1889 в предградието на Одеса, Great Fountain. Нейният баща - Андрей Антонович Горенко, е военен инженер, а майка й - Ина Еразмовна, се посвещава на своите шест деца - Андрей, Ина, Анна, Oйя, Ирина, Костя и Виктор. Когато Анна е на единадесет месеца, семейството се премества на север, първо в Павловск и след това в Царско село. Но всяко лято се завръщат на брега на Черно море. По думите на брат си Андрей, Аня бе много любознателно дете, умееше да плува като риба.
..
Дворецът в Царско село
.
Анна израства в атмосферата доста необичайно за бъдещето на поетесата. В къщата почти няма книги, с изключение на големия том на Некрасов, които Аня има право да чете при почивките си. Но майка й има любов към поезията и рецитира на децата наизуст стихове от Некрасов и Державин. По някакви необясними причини всички бяха убедени, че Аня ще стане поетеса, дори преди тя да напише първите свои стихове.
Тя доста рано започва да говори френски - научава го като взема уроци заедно с по-големи деца. На десет години е приета в училището в Царско село. Няколко месеца по-късно Аня е тежко болна и лежи в безсъзнание в продължение на седмица и създава безпокойство, че няма да оцелее. Когато идва на себе си, остава глуха за известно време, но всичко отминава без видими следи. Оттогава тя започва да пише стихове.
.
.
 Малката Аня
.

Със вързопче със пенал и книги 
от училище се връщах вкъщи.

И отново момиченце босо

край морето бих станала аз, 

пак корона от плитки да нося

и да пея с вълнуващ глас.

.
..
В навечерието на Коледа през 1903 година Аня се среща с приятеля на братята си Николай Гумильов и споделят интересите си по музика. На Аня тези среща не прави силно впечатление. Но за Николай от този ден се зараждат най-страстни и дълбоки чувства. Той се влюбва в Анна от пръв поглед.
Анна го впечатлява с необичайната си, загадъчна и омагьосваща красота. А той е с висок ръст, дълга, гъста черна коса, красиви бели ръце и светещи сиви очи, почти бяло лице с античен вид. Но близо десет години тя държи позицията им в живота да остане НЕ и продължава страстно да пише стихове.
Коля Гумильов е само три години по-възрастен от Aня и вече е успешен поет. Голям почитател е на френските символисти. Той твърди съзнателно, че фатално несподелената любов е един от основните стимули на избрания начин на живот.
Той посвещава на Аня стихове, опитвайки да я впечатли, даже използва различни ефектни безумия - например на нейния рожден ден й донася букет  цветя, оскубани под прозорците на императорския дворец. На Великден 1905 година, той дори прави опит да се самоубие. Аня е шокирана и уплашена, избягва да го вижда.
.
 Aннa - ученичка през 1904 г., Царско село
..
.През 1905 година родителите на Анна се разделят. Бащата излиза в пенсия и се установява в Санкт Петербург, а майката с децата си отиват ​​в Евпатория. Aнна  трябва бързо да се подготви за допускане до последния клас на училището, защото дълго време пътуваха. През пролетта на 1906 година Анна е приета в училището в Киев. През летата се завръща в Евпатория, където спира от завръщането си от Париж и Николай Гумильов. Там е участвал в публикуването на малък литературен алманах "Sirius" и публикува стихотворение от Анна.
Интересно е от къде идва литературният псевдоним на Анна. "Баща ми като разбра за поетичните ми пристрастия ме помоли: " Не ме позори! Не споменавай името ми в писанията си!" От тогава Анна взема семейното име на своята прабаба, Федосейевна  Параскева, чиито род идва от хан Ахмат. Така в руската култура изгрява името на поетесата Анна Ахматова.
 .
Гумильов има чести посещения в Париж и редовно идва през лятото, когато Анна и майка му живеят в Севастопол. Там той отсяда в съседната къща, за да бъде по-близо до тях. Не след дълго тръгва за Франция и бива арестуван за скитничество. А през декември отново се опитва да се самоубие. Ден по-късно е намерен в безсъзнание в Булонския лес ...
.
.
  Николай Степанович Гумильов (1873-1946), художник Фармаковски  (1873-1946)
.
През есента на 1907 година Анна влиза в Юридическия факултет на университета в Киев и учи история на правото и латински. През април Гумильов отново предлага на Анна трайна връзка. Следващият безуспешен резултат е през лятото на 1908 година. Не след дълго отива с научна цел в Кайро и в градината Ezbekie прави последен опит за самоубийство. С този инцидент мисълта за самоубийство става омразна за него.
.
През май 1909 година Гумильов идва в  Liustdorf, където Анна живее и се  се грижи за болната си майка. Той отново и отново прави настойчиво предложение за трайна връзка, но пак получава отказ. Обаче през ноември тя неочаквано скланя на увещанията му. Те се срещат в Киев на артистичната вечер "Островът". На приема тя прави силно впечатление, той не се отклонява от Aнна на нито крачка и пак и пак я увещава. До края на вечерта тя се съгласява да се омъжи за него.
Женят се на 25 април 1910 година в църквата Св. Никола Слободка близо до Киев. Роднините на Анна смятат, че бракът със сигурност е обречен на провал и никой от тях не присъства на сватбата. Това дълбоко я обижда.
..
.
Семейство Горенко, 1909 г. От ляво на дясно: Анна, брат й Андрей, майката Ина Еразмовна, брат й Виктор и сестрата Ойя. 
 
След сватбата
.
Анна и Николай заминават за Париж. Там тя се запознава с Амедео Модилиани - тогава неизвестен художник, който прави много от нейните портрети. Оцелял е само един от тях - останалите са унищожени при обсадата на Ленинград през войната. Някои смятат, че между тях се е случило нещо като роман. Но Ахматова не ни го припомня. А и те са имали твърде малко време, за да може да се случи нещо сериозн
Без значение колко силни са са чувствата им, но скоро след сватбата Гумильов се чувства натегнат от семейните връзки и на 25 септември 1910 година той отива в Абисиния. Оставена сама Ахматова се отдава на поезията. Когато в края на март 1911 г. той се завръща в Русия, съпругата му го посреща на гарата. Пита я "пише ли?". Тя кимва и отговаря "Ще прочетете". Накрая той кратко казва "Добре!" И след като преглежда сътвореното от нея от този момент започва да се отнася към поезията й с голямо уважение.
.
В края на лятото през 1910 година двамата се връщат в Русия и се установяват в Царско село. Гумильов представя Анна на свои колеги поети и те решават да организират обединение на млади поети. Наричат го "Гилдия на поетите, като приемат философията на астеизма и се противопоставят на символизма. Терминът "Acmeism" идва от гръцката дума "на върха", най-висока степен на съвършенството. Терминът "Acmeism" идва от гръцката дума "връх" - на върха, най-висока степен на съвършенство. Основатели са шестима: Осип Манделщам, Гумильов, Сергей Городецки, Анна Ахматова, Михаил и Владимир Занкевич. Но мнозина литературни критици по-късно свързват новата тенденция в съзвучие с името Анна Ахматова. Защото с основание може да се твърди, че тя широко е призната като една от най-великите поети на времето. 
.
.
 Анна Ахматова през 1910 г. 
.
През пролетта на 1912 излиза първият поетичен сборник на Ахматова "Вечер", серия от едва 300 екземпляра. Критиката го посреща много благоприятно. Славата буквално като вълна връхлита върху нея. За кратко време от непознатата Анна, момиче обичащо поезията и забавленията, тя се превръща в величествената млада поетеса Ахматова, както си спомнят всички, които я познаваха. Списания публикуват нейните портрети. Облеклото, прическите, поведението и стиховете й стават мода. 
През пролетта на 1912 г., когато съпругът й е на екскурзия до Италия и Швейцария, Анна е бременна. Тя прекарва лятото заедно с майка му в Степнево. Синът им Лев Гумильов се ражда на 1 октомври 1912 година. Почти веднага го отвеждат при неговата баба Никълъс. Анна не се противопоставя. В резултат на това Льов почти шестнайсет години живее с баба си и вижда родителите само от време на време ..
.
 
Къщата на семейство Гумильови в Степнево, Тверска област
.
Само няколко месеца след раждането на сина си, в началото на пролетта 1913 година Гумильов тръгва  в последното си пътуване до Африка - като ръководител на експедицията, организирана от Академията на науките.
В негово отсъствие Aнна води активен социален живот. Чете свои стихове на литературни вечери, среща се с критици и съграждани, организира поетичен магазин. В началото на 1914 година издава втория си поетичен сборник "Броеница", който е препечатан четири пъти. Тя постоянно е заобиколена от тълпа фенове и изтъкнати поети. 
.
. Н. Гумильов, Лев и Анна Ахматова
.
.
Известният вече поет и литературен критик Николай Недобров през 1915 г. пише статия, в която успява дълбоко да проникне и осветли поезията и творческия й процес. Този литературен анализ  е смятан за най-доброто от това, което е написано за Анна Ахматова в продължение на целия й живот. Вероятно това се дължи на това, че той отчаяно е влюбен в Анна Ахматова. Същото се твърди за поетите Александър Блок и Борис Пастернак. А Осип Манделщам е не само най-близък приятел, но в онези години той се опитва да се грижи за нея като творец и човек. Всички я почитат заради таланта и ума й, за нейната красота и стилно поведение като на царствена дъщеря.  
През 1914 година Недобров запознава Ахматова с най-добрия си приятел, поетът и художник Борис Анреп. Той живее и учи в Европа и се завръща в родината си, за да участва във войната.
.
Борис фон Анреп
.
Между Анна и Борис започна роминтачна вихрушка. Въпреки че те се срещат рядко, тази любов е една от най-силните в живота на Анна Ахматова. При изпращането на фронта Борис дава на Анна свят кръст, намерен в разрушената църква в Галисия. Този амулет тя носи до края на живота си.
.
В 1915 година отива на фронта и Гумильов. През пролетта той е ранен и Ахматова постоянно го посещава в болницата. През лятото както обикновено тя е в Степнево и написва голяма част от стихове за следващия си сборник. Но сериозно заболява от туберкулоза. Лекарите я посъветват да отиде веднага на юг и тя за известно време живее в Севастопол. След подобрение на здравето си се връща в Санкт Петербург, където продължава да се срещнат с Анреп. Срещите са редки, но толкова повече нежни и желани.
.
Но идва времето разделно на съдби, идеи и държави
.
През 1916 година поради политически заплахи Борис Анреп заминава за Англия. Завръща се в навечерието на Октомврийската революцията през февруари 1917 година. С риск на живота под обстрел той преминава по леда река Нева, за да се сбогува с Анна, преди да остане завинаги в Англия. На раздяла те пред Бога се свързват и си обменят пръстени. И странно ли е, защо в този тържествен, миг щастлив в жената-творец кристализират стиховете:

Как безпомощно, жадно и жарко глади 
студените мои ръце.

И не мога клепки да повдигна,

когато името ми произнася.

Тази дълбоко покъртителна духовна връзка на свободните и безгрешни Адам и Ева, разкъсана от 
идеологически противоборства, са повод великата поетеса да пресъздава своите гениални пророчески стихове. 
.
През годините поради цензурата тя получава нелегално от Борис Анреп само няколко картички. В Англия той става известен художник-мозайхист. На мозайката "Страданието на Света Мария" той изобразява Анна. В книгата си "White Flock", излязла през 1917 година, той й посвещава редица стихотворения. За последен път те се срещат през 1965 година в Париж. След близо половин век раздяла Борис споделя, че видял  пред себе си не "предишната очарователна, стройна и млада жена, а дама подобна на Екатерина Велика". А ето как Анна пресъздава поетичната картина от тая среща:

И очи на лице старинно
и загадъчни в мен се взряха...

На мен покорна е мечтата

в лика на сивите очи.

Личи радост в погледа спокоен 
под миглите му с цвят златист.

.
..
      "Въведение на Невръстната Света Анна". Милингър, Ирландия, художникът Борис Анреп деликатно изразява своето отношение към Анна Ахматова
. 
Междувременно Гумильов е удостоен с висок военен орден и води активен литературен живот, като дълго престоява в Лондон и в Париж. В Русия отново е през април 1918 година. Тези търсени от него дълги раздели са признак на разпадащи се чувства и семейни задължения. Дочакала го, на следващия ден Ахматова го моли за развод, заявявайки, че ще се омъжи за Владимир Шилейко.
.
Шилейко е известен асироголог и поет. Фактът, че Ахматова ще свържи с този болен, безумно ревнив и напълно неподходящ за съвместен живот човек, беше пълна изненада за всички, които я познаваха. По-късно тя заявява, че е привлечена от възможността да бъде полезна на този нуждаещ се човек. Анна и Владимир се премества в Фонтан дом и там бива напълно подчинена на волята му: в продължение на часове пише под диктовката му неговите преводи на асирийски, прави преводи за него, сече дърва, поддържа домакинството и къщата. Той буквално я държи под ключ, не позволява никъде да отиде, принуждава я да изгори неотворени всички получени писма, не й дава дори да пише стихове.
 .
.
 
Ана Ахматова. От неизвестен художник
 
От това насилие помага й да се освободи композиторът Артур Лоурие, с когото са приятели още през 1914 година. Той убеждава Шилейко да постъпи в болница, където остава в продължение на месец. През това време Ахматова получава от правителството малък апартамент в библиотеката на Института по Агрономство. Когато Шилейко е освободен от болницата, Ахматова го кани да се премести при нея. Там той вече  утихва. Накрая бракът им се разпада през лятото на 1921 година.
Много години по-късно обяснява причината за тази съюз: "Всичко това бе така нелепо!"- с горчива ирония казва тя. 
.
През август 1921 година Александър Блок умира. На погребението му Ахматова научава ужасната новина, че по политически причини е арестуван Гумильов и две седмици по-късно е бил застрелян. Също през август в Гърция братът на Анна - Андрю Горенко, се самоубива. Поетични импресии от тези трагични случаи са отразени в стихосбирката на Ахматова "Живовляк", който след това се допълва и се нарича "Anno Domini MCMXXI".
.
В те баснословные года.
                                      Тютчев 
.
Для того ль тебя носила
Я когда-то на руках,
Для того ль сияла сила
В голубых твоих глазах!
Вырос стройный и высокий,
Песни пел, мадеру пил,
К Анатолии далекой
Миноносец свой водил.
На Малаховом кургане
Офицера расстреляли
Без недели двадцать лет
Он глядел на Божий свет.
..
.
"Anno Domini MCMXXI".
.
Трагедията на целия й живт, расказана в няколко стиха. След този сборник Ахматова изпада в изолация и има публикувани само няколко стихотворения. Новият режим не благоприятства творби с чувства на интимност, аполитичност и благородство. Въпреки защитата на Александър Колонтай близките до властта критици със стръв се нахвърлят върху нея. През 1925 година над нейното име е наложено неофициална забрана. Тя не публикува в продължение на 15 години. Но в изпълнение на своя поетичен дълг твори, защото "все пак ще се чуе моя глас, щом за стихове не прощават, значи всички имат нужда от стихове" - с достойнство отвръща тя на репресията.

.

По това време всичките й най- близки приятели са мъртви или са емигрирали. Ахматова счита емиграцията за напълно неприемлива за себе си. Тя остава в Русия и макар несправедливо прокълната се превърна във "вътрешен емигрант"и то в продължение на много години. Но не би, не беше забравена! Поети и любители на нейните творби продължават тайно да рецитират стиховете й, художници и фотографи продължават вдъхновено  да я изобразяват, но поради страх от преследване не оставят следа с името си.  

Към днешна дата в "Музей Ана Ахматова" във Фонтан дом има повече от двеста нейни портрети, рисунки, скулптура и мозайки. Те са истински двеста огледала, които отразяват живота на великата поетеса и документират промените на духовното й състояние от триумфа до отчаянието, от възхода до падението, от щастието до изтезанието.

.
   Анна Ахматова и Лев Гумильов в болницата Марбле Палас (1926 г.)
 .
Всичките трагични преживелици се отразяват зле на здравето й. В началото на пролетта на 1925 година у Ахматова отново се изостря туберкулозата и лежи дълго в болница. После постъпва в старческия дом в Царско село, където е заедно със съпругата на Осип Манделщам. Там тя постоянно е посетена от Николай Пунин, историк и критик. Около година по-късно Ахматова се съгласява да се премести при него в Фонтан дом, където условията са по-добри. Но в следващите стихове ще усетим, че въпреки тежката болест нейният дух е останал неуязвим, все така приветлив, жизне радостен и още нещо:
 .

Я научилась просто, мудро жить,
Смотреть на небо и молиться Богу,
И долго перед вечером бродить,
Чтоб утомить ненужную тревогу.
Когда шуршат в овраге лопухи
И никнет гроздь рябины желто-красной,
Слагаю я веселые стихи
О жизни тленной, тленной и прекрасной.
Я возвращаюсь.Лижет мне ладонь
Пушистый кот, мурлыкает умильней,
И яркий загорается огонь
На башенке озерной лесопильни.
Лишь изредка прорезывает тишь
Крик аиста, слетевшего на крышу.
И если в дверь мою ты постучишь,
Мне кажется, я даже не услышу.
.

4000491_anna_v_font_dome (580x387, 75Kb)
Фонтан дом, 1927 г. 
 .
Пунин беше много красив - всички казаха, че той прилича на младия Тютчев. Работи в Ермитажа и е специалист по модерна графика. Ахматова го обичаше, макар и много по-различно. Той остава официално женен и с Ахматова живеят в апартамент с  бившата му съпруга Анна Аренс и дъщеря й Ирен. Въпреки че двамата имат самостоятелна стая и обядват заедно, ситуацията е изключително напрегната.                                   
Поради отрицанието на издателите тя не е в състояние да публикува стихове и се насочва към научни изследвания. Изучава и анализира творчеството на Пушкин, проучва архитектурата и историята на Санкт Петербург.
През лятото на 1928 Пунин най-сетне приема сина на Анна - Лев, който по това време е вече на 16 години. Обстоятелствата около смъртта на баща му попречи да продължи учението си. Той едва успява да завърши училище, благодарение на това, че в училището директор е Александър - брат на Николай Пунин. По-късно, макар и с трудности, Лев успява да влезе в историческия факултет на Ленинградския университет.
През 1930 година Ахматова решава да напусне Пунин, но той с горещи молби е убеждава  да остане, като заплашва, че ще се  самоубие. Ахматова състрадателно остава във Фонтан дом, но искрено ще пише в дневника си: "И напразно ми шепнеш покорно за искрена любов. Замълчи! Как познавам аз притворните, изгладнели твои очи...".  
.
Лев Губильов
 . 
И все пак Анна издържа да остане само за кратко. След като напуска Фонтан дом тя изпада в крайната бедност. Въпреки това се старае облеклото й да има предишната елегантност. Когато почива един от старите й приятели, Ахматова си слага  подарения от него шал и не го сваля от врата си до началото на войната. Много тънка и стройна, с един и същ известен от младостта бретон, тя пак бе в състояние да направи впечатление, без значение колко стари са дрехите й. 

Всички, които я познаваха, отбелязват нейните усилия да се адаптира към ежедневието. Тя не знаеше да готви, пари дори вещи от приятелите си не приемаше, ако не успееше да откаже подаръците, почти веднага ги раздаваше на тия, които според нея се нуждаеха от тях повече. Тя самата много години живя на абсолютния минимум, но дори и в бедност остана кралица. Но безпределно откровена на себе си ще каже:
.

Ни овчарка съм, ни принцеса, 
вече и монахиня не съм -

в тази сива делнична рокля,

със криви токове аз.

.
Ана Ахматова
.
 .
През 1934 година е арестуван Осип Манделщам. Ахматова в този момент е била в дома му и изживява ужаса на терора. Година по-късно са арестувани Лев Гумильов и Николай Пунин. Ахматова е извикана в Москва на разпит. Все пак тя успява да предаде писмо-молба до Кремъл. Скоро те са освободени, но това беше само началото на репресиите върху тях.
Пунин разбира, че е обременен от брака с Ахматова, които сега, както се оказа, е заплаха за него. Той го показва по всякакъв начин, включително и с неговите изневяри. Привидно заявява, че му е скучно с Анна. Тя е пренудена да изтърпи всичко, тъй като няма средствата, а безплатните държавни квартири се раздават само на хора, които поддържат комунистическия режим. 
.
През март 1938 година отново е арестуван Лев Гумильов...
.
Уводили тебя на рассвете,
За тобой, как на выносе, шла,
В темной горнице плакали дети,
У божницы свеча оплыла.
На губах твоих холод иконки.
Смертный пот на челе... не забыть!
Буду я, как стрелецкие женки,
Под кремлевскими башнями выть.

Из "Реквием",1935
.
Лев престоява седемнадесет месеца под стража и е осъден на смърт. През това време майка му стои неотлъчно пред дверите на затвора с мълчаливата молба да бъде помилван. Накрая присъдата бива заменена със заточаване в строг затворническия лагер Гулак в Сибир.
.
През ноември същата година Ахматова най-накрая прекъсва връзката си с Пунин. По решение на градския социален отдел бива настанена в другата стая на същия апартамент. Сега тя живее в още по-крайна бедност, често само на чай и черен хляб. Всеки ден стои на дългата опашка, за да даде на сина си оскъдна храна. Тогава тя започва да пише поетичния цикъл "Реквием", в който отразява своите терзания. Оригиналите на стиховете тя съхранява в паметта си и в някои от най-близките си приятели.
.
.
.
Семнадцать месяцев кричу,
Зову тебя домой.
Кидалась в ноги палачу -
Ты сын и ужас мой.
Все перепуталось навек,
И мне не разобрать
Теперь, кто зверь, кто человек,
И долго ль казни ждать.
И только пышные цветы,
И звон кадильный, и следы
Куда-то в никуда.
И прямо мне в глаза глядит
И скорой гибелью грозит
Огромная звезда.
.
Из "Реквием"
.
.
Съвсем неочаквано през 1940 година Ахматова получава право да бъдат отпечатани стиховете на "Реквием". Първо излезат няколко отделни стихотворения и след това тя успява състави цяла книга, в която включва и избрани стихотворения от предишни сборници. Новото й издание предизвика фурор и е изкупено продължение на няколко часа. Независимата критиката бърза да отбележи, че този интерес е плод на уважението към човека, който защищава правото на хората да се борят за свобода. Скоро властите отчитат своята  грешка и книгата бързо се изтегля от библиотеките.
.
Когато войната започва, Анна Ахматова усеща нов прилив на творческа енергия. През септември, по време на най-тежката бомбардировка над Ленинград, тя произнася радио обръщение към жените на Родината. Наред с всички участва в акции при мобилизацията на населението, копае окопи около града. В края на септември по ирония на съдбата с решение на Партийния комитет тя е призната като човек, който може да повдигне патриотичния дух. Посещава Москва, Севастопол и Казан, изнася рецитали и патриотични речи. Накрая отсяда в Ташкент.
Там се преселва заедно с Надежда Манделщам и с Лидия Чуковская. Но макар и далече продължава да бъде силно притеснена за своя Ленинград и за всички, които са останали там. Тези свои чувство отразява в стиховете си. 
Особено е загрижена за семейството на лекуващия я лекар Владимир Гаршин. Анна го оценява не само като много добър лекар, а и като много образован и интересен събеседник. Ахматова бе привързан към него и към жена му. В Ташкент тя получава писмо от Гаршин за смъртта на съпругата си. В друго писмо той я моли да се омъжи за него. Тя веднага приема предложението му, дори се съгласява да вземе фамилията му.
.
В началото на 1944 година Ахматова напуска Ташкент и първо пристига в Москва, където изнася поетичен рецитал. Когато излиза на сцената публиката мълчаливо се изправя на крака и така дълго слуша нейните слова. Реакцията е толкова спонтанна и трогателна, че дори предизвиква у нея страх. Твърди се, че когато Сталин научил за това, той попитал: "Кой организира смут?"...
.

.Анна Ахматова от Раола Диас Силва
 
От Москва тя бързо се отправя за Ленинград, като споделя с всичките си приятели, че там я очаква мечтан от нея мъж, с когото щастливо ще живее... Но колко по-страшно е разочерованието, което я очакваше.
След като я посреща на влака, Гаршин попита: "А сега къде да Ви отведа?" Ахматова остава вцепенена! Както се оказва, той без да й спомене и дума, се оженил за медицинска сестра. Така за миг Гаршин унищожи всички й надежди за доверен човек и намиране на дом, която тя отдавна няма. 
Впоследствие Ахматова казва, че както изглежда, Гаршин се е променил от глада и терора на дългата обсада на Ленинград. Той умира през 1956 година. В деня на смъртта му брошката, която той й я подарил, тя разделя на две - за него и за нея ...
Това е трагедията на Анна Ахматова, силната жена, която се оказва, че се свързва със слаби мъже, които прехвърлят своите проблеми върху нея.
.
След завръщането си от Ташкент, тя е с променено поведение, - става все по-спокойна и още по-задълбочена. Променя дори вида си, подрязва известния си бретон, започва да наддава на тегло. Но е пълна с енергия, изглежда Ахматова се възражда от пепелта за нов живот. Тя отново е признат авторитет. За своите патриотични стихове е удостоена с медал "За отбраната на Ленинград" Подготовя за отпечатване проучване си на Пушкин, голям подбор на стихотворения. През 1945 година за голямата радост на Ахматова се връща от изгнание синът й Лев Гумильов. Изглежда, че животът й става все по-добър. Но...
.
През есента на 1945 година Ахматова се запознава с писателя от руски произход Исая Берлин, служител в британското посолство в Москва. По време на разговора си с Берлин за ужас наблизо се оказва журналистът-син на Уинстън Чърчил. Съгледвачите докладват на властта. Въпреки това тя се среща с Берлин няколко пъти. Той е последния мъж, който е оставил следа в сърцето на Ана Ахматова. Когато питаха Берлин дали имал роман с Ахматова, той казва: "Не мога да реша, как трябва да отговоря ..." 
.
Файл: IBerlin.jpg
Портрет на Исая Берлин
 .
Съдбата отново й обръща гръб. На 14 Август 1946 година няколко издания публикуват постановление на ЦК на КПСС,с което се заклеймяват две идеологически вредни автори -Зошенко и Ахматова. По-късно Ахматова е изключена от Съюза на писателите, лишена е от купони за храна. Книгата, която е под печат е спряна. 

"Запрещаеть мне петь и улыбаться,
А молится запретили давно."

Случаят Исая Берлин-Анна Ахмватова има широк международен отзвук и придобива характер на остър политически скандал. Мнозина анализатори дори го считат за начало на Студената война. Анна бе абсолютно убедена, че тая фаталност има космическо значение. 
През 1956 година Исая отново идва в Русия, но тя отказва да се срещне с него. Това обаче не й помогна пак да си навлече гнева на властите ...
.
След решението на ЦК на КПСС тя се оказва в пълна изолация. С хората, които не се отвърнаха от нея, избягва да се среща с тях, да не им навреди. Въпреки това, нейните близки продължават да идват при нея, носят й сведения и хляб насъщни, поради отнетите й купони за храна. Критиката се вдигна на оръжие срещу Анна Ахматова. Но за нея това е много по-малко страшно от общото заличаване. Всяко събитие тя отбелязва в  биографията си и от своето кредо на живот не се отказа.По това време усилено работи върху творбата "Поема без герой".
.

ХИМН

Не отклонили от себя."

"Мы ни единного удара

Кой слабоволно ще заплаче,
че стиховете го разкъсват?
Когато чувствата са дръзки,
поезията е разпятие.

И със латинското умение,
и със евангелското слово -
поезията е учение
да бъдеш прост като апостол.

            "Но в мире нет людей безслезней,
            надменнее и проще нас."

.
През 1949 година отново е арестуват сина й Лев Гумильов и Николай Пунин.  Единственото престъпление на Лев е, че е син на родителите си и прекарва нови седем години в лагера Гулак. А Путин е обречен да загине там.
Ахматова не жали сила и гордост, за да спаси сина си. Пише поредица от стихове, "Славата на света", с които слави Сталин. По молба на Анна до голяма степен благодарение усилията на Александър Фадеев Лев Гумильов е освободен от лагера.Но синът й излиза с вярата, че майката не е направила нищо, за да облекчи съдбата му. За жалост тя нямаше как да се оправдае. 
Той става известен учен-ориенталист. Негови изследвания са считани за едни от най-важните в тази част на науката. Ахматова беше много горда съ своя син.
.
Анна Ахматова със сина си Лев Гумильов
.
От 1949 година Ахматова започва да превежда корейски поети, Виктор Юго, Рабиндранат Тагор, пише за Рубенс и така си осигурява макар и малки приходи.  
През 1954 г., Ахматова случайно получава прошка. Пристигнала в Русия делегация от Оксфордския университет пожелава да се срещне с опозорените Зошенко и Ахматова. Нейните достойни отговори за преживяното правят силно впечатление на гостите и на културната общност на променящата се към демокрация Русия след смъртта на Сталин. Забраните към Ахматова отново се премахват. Съюзът на писателите й осигурява вила в село Комарово, близо до Ленинград.
.
В последните десет години от живота си Ахматова не е ангажирана като в предходните години. Синът е на   свобода, тя най-накрая има възможността да публикува. Тя продължава да пише и пише много, сякаш бързаше да изрази всичко, което не е било позволено да се каже преди. Сега само имаше грижи с болестта си - сериозни проблеми със сърцето. До последните години Анна Ахматова е царствена, величествена.   Пише прочувствени любовни стихове и с присъщата си ирония предупреждава, че идва към младите хора: "Само никой да не се влюби в мен, аз съм вече твърде стара!"
.
.
.
.
.
Слово на Анна Ахматова. Комарово 1964 г.
.
.
В канун моего погребального дня.
А если когда-нибудь в этой стране
Воздвигнуть задумают памятник мне,
Согласье на это даю торжество,
Но только с условьем — не ставить его
Ни около моря, где я родилась
(Последняя с морем разорвана связь),
Ни в царском саду у заветного пня,
Где тень безутешная ищет меня,
А здесь, где стояла я триста часов
И где для меня не открыли засов.
Затем, что и в смерти блаженной боюсь
Забыть громыхание черных марусь,
Забыть, как постылая хлопала дверь
И выла старуха, как раненый зверь.
И пусть с неподвижных и бронзовых век
Как слезы струится подтаявший снег,
И голубь тюремный пусть гулит вдали,
И тихо идут по Неве корабли.

Заключителни стихове на поемата "Реквием"
Март 1940
Фонтанный Дом
.
1964 година. Ахматова вече има възможност да пътуват в чужбина и отива в Италия, за да получи Международната награда за поезия "Таормина-Етна", а през 1965 г. за изследванията й на творчеството  на Пушкин Оксфордският университет я удостоен с докторска степен по литература. В Лондон и Париж, където се отбива на път, тя има възможност отново да се срещне с приятели от младостта си - Саломе Халпърн, Юрий Аненеков, Исая Берлин, Борис Aнреп, Амадео Моделиани...
Така тя казва сбогом на младостта си в живота.
.
.Анна Ахматова в Италия при получаване на литературната награда "Таормина-Етна"
 .
Анна Ахматова почива на 5-ти март 1966 година. По ирония на съдбата на годишнината от смъртта на Сталин, на тая дата тя обичаше да празнува. Тленните й останки първо бяха поставени в двореца Шереметевски, където прозвучаха стихове от"Поема без Героя" и псалма "Deus conservat Omnia" - " Бог спасява всички".
Опелото се състоя в катедралата Св. Николай в Ленинград, а погребението - в Komarovo. Множество от хора я придружиха по нейния път към вечността...
И от тогава на литературния небосвод заблестя още един нетленен лъч на Пътеводната звезда, по който поколенията ще разпознават и следват поетесата и човека Анна Ахматова.
.
Струи и влива се в небето -
пои полярното сияние
и то разцъфва като цвете
с горчиво име: Анна.
.
.
 
 Анна Ахматова
Текст: Виталий Вулфпревод Николай Увалиев
стиховете са и от "Анна Ахматова, Събрани съчинения"
============================= 
 
.
PS: Беше 21 август 2013-та вечерта, когато приключих подготовката на тази публикация, погледнах през прозореца и ведях как от тъмното небе струеше красив порой ог падащи звезди...Това не бяха ли огнените сълзи на Анна Ахматова, с които тя преживе и следживе припалва загасналите надежди на хората по света.
.
Амин! 

.

Web Analytics